Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.
Пазарджик,16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Ив.Панчева, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 2482 по описа на съда за 2018 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж
Мецанин, представлявано от ****и ****чрез процесуален представител юрк. Н.А.С.,
против К.А.С., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на К.А.С. при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
нея.
Обстоятелството, въз основа, на което
била издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за паричен заем №
2798153 от 26 април 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и К.А.С.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал,
че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищеца бил сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 декември 2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1000 лв., а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. Страните били
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят му
изплащал остатъка от заемната сума по договора. К.А.С. се е задължила да ползва
и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 1119,84 лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 186,64 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, К.А.С. била
извършвала плащания в общ размер на 304,45 лв. Към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 846,69 лв.
За ползването на предоставената заемна
сума по сключения Договор за паричен заем 2798153 от 26 април 2017 г. между
страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 86,51 лв. за
периода от 29 май 2017 г. - датата на първата вноска до 26 октомври 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор,
ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължал неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на
589,05 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че
съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай К.А.С.
дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 45 лв. Следвало да има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно
събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Твърди се, че ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 26 октомври 2017 г. - последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнявал задълженията си, поради което същият дължи
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 29,43 лв. от 27 октомври 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31
януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Оформен е петитум с искане, съдът да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу К.А.С.:
846,69 лв. главница; 86,51 лв. договорна лихва за периода 29 май 2017 г. до 26
октомври 2017 г.; 589,05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
29,43 лв. от 27 октомври 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31
януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.Претендират разноски и правят доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
такъв от ответника К.А.С.. Същата е получила съобщението лично на дата
06.07.2018г. Назначеният особен представил-
адв. Д.С. от ПАК, е депозирала отговор
преди датата на първото открито съдебно заседание, със становище, че претенцията
била неоснователна, поради неравноправни
клаузи в договора, обвързващи потребителя, предвид действието на член 6, параграф
първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Твърди че не ставало ясно кога
ответника е спрял да плаща, колко месечни погасителни вноски били платени,
каква част от главницата била платена и каква част от договорената лихва, не
можело да бъде установено на каква база бил изчислен размерът на неустойката от
589,05 лева. Договорът за предоставяне на паричен заем №2798153 от 26 април
2017 г. бил нищожен, тъй като със сделката по договора се договарят
необосновано високи цени, неравноправно се третирали икономически слаби
участници в оборота,като били уговорени
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143. т. 5 от ЗЗП и чл. 147. ал.1 от
същия закон. Така формулираните клаузи на договора за потребителски кредит не
отговаряли на изискванията на чл. 10, ал. 1 /т.1-7, т.9, т.11 и ал.2 и от ЗПК,
като фактически с договора се претендирали необосновано високи възнаградителна
лихва и ГПР.Също така Рамковият договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ бил нищожен на основание чл. 26. ал. 1. пр. първо от ЗЗД. Упълномощаването
от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД- гр.София на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД - гр. София да съобщи цесията на длъжника и
ответник по делото била нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. е чл. 44 от ЗЗД). Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като в конкретния случай това задължение не било
изпълнено, поради което между процесиите страни не била възникнала облигационна
връзка.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител е депозирал по делото писмена молба с вх.№28705/09.12.2019г., в
която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство.
Излага подробни съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника се явява в първото по делото заседание и моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На
08.02.2018 год., ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу К.А.С. , въз основа на което е образувано ч.гр.дело №570/2018
год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкия
районен съд е издал Заповед № 293 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 12.02.2018год., с която е разпоредил ответникът-длъжник К.А.С. да заплати на кредитора сумата от
846,69 лв. главница; 86,51 лв. договорна лихва за периода 29 май 2017 г. до 26
октомври 2017 г.; 589,05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране задължението; лихва в размер на
29,43 лв. за периода от 27 октомври 2017 г. - до 31 януари 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31,93
лева –държавна такса и сумата от 100.00 лв. възнаграждение определено на осн.
чл.78 ал.8 от ГПК вр чл. 26 НЗПП.
Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №2798153 от 26.04.2017г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника К.А.С.
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният
иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът
счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че на 26.04.2017г. е сключен Договор за паричен
заем № 2798153 между
ищеца „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и К.А.С. като заемател.
Договорът е сключен при следните параметри :Сума на кредита 1000 лева.;Срок на
кредита: 6 месеца.;Размер на вноската по кредита: 186.64 лв.;Годишен процент на
разходите (ГПР) 47.33%;Годишен лихвен процент: 40.00%;Лихвен процент на ден:
0.11 %. Общо дължима сума в размер на 1119,84 лева.
Договорът е сключен на основание
Стандартен европейски формуляр съгласно чл. от 1 от Договора.
В чл. 3 от Договора е посочено, че
заемателят удостоверява, че е получил
изцяло и в брой заемната сума като
договорът има характера на разписка за предадената/ получената сума.
Посочено е в чл.4 от Договора, че заемателят следва в 3-дневен
срок да представи едно от следните обезпечения- две физически поръчители с
минимален осигурителен доход от 1000 лева, работещи на безсрочен трудов
договор, да не са заематели или поръчители по други договори, да нямат
неплатени осигурителни вноски и банкова гаранция, като при неизпълнение на
задължението заемаелят дължи неустойка в размер на 706,86 лева, като на месец сумата е 117,81
лева.
По делото е прието Предложение за
сключване на договор за паричен заем от 26.04.2017г. от К.А.С., с ЕГН **********, с посочена месторабота, с посочени приходи и разходи, както и искана
в заем сума от 1000 лева, погасявана в срок от 6 месеца и вноска от 186,64
лева.
По делото е приета Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в която са посочени разходи за събиране на вземането при
забава повече от 30 дни - 9 лева, но не повече от 45,00 лв. на общия
размер на начислените разходи. Посочената тарифа е без подпис, печат или изходящ номер.
Приет е
по делото Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., ведно с Приложение 1, и Потвърждение за
цесия, от които е видно, че задължението
на К.С. е прехвърлено на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД.
Прието е по делото пълномощно от Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД.,
с което се упълномощава последния да уведоми длъжниците по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД във връзка с
извършената цесия. По делото е приложено и Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД,
което да бъде връчено с исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа
страна беше изслушана съдебно икономическа експертиза, приета и неоспорена в о.с.з, която даде
заключение, че след извършените плащания
непогасени към 31.01.2018г. са следните задължения – 846,69 лв.
главница, 86,51 лв. договорна лихва за периода от 29.05.2017-26-10-2017 г., 589,05 лв.- неустойка, 45лв. разходи, 43,14
лв. законна лихва за забава за периода от 29.06.2017-31-01-2018г.
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл.
92 и чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между
праводателя на ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за паричен заем
от 26.04.2017 г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в
договора начин, както и се установява от експертизата, че не е погасил същия.
Установено е също така, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден Договор за продажба и прихвърляне на вземания/ цесия/ от 30.01.2017
год., който е надлежно съобщен на длъжника. В чл.10 е предвидено, че
заемодателят може да прехвърли правата си по всяко време на трето лице.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II
т. о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл.36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по
въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса:
„Може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба и
уведомлението за цесия е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита(9)
; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор между ответника и Изи Асет Мениджмънт АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК –липсва приложен погасителен план, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На първо място към договора не е
приложен погасителен план, а от договора се установява , че се дължи една обща
сума ежемесечно, но не става ясно какъв е размерът на главницата и какъв е
размерът на лихвата, освен това и заемодателят е начислил и неустойка, като
заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след
извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на
определените погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за
кредит и по този начин да получи сумата, която дължи, като договорна лихва, а
освен това се претендира и неустойка. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК
е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
При сключването на договора ответникът
се е задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от
лица, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а
неизпълнението му е скрепено със санкция-неустойка в размер на 706,86 лв./
претендирана е 589,05 лв./ По делото не
е налице спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение в договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за
това. Законът прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата
на договаряне е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри
нрави, като неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за
нищожността съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на
обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на
неустойката, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното,
неточно с оглед количеството и качеството и във времето/. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ
кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда
да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не
преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Сключеният между страните договор попада
в приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В договора страните са
договорили за забава длъжникът да заплаща освен обезщетение и такси в зависимост
от периода на забавата и размера на отпуснатия кредит. Недопустимо е под
формата на такси да се начислява обезщетение за забавено изпълнение над размера
на законната лихва. Уговорката за заплащане на такси при забава влиза в
противоречие и с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение
на договорните задължения длъжникът трябва да заплати необосновано високо
обезщетение съобразно срока на забава. При този извод съдът следва да откаже да
зачете правните последици на уговорката за такси в случай на забава.
По делото не е спорно, че ответника е
извършил плащане в размер на 304,45 лева, а отпуснатата сума по заема е в
размер на 1000 лева.
Относно претенцията за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото се
установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума, но не в
размерите, в които е претендирана от ищеца.
Експертът Л., е установила две плащания на дата 26.04.2017г. – 50 лева и
на 29.05.2017г. -254,45 лв., крайния срок на договора е 26.10.2017г. Предвид че
размерът на остатъка от главница е
695,55 лева, използвайки он-лайн калкулатор за законната лихва– calculator.bg за периода от 27.10.2017г. до
31.01.2018г. законната лихва за забава е в размер на 18,74 лв.Ето защо искът е
основателен до размер от 695,55 лева на претендираната главница и обезщетението
за забавено плащане в размер на 18,74 лв., а в останалата част следва да се
отхвърли като неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски, ответникът
не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се представлява от
особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: разноски в
заповедното производство, от които 31,93 лв. – държавна такса и 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и в
настоящото исково производство, от която сумата от 268,07лв. – платена държавна
такса и сумата от 288 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лева за особен представител,
и 200 лв. за експертиза. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ищцовото дружество следва
да присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство – 50 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото, а на експерта е заплатено само 150,00 лева. От така изложеното следва,
че ищецът е направил разноски, от които 81,93 лв.- разноски в заповедното
производство- 31,93 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение
и 956,07 лв. за настоящото исково производство, от които 218,07 лв. – държавна
такса и 288 лв.- адвокатско възнаграждение, 150,00 лева за вещо лице, и 300
лева за особен представител. От така определената сума в полза на ищеца,
съразмерно на уважената искова претенция такава следва да се присъди сумата от 39,82
лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство, и сума в размер
на 424,52 лв.- разноски по съразмерност
в исковото производство.
По изложените мотиви Пазарджишкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че К.А.С., ЕГН: **********,***, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж
Мецанин, представлявано от ****и Тервел Янчев Кънчев, главница
в размер на 695,55 лева, както и лихва
за забава в размер на 18,74 лева
за периода от 27.10.2017г. до 31.01.2018г., заедно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането по Договор за паричен заем №2798153/26.04.2017г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №293/12.02.2018г. по ч.гр.д.№570/2018г. по
описа на РС Пазарджик, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 695,55
лв. до пълния предявен размер от 846,69 лв. и иска за лихвата за забава за
периода от 27.10.2017 г. до 31.01.2018 г. за горницата над 18,74 лв. до пълния
предявен размер от 29,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявените „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК: *********, против
К.А.С., ЕГН: **********, искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че се дължи договорна лихва в размер на 86,51 лева
за периода от 29.05.2017г. до 26.10.2017г.,
разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00
лева, неустойка за неизпълнение на задължението
в размер на 589,05 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №293/12.02.2018г. по ч.гр.д.№570/2018г. по
описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, ЕИК: *********, сумата от 39,82 лв. – разноски по
съразмерност в заповедното производство, и сумата от размер на 424,52 лв.- разноски по съразмерност в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: