Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 19.12.2022 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети
декеМ.и Година 2022
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 45 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ. и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът - твърди в исковата си молба, че бил държавен служител в системата
на М.. През претендирания период от
23.10.2018 г. до 02.01.2020 г. полагал труд в О. на длъжност
П. във -.
Естеството на работата му било такова, че и на двете длъжности полагал труд
през деня и нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получавал размер
над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния
период, съобразно разпоредбите
на ЗМ. в тази връзка. Съгласно чл.176 от
ЗМ. брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. На следващо място
ЗМ. изрично разграничил заплащането за извънреден и за
нощен труд в чл. 178 и чл. 179,
като по силата на чл. 178, ал. 1, т. З към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според
чл. 179, ал. 1 от ЗМ. на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч. Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМ., като съгласно ал.1 от същия член тя била с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. З от ЗМ. работното време на
държавните служители се изчислявали в работни дни – по дневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за
плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В
ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл. 178, ал.
1, т. З от ЗМ. ищецът твърди, че за периода от 23.10.2018г. до 02.01.2020г. действали две
наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от
тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Тя била в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните
работи, като урежда реда за организацията и разпределянето наработното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М.. Текста на чл. З, ал. З указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с №
81231з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от
01.04.2015г./, като съдържанието и на нейния чл. З, ал. З било идентично с
последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016г. Преди процесния
период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М.. Според нейния чл. 8, за всеки отработен
нощен час или част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и служителите
се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между часовете 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се увеличавал с
коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно,
т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било
посочено по-горе, в последващите я две Наредби с №
81231з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче,
съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за
преизчисляването на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен,
а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в М., която следвало да се преодолее чрез субсидиарно
прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл. 9, ал. 2 от
същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
/каквато била и фактологията в процесния
случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установен за подневното отчитане на
работното време за съответното работно място. Във връзка с гореописаното,
предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било
налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран
след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8
часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50%
/чл. 187, ал. 6 от ЗМ./, както и неизпълнение на парично задължение в размер на
законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й. Относно иска по чл. 86
от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото
отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния
период се уреждало от Наредба 8121з- 776/29.07.2016г. Съгласно разпоредбата на
„Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на
смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно
установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се
отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя
и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2
„Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи
на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол
/приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време
между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата – „Възнаграждението за
труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в
месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно
предоставянето на протокол във финансова служба.“ В този смисъл, счита че
работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от
него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и
заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се
извърши в месеца в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се
заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ
месеца, в който бил положен извънредния труд. Работодателят изпаднал в забава
от изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от
първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно: през месец октоМ.и 2018г. за периода от 23.10.2018г. до 31.10.2018г.
положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 16 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 2 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 14,60 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноеМ.и
2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 1,55 лева. През месец ноеМ.и 2018г.
положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декеМ.и
2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019г.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,69 лева. През месец декеМ.и 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че
било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари
2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2019г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 5,19 лева. През месец януари 2019г. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 5,23 лева. През месец февруари 2019г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.04.2019г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 4,68 лева. През месец март 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец април 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.05.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 4,14 лева. През
месец април 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен
от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май
2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 3,59 лева. През месец май 2019г. положил нощен труд от
22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец юни 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.07.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 3,06 лева. През
месец юни 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от
него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец юли 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.08.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 2,51 лева. През
месец юли 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от
него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август
2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 1,99 лева. През месец август 2019г. положил нощен труд от
22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 64,32 лева. През месец септеМ.и
2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 8 часа.Почасовото му възнаграждение било в размер на
5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. През месец октоМ.и 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч.
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че
било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64,32 лева. През месец ноеМ.и 2019 г.
положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. За изчисляване на
размера на обезщетението за забава се използвало достъпен в интернет
калкулатор, а именно „-“, като видно от описаното по-горе, като момент за
изпадане в забава на работодателя била взета първата дата на месеца, след
месеца последващ полагането на труд. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца
сумата от 14.60 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
23.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с 1.55 лева мораторна лихва от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата от 58.64 лева
за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., с 5.28 лева мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 58.64 лева
за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.12.2018 г. до 30.12.2018 г., с 5.23 лева мораторна лихва от 01.02.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева
за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., с 4.68 лева мораторна лихва от 01.03.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева
за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., с 4.14 лева мораторна лихва от 01.04.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд
от 01.03.2019 г. до
31.03.2019 г., с 3.59 лева
мораторна лихва от 01.05.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2019 г. до 30.04.2019
г., с 3.06 лева
мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.05.2019 г. до 31.05.2019
г., с 2.51 лева мораторна лихва от 01.07.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.06.2019 г. до 30.06.2019
г., с 1.99 лева мораторна лихва от 01.08.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд за юли 2019 г., сумата от
64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд за август 2019 г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд за септеМ.и 2019 г., сумата от
64.32
лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд за октоМ.и 2019 г., сумата от 64.32 лева за главница
от неплатено възнаграждение за извънреден труд за ноеМ.и 2019 г., и законна лихва върху
главниците от подаване на исковата
молба в съда на
02.01.2020 г. до изплащането
им, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът
О. оспорва предявените
искове, които моли съда да
отхвърли и му присъди сторените по делото разноски,
с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в съдебно заседание и в представена от пълномощника му
писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните,
взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено
следното:
Не
е спорно между страните, че ищецът е държавен служител в М., като през исковия
период от 23.10.2018 г. до 30.11.2019 г. е
заемал при ответника длъжността - в
- към - при ответната О. (л. 38). Не е спорно и
обстоятелството, че е работил
на 8-часови
смени, в който случай работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМ.,
в приложимата му за
исковия период
редакция, преди изм. ДВ бр.
60/2020 г., което е в сила от 11.07.2020 г., на което не
е придавано обратно действие и поради това е неприложимо за случая по
делото). За тези служители, нормата
на чл.
187,
ал. 3, изр.
4
ЗМ. (в същата редакция, преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г.) е
предвиждала за исковия период, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта, между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. За същите служители разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ. (в
същата приложима за случая по делото редакция, преди изменението от ДВ бр.
60/2020 г.) е
предвиждала за исковия период, че работата извън редовното
им
работно време до
280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд, за отработени до
70
часа на тримесечен период. Този труд, според чл. 187, ал. 6 ЗМ.
(в същата му приложима за случая по делото редакция преди изменението от ДВ бр.
60/2020 г.) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМ.(в същата му редакция преди
изменението
от ДВ бр. 60/2020 г.), редът за организацията
и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За процесният период от от
23.10.2018 г. до 30.11.2019 г., регламентацията на отношенията, свързани с компенсирането на извънредния труд на държавните служители, се
съдържа в издадената
от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители (Обн.
ДВ, бр. 60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. ДВ, бр. 3/10.01.2020 г., като
отмяната е в сила от 10.01.2020 г.). Същата предвижда отработеното
време между 22.00 и 06.00 часа да се отчита с протокол по приложение № 6, в
който броят часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа, както и на положеният
труд извън редовното работно време, да се посочват само в цяло число (чл.
31 Наредбата).
Същата Наредба, за разлика от чл. 31, ал. 2 от действалата до 01.04.2015 г.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.),
не предвижда превръщането на нощните часове в дневни.
Поради това за исковия период ответникът не е превръщал отработените от ищеца
часове нощен труд в дневни, видно от заключението на назначената по делото
съдебно – икономическа експертиза (т. IV-1
ЗСИЕ, л. 164).
Според ЗСИЕ, ако се превърнат отработените от ищеца за този период 566 часа
нощен труд в дневни, като се умножат по коефициент 1.143, се получават за
доплащане 81 часа извънреден труд, за който се полага допълнително нетно възнаграждение
от 568.38 лева (т. IV-2
ЗСИЕ, л. 164).
Поради
това страните спорят само по въпроса - налице ли е празнота в чл. 31 от
действалата за исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която не
предвижда превръщането на отработените от държавните служители в М. часове
нощен труд в дневни, и следва ли да се приложи поради това за същия период по
аналогия нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ (Обн. ДВ, бр. 9/2007 г.),
според която, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното
работно място.
Отговорът
на този въпрос обаче е отрицателен. Не само защото отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния ЗМ. и издадените въз основа на него наредби. Поради това са
неприложими разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него наредби (така
и Р 55-2015-III
г.о.).
Още повече, че не КТ и издадените въз основа на него наредби (каквато
е НСОРЗ - § 2 от ЗР на същата), а ЗДСл и издадените въз
основа на него подказаконови нормативни актове, се
явяват общи по отношение на специалния ЗМ. (Р
311-2019-IV
г.о.).
Поради това, при наличие на празнота в последния, следва да намери субсидирано
приложение общият ЗДСл, а не КТ. Но и защото, в случая не е налице непълнота в
чл. 31 от действалата за исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Поради това не може да се приложи по аналогия чл. 9, ал. 2 НСОРЗ (чл.
46, ал. 2, изр. 1 ЗНА). Първото кумулативно законово
условие за прибягването до такава аналогия е фактическите състави да не са
уредени пряко от правната норма. Поради това само при липса на пряко отнасяща
се до фактическия състав норма (а не различната уредба на
този състав в различните закони), може да се прибягва до
аналогия на закона (в този смисъл и Р 22-1977-ОСГК). За
това обаче се изисква кумулативно още, уредбата на предвидените случаи да е и
създадена с оглед на общите моменти, на които се основава подобието между тях и
неуредените такива (Р 22-1977-ОСГК). Иначе аналогията няма да
отговаря и на целта на акта, а в този случай тя също не се допуска (чл.
46, ал. 2, изр. 1 ЗНА).
Поради
това и в случая не може да се приложи по аналогия нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Не само защото не е налице непълнота в действащата за процесния исков период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
защото нормите й са уреждали пряко за същия период фактическият състав на
отчитането и компенсирането на положеният от държавните служители в М. извънреден
труд, независимо, че уредбата им е различна от тази в НСОРЗ. Но и защото, само
в КТ, за разлика от ЗМ., законодателят е установил различна нормална
продължителност на работното време през деня от 8 часа, а през нощта до 7 часа (чл.
136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ). Именно поради това при
трудовите договори, с оглед особеностите при сумираното изчисляване на
работното време (при което, установената нормална продължителност на
същото се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата,
период от време, в който продължителността на работното време
през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече
се компенсира с почивка в границите на отчетния период,
по който начин
балансът на работното и свободното време се запазват
средно за периода на отчитане,
и само
ако в
края на отчитане
нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден
труд), се прилага разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни, като положените през
отчетния период часове труд през нощта се умножават с коефициент 1.143, получен
от съотношението 8/7 между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневното му отчитане в
КТ (така
и Р 14-2012-IV
г.о.).
В специалния ЗМ. обаче е уредена за исковия период еднаква нормална
продължителност от 8 часа на работното време през деня и нощта при работа на
смени. Това е ясно указано в нормите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ. (в приложимата
им за исковия период редакцията на същите, преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г., на
което не е придавано обратно действие), според които, в относимата им за случая част, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в М. е 8 часа дневно, като при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Поради това разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложима и по
аналогия, защото предвижда превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на съотношението между различната нормална продължителност на
дневното и нощно работно време, установено в КТ, което, според специалния чл.
187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ. (в приложимата му за случая
редакция преди изм. ДВ, бр., 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г.) е едно и също при работа на смени – 8 часа през деня и
нощта, при което коефициентът би бил 1 (8/8). А в този случай броят на
нощните часове не се увеличава. Именно поради това в чл. 31 от действащата за
исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не е предвидено превръщане
на нощните часове в дневни, което не представлява непълнота в същата Наредба. В
този смисъл е налице и практика на ВКС, според която, при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в М. (съответно – ГДИН) се
отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове (Р
197-2019-IV
г.о.).
Неоснователни
са доводите за противното на пълномощника на ищеца в писмената му защита.
Посочената в същата норма на чл. 188, ал. 2 ЗМ., според която, държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват
със специалната закрила по КТ, препраща само
към приложението на специалната закрила по чл. 140, ал. 3 и 4, и чл. 140а КТ,
която е в съответствие с разподебите на чл. 9-13 от Директива
2003/88/ЕО, но не и към установената в чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ нормална
продължителност на нощния труд, нито към неговото превръщане в дневен при
сумирано отчитане на работното време.
С
оглед нормата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМ.(в приложимата му за случая по
делото редакция, преди изм. ДВ, бр., 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г.), са
неоснователни и доводите по същество на пълномощника на ищеца в писмената му
защита, че в
ЗМ. липсвало определяне на нормалната продължителност за нощния
труд на
държавните служители, както и съобразяване на издадените в
тази насока подзаконови нормативни
актове с разпоредбите
на Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, която, съгласно чл. 1, т. 3, се прилага за всички
сектори на дейност, както обществени, така и частни. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМ. (в приложимата
му за случая
редакция, преди
изм. ДВ, бр., 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г.) е в унисон именно с чл. 8,
б. „а“ от същата Директива 2003/88/ЕО, според която, държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират,
че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен
труд, не надвишава средно 8 часа за всеки
24 - часов период,
както и
с чл. 8 б. "б" от
тази
Директива,
според която, работниците, които полагат нощен труд,
и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо
или умствено натоварване, не работят повече от 8 часа за
всеки период от 24 часа, през
който полагат нощен труд. А приетата по силата на
делегацията на чл. 187, ал. 9 ЗМ. (в
приложимата му за случая редакция, преди изм. ДВ, бр., 60/2020 г., в сила от
11.07.2020 г.) и действала за исковия период норма на чл. 31 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., която не предвижда превръщането на нощните часове в
дневни, е в съответствие именно със
специалните норми на чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ. (в
приложимата му за случая редакция, преди изм. ДВ, бр.,
60/2020 г., в сила от
11.07.2020 г.), които предвиждат еднаква нормална продължителност от 8
часа на работното време през деня и нощта на работещите на смени държавни
служители в М..
В
този смисъл е и задължителното съгласно чл. 633 ГПК, за всички съдилища и учреждения в Р.Б. (така и Опр.
№ 444-2019-IV г.о.) - решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. по дело
C-262/20, срещу Г., постановено по преюдициално
запитване на Р.. Със същото е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор,
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд (каквито
мерки за защита са предвидени за такива държавни служители, като по-голямото
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМ., в сравнение с това по чл. единствен от ПМС № 147/2007 г., Обн. ДВ, бр. 56/2007 г., на работниците и
служителите по трудово правоотношение; по-големият редовен и допълнителен
платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМ., в сравнение с основния
платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ на работниците и служителите
по трудово правоотношение; по-голямо обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМ. при
прекратяване на служебното правоотношение, в сравнение с това по чл. 222, ал. 3 КТ за работниците и служителите по трудово правоотношение; по благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд по чл. 187, ал. 7 ЗМ.; държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ. се пенсионират при условията на първа
категория труд по чл. 69, ал. 2 КСО, като осигурителният им стаж се превръща
съгласно чл. 104, ал. 4 КСО - три години действително изслужено време се
зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория, за разлика от
работниците и служителите по трудово правоотношение, които се пенсионират при
условията на чл. 68 КСО; безплатна храна, работно и униформено облекло,
ободряващи напитки за работещите от 22 часа до 6 часа или паричната им
равностойност по чл. 181 ЗМ., в сравнение с чл. 291-300 КТ – б.р.),
както и че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел (какъвто
обективен и разумен критерий, на който се основава тази законова разлика в
третирането, са основните функции на М. по чл. 2, ал. 1 ЗМ., осъществяването на
които е целта на този закон – б.р.).
Не
биха могли да бъдат споделени и доводите в писмената защита на пълномощника на
ищеца, че неприложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, за превръщане на
положените часове нощен труд в дневен, поставя държавните служители в М. в
по-неравностойно положение с тези по трудов договор. Трайна е практиката на
ВКС, че от значение при установяването на
дискриминация е само обективно съществуващият недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейност, проявен в която и да е от очертаните в чл.
6, ал. 2 КРБ и чл. 4 ЗЗДискр форми на нежелано или по
- неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването й са спазени
съответните нормативни изисквания. Това по -неблагоприятно третиране на лице на
основата на посочените признаци обаче, следва да се преценява в сравнение с
начина, по който се третира, е било третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. Поради това оплаквания, произтичащи само от
приложението на законови разпоредби, предвидени в специалните закони, по
същество са неотносими към наличието на дискриминация
(Р
231-2010-IV
г.о., Р 153-2010-III г.о., Р 428-2010-IV
г.о., Р 871-2011-IV г.о.). В този смисъл, след като
нормалната продължителност от 8 часа на работното време през нощта за
работещите на смени държавни служители в М. е въведена за исковия период със
законовата норма на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от специалния ЗМ. (в
приложимата й в случая редакция, преди изм. й от ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от
11.07.2020 г., на което не е придавано обратно действие), същата
не може поради това да представлява дискриминация (в
този смисъл и Р 555-2009-III г.о.).
Тази продължителност е наложена от спецификата на работата на тези служители в М.
и поради това не представлява по-неблагоприятно тяхно третиране в сравнение с
тези, които работят на трудов договор.
А
след като е така и по делото не е установено ищецът, чиято е тук според чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, да е полагал
за исковия период от 23.10.2018 г. до 30.11.2019 г., през който е работил на 8-часови
смени, нощен труд между 22,00 и 6,00 часа, който да надвишава установената в
чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМ. (в приложимата му за същия
период по делото редакция, преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г.) негова нормална продължителност от средно 8 часа за всеки
24-часов период, а посочената в исковата му молба норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
за превръщането му в дневен, е неприложима, то съдът не би могъл да приеме, че поради
това същият е положил през този период извънреден труд, който да не му е
заплатен, защото такъв е само трудът, който служителят е положил извън
установеното за него редовно работно време (чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМ., в същата му ред. преди изм. ДВ,
бр. 60/2020 г.),
а положеният от него такъв за исковия период, без превръщането на нощните
часове в дневни, страните не спорят, че ответникът му е заплатил. Поради това
исковете му по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. за осъждането на ответника да му
заплати възнаграждения за такъв положен за исковия период извънреден труд, след
превръщане на положения от него труд през нощта в дневен, заедно с акцесорните му искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане и
на мораторни лихви за забава в плащането им, са
недоказани още в своето основание. Поради това, като неоснователни, ще следва
да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с акцесорните му претенции
за законна лихва и разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение
на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, дължимата
се за същото държавна такса, от плащането на която ищецът е освободен съгласно
чл. 126 ЗДСл, ще следва да остане за сметка на държавата (чл.
78, ал. 6 ГПК).
При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски, изчерпващи се в случая с възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК).
Доколкото настоящото производство не е образувано и разгледано като бързо
по реда на Глава XXV „Бързо производство“ на ГПК, а по реда на общото исково
производство, то срокът за обжалване на настоящото решение не следва да тече от
посочения в съдебно заседание ден за обявяването му по смисъла на чл. 315 ГПК,
а от връчването му на страните съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК.
Водим от горните мотиви,
С. районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от -, с ЕГН **********, с адрес ***, искове по чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ. и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на О., с Булстат -, с адрес -, да
му заплати сумата от 14.60 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 23.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с 1.55 лева мораторна лихва от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г., сумата
от 58.64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., с 5.28 лева мораторна
лихва от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от
58.64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.12.2018 г. до 30.12.2018 г., с 5.23 лева мораторна
лихва от 01.02.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2019
г. до 31.01.2019 г., с 4.68 лева мораторна лихва от
01.03.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., с 4.14
лева мораторна лихва от 01.04.2019 г. до 30.11.2019
г., сумата от 64.32 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., с 3.59 лева мораторна
лихва от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.,
с 3.06 лева мораторна лихва от 01.06.2019 г. до
30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., с 2.51 лева мораторна лихва от 01.07.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата
от 64.32 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., с 1.99 лева мораторна
лихва от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд за юли 2019 г., сумата от 64.32
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд за август 2019
г., сумата от 64.32 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд за септеМ.и 2019 г., сумата от 64.32 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд за октоМ.и
2019 г., сумата от 64.32 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд за ноеМ.и 2019 г., и законна лихва
върху главниците от 02.01.2020 г. до изплащането им, както и сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати О. с п.а., сумата от
50
лева за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: