Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Р. М. С., с [ЕГН], с адрес: с.Драгиново, общ.Велинград, [улица], чрез адв.Р. П. от АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, [улица], Офис център 1, ет.2, офис 11 против Решение №1012-12-369#1/15.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1232-3 от 15.11.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Р. М. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.09.2023г. до 28.09.2024г. в размер на 29.08 лв. дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че паричното обезщетение за безработица в размер на 29.08 лв. дневно е неправилно определено. Моли се да бъде отменено оспореното решение и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне по същество.

Така подадената жалба се поддържа в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката. Моли за отмяна на оспорения административен акт, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката. Представя писмено становище.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателката Р. М. С. заявление с вх.№ЗПОБ-602-01092 от 04.10.2023г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр.Велинград с искане да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 29.09.2023г. По подаденото заявление с peг.№122-00-1232/04.10.2023г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на Р. С. е изпратено уведомително писмо изх. №У-122-00-1232-1 от 12.10.2023г., с което на основание чл.1 ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи за упражнявана трудова дейност във Франция – сертификати, атестации и фишове за заплати, уведомление за прекратяване на договора, копие от сертификати за работа.

С писмо с вх. №1019-12-5807 от 25.10.2023г. в ТП на НОИ – Пазарджик Р. С. е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Франция и документи за упражнявана трудова дейност във Франция за времето от 07.08.2023г. до 28.09.2023г. – 5 броя.

С подаденото заявление Р. С. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 29.09.2023г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Франция за времето от 07.08.2023г. до 28.09.2023г. На основание чл.8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №805364 и U003 №828152 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периода от 07.08.2023г. до 28.09.2023г. Във връзка с това с Разпореждане №122-00-1232-1 от 26.10.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54г ал.4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U001 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик за Р. С. са получени структурирани електронни документ U002 №1108087 и U004 №1108084 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост от 07.08.2023г. до 28.09.2023г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 07.08.2023г. до 28.09.2023г. вкл. в размер на 3144,96 евро.

На основание чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс, с Разпореждане №122-00-1232-2 от 06.11.2024г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №122-00-1232-3 от 15.11.2024г., на основание чл.54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1, чл.546 ал.8, чл.54в ал.1 от КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Р. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.09.2023г. до 28.09.2024г. (дванадесет месеца) в размер на 29.08 лв. дневно.

Във връзка с подадена от Р. С. жалба с вх.№1012-12-369 от 17.12.2024г. е издадено оспореното Решение №1012-12-369#1/15.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1232-3 от 15.11.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Р. М. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.09.2023г. до 28.09.2024г. в размер на 29.08 лв. дневно.

За постановяването му, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл.54б ал.8 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004, и че размерът е правилно определен.

Решението е съобщено на жалбоподателката, чрез процесуалния й представител, на датата 20.01.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата - предмет на разглеждане е подадена чрез органа до съда на датата 29.01.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

В конкретния случай оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от КТ.

Според текста на чл.54б ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр.67 от 2024г.), когато в периода по ал.1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна и действа занапред, като регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

В разглеждания случай заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката на датата 04.10.2023г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО. Следователно всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл.54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаване на заявлението, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие. Непроизнасянето от страна на административния орган не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл.54б ал.8 от КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на тази нова разпоредба.

Материалноправните норми имат действие занапред. Разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическа сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc – действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл решения по адм. дела №№159/2016, 841/2016 и 3145/2016г. на ВАС, Шесто отделение).

В настоящия случай удължаването на административното производство е реализирано самоцелно и това е видно от приложените в преписката книжа и съдържащите се в тях данни за продължителни интервали от време, в които не са предприемани никакви действия – така например от изпращане на исканията за социално осигурителната информащия до другата държава - Франция до напомнителните писма са изтекли периоди от повече от 6 месеца. Освен това последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за периода от 01.09.2021 г. до 28.09.2023г., поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление, административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно разпоредбата на чл.62, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Текстът на чл.62, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл.62, §3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, §5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл.65, §5 б.„а“ от Регламент (ЕО) №883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. И в този случай, съгласно чл.62, §3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка, съгласно правилото на чл.62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004. Предвид това неправилно е тълкуването на органа, че нормата на чл.62, §3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл.62, §1 и §2 от същия.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспореното Решение №1012-12-369#1 от 15.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърдено с него Разпореждане №122-00-1232-3/15.11.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

В случая естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите по-горе на настоящето решение.

Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане от страна на жалбоподателката, и съобразно представените разходни документи, ще следва ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски в размер общо на 1210 лева, от които 10 лева - държавна такса и 1200 лева - адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и положения труд за осъществената защита.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1012-12-369#1/15.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1232-3 от 15.11.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Р. М. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.09.2023г. до 28.09.2024г. в размер на 29.08 лв. дневно.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне - в сроковете по АПК и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Р. М. С., с [ЕГН], с адрес: с.Драгиново, общ.Велинград, [улица]направените по делото разноски в размер на 1210 лева.

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117 ал.1, т.2, б.„б“ от КСО.