№ 27
гр. Враца, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Васил П. Ганов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20251400200093 по описа за 2025 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на
решение № VStV/922302253154/2022 от 23.01.23г., влязло в сила на 16.02.2023г. на
несъдебен орган LPD WIEN, POLIZEIKOMMISSARIAT DONAUSTADT, Република
Австрия срещу българския гражданин Е. П. Б. от гл.***, с ЕГН:********** за
финансова санкция, издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от
24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение
на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на
несъдебен орган, издадено в Република Австрия за налагане на санкция за извършено
административно нарушение срещу Е. Б., следва да бъде признато и изпратено на НАП
за изпълнение.
Засегнатото лице Б., нередовно призовано, не се явява и не взема становище по
решението на несъдебния орган на Република Австрия. По делото се явява адв. М. Д.,
преупълномощена от определения сл. защитник адв. Т. Д., която пледира за
1
непризнаване и привеждане в изпълнение на решението на австрийския несъдебен
орган. Според защитника не са налице предпоставките на закона за признаване и
привеждане в изпълнение на решението.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
С решението за налагане на финансова санкция на несъдебен орган в
Република Австрия на българския гражданин Е. Б. е наложена санкция в размер 100.00
евро за извършено от него нарушение в Република Австрия, а именно: като собственик
на моторното превозно средство с номер ВР***ЕА, с документ на градската дирекция
на полицията Виена, Комисариат Донаущат от 21.11.2022г. е запитан в срок от 2
седмици от получаването да дадете информация, кой е бил водач на горе споменатото
моторното превозно средство със споменатия номер на 01.09.2022г. за периода от
01:19-01.09.2022,01:21 часа във Виена и не е изпратил информацията в предписания
срок.
Правната квалификация на нарушението и приложимите законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението са: § 103 Abs. 2
Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGB1. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGB1.1 Nr.
19/2019; § 134 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGB1. Nr. 267/1967 zuletzt
geandert durch BGB1 I Nr. 62/2022 от : австрийския Закон за моторните превозни
средства.
Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалването.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е
извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както
и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от
2
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението на несъдебния орган в
Република Австрия представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за
налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение не се изисква
двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр.Враца, поради което
съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд
Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/.
Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението
за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението
не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро
/чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в размер на 100.00 /сто/ евро и 5 /пет/ евро съдебно-
деловодни разноски, или общо в размер на 105 евро, с обща левова равностойност
205.36 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по
отношение на физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35,
т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока
за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/ и е било уведомено изрично за
правото на повторно разглеждане или обжалване и лицето не е поискало повторно
разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не
би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
3
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице.
Засегнатото лице е нередовно призовано за с.з., но липсват данни същото да
живее или пребивава извън пределите на РБългария, а от приложеното по делото
справка от Търговския регистър е видно, че същото е управител и едноличен
собственик на "Брънзи транс" ЕООД.
По делото липсват каквито и да са данни, че засегнатото лице е заплатило
частично или напълно наложената му финансова санкция.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган в Република Австрия за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22,
ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за
изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава,
а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение №
VStV/922302253154/2022 от 23.01.23г на несъдебен орган LPD WIEN,
POLIZEIKOMMISSARIAT DONAUSTADT, Република Австрия, с което на българския
гражданин Е. П. Б. от гл.***, с ЕГН:********** е наложена финансова санкция в
размер на 100.00 /сто/ евро и 5 /пет/ евро съдебно-деловодни разноски, или общо в
размер на 105 евро, с обща левова равностойност 205.36 /двеста и пет лева и тридесет
и шест стотинки/ лева по официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и решение №
VStV/922302253154/2022 от 23.01.23г на несъдебен орган LPD WIEN,
POLIZEIKOMMISSARIAT DONAUSTADT, Република Австрия на ТД на НАП – офис
Враца за изпълнение, като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва
незабавно да уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.
4
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава,
като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния
орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата
държава.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5