Р Е Ш Е Н И Е
№905
гр. Пловдив, 03 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести май, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №644 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и Наредба на Общински съвет- Пловдив за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НОСПРСППППСТГП).
Л.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, представляван от адвокат В.В.- пълномощник,
обжалва принудителна административна мярка (ПАМ)- принудително блокиране (задържане)
на паркирано пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “Мазда“, с рег.№***, приложена на 20.02.2020г., в 11:35ч., на
улица “Капитан Райчо“ №40, в гр. Пловдив, за което е съставен Констативен
протокол за принудително блокиране, Серия №0054708.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорената ПАМ, алтернативно се поддържа искане за нейната
отмяна поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото
разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 7).
Ответникът- Х.Т.М.- заемащ
длъжност “скобар“ (бивш “инкасатор, плащания“) в
Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 26.05.2020г.
по делото постъпва становище с Вх.№6853 (листи 36-38) от Н.В.- директор на ОП
“Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, според което становище жалбата на
Л.Г. е допустима, но неоснователна.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Констативен протокол за
принудително блокиране, Серия №0054708 от 20.02.2020г. (лист 4, 16, 56) е представен
като приложение към жалбата (лист 2) от страна на жалбоподателя. Като
доказателство по делото е прието и заверено копие на Свидетелство за регистрация
Част I (голям талон), с №********* от
17.09.2019г. (лист 5), удостоверяващ обстоятелството, че автомобилът с рег.№***,
е регистриран като собствен на жалбоподателя Г.. Съответно, жалбата се явява подадена
при наличието на правен интерес. Освен това, жалбата постъпва в съда на 05.03.2020г.
или в рамките на законоустановения срок. Следователно, като подадена при наличието
на правен интерес и в съответствие с изискването за срочност на заявеното
оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Според Констативен протокол за
принудително блокиране, Серия №0054708, Г.М.- служител в ОП “Паркиране и репатриране“,
установява, че процесният автомобил е паркиран на ул.
“Капитан Райчо“ №40, гр. Пловдив, в обхвата на “Синя
зона“, без да е заплатено за кратковременно паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП.
Съответно, налице е нарушение по смисъла на чл.26, ал.1 от НОСПРСППППСТГП
(листи 39-48[1]), според която норма, ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в
“Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо
средство тип “скоба“. Предвид установеното паркиране на посоченото ППС без
заплащане за целта, ответникът в настоящето производство прилага оспорената по
делото ПАМ, като принудително задържа (блокира възможността за движение на) процесния автомобил, чрез поставяне на техническо средство
тип “скоба“ с №66 (според процесния констативен
протокол) на предното ляво колело на автомобила, тъй като автомобилът е с ляво разположен
волан. За извършените от ответника действия са изготвени 5 броя фотографски
снимки (листи 17-21) и е съставен Констативен протокол за принудително блокиране,
Серия №0054708.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството по прилагане на
оспорената ПАМ за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и съобразно установеното от нормите на Инструкция за
правилата за работа на служителите, упражняващи дейностите по блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС чрез техническо средство тип “скоба“ (неприложена
по делото).
С разпоредбата на чл.167, ал.2,
т.2 от ЗДвП е установено, че служби за контрол, определени от кметовете на
общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане
на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на Заповед №12ОА680 от 23.03.2012г. (лист 14, 49) на
изпълняващия длъжността (и.д.) кмет на община Пловдив, с която заповед, на
основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.27 от НОСПРСППППСТГП, ОП “Паркиране и
репатриране“ е определено за звено при
община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно
паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС”, на територията
на Община Пловдив, при спазване правилата на действащите законови и подзаконови
нормативни актове, както и действащите административни актове. Пак според
посочената заповед (точка II.), определените от директора
на предприятието служители на ОП “Паркиране и репатриране” използват техническо
средство за принудително задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство,
за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински
съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на Заповед №19ОА-1646 от 09.07.2019г. (лист 15, 50) на
и.д. кмет на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44, ал.1, т.1 и
ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 от ЗДвП, във връзка с
чл.27 от НОСПРСППППСТГП, са определени длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“,
които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране –
тип „скоба“ на ППС, както и да съставят констативни протоколи за принудително
блокиране на ППС. Между изчерпателно изброените длъжностни лица, определени да
ползват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“
на ППС, както и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на
ППС, ответникът е посочен под №24.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на Допълнително споразумение №198 от 22.04.2019г. към
Трудов договор №66 от 05.12.2011г. (лист 53), според което допълнително
споразумение, считано от 01.04.2019г. Х.М.заема длъжност “скобар“,
с код: 9622 0001 (според Националния класификатор на професиите и длъжностите
(НКДП)), в ОП “Паркиране и репатриране“.
Също така, по аргумент от
разпоредбата на чл.172, ал.1, т.1 от ЗДвП, за валидността и законосъобразността
на ПАМ от вида на оспорената по делото не е задължително наличието на писмена
форма.
Предвид изложеното до тук,
настоящият състав на съда намира оспорената по делото ПАМ за приложена от
компетентен орган, противно на направеното в тази връзка възражение от страна
на жалбоподателя.
На следващо място, според разпоредбите
на чл.99 от ЗДвП, 1) в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието; 2) местата
за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране; 3) общинският съвет
определя цената за паркиране на местата по ал.1, както и условията и реда за
плащането ѝ от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл.14, ал.1, т.5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП),
на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
В случая, с чл.10 от
НОСПРСППППСТГП е установено, че (1) На
територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране /“Синя зона“/ в определени часове на денонощието,
от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт
официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа.
Таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за
паркиране, като същото не може да бъде за по-малко от един час; (2) За
паркиране в “Синя зона“ се заплаща цена в размер определен с Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Пловдив (известна и като Наредба на
Общински съвет Пловдив за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив
(НОСПОАМТЦУТОП[2])), с
изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане
от същата; (3) Обхватът на “Синя зона“ се определя от Общински съвет Пловдив,
съгласно одобрен списък, Приложение №1 на настоящата Наредба. Условията и редът
за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна
сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
Под №39 в Приложение №1 към наредбата (листи 12-13,
47а-48) е включена улица “Капитан Райчо“.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че жалбоподателят е паркирал собствения си автомобил в обхвата
на “Синя зона“ на територията на гр. Пловдив, както и че не е заплатил
дължимата такса за целта (2,00 лев за 1 час престой), съгласно точка 4.1. от
Приложение №8.1 “Цени на услуги и права, предоставяни от общински предприятия в
община Пловдив“ към НОСПОАМТЦУТОП.
Следователно, оспорената по
делото ПАМ се явява приложена при наличието на фактическо основание за това и
съответно без противоречие с относимите материалноправни норми.
Най-сетне, настоящият състав на
съда намира оспорената по делото ПАМ за приложена и в съответствие с целта на
закона, а именно да се задържи принудително ППС, което е паркирано без да е
заплатена дължимата за това цена, до заплащането на цената и разходите за принудителното
задържане.
Ето защо, като издаден от
компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в настоящето производство
акт е валиден и законосъобразен, жалбата против който акт се явява
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Х.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, против принудителна административна мярка- принудително
блокиране (задържане) на паркирано пътно превозно средство, представляващо лек
автомобил “Мазда“, с рег.№***, приложена на 20.02.2020г.,
в 11:35ч., на улица “Капитан Райчо“ №40, в гр. Пловдив, за което е съставен
Констативен протокол за принудително блокиране, Серия №0054708.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/
[1] Достъпна и в интернет на
адрес: https://plovdiv.obshtini.bg/p.php?tmp=1&i=3877391&b=0&ot=%F2%E0%EA%F1&search=text:%F2%E0%EA%F1#ss_0