Решение по НАХД №913/2025 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
И.В.В. от гр.Враца, ******************, с ЕГН:********** е обжалвал НП
№****************** от 01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР -
гр.Враца, СПП, с което за извършено нарушение по чл.137А, ал.1, от ЗДвП му е
наложено административни наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на
основание чл.184 ал.4 пр.1 от ЗДвП.
В жабата в съдебно заседание чрез процесуален представител адвокат Албена
Коцанкова от АК - ВРАЦА, се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и се иска отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не депозира
становище по допустимостта и основателността на жалбата, като единствено в
придружително писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН във връзка със
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият жалбоподател И.В.В. е служител на ОП“Паркинги и гаражи“ -
Враца.
На 27.05.2025г. жалбоподателят заедно със своя колега - Ч.А.И., също служител
на ОП“Паркинги и гаражи“ - Враца осъществявали служебните си задължения в
гр.Враца, когато бидейки в района на ул.“Г.С.Раковски“ поставили „скоба“ на МПС с
водач свидетеля - П.И.В.. По повод поставената „скоба“ на МПС – л.а. „**********“ с
рег.№**********, за който липсвало плащане в системата за контрол на паркирани
автомобили и наложената на водача Вълкачовски глоба между тримата възникнал
словесен конфликт, след който последното лице подало жалба до сектор „ПП“-Враца.
В жалбата се съдържали твърдения за неправомерно поведение на двамата
служители на ОП“Паркинги и гаражи“ – Враца, спрямо подателя свързано със
„заплаха, че ще го блъснат“, както и с твърдения за това, че при управление на
служебното им МПС същите служители са били без поставени обезопасителни колани.
По повод на подадената от св.П.И.В. жалба била образувана преписка с вх.
№96700-7498 от 19.06.25г.Съответно проверката по случая била възложена на
св.Д.М.Т. - мл.автоконтрольор в сектор „ПП“-Враца. Въз основа на преглед на
приложен от П.Вълкачовски към жалбата му видеозапис от мобилен телефон и след
снемане на писмени сведения от настоящия жалбоподател И.В.В. и колегата му
Ч.А.И., св.Д.М.Т. в присъствието на св.П.И.В. и св.Ц.А.Г. съставил процесния АУАН
серия АД №********** от 26.06.25 г. срещу жалбоподателя за извършено на 27.05.25
г. административно нарушение, по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателя
подписал, без възражения.На жалбоподателя, бил връчен екземпляр от АУАН.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП №****************** от
01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР - гр.Враца, СПП, с което водача
за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е санкциониран на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
1

на актосъставителя - св.Д.М.Т., св.П.И.В. и св.Ц.А.Г. дадени в съдебно заседание, както
и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства
– жалба от 04.09.25г., с копие от НП връчено на нарушителя и адв. пълномощно, жалба
от 16.09.25г., с копие от НП връчено на нарушителя и оригинал на адв. Пълномощно и
договор за правна защита, АУАН и НП, Картон на НП, Сведение от Ч.А.И., Обяснение
и Сведение от И.В.В., жалба и придружително писмо от П.И.В., Справка за нарушител,
ЗАПОВЕД № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР, копие от картон на
НП, писмено становище от Иван Цветков Иванов.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59
ал.2 от ЗАНН от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация и срещу
наказателно постановление от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество
същата е процесуално допустима, и основателна, по следните съображения:
На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на техните правомощия и компетенции.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин,
че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1, от ЗДвП, за което била ангажирана административно
наказателната му отговорност.Съобразно цитираната правна норма:„водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.”
Чл.149, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат „моторните
превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на
водача, е не повече от 8”, какъвто безспорно е бил автомобила, в който като пасажер се е
возил настоящият жалбоподател. Установи се че на 27.05.2025г., жалбоподателя се е
намирал като пътник в л.а. марка “**********“, модел „**********“ с рег.№
********** на указаното, място и час в гр.Враца, като по време на движението
жалбоподателя в качеството си на пътник е бил без поставен обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила. Това обстоятелство, при ясна дневна видимост, е било
забелязано от св.П.И.В., който е разпитан в качеството си на свидетел очевидец по
делото и който потвърди този факт, като същевременно по делото не се събраха
доказателства жалбоподателя да е бил със здравословен проблем не позволяващ
използването на обезопасителен колан по време на движението на МПС, в което
същият е бил пътник, към датата на констатиране на нарушението. Поради това, съдът
намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя И.В., за извършено нарушение по
чл.137а ал.1 от ЗДвП, и за което съответно е бил санкциониран на основание чл.183
ал.4 пр.1 от ЗДВП съгласно, която норма: „С глоба 50 лв. се наказва пътник, който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска”
– която санкция е в абсолютен размер.
Независимо от горните констатации при издаването на обжалвано НП, е
допуснато съществено нарушение, чието наличие е достатъчно, за да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление, а именно: видно от връченият на 04.09.2025г.
на жалбоподателя първоначално екземпляр от НП №****************** от
01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР - гр.Враца, СПП, заве**********
копие, от който се намира на л.5 от делото е че, издаденото НП не съдържа, нито
подпис на издателя му - „наказващ орган“, нито печат на същият в нарушение на
императивното изискване на чл.57 ал.2 ЗАНН.
2

Че процесното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя за първи
път на дата на 04.09.2025г. безспорно се установява от приложения по делото на /л.7/
Картон на НП, като разпечатка от АИС АНД направена на 16.09.2025г.
Същевременно в приложените към административната преписка от
административнонаказавщият орган по делото още два броя НП
№****************** от 01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР -
гр.Враца, първото което би следвало да е връчено на 04.09.2025г. липсва отразяване
на датата на връчване на жалбоподателя, като липсва и негов подпис, но в бланката е
налице поставен очевидно след връчването на жалбоподателя - печат и подпис за
наказващ орган.
В последствие и след подаването на жалбата на 04.09.2025г. от страна на
адвоката на жалбоподателя, същото НП бива повторно връченото на жалбоподателя на
дата - 16.09.2025г., като видно от разписката, която представлява инкорпорирана част
в бланката на НП, вече е налице изписана датата на връчването - 16.09.2025г. и
подписа на жалбоподателя, като получател, а срещу графата - наказващ орган вече е
налице положен подпис на лицето, посочено като издател на НП и подпечатан с
печата на СПП.
Посоченият пропуск е съществен, тъй като с полагането на подписа се
обективира волеизявлението, материализирано в съставения и подлежащ на
подписване акт. В настоящия случай такъв подпис обаче е липсвал към датата
04.09.2025г., която е първоначалната дата на връчването на съставеното НП
№****************** от 01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР -
гр.Враца СПП на нарушителя и настоящ жалбоподател И.В.. В този смисъл
ирелевантно е, че впоследствие Наказващият орган е констатирал пропуска си, и е
придал на НП №****************** от 01.08.2025г. издадено от Началник Група в
ОДМВР - гр.Враца СПП необходимият изряден вид, а именно с подпис и печат за
Наказващ орган.
В случая и именно поради това, че е констатирал пропуска си НО е направил
дванадесет дни по късно повторно връчване на същото НП само, че връчено вече
16.09.2025г., въз основа на което връчване и адвоката на жалбоподателя повторно е
подал жалба ведно със същото неподписано копие на НП /л.29/ до АНО.
Следва да се посочи, че липсата на подпис на лицето, посочено като издател на
НП №****************** от 01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР -
гр.Враца, фактически и правно се приравнява на липса на валидно волеизявление на
държавен орган, съответно и на липса на валиден правораздавателен, административен
акт. Въпросният пропуск не може да бъде саниран по никакъв начин и като пряка
последица от наличието му, в случая следва като единствена възможност в рамките на
предвидените за съда правомощия по чл.63 ЗАНН - отмяна на обжалваното НП.
За прецизност следва да се посочи, и че законодателно изрично е предвидено в
чл.186а, ал.3 ЗДвП да се връчва неподписан дигитален образ на НП, стига да съдържа
всички реквизити с изключение на подписа на издалото го длъжностно лице. Но такава
хипотеза не е налице в конкретния случай, защото лицето жалбоподател не е спряно
за проверка на пътя, а е извикано да се яви в РУ на Враца за връчване на НП /видно
от картона на НП/.
В посочения законов текст на чл.186а, ал.3 ЗДвП се сочи, че:“Чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна
3

система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо
реквизитите на наказателното постановление по чл.57 ал.1 от ЗАНН, с изключение на
подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на
документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на
връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ,
като от този момент документът се счита за връчен……….“
Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателната процедура по ангажиране на отговорност на
жалбоподателя е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Посоченият
пропуск е толкова съществен, че неминуемо води до незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания акт.
По разноските:
От страна на жалбоподателя се претендира присъждане в пълен размер на
направени разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно
представения договор за правна защита и съдействие/л.35/ възлизат на платени в брой
1000.00 лв. На свой ред АНО, още в придружителното си писмо към преписката
изрично и надлежно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в т. ч. дори същото да е в размер на
минимално предвидените размери по съответната наредба за адвокатските
възнаграждения. Настоящият съдебен състав намира, че възражението за
прекомерност е основателно, тъй като в тази насока съдът отчита, че конкретното дело
е лишено от фактическа и правна сложност.
Що се отнася до предоставената правна помощ същата се изчерпва с
изготвяне и подаване на жалбата и лично участие на адвоката само в едно съдебно
заседание. Същевременно размерът на наложената глоба /в размер на 50.00 лв./ са
далеч под минимума на обжалваемия материален интерес, посочен в чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /от 1000.00 лв./,
предопределящ и последяващия ориентировъчен критерии за определяне на следващо
се адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400.00 лв. При така изложените
съображения, съдът като краен извод намери, че претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена само
до размера от 300.00 лв.
В изложеният по горе смисъл съдът ОТМЕНИ НП №****************** от
01.08.2025г. издадено от Началник Група в ОДМВР - гр.Враца, СПП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	304
Дата:	20 октомври 2025 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20251420200913
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 септември 2025 г.

Решение по НАХД №913/2025 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите