Р
Е Ш Е Н И Е
№
260336 / 16.10.2020г.
гр. Перник, 16.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01432 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във
връзка с депозирана искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********,
със съдебен адрес:***, чрез пълномощника му адв. Христина Иванова - САК срещу В.М.Т., с адрес: ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 8366,
49 евро, представляваща част от главницата, дължима се по Договор за кредит на
покупка на недвижим имот HL 13126 от 13.10.2006г., сумата от 140,07
евро, представляваща договорна лихва за редовен кредит, сумата от 4,06 евро, представляваща договорна лихва за
просрочен кредит и сумата от 172,80 лева.
В
исковата молба се твърди, че на 13.10.2006г. в гр. София е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL13126 между „Българска пощенска банка” АД,
ЕИК *********, като кредитодател от една страна и ответника – като
кредитополучател от друга. Със сключването на договора, кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията, уговорени от страните в
договора. Твърди се, че банката-кредитор е изпълнила задълженията си по
договора, като на 18.10.2006г. е превела
на кредитополучателя сумата от 12 670 евро. От страна на ответника, обаче,
е налице неизпълнение на задълженията му по договора, предвид неплащането на
дължимите се суми. Изяснява се, че с решение от 01.11.2007г. е вписана промяна
в наименованието на „Българска пощенска банка” АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД. На 11.01.2013г. е вписана друга промяна на наименованието – от
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. В исковата молба се
изяснява още, че към процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот,
са сключени няколко допълнителни споразумения, последното от които от
04.07.2012г. Изяснява се още, че процесните вземания са били прехвърлени на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, а впоследствие – от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”
АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
В предоставения
от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват. Ответникът, чрез
пълномощника си, е признал изцяло предявените искови претенции и моли за
решение при признание на иска. Ищецът поддържа предявените искови претенции, а
предвид признанието на същите от страна на ответника, то моли за решение по
реда на чл. 237 ал. 1 ГПК.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени от страна на ищеца са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които
съдът намира за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
В съдебно заседание, ответникът
признава изцяло предявените искови претенции. Същевременно, в първото по делото
открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на решение
съобразно признанието.
С
оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, а
именно: ответникът признава исковете, ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска, признато е право, с което страната може да се
разпорежда и признатото право не противоречи на правилата на закона или на
морала. Признатите искове се подкрепят от всички писмени доказателства по
делото, поради което и съдът намира, че следва да бъде признато за установено
че ответникът дължи на ищеца процесните суми.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 237 ал. 2 ГПК, съдът
не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както за заповедното, така и за исковото
производство.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. С оглед това
обстоятелство и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1892,75 лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 237 ГПК, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.М.Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес:*** сумата от 8366, 49 евро, представляваща част от главницата, дължима
се по Договор за кредит на покупка на недвижим имот HL 13126 от 13.10.2006г., сумата от 140,07 евро, представляваща договорна
лихва за редовен кредит, сумата от 4,06 евро, представляваща договорна лихва
за просрочен кредит и сумата от 172,80
лева, представляваща направени нотариални разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от 8366, 49 евро,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.М.Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес:*** сумата от 1892,75 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: