Р Е Ш Е Н И
Е № 260272
Гр.Пловдив,
24.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 04.02. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2645/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД
Национална полиция на МВР, ЕИК ********* чрез юриск.А.Н. против решение
№2563/22.07.2020г. по гр.д.№17188/2019г. на ПРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на И.А.Б.,
ЕГН ********** следните суми: сумата сумата от
1705,27 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от
1966 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, над нормативно установената продължителност на работното
време за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 215,23 лева
мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане до 22.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 22.10.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и сумата от 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив – 118,21 лева ДТ и 100 лева за ССЕ.
Във
въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното
решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата
претенция да се отхвърли.Претендира юриск.възнаграждение.
Постъпило е становище от адв.Т.Н. – пълномощник на въззиваемия И.А.Б., ЕГН **********,
с който се оспорва ВЖ като
неоснователна.Претендират се разноски.
По направените доводи и оплаквания,
ПОС, ХІV гр.с., намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба,
с която са предявени искове с правна квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. Ищецът- въззиваем в настоящето
производство твърди, че, работил през процесния период на длъжност „*************. Съгласно ЗМВР и съобразно със
заеманата от нея длъжност ищецът бил със статут на държавен служител. През
периода 22.10.2016
г. – 22.10.2019 г.
той работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа,съгласно изготвени и
утвърдени месечни графици при сумарно отчитане на работното време. През същия
период той положил нощен труд, като разликата след преизчислението с коефициент
1,143, не му била заплатена.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за това, че приложими са
единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия подзаконови нормативни
актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за превръщането на нощните часове
положен труд в дневен с коефициент
1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи и оплаквания: че
неправилно РС е приложил отменената наредба от 2014 г. като е приел, че е
налице празнота в действащата наредба, уреждаща заплащането на положения нощен
труд от служителите на МВР; че при наличието на общ закон /ЗДС/ и специален
закон /ЗМВР/ следва да се приложи специалния закон. Тъй като чл.187,ал.3 ЗМВР
допуска 8 ч нощен труд, а чл.140,ал.1 КТ допуска 7 ч нощен труд, въззивникът
счита, че като се приложи чл.9,ал.1 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в
дневен, се получава коефициент 1. За да се твърди, че е налице положен
извънреден труд, който не е заплатен, следва ищецът действително да е работил
извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час
труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платегните бележки;
превръщането на нощните частове положен труд с коефициент 1,143 е установено с
цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0,25лв., а не за заплащане на извънреден труд; няма препращаща норма в ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове по неговото проложение, които да препращат
към КТ и НСОРЗ.
Не е спорно, а и от събраните по
пръвоинстанционното дело доказателства се установява, че през процесния период
въззиваемият е работил
на длъжност ***********, и че е полагал труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото
по делото на ПРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице С.К., се установява,
че през процесния период въззиваемият е положил 1720 часа нощен труд. При
приложение на коефициента 1,143 след приравняването им на дневен стават 1966 ч,
при което дължимата сума е в размер от 1705,27 лева, поради разлика от 246 часа
неплатен приравнен труд. Мораторна лихва за периодите до завеждане на делото е
в размер от 215,23 лева.
Спорът по делото се свежда до
това, коя е приложимата нормативна уредба за заплащане на положения нощен труд.
ПОС намира, че коефициент 1,143 изрично е бил предвиден в чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм., бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г./, а в ЗМВР и в действалата през процесния период Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд.
В цит. от въззивника чл. 187, ал. 3 ЗМВР е казано, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, което,обаче, не определя нито продължителността на работната
смяна, нито пък е свързано с отчитането
на нощния труд. Посочената разпоредба казва каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - 8 часа, с
тази спецификата, че тези служители работят при сумарно отчитане на работно
време. Според съда цитираната разпоредба няма характеристиките на специален
закон, тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал.
1 КТ. Според чл. 140, ал. 1 КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, който полага
нощен труд, при нормален работен ден/седмица, ще работи по-малко часове, така
че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се
зачитат за 40 часа, а положените 7 часа в рамките на денонощието, за 8. При
сумарно отчитане на работното време от значение за продължителността на
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период, което е от значение за това дали е налице
незаплатен труд, т.е. при отработени 8 астрономически часа нощен труд през един
работен ден, те ще бъдат отчетени според коефициента на преобразуване на нощния
труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия
часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение,
при сумарно работно време, няма да е налице незаплатен труд, ако след
преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност
на нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е
посочен коефициента за отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към
Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
- към посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен.
Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР определя нощния труд като такъв, който
се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в
структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР
препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. При приложението на този
коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от
първоинстанционния съд в присъдения
размер, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски
в полза на въззиваемия се присъждат в размер на 300 лв.- платен адв.хонорар.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2563/22.07.2020г. по
гр.д.№17188/2019г. на ПРС, І гр.с.
ОСЪЖДА ГД
Национална полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати на И.А.Б., ЕГН **********
сумата 300 лв.- разноски пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: