№ 15
гр. Айтос, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
ПредС.ел:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200471 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба Г. С. С., ЕГН **********, с посочен
адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-000191/13.10.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на
осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че С. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,
поради неплащане в срок на ЗЗ“ГО“ и не е бил уведомяван за това. Твърди се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения, довели
до ограничаване правото му на защита.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но чрез
пълномощник адв.Л. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж допълва,
че С. не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, тъй като е бил
информиран за това, нито от застрахователя, нито от КАТ. Посочва, че се касае за
управление на автомобила, по време на което всички документи и регистрационни табели са
били налични. В обобщение моли за отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Бургас, РУ
– Р. не се представлява пред съда, като излага писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не представя доказателства.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 18.07.2022 г., около 07.12 часа св.С. А. К. – мл. Инспектор към група ОП
към ОД МВР-Бургас, РУ-Айтос при изпълнение на служебните си задължения на
кръстовище на ул.“***“ и ул.“***“ в близост до Автогара - А., в посока към ул.“***“ спрял
за проверка т.автомобил м.“***“ модел“***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя С..
В хода на проверката св.К. констатирал, че автомобилът е собственост на водача, както и че
е със служебно прекратена на 15.09.2020 г. регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на място св.К., в присъствие на колегата си
св.С. Ф. С., съставил АУАН дата от 19.07.2022 г., като посочил, че автомобилът не е
регистриран на територията на страната (със служебно прекратена регистрация),
квалифицирайки тези факти във вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача,
който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските служители, че не е знаел,
че автомобилът е с прекратена регистрация. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни
писмени възражения не били депозирани.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с
постановление от 31.08.2022 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство.
Въз основа на АУАН на 13.10.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая и преценил, че с действията си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявала
процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била
служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Група към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - Айтос, който към дата 13.10.2022 г. е бил оправомощен
да издава НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор
2
ОДМВР, РУ - Айтос, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г. С. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява
служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата
Наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГА.нционния фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, Според текста на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
възпроизведен в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената Наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от органите на отдел КАТ
към съответната ОД на МВР за така извършеното прекратяване на регистрация. От
събраните доказателства се установява (доколкото нищо не сочи противното), че
т.автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация, поради липса на
заплатена застраховка Гражданска отговорност, считано от 15.09.2020 г., но за това
действие не е уведомен собственикът на автомобила. Следователно при извършеното
служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи
регистрационните табели на МПС. Наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила и при липса доказателства за уведомяване за служебното прекратяване на
регистрацията му, сочи на извода, че водачът е бил препятстван да осъзнае
общественоопасния хА.ктер на извършеното от него действие по управление на МПС и да
предвиди и/или да допусне настъпването на обществено опасните последици от деянието.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от
съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл.143, ал.15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от
ЗДвП не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водача
да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било
примерно в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи
реално са извършили това прекратяване. От доказателствата, приложени с адм.наказателната
преписка няма данни, които да удостоверят начина и точния момент на прекратяване на
застраховката, както и факта, че в случая договорът за застраховка Гражданската
3
отговорност е бил едностранно прекратен (вероятно поради незаплатена в срок вноска) и
считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. От отразеното в АУАН е
видно, че самата регистрация е прекратена на 15.09.2020 г., което било установено от
актосъставителя чрез справка чрез техн. устройство (таблет „Леново“) – т.е. дори
хипотетично да се приеме, че собственикът / ползвателят би могъл да предположи, че щом
няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобила ще бъде служебно
прекратена, то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно
кога съответните органи ще извършват проверка, кога точно Гаранционният фонд ще
информира Сектор „ПП“ и в кой конкретен момент полицейските органи ще прекратят
регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че
не съществува публична база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват
дали регистрацията на МПС е била прекратена или не, както и относно точния момент, в
който се е случило това, води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки
автомобила на 18.07.2022 г. С., е знаел (т.е. е действал с умисъл) или поне е могъл да знае
(при непредпазливост), че регистрацията на МПС е служебно прекратена преди тази дата.
Изложените съображения обуславят извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, ТО - Айтос, обективирани в постановлението за
прекратяване на ДП, а също и актуалната практика на касационната инстанция – напр.
Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. н. а. х. д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас: „…липсата на
уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП... „ и
Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас:
„Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано своевременно преди съставяне на АУАН, то не е изпълнен фактическият състав
на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че регистрационните табели на
автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се
вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е
осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП... „. В горепосочения смисъл са и Решение №
1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020
г. на XIX състав на Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са събрани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В с.з. от жалбоподателя, чрез
процесуални му представител се претендират разноски, каквито безспорно са сторени за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Същите, предвид крайния
резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0237-000191/13.10.2022 г.,
4
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ - Айтос, с което на Г. С. С., ЕГН
**********, с посочен адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР се отнемат
общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г. С. С., ЕГН **********, с посочен
адрес: *** съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5