№ 197
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110101881 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл. 155 ЗЕ
на „Тт**************АД срещу Е. И. И. за: 2011,91 лв. – претендирани като стойност
на топлинна енергия, доставена за имот с аб.№ 269217 в периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането,
законна лихва за забава в размер 366,68 лв. за периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г.,
29,16 лв. – за услуга „дялово разпределение”; ведно със законната лихва за забава,
считано от 14.01.2022 г. до окончателното изплащане; 5,98 лв. – законна лихва за
забава за периода 31.08.2019 -05.10.2021 г.
От страна ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
правото на отговор е упражнено чрез назначания особен представител. Исковете се
оспорват с възражения, сред които – че ответниците на са клиенти на ищеца, както и
възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „Тт************” ЕООД, конституиран на
страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които
законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ.
подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг
извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става
въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото
1
ищецът „Тт**************АД няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е
топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на
топлинна енергия като съсобственик, което съдът намира за установено в достатъчно
пълна степен поради липсата на оспорване на документа Списък на етажните
собственици, който съдържа положен за ответника подпис като собственик на ап. 1,
както и Заявление-декларация за откриване на партида, също с положен за ответника
подпис като собственик.
От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебно-
техническата експертиза, от което се изяснява, че задълженията са начислени в
хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите.
Неоснователно е оспорването на ответника, че представените протоколи за
неосигурен достъп са съставени за целите на процеса. Документите имат достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като удостоверения с протоколите факт на
неосигурен достъп е възприет като база за изчисленията при последващото изготвяне
на изравнителните сметки. Ответникът като клиент, неосигурил достъп, е имал право
по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител, но не установява да се е възползвал от това
свое право.
. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото
лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и
направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при
определяне на задълженията за топлинна енегрия – в размер на 2099,51 лв.
Произнасянето на съда е огреничено от размера на претенцията - 2011,91 лв.
Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност на
задълженията изискуеми към 14.01.2019 г. – три години преди подаване на исковата
молба (14.01.2022 г.) Съгласно Общите условия на топлопреносното предприятие
дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
2
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Издаването на Обща
фактура за реално дължимата стойност след изготвяне на изравнителните сметки за
отоплителния сезон е неотносимо към теченето на давностния срок. Въз основа на
установените от заключението на ССЕ фактурирани прогнозни задължения, съдът
намира, че са погасени по давност задълженията за периода 01.05.2018 г. –30.10.2019 г.
общо в размер на 779,21 лв. След намаляване с погасените по давност задължения,
следва, че дължими от ответника са общо 1232,70 лв. за топлинна енергия за целия
имот.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на
лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на
съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД).
По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът
намира, че погасените по давност задължения за лихви са в размер на 142,01 лв.
относно главницата за топлинна енергия, като непогасеният по давност остатък е
224,97 лв. – лихви за забава, дължими за периода 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.
За задължението за услугата дялово разпределение, преки доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на
„Тт**************АД тази услуга подлежи на заплащане към „Тт**************АД,
а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно
извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК
съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
установената от ССЕ сума 29,16 лв. представлява следващ се размер, като 5,98 лв.
представляват законна лихвата за забава за периода 31.08.2019 -05.10.2021 г. Няма
погасени по давност задължения за за такса дялово разпределение и лихви, като и тъй
като същите се претендират за период, който не се обхващат от периода на давността.
Следва да се отбележи, че не ползва позицията на ответника неговото
възражение срещу действието на договора за дялово разпределение. Ако за сградата, в
която се намира имота на ответника, бъде направен извод, че няма валидно въведена
система за дялово разпределение по силата на представения договор между етажните
собственици и ФДР, например поради липса на договор за дялово разпределение или
съображение, че не е влязъл в сила, такъв извод не би ползвал позицията на ответника,
защото задължението за плащане на топлинна енергия съществува и в случай че няма
въведена система за дялово разпределение. Различното за ответника е, че задълженията
не биха били определяни съобразно индивидуалното потребление, а съобразно
инсталираната мощност на монтираните отоплителни тела и максималния специфичен
разход на сградата (следва по аргумент от чл. 144, ал. 6 от ЗЕ и чл. 61, ал. 3 от
Наредбата), което е значително по-неблагоприятно за клиента като стойност.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 885,42 лв. (от
общо сторени в размер на 1431,64 лв. )
3
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. И. с ЕГН ********** да заплати на „Тт**************АД с
ЕИК *********** сумите: 1232,70 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена за
имот с аб.№ 269217 в периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от
14.01.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер 224,97 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г., 29,16 лв. – за услуга „дялово разпределение”;
ведно със законната лихва за забава, считано от 14.01.2022 г. до окончателното
изплащане; 5,98 лв. – законна лихва за забава за периода 31.08.2019 -05.10.2021 г.,
както и сумата 887,42 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******” ЕАД против Е. И. И. искове за:
стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –31.10.2019 г. и
представляваща разликата над 1232,70 лв. до пълния претендиран размер 2011,91
лв., както за законна лихва за забава относно задължението за топлинна енергия – за
разликата над 224,07 лв. до 366,68лв.
Решението е постановено при участието на „Тт************” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Тт**************АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4