РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Бургас, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108268 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от А. В. А., ЕГН
********** от *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на общо 6340 лева,
представляваща сборна главница, формирана от сумите, представляващи месечната
равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължими на основание
чл.181, ал.1 от ЗМВР, както и сумата в размер на 915.14 лева, представляваща сборна лихва
за забава върху всяка от главниците, дължима за периода от 28.12.2021 г. до 02.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал длъжността ***. Трудовото
му правоотношение било прекратено, считано от 24.10.2022г. Считано от 06.02.2023г. е
назначен на длъжност ***. Ищецът е държавен служител.
Твърди, че след 06.02.2017г., работодателят е преустановил заплащането на
равностойността на полагаемата на ищеца храна и безплатна такава не е осигурена.
Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, на служителите в МВР се осигурява храна
или левовата й равностойност.
Излага, че осигуряването на храна или заплащането на левовата й равностойност
било уредено в Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите в МВР. Съгласно чл.4 от Наредбата, служителите на МВР, на
които не се осигурявала храна, получавали ежемесечно левовата й равностойност, която се
определяла ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. В чл.1 от тази
наредба били изключени служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. В изпълнение на тази
наредба, министърът на вътрешните работи със свои заповеди №8121з-1410/31.12.2020 г.,
№8121з-1723/31.12.2021 г., №8121з- 130/31.01.2023 г., №8121з-1400/05.09.2023 г., №8121з-
10/04.01.2024 г., №8121з-641/29.04.2024 г., определил размерът на левовата равностойност на
1
храната и служителите в МВР за периода от 2021 г. до 2024 г.
Поддържа се, че правният статут на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР се
урежда както от Закона за държавния служител, така и от специалния Закон за
министерството на вътрешните работи. Приложимостта на разпоредбата на чл.181, ал.1 от
ЗМВР към служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР произтича от обстоятелството, че
текстът на нормата не разграничава категориите служители, които имат право да получат
безплатна храна или левовата й равностойност, от което следва, че всички служители в
МВР, включително и държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР имат такава
привилегия.
За тригодишния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на
храната е в следните размери: за 2021 г., съгласно заповед № 8121з-1410/31.12.2020 г. - 120
лв., за 2022 г., съгласно заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г. - 120 лв., за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед № 8121з-130/31.01.2023 г. - 120 лв., за
периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023г., съгласно заповед № 8121з-130/31.01.2023 г.,
изменена със заповед № 8121з-1400/05.09.2023 г. - 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед №
8121з-10/04.01.2024г., изменена със заповед № 8121з-641/29.04.2024 г. - 300 лв. Общо за
целия период посочва, че дължимата му сума съобразно гореизложеното се явява в размер
на 6340 лева.
Посочва, че като допълнителна част от месечното възнаграждение сумата за храна
се дължи заедно с него и се изплаща до 27 - мо число през текущия месец, за който е
дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешните правила за заплатите на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, утвърдени със заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на
министъра на вътрешните работи. Ответникът изпада в забава на 28 - мо число на месеца, за
който дължи заплата. Посочва, че общата сума на дължимата мораторна лихва, изчислена за
всеки месец забава е в размер на 915.14 лева. Моли исковете да се уважат.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна,
озаглавен “становище“, с който исковете са оспорени като неоснователни.
Излага подробни доводи в насока на това, че по отношение на ищеца намира
приложение изцяло Законът за държавния служител, доколкото същият се явява такъв, макар
и работещ в структурите на МВР. В посочения нормативен акт законодателят не предвидил
заплащане на левовата равностойност на храната. Потвърждава, че с Тълкувателно решение
№ 1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/24 г., държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗДСл, имат право на безплатна храна
или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР.
Счита, че ТР няма обратно действие, а започва да се прилага от приемането му.
Прави обстоятелствено изложение, с което изтъква, че органът по назначението
проявил добросъвестност, тъй като по собствена инициатива поискал образуването на
тълкувателно дело предвид наличието на противоречива съдебна практика по сходни
претенции. В конкретния случай, въпреки действието на тълкувателното решение занапред
във времето, със заповеди № 8121з- 1661/29.11.2024 г. и № 8121з-1662/29.11.2024 г. на
министъра на вътрешните работи, било разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата
равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по
чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в определен в заповедите размер.
По отношение на иска за лихва за забава, посочва, че в настоящия случай липсва
законово дължимо поведение от страна на работодателя по отношение на главното
задължение, като съответно не може да се определи датата на забавата и какъв е размерът на
обезщетението за времето до датата на подаване на исковата молба.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана.
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже наличието
на служебно правоотношение с ответника за посочената в исковата молба длъжност, също
че министърът на вътрешните работи е издал през процесния период заповеди за лимити, на
базата на които се осигурява храна на служителите, сред които спада и ищецът, както и че
същата не му е предоставена, което обуславя дължимостта й в парични средства.
По делото не е спорно между страните, а се установява и от приложените по делото
писмени доказателства, че през процесния период и към настоящия момент, ищецът е
заемал и заема при ответника посочената в исковата молба длъжност - ***.
От представените и от ответната страна документи се потвърждава изложеното в
исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на храната, която
се полага на служителите в МВР, съгласно чл.181, ал.1 от ЗМВР. Така видно от
представените писмени доказателства, за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата
равностойност на храната е била в следните размери: за 2021 г., съгласно заповед №8121з-
1410/31.12.2020 г. - 120 лв., за 2022 г., съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021 г. - 120 лв.,
за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед №8121з- 130/31.01.2023 г. - 120
лв., за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023г.,
изменена със заповед №8121з-1400/05.09.2023 г. - 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед
№8121з-10/04.01.2024г., изменена със заповед №8121з641/29.04.2024 г. - 300 лв.
По делото посочените по - горе факти са безспорни и категорично се установяват от
приетите писмени доказателства. Спорен е въпросът дължи ли се левовата равностойност на
държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2. На този въпрос е даден изричен отговор
с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК, съгласно
което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право
да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Така че с ТР е решен въпросът относно дължимостта на претендираните от ищеца
суми, като те му се дължат. Възражението в отговора, че ТР няма обратно действие, а
започва да се прилага от приемането му, е неоснователно. Не бива да се прави аналогия с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
доколкото същото касае конкретен въпрос и то по отношение на давността относно
вземането по време и докато трае изпълнителния процес. Същото е постановено
действително заради гарантиране на принципа на правна сигурност с оглед постановеното
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което преобръща
практиката във връзка с конкретния въпрос. Настоящият случай не е такъв, поради което
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г. действа със задна
дата, от приемането на законовата разпоредба.
Трябва да се посочи, че по делото е представена и Заповед №8121з- 1661/29.11.2024
г. на министъра на вътрешните работи, по силата на която следва да се изплатят на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР равностойността на храната по чл.181,
ал.1 от ЗМВР за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. От ответната страна се представя и
справка за индивидуалния размер на левовата равностойност на храната на ищеца. Съдът
намира, че посочените по - горе писмени доказателства в допълнителна степен обосновават
и доказват исковата претенция. Размерът обаче се доказва до 6287.71 лева, доколкото
3
справката, издадена от работодателя, сочи именно такъв размер и именно за толкова
всъщност е направено признание на исковата претенция. От данните е видно, че ищецът не е
бил служител на МВР за периода от 24.10.2022г. до 06.02.2023г. и вероятно поради тази
причина не му се дължи сума от 6340 лева, колкото се претендира, а му се дължи по-малка
сума, а именно 6287.71 лева. Ищецът не е доказвал, че в негова полза има вземане за
горницата. Ето защо следва извод, че искът е доказан за сумата от 6287.71 лева.
По делото липсват представени доказателства относно това, че ответникът е
изплатил посочените в справката суми на ищеца, поради което вземането от 6287.71 лева не
е погасено към момента. Следва решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца главница от 6287.71 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането, като в останалата си част искът трябва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за частично основателен и иска за мораторна лихва, която се дължи
на основание чл.86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността за забава от изпълнение на задълженията на ответника. В този смисъл е
доказано наличието на главно вземание, както и настъпване на изискуемостта на същото. От
представените по делото писмени доказателства /Вътрешни правила за заплатите в МВР/ се
установява, че срокът за изплащане на равностойността на храната /изплащане на заплатите/
е 27-мо число на съответния месец, с оглед на което считано от следващия ден - 28-мо число
на месеца длъжникът изпада в забава. По отношение размера на лихвата за забава, съдът
приема принципно за правилни посочените в исковата молба лихви за всеки от месеците, с
изключение на лихвите върху главниците за месеците октомври 2022г. и февруари 2023г.
Ищецът не е работел през цялото време в тези месеци, тъй като тогава служебното му
правоотношение е било прекратено /през месец октомври 2022г./ и след това възстановено
/през месец февруари 2023г./. Ето защо, според справката, за октомври 2022г. той има да
получава не 120 лева, а само 85.71 лева, а за февруари 2023г. той има да получава не 120
лева, а само 102 лева. Следователно, изчислени по реда на чл.162 ГПК, лихвата върху
вземането за октомври 2022г. е 23.23 лева, а лихвата върху вземането за февруари 2023г. е
23.92 лева. Останалите лихви съдът намира, че са правилно посочени в исковата молба.
Сборът от всички лихви възлиза на 901.63 лева. Следва решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца лихва за забава от 901.63 лева, като за горницата искът бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Не са представени доказателства за извършени разноски, поради което и такива не
следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса от 287.57 лева за уважените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР - град София, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от
директора А. Н. З., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А., ЕГН ********** от ***, сумата в размер на
общо 6287.71 лева, представляваща сборна главница, формирана от сумите,
представляващи месечната равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г.,
както и сумата в размер на общо 901.63 лева, представляваща сборна лихва за забава
върху всяка от главниците, дължима за периода от 28.12.2021 г. до 02.12.2024 г., ведно със
4
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 02.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 6287.71 лева сборна главница до претендираните 6340 лева и иска за
горницата над 901.63 лева сборна лихва до претендираните 915.14 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР - град София, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от директора
А. Н. З., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Бургас сумата от 287.57 лева държавна такса за
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
5