О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№48 18.01.2023г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ
състав, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 835 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК
/Административно-процесуален кодекс/.
Образувано
е по молба от гл.юрисконсулт Т.Т. - Л., подадена в качество й на процесуален
представител на Националната агенция за приходите, с която е направено искане
за допълване на постановеното определение № 2245
от
08.12.2022г. по адм. дело № 835/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, като бъде присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 240лв.
Ответникът
по молбата не изразява становище по направеното искане.
С
Определение № 2245 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 835/ 2022г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, е прекратено производството по
делото, образувано по жалбата на „РОСИТА“ ДЗЗД с Булстат: **********, седалище
и адрес на управление с.Хрищени, общ.Стара Загора, ул.“Слънчева“ № 2, с която е направено искане да бъде отменено разпореждане за допуснато
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-361-0450537/ 16.11.2022г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради процесуална
недопустимост на искането.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
съдебният акт не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на
разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на
съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече
постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или
в правните изводи на съда.
Направеното от процесуалния представител на НАП искане за допълване на
постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските, се
основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Същото е депозирано в
срок, от легитимирано лице и като такова се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, е частично основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК /изм., ДВ.бр.15 от
2021г/, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Следователно
правото на разноски на ответника в хипотеза като настоящата, при която
производството е прекратено поради процесуална недопустимост на жалбата, е
обусловено единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната
разпоредба /по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно –
ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Спрямо
настоящия ответник – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, издател на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-361-0450537/ 16.11.2022г., това условие не е налице, тъй като
образуването на настоящото съдебно-административно производство не е обусловено
от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на
обичайните му законови функции и компетентности по издаване на индивидуален
административен акт. Ето защо не може да се приеме, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото и следователно изключението относно дължимостта на
разноските, предвидено в чл.143, ал.3 от АПК в настоящия случай е неприложимо.
С оглед на изложеното административният орган – ответник,
има право на разноски за
защитата му, осъществена от юрисконсулт чрез изготвеното и представено по
делото писмено становище по жалбата „РОСИТА“ ДЗЗД, в което е направено и
изрично искане да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно приложения списък на разноските /л.18-19 по делото/. Поради
което в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен в съответствие с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8
от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА
определение № 2245 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 835/ 2022г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, като ОСЪЖДА „РОСИТА“ ДЗЗД с
Булстат: **********, седалище и адрес на управление с.Хрищени, общ.Стара
Загора, ул.“Слънчева“ № 2, да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: