Определение по дело №172/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 504
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20237040700172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                  504/02.03.2023 година, град Бургас

 

Административен съд-Бургас, XXІV-ти състав, на втори март две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                         Председател:  Нели Стоянова

                                                                                 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 172 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл.197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.56, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Ц.,*** против разпореждане с изх. № 1056-02-34#1/06.01.2023 година, на ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Бургас (ТП на НОИ – Бургас).

С обжалваното разпореждане е оставено без разглеждане, като недопустимо искане с вх. № 1056-02-34/09.12.2022 година, подадено от Ж.Т.Д. на основание чл.12 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във връзка с чл.99, ал.1, т.2, б. „г“, основание 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което се иска иницииране на административно производство за отмяна на влязло в сила разпореждане № 2013-02-95#5/14.04.2020 година на ръководител по „ПО“ в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила - като постановено в нарушение на чл.6, ал.1, чл.7, чл.9, ал.2 и ал.4 и чл.12, ал.1 от АПК. Сочи се, че искането по чл.99, ал.2, т.2, б. „г“, основание 2 от КСО е обусловено от факта, че е узнал за постановени съдебни актове, с които по идентични случаи, година по-късно, на негови колеги е отпусната пенсия на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО, след установени на основание чл.67 от ПКТП (отм.) условия на вредност в същото предприятие, на същото работно място и през същия период. Счита, че предвид това направеното от него искане за признаване правото му на пенсия на основание чл.99, ал.2, т.2 от КСО е основателно. Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Бургас за отстраняване на допуснатите нарушения. Претендира разноски.

Ответникът - ръководител по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Бургас, представя административната преписка, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2020 година Ж.Т.Д. *** заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО (лист 64).

С разпореждане № 2013-02-95#5 от 14.04.2020 година на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Бургас на Д. е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, тъй като няма положен осигурителен стаж 15 години по условията на втора категория труд (лист 41).

Така издаденото разпореждане е обжалвано от Д. и с решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020 година на директора на ТП на НОИ – Бургас разпореждането е оставено в сила (лист 37-38).

Д. е обжалвал по съдебен ред решението на директора на ТП на НОИ – Бургас. С решение № 1633 от 24.11.2020 година постановено по адм.д. № 1015/2020 година по описа на Административен съд – Бургас същото е отменено. С решение № 4654 от 13.04.20221 година, постановено по адм.д. № 1382/2021 година по описа на Върховен административен съд (ВАС) решението на Административен съд – Бургас е отменено и вместо него е постановен диспозитив с който е отхвърлена жалбата на Ж.Д. срещу решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020 година на директора на ТП на НОИ – Бургас. 

С искане с рег. № 1056-02-34 от 09.12.2022 година до директора на ТП на НОИ – Бургас, Ж.Д. е поискал на основание чл.12 от НПОС, във връзка с чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ основание 2 от КСО иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане № 2013-02-95#5/14.04.2020 година на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ – Бургас, тъй като неправилно е отказано отпускането на пенсия. Посочил е, че година след постановяване на  решение № 4654/13.04.2021 година по адм.д. № 1382/2021 година по описа на ВАС са постановени други съдебни актове по идентични случаи, въз основа на които на негови колеги, на основание чл.67 от ПКТП (отм.) след установени условия на вредност в същото предприятие, на същото работно място и през същия период, ТП на НОИ – Бургас е признал и отпуснал пенсия на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. Поискал е да бъде инициирано преразглеждане на пенсионната му преписка и на основание чл.99, ал.1, т.2, б. „г“, основание 2 от КСО да бъде установено, че неправилно е отказано да бъде приложена разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.), действаща за релевантния по случая период, поради което и неправилно му е било отказано отпускането на пенсия по чл.69б, ал.1-2 от КСО. 

С Разпореждане № 1056-02-34#1 от 06.01.2023 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас, подаденото от Ж.Т.Д. искане вх. № 1056-02-34/09.12.2022 година, е оставено без разглеждане, като недопустимо на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК във връзка с чл.99 от КСО. Изложени са съображения, че според разпоредбата на чл.99 от КСО, лицето е правосубектно да инициира образуване на административно производство за изменение на влязъл в сила административен акт единствено на основанията, изчерпателно посочени в чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Лицето не е субект на правото да инициира административно производство за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт на основанията, посочени в чл.99, ал.1, т.2, от буква „а“ до буква „д“, тъй като законодателят предоставил инициативата на образуване на административно производство на същите основания на административния орган. Отделно от това е посочено, че в настоящият случай е налице и основанието на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, доколкото разпореждане № 2013-02-95#5/14.04.2020 година е влязъл в сила административен акт, което е процесуална пречка за образуване на ново административно производство със същия предмет и страни. Разпореждането е връчено по пощата с обратна разписка, лично на Ж.Д. на 10.01.2022 година (лист 15).

Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган по пощата на 23.01.2022 година, т.е. при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна - адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния орган е започнало въз основа на искане подадено от Ж.Т.Д. на основание чл.12 от НПОС във връзка с чл.99, ал.1, т.1, б. „г“, основание 2 от КСО за иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане № 2013-02-95#5/14.04.2020 година на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ – Бургас, с което му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал. В настоящият случай разпореждане № 2013-02-95#5/14.04.2020 година, чиято отмяна се иска е издадено от С.Башева - ръководител „ПО“ на ТП на НОИ – Бургас, който орган е издал и оспореното пред настоящия съд разпореждане № 1056-02-34#1/06.01.2023 година, поради което същото е издадено от компетентен орган, доколкото в правомощията на този орган е и да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по чл.27, ал.2 от АПК и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: a) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17 от КСО и б) гражданското си състояние. А в разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б. „а“ – „д“от КСО са посочени случаите при които влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени по инициатива на органа.

Жалбоподателят Д. е поискал иницииране на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане на основание чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО, в която хипотеза, влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено само по инициатива на пенсионния орган. Предвид това искането му се явява недопустимо и същото не създава задължение за длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО да образува административно производство и да отмени влязлото в сила разпореждане.

С оглед на това правилно административният орган е приел, че са налице други специални изисквания, установени със закон, по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК и е формирал извод за недопустимост на искането на жалбоподателя от 09.12.2022 година. Така подаденото на 09.12.2022 година искане от жалбоподателя Ж.Д. би могло да представлява единствено отправено към пенсионния орган предложение или сигнал, тъй като подателят му не разполага с право да инициира административно производство на соченото правно основание.

От административният орган е прието, че е налице и основанието по чл. 27 ал. 2 т. 1 от АПК, съгласно което наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е пречка за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт.

В конкретния случай, с влязлото в сила на 13.04.2021 година разпореждане № 2013.02-95#5/14.04.2020 година на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Бургас, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал.1-2 от КСО, съобразно представените от него документи и служебно събрани такива за придобит осигурителен стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия от 17.01.2020 година, е решен с решение № 4654/13.04.2021 година, постановено по адм.д. № 1382/2021 година по описа на ВАС, т.е. налице е влязъл в сила административен акт.

Доколкото с искане с вх. № 1056-02-34/09.12.2022 година, по което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ, не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, то е налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобития осигурителен стаж от страна на жалбоподателя Ж.Д., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателя с първото заявление и служебно събрани, пенсионният орган е направил преценка при издаването на разпореждане № 2013.02-95#5/14.04.2020 година на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Бургас. Подаденото последващо искане без наличието на нови писмени доказателства, т.е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, не може да доведе до иницииране на ново производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27 ал. 2 т. 1 от АПК.

Предвид изложеното разпореждането на пенсионния орган, с което се оставя без разглеждане искане с вх. № 1056-02-34/09.12.2022 година, подадено от Ж.Т.Д. е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Ц., против разпореждане с изх. № 1056-02-34#1/06.01.2023 година, на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд, като съгласно тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 10/2019 година на ОСС на ВАС, определението е окончателно за ръководител „ПО“ при ТП - Бургас.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: