№ 424
гр. София , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. П. К., подадена чрез адв.С.Д. от САК до
Софийски районен съд на 20.04.2021 г. против издаден срещу жалбоподателя
Електронен фиш серия К № 3287319 от СДВР, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00
лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, тъй като при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и същият е издаден при
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че МПС при
управление на което се твърди, че е извършено нарушението, за което е
издаден обжалваният ЕФ нито е собственост на жалбоподателя, нито той е
негов ползвател. Жалбоподателят твърди, че не го е управлявал никога и не е
извършил посоченото в електронния фиш нарушение.С оглед на тези
съображения се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява от
1
адв. С. СТ., преупълномощена от адв.С.Д.склов, която поддържа жалбата и
прави доказателствени искания, за доказване на твърденията, изложени в
жалбата. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на
жалбоподателя на направените разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат в хода на производството.
Административно наказващият орган – СДВР, се представлява от
процесуален представител - юрк. Виденов, който оспорва жалбата. Моли за
постановяване на решение, с което обжалваният електронен фиш да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
тъй като от страна на АНО не са представени доказателства за датата на
връчване на обжалвания ЕФ на жалб. К.. С оглед на това, съдът намира, че
срокът за обжалване на електронния фиш, предвиден в разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗАНН не е започнал да тече и подадената срещу него жалба е
допустима, тъй като освен в срок, тя е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, имаща правен интерес да го обжалва. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.10.2014 г.
жалб. К.К. е подал до органите на МВР заявление, с което е заявил, че около
19:00 часа на 06.10.2015 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, при посещение на
ресторант „Нарру“ е установил кражба на портфейла му, съдържащ лична
карта, СУМПС и други. По случая било образувано досъдебно производство
/ДП/ №3384змк-2330/15 г. по описа на 09 РУ-СДВР, видно от удостоверение,
издадено на 12.10.2015 г. от началника на 09 РУ-СДВР. Съгласно писмо на
началника на 09 РУ-СДВР №УРИ 3384 00-8675/30.07.2021 г. посоченото ДП,
заведено като пр.пр. 46545/15 г. по писа на СРП е спряно на осн. чл.244, ал.1,
т.2 НПК, поради неразкриване на извършителя на деянието и към момента
производството не е възобновявано.
От писмо на началника на ОПП-СДВР с рег. №433200-78948/22.07.2021
г. е видно, че към 07.10.2019 г. /датата, посочена в обжалвания ЕФ/ СУМПС
2
№*********/12.05.2011 г., валидно до 12.05.2021 г. за категории „В,М“,
издадено от ОПП-СДВР на жалб. КР. П. К. е било със статус – „невалиден“, с
причина – „изгубен/откраднат“ от дата 14.10.2015 г.
От представеното по делото заверено копие /л.36 от делото/ е видно, че
на името на жалб. КР. П. К. има издадено ново СУМПС №********* от
19.10.2015 г., валидно до 12.05.2021 г.
На 07.10.2019 г., в 16:54 часа, в гр. София, бул. „Вл. Вазов” срещу
ИААА с посока на движение от ул. „Васил Кънев“ към бул. „Ботевградско
шосе“, водач на МПС марка/модел „Фиат Дабло 1.6“ с рег. № СВ5556НС, е
извършил нарушение на скоростния режим, като при разрешена скорост за
населено място 50 км./час се е движел със скорост 73 км/час /след
приспаднат допустим толеранс в полза на водача от 3 км./ч./ – превишаване
на разрешената скорост с 23 км/час. Нарушението е заснето с АТСС ARH
CAM S1 с №11743f0. Установено е от справка в информационните масиви на
МВР, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението е св. В.В.
Илков. За извършеното нарушение при управление на МПС марка/модел
„Фиат Дабло 1.6“ с рег. № СВ5556НС на В.В. Илков, в качеството му на
собственик, на когото е регистрирано МПС е издаден ЕФ серия К, №3067303
от СДВР, в който е посочено, че нарушението е извършено на 07.10.2019 г., в
16:54 часа. След получаване на така издадения ЕФ, В.В. Илков се явил в
ОПП-СДВР и от негово име е подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от
19.12.2019 г., с която декларирал, че към датата на нарушението е
предоставил ползването на това МПС на лицето КР. П. К., като към
декларацията е приложно копие на СУМПС с № *********/12.05.2011 г.,
валидно до 12.05.2021 г. за категории „В,М“, издадено от ОПП-СДВР на
жалб. КР. П. К..
С оглед на това и на осн. 189,ал.5 от ЗДвП, за извършеното нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП на 07.10.2019 г., в 16:54 часа е издаден ЕФ серия К №
3287319 на КР. П. К., а първоначално издаденият на В.В. Илков бил
анулиран.
Така приетата фактическа обстановка се установява от всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства /посочени в
гореописаната фактическа обстановка/, като между тях не са налице каквито и
3
да е противоречия, които да налагат подробното им посочване и обсъждане.
Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от показанията
на разпитания в качеството на свидетел В.В. Илков в частта, в която даде
показания за това, че не познава жалб. К.К. и никога не е предоставял на
същия собствения си лек автомобил марка/модел „Фиат Дабло 1.6“ с рег. №
СВ5556НС.
Обстоятелствата, при които св. Илков твърди, че е била подписана от
него декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие от която се намира на л.10
от делото, съдът намира за подозрителни и съмнителни, както и на
навеждащи на извод за извършен състав на документно престъпление, поради
което счита, че заверен препис за вярно с оригинала от настоящето решение,
наред с всички материали по делото следва да се изпратят на СРП за преценка
наличието на данни за извършено престъпление.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на СРС достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
По отношение на авторството на деянието законодателят е предвидил
оборима презумпция в разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 или 2,
като е предвидил, че за извършеното нарушение е отговорен собственикът на
МПС, на който следва да се издаде електронният фиш. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
В конкретния случай, при спазване на описаната в закона процедура ЕФ
серия К №3067303 е издаден на собственика на МПС – В.И.. След като
същият е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е посочил жалб. КР.
4
П. К. като лице, на което е предоставено МПС, с което е извършено
нарушението с приложено копие от СУМПС, органите на СДВР само
формално са изпълнили задълженията си, като са издали ЕФ серия К
№3287319 на жалб. К., без дори да проверят дали е валидно СУМПС
№*********, издадено на негово име и копие от което е представено с
декларацията, подписана от В.И.. В хода на настоящето производство
несъмнено бе доказано, че СУМПС №*********, издадено на името на КР. П.
К. е било обявено за невалидно много преди извършване на нарушението, за
което е издаден обжалваният ЕФ, а именно през 2015 г.
При така описаната правна уредба на реда за ангажиране на
административно наказателна отговорност за нарушения, установени и
заснети с автоматизирано техническо средство или система, съотнесена към
конкретната фактология, настоящият съдебен състав счита, че досежно
авторството на деянието, както презумпцията за собственика на МПС, с което
е извършено нарушението, така и презумпцията за посочения от него
ползвател, на когото е декларирал, че е предоставил ползването на МПС е
оборима. В настоящето производство, тази презумпция беше успешно
оборена, доколкото представеното от собственика на МПС копие от СУМПС
№*********, издадено на името на сочения за ползвател на МПС и за
нарушител КР. П. К. е било обявено за невалидно още през 2015 г. и то
поради заявено обстоятелство от притежателя, че същото е било откраднато.
При това положение, органите на МВР, преди да ангажират
административно-наказателната отговорност на посоченото лице, е следвало
да направят елементарна справка за това дали СУМПС, копие от което е
представено е валидно и ако не е – кога е обявено за невалидно /преди или
след деянието/.
При така установените факти обаче се налага несъмненият извод за това,
че предвидената от законодателя оборима презумпция относно авторството на
деянието е успешно оборена, поради което обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, като неправилен /поради недоказано авторство/, независимо, че е
спазена законовата процедура при издаването му.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
5
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
В конкретния случай, с оглед изхода на делото /с отмяна на
обжалваното НП/ правото на разноски възниква за жалбоподателя К.,
доколкото по делото той бе представляван от упълномощен процесуален
представител, за което е заплатил в брой хонорар в размер на 400. 00 лв.,
съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е СДВР, която
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя КР. П. К. разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., тъй като съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на СДВР за
прекомерност на така претендираните разноски. Видно е, че с оглед на
материалния интерес /глоба от 100 лева, т.е. при интерес до 1000.00 лева/ и
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение е 300.00 лева, а
претендираното такова надвишава този минимален размер само със 100.00
лева, което не може да се приеме за прекомерно.
Така мотивиран и на осн. чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №3287319, издаден от СДВР, с
който на КР. П. К., на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв.,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на КР. П. К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд- гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Заверени преписи за вярно с оригинала от материалите по делото да се
изпратят на СРП за преценка наличието на данни за извършено
престъпление.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7