МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 13/26.05.2020 ГОД.
ПО НОХД № 64/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия С. Тахир СА.от с. Мъдрево, за това, че на 14/15.01.2011 г.
в с. Мъдрево, обл. Разград, умишлено е причинил
тежка телесна повреда – травматично разкъсване на слезката
с последващо оперативно отстраняване, довели до загуба на
слезката на М.К. Ю. –
26-годишен от с. Севар, обл. Разград –
престъпление по чл. 128, ал.
1, във вр.
с ал. 2, пр. 7 от
НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява,
че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства,
установяват по безспорен начин авторството на С.Т.С. в извършване на
инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода, при приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, под минимума, с оглед многобройните смекчаващи вината на
дееца обстоятелства – една година и шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване бъде отложено за тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият С.Т.С. както на
досъдебното производство не се признава виновен в извършване на деянието, за
което е обвинен. В обясненията си на ДП признава, че на посочената в
постановлението за привличане на обвиняем дата и място е имало инцидент между
него и пострадалия, но отрича той да е нанасял удари на пострадалото лице. Твърди,
че въпросната вечер друго лице – „Алката“ е този,
който е причинил констатираните телесни увреждания. Защитникът му пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради това, че по делото не са събрани
единни доказателства, установяващи подзащитния му да
е причинил тежкото телесно увреждане. Според тях противоречивите показания на
разпитаните свидетели и липсата на категорични доказателства сочещи на това, че
подсъдимият е извършител на деянието, за което е обвинен, обосновават
постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно, ако съдът приеме, че
подсъдимият С.Т. С.е автор на деянието, за което е привлечен под наказателна
отговорност, пледира съдът да наложи наказание при приложението на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, и то много под размера, който предлага представителя на
прокуратурата, тъй като от извършване на деянието до произнасянето на съда е
изтекъл твърде дълъг срок.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.Т.С. е 32-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен.
На 14.01.2011 г. вечерта св.М.К.Ю.
по прякор „Шифо“ и св.А.В.А., и двамата от с.Севар посетили
с лекия автомобил на втория питейно заведение, находящо
се в с. Мъдрево, обл. Разград, до автобусната
спирката. Барчето било стопанисвано от св.С.М. и съпругата му, а по това време
там имало една компания с момчета от с. Севар, а останА.те
клиенти били от с.Мъдрево. На служебната маса бил седнал и св.С.С., баща на св. С.М., който дошъл да изпие една бира.
Св.Ю. и св.А. останА.в
барчето до около 23:00-23:30 часа и когато решили да си тръгнат, излизайки от
входната врата на заведението се засекли с подс.СА.Т.С.по
прякор „Сашко“ от с.Мъдрево. Подсъдимият не изчакал двамата свидетели да
излязат първи, а тръгнал да влиза вътре в барчето, при което блъснал с рамо
първо св.А., а след това и св.Ю.. Така на вратата между тях възникнало леко
спречкване и напрежение, което било забелязано и от св.С..
М.Ю. и А.А.
потеглили с лекия автомобил „Сеат Кордоба“, с който пристигнали.
Докато се движели по пътя към село Севар, малко преди да напуснат с. Мъдрево, в
края на населеното място, пътят им бил препречен от друг автомобил - „Рено Меган“, който присветвал дълги и
къси светлини и спрял пред тях. Двамата свидетели също спрели. От автомобила
„Рено Меган“ първи излязъл подс.С.
Т.С., който държал в ръка дървена сопа и се насочил към току що слизащия от другото
превозно средство свидетел М.Ю.. С.се доближил до св.Ю. и без нищо да му казва
му нанесъл удар с крак в областта на корема, точно под гръдния кош, като пострадалият
не успял да се предпази, тъй като ударът бил неочакван, но изпитал силна болка.
Намесил се и св. А., при което последвало боричкане, падане на земята. Въпреки опитите на Ю. и А. да успокоят подсъдимия
той успял да удари със сопата, която държал Ю. по ръката и коляното. Тогава св.А.А. съборил на земята подс.С., а
св.Ю. го ударил два-три пъти с ръце по тялото. В боя се включил и А. Б.А. с
прякор „Алката“, който пристигнал заедно с
подсъдимия. А. хванал за врата св. Ю. и го повалил на земята. Със сопата ударил
няколко пъти пострадалия Ю. по тялото и ръцете, но ударите били леки, поради
което успял да го отблъсне и станал от земята. Подс.С.
в този момент ударил със сопата по рамото св. А., който се качил в колата си и
потеглил. Св.Ю. също тръгнал да бяга към дома на свои роднини в с.Мъдрево.
Последвали го подс.СА. и А. Б.А., но не успели да го
догонят и хвърлили сопите които държали след него. По пътя св.Ю. се обадил на
свой приятел от с.Севар-св.Ш.К., за да отиде и да го прибере, като му обяснил,
че е в с.Мъдрево и му е бил нанесен побой. Св.К. заедно със св.Н. Н. и още
четирима свои приятели тръгнали с микробус за с. Мъдрево. От с.Мъдрево взели
св.Ю. и тръгнали за с.Севар.
След нанесеният му побой пострадалия
М.Ю. се почувствал зле, прилошавало му и припадал. На 15.01.2011 г. положението
на Ю. се влошило драстично, събудил се със силни болки в коремната област,
поради което бил настанен по спешност във вътрешно отделение на МБАЛ гр. Исперих.
Медицинският преглед показал вътрешно коремен кръвоизлив, което наложило
незабавна оперативна интервенция. Последната установила травматично разкъсване
на слезката, което било причината и за кръвоизлива.
За предотвратяване на последствията, слезката била
оперативно отстранена.
По доказателствата:
От заключението на назначената
съдебно-медицинска е видно, че в резултат на нанесен побой на 14/15.01.2011 г. свидетелят
М.Ю. е получил следните увреждания: травматично разкъсване на слезката (с последващо оперативно
отстраняване); натрупване на паталогична колекция
кръв в перитонеалната кухина (остра кръвозагуба - хеморагичен шок). По своята медико - биологична
характеристика травматичното разкъсване на слезката (с
последващо оперативно отстраняване) покрива критерия
загуба на слезка, а натрупването на патологична
колекция кръв в перитонелната кухина (хемоперитонеум) обуславя разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалия. Травмата на корема е резултат от силен
директен удар или притискане на коремната област. Разкъсването на слезката е довело до вътрешнокоремен
кръвоизлив, проявил се клинично с шоково състояние, което е наложило
оперативното й отстраняване по витални индикации.
Заключението на
съдебно-психиатричната експертиза установява, че подс.С.
Т.С. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства сочат безпротиворечиво, че
подсъдимият е автор на престъпното деяние - умишлено е причинил тежка телесна
повреда на пострадалия.
В хода и на ДП, и на съдебното
следствие се събраха единни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се гласни доказателства, от които се установява,
че подсъдимият е нанесъл удар с крак в областта на корема на св.М.Ю.. Както
сочи и пострадалият, това действие на подсъдимия е било неочаквано, поради
което и Ю. не е успял да отреагира и поне
инстинктивно да се предпази. Не е спорно, че и А. Б.А. също е нанасял удари по
пострадалото лице със сопа, но те са били по ръцете и краката и не с такава
сила и интензитет. В унисон с показанията на св.М. Ю. са показанията на св. К.Ю.,
Н., К., М., П., Ф. и С.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като в
подкрепа на показанията им са и обективните находки в СМЕ, от които по несъмнен
начин се установява причиняването на тежката телесна повреда на пострадалия.
Изслушан в съдебно заседание съдебният лекар сочи, че травматичното разкъсване
на слезката е получено както сочат свидетелите – от
силен удар и притискане на подребрието, където е
мястото на този анатомичен орган.
Между така анализираните
доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на посочените свидетели,
обективните находки отразени в медицинската документация при лечението на М. Ю.
в болничното заведение и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна
връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимият С.Т.С.
е автор на инкриминираното деяние, за което е обвинен.
От правна страна:
По описания начин с деянието си
подсъдимия С.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 128, ал. 1, във
вр. с ал. 2, пр.
7 от НК, тъй като на на 14/15.01.2011 г. в с. Мъдрево,
обл. Разград, умишлено е причинил
тежка телесна повреда – травматично разкъсване на слезката
с последващо оперативно отстраняване, довели до загуба на
слезката на М.К. Ю. –
26-годишен от с. Севар, обл. Разград.
От обективна страна елементите от
състава на изпълнителното деяние са нА.це: подсъдимият ритнал с крак в областта на корема пострадалия,
който тъкмо излязъл от лекия автомобил, при което той получил травматично разкъсване на слезката (с последващо оперативно
отстраняване); натрупване на паталогична колекция
кръв в перитонеалната кухина (остра кръвозагуба - хеморагичен шок). По своята медико - биологична
характеристика травматичното разкъсване на слезката (с
последващо оперативно отстраняване) покрива критерия
загуба на слезка – тежка телесна повреда, а
натрупването на патологична колекция кръв в перитонелната
кухина (хемоперитонеум) обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия.
Деянието
подсъдимият е осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността
на извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св.М.Ю. при ритането
му, но воден от желанието да се саморазправи с него и да демонстрира надмощието
си, се съгласил с този резултат.
По наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.С.Т.С. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 128, ал. 1, във вр. с
ал. 2, пр.
7 от НК, като при индивидуализацията
на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; семейно и материално положение; изминал дълъг период от време
от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност на дееца
– изминА. са повече от девет години; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
поради което отмери шест месеца лишаване от свобода. Съдът
отчете, че с оглед чистото съдебно минало на дееца и предвид това, че
определеното наказание не е над три години лишаване от свобода, изпълнението на
наложеното наказание следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано
от влизане в сила на присъдата.
Така
определеното наказание съдът намира за справедливо и съобразено с целите на чл.36 НК: ще въздейства
предупредително и ще го накара да преосмисли поведението си, да отчете и оцени
постъпката си, ще го мотивира за в бъдеще да се въздържа от противообществени
прояви и да се съобразява с общоприетите принципи на морала и форми на
общуване.
Подсъдимият С.Т.С. дължи на основание чл. 189,
ал.3 от НПК разноските по делото, като
следва да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 150.00 лева – разноски на досъдебното производство и
по сметка на Районен съд гр. Кубрат сумата 100.00 лева – разноски на съдебното
следствие.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова