№ 15629
гр. С, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110176765 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 418055/23.12.2024 г. на И. В. В., ЕГН **********,
гр. С, ул. ЧМ № 2А, вх. 6, ет. 1, ап. 22, съдебен адрес: гр. С, ул. Р № 91, първи надпартерен
етаж, офис 1, чрез адвокат В. Б., преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и В“,
БУЛСТАТ ****, срещу „СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5 представлявано от управителя **************
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника.
След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание чл.140
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2025 г. от
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца недължимо платени суми по нищожен на Договор за
потребителски кредит № 932141 от 22.09.2023 г. на основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1, чл.
11, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 22 и чл. 23, чл. 143, ал. 1 от ЗПК, а именно сумата от 74.28 лв.
възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договора за периода 29.09.2023 – 29.12.2023 г.,
сумата от 381.62 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във връзка с чл. 11
от Договора, за периода 29.09.2023 – 29.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
1
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит № 932141 на 22.09.2023 г. за паричен заем в размер на 1000 лв. при годишен лихвен
процент по чл. 3, ал. 7 от Договора 44.5 %, срок на издължаване 29.12.2023 г. и годишен
процент на разходите – 56.66 %. Сочи, че в чл. 5 във връзка с чл.11 от Договора било
предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение –
безусловна банкова гаранция или поръчител, физическо лице, които да отговарят на
конкретни изискуеми от кредитора условия, като при непредоставяне на някое от
посочените обезпечения в тридневен срок от подписване на договора се дължи неустойка по
чл. 11 от Договора в размер на 381.62 лв. Твърди, че още с подписването на договора и
изготвянето на погасителен план към него, е била начислена неустойка за непредставяне на
обезпечение, като същата е включена в крайната сума на връщане. Твърди, че е заплатил
изцяло вземането по кредита, ведно с лихвата и начислената неустойка за непредоставено
обезпечение. Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, като излага подробни съображения. Сочи, че
определената в Договора неустойка по чл. 11 във връзка с чл. 5 се явява скрито
възнаграждение за кредитора, като изискванията, които са въведени за предоставяне на
обезпечение били неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Счита, че е налице нищожност на целия
договор, поради противоречието му с посочените клаузи на ЗПК, поради което сумите,
изплатени, извън главницата от 1000 лв. са платени при начална липса на основание и
подлежат на връщане. Моли съда да обяви клаузата за неустойка за нищожна и да осъди
ответника да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, счита, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск. Сочи, че договорът е погасен. Излага съображения за
злоупотреба с права и твърди, че е налице основание за прилагане на чл. 213 от ГПК. Цитира
4 броя граждански дела, образувани пред СРС между същите страни с предмет различен
договор за кредит, но с една и съща оспорена клауза с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца
цели неправомерен резултат – да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи
заплащането на разноски в прекомерен размер. Моли съда да съедини цитираните дела,
образувани пред СРС между същите страни. Сочи, че между ищеца и ответника са сключени
общо девет договора със същата клауза като процесната, което било индикация за създадени
трайни отношения на база идентични условия, с които потребителят се е задължил
многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях.
При евентуалност, ако делата не бъдат съединени по посочения начин, моли при успешен
развой на делото за ищеца, в полза на последния да не бъдат присъждани разноски за повече
от едно производство като се позовава на съдебна практика в тази насока.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е налице
2
недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че валидно са уговорени в изискуемата от
закона форма основните параметри на договора – главница и лихви, като били изпълнени
всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и 20, ал. 2 от ЗПК.
Оспорва твърдението, че с клаузата за неустойка се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Твърди, че са спазени всички изисквания на ЗПК относно формирането на годишния
процент на разходите. Сочи, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора от 68.95 %, определения такъв в процесния договор в размер на 56.66
% не е прекомерен и не е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че уговорената
неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да
посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката се явява
проявление на свободата на договаряне между страните и в случая е уговорена като
плащане, в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след
сключване на договора. Сочи, че в периода 2022 – 2025 г. ищецът е сключил общо девет
договора с ответника, които съдържат идентична уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което той е бил запознат с условията на
отпускане на ползвания от него кредитен продукт, като е имал безспорно знание за
икономическите последици от тези уговорки. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове и да им присъди направените по делото разноски. УКАЗВА на ищцовата
страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните по договор за кредит, включващ
твърдените в исковата молба клаузи; 2) плащане от ищцовата страна на суми по посоченото
облигационно правоотношение между страните, без основание; 3) размера на обедняването
си за сметка на обогатяването на ответника, както и всички останали положителни факти и
твърдения, от които черпи изгода, като й указва, че не сочи доказателства по т. 2 и т. 3.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото наличие на
правопогасяващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства, както и всички
положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това число наличието
на валидно основание да получи процесните суми.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора по нея писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за съединяване на посочените в отговора на
исковата молба производства, предвид това, че настоящото не се явява първо по ред
образувано такова.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба в
раздела с доказателствените искания, при депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца по
депозитната сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на страната, че при неангажиране на доказателство за внесен депозит
3
за вещо лице, делото ще се разгледа без събиране на това доказателство.
СЛЕД представяне на доказателство за внесен депозит, документът да се
провери в счетоводството на съда относно това дали сумата е постъпила, след което да
се докладва делото за определяне на вещото лице. При установяване, че сумата не е
постъпила, делото да се докладва за произнасяне.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго
такова относно сключените договори между страните, като неоснователно.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955
423, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговорите на ответника, като връчването на страните се извършва по
електронен път.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4