РЕШЕНИЕ
№ 313/30.12.2011г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
В.А., като разгледа докладваното гр. дело №244/2010 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД от Х.Г.Г., ЕГН **********, срещу Г.Д.В., ЕГН ********** и И.Г.В., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 12.03.2009 г. с
ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: дворно място с площ 1825 кв. м., находящо се в гр. *****, ул. “********”
№8, съставляващо ПИ №1078, в кв.60 по план на гр. *****, при граници: УПИ
№XVIII-781, УПИ №II-784, УПИ №V-781, за цена 4000 лв, която
ищецът изплатил изцяло при сключване на предварителния договор като страните се
задължили да сключат окончателен такъв до 13.04.2009 г., но това не било сторено поради бездействие на ответниците. Моли съда да постанови решение, по
силата на което предварителният договор между страните да бъде обявен за
окончателен.
Ответникът Г. В., редовно призован, не представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, не се явява, не се представлява и не
представя становище по иска.
Ответникът Ир. В., чрез процесуален
представител е подала отговор на исковата молба, с която оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесния предварителен договор
всъщност е сключен като обезпечение за предоставен от ищеца заем на ответниците
за сумата 4000.00 лв с уговорка, че при изплащане на цялото задължение по
договора за заем, предварителния договор за продажба на имота, ще бъде
унищожен. Твърди, че ответниците забавили изплащането на заетата сума и платили
последната вноска от 700.00 лв на 01.03.2010 г. като за същата имат запазена и
разписка, подписана от съпругата на ищеца. Отправя възражение за нищожност на
процесния предварителен договор поради привидност на сделката и липса на воля
на ответниците за сключването й, като твърди, че целените правни последици със
същата не са за прехвърляне собствеността върху имота, а за обезпечаване на
задължението им по договора за заем и че прикритата сделка по обезпечаването
също е нищожна, защото същата заобикаля законоустановения ред за реално
обезпечаване на вземания с недвижими имоти и нарушава разпоредбата на чл.152 ЗЗД. В условията на евентуалност отправя и възражение за унищожаемост
на процесния договор поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Съдът предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения предварителен договор от 12.03.2009
г., ищецът като купувач и ответниците като продавачи, са договорили в срок до 13.04.2009
г., ответниците да продадат на ищеца собствения си недвижим имот дворно място с
площ 1825 кв. м., находящо се в гр. *****, ул. “********” №8, съставляващо
ПИ №1078, в кв.60 по план на гр. *****, при граници: УПИ №XVIII-781, УПИ №II-784, УПИ №V-781,
за цена 4000 лв, заплатена
изцяло в деня на подписване на предварителния договор.
Видно от представения НА №78, том ІІ, рег.№1897, дело №209
от 26.03.2008 г. по опис на Нотариус Велин Майсторов с рег.№465, ответниците се
легитимират като собственици на процесния имот.
Видно от представените удостоверения №********** и №**********
от 24.03.2011 г. по чл.87, ал.6 ДОПК, ответниците нямат налични задължения за местни
данъци и такси.
Видно от представения неоспорен частен документ –
разписка от Д.Г., съпруга на
ищеца, на 01.03.2010 г. същата е получила сумата 700.00 лв от ответника Г.Д.В..
Видно от показанията на допуснатите при условията на
чл.165, ал.2 ГПК свидетели Д. Д.В. и В. Д.В. (братя на отв. Г. В.), в началото на 2009 г.
семейството на ответниците имало нужда от пари за лечение на големият им син и
двамата свидетели разбрали от ответниците, че са взели заем от ищеца като са
заложили при него своя имот в гаранция за връщане на заетата сума, а в
последствие ответниците започнали работа в чужбина, откъдето изпратили на свид.
Валентин В. сумата 700.00 лв, като му казали да я даде за плащане на заема. На
01.03.2010 г. свид. В.В. заедно със съпругата си, лично предал сумата 700.00
лв на съпругата на ищеца – Д.Г., като й казал, че парите са изпратени от ответниците и
поискал да му даде документ, че ги е получила, при което тя лично съставила и
им предала приобщената разписка. С оглед на съответствието с приобщения частен
документ, изходящ от съпругата на ищеца, съдът намира че ценените съобразно
чл.172 ГПК гласни доказателства от свидетели Д. В. и В. В., следва да бъдат
кредитирани относно факта на предаване на съответната сума от свид. В. Д. за изплащане на задължение на ответниците и относно
приемането на сумата и издаването на представения частен документ от съпругата
на ищеца.
По делото са приобщени и гласни доказателства от
свидетелите Г. Р. И. и И.А.П., които посочват, че са възприели
непосредствено отправено предложение от страна ответника да продаде дворното си
място на ищеца. От показанията на тези двама свидетели става ясно, че са
възприели само това предложение, след което са оставили ищеца и ответника да
довършат разговора си сами и не са възприели, дали двамата са постигнали
някаква конкретна договореност.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните
правни изводи:
При факта, че съпругата на
ищеца е получила сумата 700 лв от продавачите по предходно сключения
предварителен договор и при липсата на каквито и да е твърдения от ищцовата
страна или на представени доказателства за някакво друго правоотношение или за
друго основание за получаване на тази сума от съпругата на ищеца, извън
посочения от ответниците заем, съдът намира за установено, че основното действително
съществуващо между страните правоотношение е именно за заем, предоставен от
ищеца на ответниците. Наред с наличието на друго реално правоотношение между
страните, за привидността на представения предварителен договор се извличат
доводи и от факта, че отразената в същия продажна цена за имота, е над три и
половина пъти по-ниска от данъчната оценка и е петкратно по-ниска от цената,
при която само година по-рано ответниците са закупили същия имот от ищците. Предвид
факта, че с предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД въз основа на привидния предварителен
договор ищецът се домогва да придобие процесния имот в следствие на заемното
правоотношение, съдът намира, че действителната воля на страните при сключване
на този предварителен договор е за реално обезпечаване вземането на заемодателя
при неизпълнение на задължението за връщане на заемата сума от страна на заемателите.
По този начин, с привидния предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот се прикрива действителната сделка за обезпечение с недвижимия
имот на заемното задължение на ответниците. Настоящото производство няма за
предмет иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на дисимулираната сделка и нейното
прилагане, но следва да се изтъкне, че прикритата сделка заобикаля установения
ред за обезпечаване на парични задължения с недвижим имот и е сключена в
противоречие с чл.152 ЗЗД, поради което също е нищожна.
При визираните съображения,
съдът намира за основателно възражението на ответната страна за привидност на
процесния предварителен договор, поради което и съобразно чл.26, ал.2, изр.1,
пр.5 ЗЗД, същият се явява нищожен и не е в състояние да породи валидни правни
последици, а това води до неоснователност на предявения конститутивен иск.
Наведеното при евентуалност
твърдение за унищожаемост на предварителния договор поради сключването му при
крайна необходимост за ответниците не следва да бъде разглеждано. Това
основание за унищжаване на договор е допустимо за разглеждане само чрез
предявяване по исков ред като е обусловено от преклузивен едногодишен срок от
сключване на договора, а тези предпоставки не са налице.
Водим
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.Г.Г.,
ЕГН **********, срещу Г.Д.В., ЕГН ********** и И.Г.В., ЕГН **********, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.03.2009 г. за покупко-продажба на следния недвижим имот: дворно място
с площ 1825 кв. м., находящо се в гр. *****, ул. “********” №8, съставляващо ПИ
№1078, в кв.60 по план на гр. *****, при граници: УПИ №XVIII-781, УПИ №II-784,
УПИ №V-781, за сумата 4000.00 лв, поради
констатирана нищожност при привидност на предварителния договор, на основание чл.19,
ал.3, вр. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: