РЕШЕНИЕ
№ 290
***, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101060 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 109 от ЗС.
Ищците М. Н. С. с ЕГН ********** и С. Н. П.Б. с ЕГН **********,
двете от град *** твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 36498.502.1009, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: **********, ***, който е с площ от 1093 кв.м, с трайно предназначение
на територията урбанизирА., с начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1009,
квартал: 69, парцел: XVII-1009, при съседи: 36498.502.9542; 36498.502.1008;
36498.502.388; 36498.502.1010; 36498.502.1011; 36498.502.1015;
36498.502.1016, ВЕДНО с изградените в имота сграда с идентификатор
36498.502.1009.1, със застроена площ от 74 кв.м, брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор
36498.502.1009.2, със застроена площ от 55 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор
36498.502.1009.3, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
36498.502.1009.4 със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда. Ищцата М. С. била съсобственик на
гореописания имот по наследство от баща си Н.Я.П., починал на *** г. и по
силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт
за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
50, том X, дело № 3082/1997 г. на Районен съд - К., а втората ищца- С. П.Б.,
само по наследство от баща си Н.Я.П..
1
На север имотът им граничел с поземлен имот с идентификатор
36498.502.1016. При справка, направена в Агенция по вписванията, Служба по
вписвания *** се установило, че собственици на този имот са М. М. Б. и М. П.
Г. с ЕГН **********, лично и в качеството си на Едноличен търговец „П.- М.
Г.“, ЕИК ****. В документите за собственост първият ответник-М. Б. била с
фамилното име Г.. М. Б. (Г.) придобила имота от Община К., чрез договор за
продажба на общински парцел № XVIII в кв. 68, вписан в Служба вписвания -
К. в том 143 от 18.12.1997г. Впоследствие, на 07.11.2002 г. М. М. Г. и съпругът
й М. П. Г. продали на Едноличен търговец „П.- М. Г.“ ½ ид.ч. от имота, което
било видно от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14,
Том 3, peг. № 5978, дело № 373 от 2002 г. на С.Р., Нотариус с peг. № 099 на НК,
с район на действие - района на Районен съд К.. При направена справка в
Служба вписвания-К. не се установило вписване на други разпоредителни
сделки с процесния имот или вписване на вещни права върху същия.
В имота на ответниците, в непосредствена близост до имота на
ищците имало засадени високи дървета. Тези дървета се намирали до
регулационната граница между двата имота, като не било спазено отстоянието
от собствения им имот, съгласно нормата на чл. 52 от Закона за собствеността.
Въпросните дървета били много високи. Клоните на едно от дърветата се
извисявали върху имота им и построените в северната част на същия сгради.
Върху покривите на сградите, както и в дворното място падали листа от
дърветата, както и клони от тях, което нарушавало покривната конструкция и
я замърсявало. Листата на едно от дърветата били много големи. Често се
налагало да бъдат извършвани ремонти по покрива, предизвикани от негова
повреда, причинена от ударите на клоните по него. Налагало се и да правят
почистване на покрива и улуците на сградите от попадналите върху тях листа
от дърветата. Същевременно корените на дърветата навлезли под настилката
на приземния етаж от жилищната сграда, който призем бил вкопан в земята
около един метър. Корените на дърветата изкривили теракота, който стА.л
неравен и вече не можел да се ползва. Под въздействието на корените се
изкривило и кухненското им обзавеждане. Ищците имали изградено подово
отопление, което било невъзможно да ползват по горните причини. За
проблема с дърветата била подадена жалба до Община К. с вх. № 94-00-
3392/01.07.2022 г. В отговор на подадената жалба от Община К. било
изпратено уведомление до Д.М.У. - по техни данни, дъщеря на ответниците, с
адрес: ***, *** (адреса на съседния имот), с което я уведомявили, че след
направена проверка въз основа на подадена жалба, в дворното място на
цитирания адрес в непосредствена близост до южната имотна граница е
установено наличие на многогодишно дърво, вид - каталпа, като дървото е
високо и клоните му се простират над съседните сгради. На адресата било
указано, че в 14-дневен срок от получаване на писмото е необходимо да бъде
подадено заявление за издаване на разрешително за премахване на посоченото
дърво в информационния център на Община К.. До настоящия момент от
стрА. на ответниците не били предприети мерки по отстраняване на дървото.
По северната стена на сградата с идентификатор 36498.502.1009.2
(сграда за обществено хранене) имало влага. Тази сграда също била под
нивото на земята и за да се влезне в нея се преминавали две стъпала надолу.
На тази стена нямало ВиК инсталация. Същевременно, от другата стрА. на
2
сградата, в дворното място на съседите, на стената на тяхната сграда била
изградена дворна чешма, от която най-вероятно имало теч на вода, вследствие
на което се появявала и влага в тяхната сграда. Тази чешма била изградена в
нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал. 2 от ЗУТ, съгласно която норма
„Басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се
изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от
границите на имота“. Вследствие на влагата по стената се образували петна,
като същата започнала да се рони и периодично се налагало да се прави
ремонт. Освен в тази сграда влага имало и в къщата с идентификатор
36498.502.1009.1. Двете сгради с идентификатори 36498.502.1009.1 (жилищна
сграда- еднофамилна) и 36498.502.1009.2 (сграда за обществено хранене) били
долепени една до друга. Влага имало по цялата северна стена на двете сгради,
която стена била на границата със съседния имот и отделяла двата имота един
от друг. Вследствие на това в къщата миришело на влага и било невъзможно
да се живее. Поради влагата се опасявали, че е възможно да стане късо
съединение, тъй като в стената била положена цялата електроинсталация,
която служела за захранване на уредите с електричество. Реално поради това
било невъзможно и използването по предназначение на кухненското
помещение на къщата, тъй като същото било пряко пострадало от получената
влага и нямало как да бъдат включени в захранването кухненските уреди -
печка, хладилник и др. Паралелно с това в протежение на цялата северна
стрА. на двете им сгради, в дворното място на ответниците преминавала и
вада, която идвала от къщата на В.Л. Считат, че вероятно вадата не се
почиства, поради което в нея се задържа вода. Влагата в двете сгради била
само по протежение на северната им част и същата започнала да се появява,
след като съседният имот бил закупен от ответниците по делото. До преди
това влага в двете им сгради нямало.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 изр. първо от ЗС „Не се позволява да
се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3
метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските“.
Обстоятелството, че въпросните дървета били засадени в нарушение на тази
норма и им създавало пречки за нормалното ползване на имота и формира
правния им интерес от предявяване на настоящия иск пред съда. Считат, че
засадените в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗС дървета, следва да бъдат
премахнати. Следвало да бъде премахната и изградената в съседния имот, на
северната стена на сградата с идентификатор 36498.502.1009.2 чешма, която
била изградена там в нарушение на чл. 47 ал. 2 от ЗУТ.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което осъди ответниците:
ДА ПРЕУСТАНОВЯТ БЕЗДЕЙСТВИЕТО СИ, с което, пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 36498.502.1009 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: **********, ***, който е с площ от 109 кв.м, с трайно предназначение
на територията урбанизирА., с начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1009,
квартал: 69, парцел: XVII-1009, при съседи: 36498.502.9542; 36498.502.1008;
36498.502.388; 36498.502.1010; 36498.502.1011; 36498.502.1015;
3
36498.502.1016, ВЕДНО с изградените в имота сграда с идентификатор
36498.502.1009.1, със застроена площ от 74 кв.м, брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор
36498.502.1009.2, със застроена площ от 55 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор
36498.502.1009.3, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
36498.502.1009.4, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, КАТО ПРЕДПРИЕМАТ
НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ по отстраняване на засадените в поземлен
имот с идентификатор 36498.502.1016, в нарушение на чл. 52 от ЗС дървета.
Претендират за разноските по делото.
По делото е постановено протоколно определение №
348/09.04.2024 г., к което е частично прекратено производството по отношение
на другите две действия, претендирани с исковата молба.
Ответниците М. П. Г., лично и в качеството си на Едноличен
търговец с фирма „П.- М. Г.“, оспорва иска като неоснователни. Прави
следните възражения:
Относно легитимацията на правото на собственост на ищците:
Искът бил предявен от М. Н. С. и С. Н. П., които заявявали, че са
съсобственици на описания в молбата недвижим имот. М. С. основавала
правото си на собственост от наследяване на 1/6 ид. част от Н.Я.П., неин
възходящ родител и покупка на 4/6 ид. части, с нотариален акт № 50, том X,
дело № 3082/1997 г. С. П. основавала правото си на собственост върху 1/6 ид.
част от имота от наследяване от Н.Я.П., неин възходящ родител и покупка.
За удостоверяване на правото на собственост ищците представяли
нот. акт № 34, том I, дело № 107/1971 г. по описа на Районен съд К. и нот. акт
№ 50, том X, дело № 3082/1997 г. по описа на Районен съд К., и приложена
скица на поземления имот № 15-434838/24.04.2023 г.
С представените писмени документи ищците не се легитимирали
като собственици на поземлен имот с идентификатор 36498.502.1009 по КККР
на ***.
Нотариален акт № 34, том I, дело № 107/1971 г. по описа на Районен
съд К. бил съставен въз основа на искане на Н.Я.П. и М. П.П да се състави
нотариален акт за собственост на жилище, придобито чрез покупко-продажба
от СУ Жилищно строителство - К.. На основание писмо на СУ Жилищно
строителство - К. и приложените към него доказателства, от които било видно,
че от построен групов жилищен блок върху отчуждено по чл. 55-а ЗПИНМ
имот в квартал 69, пл. № 746 *** с пространство от 860 кв.м, при граници:
север - къща на О.К., юг - къща на В.Ю, запад - ул. П. Д. бил закупен един
апартамент, състоящ се от две стаи, салонче с 1 стая долна/приземна с мазе,
както и идеални части от общите части на сградата, като на основание чл. 55-г
и пар. 149, ал. III от ППЗПИНМ районният съдия съставил нотариален акт и
признал Н.Я.П. и М. П.П за собственици на описания имот.
С представения нотариален акт, съдейки по неговото съдържание, в
което изрично се упоменавало, че се издава по искане да се признае право на
собственост върху жилище, при изрично посочване, че поземления имот с пл.
4
№ 746 в кв. 69 е отчужден по реда на чл. 55-а от ЗПИНМ Н.Я.П. и М. П.П не
се легитимирали като собственици на описания в акта поземлен имот.
Съгласно чл. 55а от ЗПИНМ (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от
1958 г.), съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или
неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да
се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата
за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на
строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации.
С оглед на вида, разположението и трайността на сградите отчуждаването
може да се отнася само за местата без сградите. В тези имоти при нужда могат
да се включват и части от улици, площади и други държавни имоти.
Макар нотариален акт № 34, том I, дело № 107 да бил представен при
съставяне на нотариален акт за продажба на имота, той не легитимирал
наследодателят, респ. продавача като собственик на поземлен имот с пл. №
1009 в кв. 68, парцел XVII по плА. на ***.
От съдържанието на нотариален акт № 34, том I, дело № 108/1971 г.
можело да се направи обоснован извод, че поземления имот, описан в него с
пл. № 746 в кв. 69 по реда на чл. 55-а от ЗПИНМ е бил отчужден в полза на
държавата. Ищците не твърдят по отношение на този имот да е била
проведена реституция, по ЗВСОНИ.
Във връзка с изложеното оспорва правото на собственост на ищците
върху описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор
36+498.502.1009 по КККР на ***, поради това, че от представените с исковата
молба писмени доказателства това обстоятелство не се доказва.
Легитимация на правото на собственост на ответника:
С договор за продажба на общински парцел XVIII в кв. 68, вписан в
АВ-СВ К. на 18.12.1994 г. М. М. Г., в режим на СИО със съпруга си М. П. Г.
закупила от Община К. парцел XVIII в кв. 68 по ЗРП на ***, с площ от 308
кв.м. С нотариален акт № 80, том VII, дело № от 1391 от 07.11.2002 г. по описа
на АВ-СВ К. съпрузите М. М. Г. и М. П. Георгив продали ½ ид. част от УПИ
XVIII-1016 в кв. 68, с площ от 308 кв.м на ЕТ П.-М. Г.. Понастоящем този
имот съставлявал поземлен имот с идентификатор 36498.502.1016 по КККР на
***, адрес: ***, ***. Бракът на М. М. Г. и М. П. Г. бил прекратен с развод, като
след развода съпругата носела фамилното име Б.. Понастоящем правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.502.1016 се
разпределяло както следва: ¼ ид. част за М. М. Б., ¼ идеална част за М. П. Г. и
½ ид. част за ЕТ П.-М. Г..
На границата на този имот с поземлен имот с идентификатор
36498.502.1009 по КККР на ***, адрес: ***, *** нямало построени сгради.
Съгласно цитирА.та правна норма - чл. 52 от ЗС не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1.5 м за средните и 1 м за ниските. От придобиване на
правото на собственост от М. Г. и М. Г. през 1994 г. в имота до границата на
поземлен имот 1009 не били посаждани никакви дървета. Съществуващите
трайни насаждения в имота били такива, каквито са били към датата на
придобиване на правото на собственост. Ответниците не извършвали
дейности по посаждане на дървета до границата на имота 1009. Законът
5
позволявал, ако клони на дървета се простират над съседен имот,
собственикът на този имот да поиска от кмета на общината разрешение да ги
отсече. Същото се отнасяло и за корени, които преминават в неговия имот. По
същия ред можело да иска и преместване на дървета, посадени на по-близко
разстояние от посоченото в закона.
В исковата молба се твърдяло бездействие от стрА. на ответниците,
като същите не премахвали дърветата, чиито клони и корени навлизат в имота,
претендиран от ищците. Законът въвел като задължение на собственика на
засегнатия имота да извърши действия, по отсичане на клони и корени, такова
задължение законът не вменявал на собственика на съседния имот.
Също така неоснователни били твърденията, че от изградена в
поземлен имот 36498.502.1016 външна чешма и преминаваща през поземлен
имот 36498.502.1016 вада най-вероятно се просмуква влага към северната
стена на сграда с идентификатор 36498.502.1009.1 - жилищна сграда и сграда
с идентификатор 36498.502.1009.2 - сграда за обществено хранене. В поземлен
имот 36498.502.1016 не било налице затлачване на преминаваща вада и разлив
на вода, която да залива стените по посочените сгради в поземлен имот
36498.502.1009. Не бил налице и теч на вода от съществуващата в имота
чешма, която не била изградена от ответниците, а била налична още при
закупуване на имота.
Оспорва твърдението в исковата молба, че сграда с идентификатор
36498.502.1009.2 се намира на имотната граница между поземлени имоти
36498.502.1009 и 36498.502.1016, като твърди, че сграда 36498.502.1009.2 е
изградена частично върху имот 36498.502.1016, като северната част на
сградата навлиза в имота с площ от около 20 кв.м и заема без правно
основание тази площ от поземлен имот 36498.502.1016.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа стрА. следното:
От удостоверение № 346 от 16.05.1970 г., издадено от СУ „Жилищно
строителство“ – К. се установява, че Н. и М. П. са платили с пр. ордер № 225
от 16.05.1970 година дворно място с площ от 80 кв. м, находящо се между зала
в къщата на В.Л и къщата на бившия собственик С.Л..
С нот. акт № 34, том I, дело № 107/1971 г. по описа на Районен съд
К., Н.Я.П. и М. П.П са признати за собственици на следния недвижим имот,
закупен от СУ „Жилищно строителство“ – К., а именно: етаж, състоящ се от
две стаи и салонче, с една приземна стая с мазе с обща площ от 77 кв. метра,
находящ се в недвижим имот с пл. № 746 в кв. 69 с площ от 860 кв. метра при
граници: от север – къщата на О.К., на юг – къщата на В.Ю и на запад – ул. П.
Д.. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му е установено
плащане изцяло с пр. ордер № 225 от 16.05.1970 година и пр. ордер № 262 от
05.06.1970 година.
От представения акт за държавна собственост № 1335 от
23.07.1981 г. се установява, че дворно място с площ от 860 кв. метра и
жилищна сграда с площ от 62 кв.метра, на един етаж, полумасивна
конструкция, година на построяване 1918, бивш собственик на имота С.Л. и
6
други лица, съставляващ имот пл. № 746 на ул. *** като в графата
допълнителни данни и промени е отразено, че имотът е продаден на Н. П..
Н.Я.П., бивш жител на град К. е починал на *** г. като е оставил
наследници по закон съпругата си М. П.П и двете си дъщери – ищци в процеса
С. Н. П. и М. С. Н., установено с представеното удостоверение за наследници
изх. № 2051 от 30.09.2022 г.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 50, том X, дело № 3082/1997 г. по
описа на Районен съд К., М. П.П е прехвърлила на дъщеря си М. Н. С. само
собствените си 4/6 ид. части от дворно място, застроено и незастроено с площ
от 860 кв. метра по нотариален акт, а по скица с площ от 725 кв. метра,
находящо се в град К., ведно с 4/6 ид. части от стопанска постройка, навес и
всички строителни подобрения и трайни насаждения и ведно с 4/6 ид. части
от жилищната сграда с обща площ от 77 кв.м, съставляващо имот пл. № 1009
в кв. 68 и за него е отраден парцел ХVІІ при граници и съседи: от север –
къщата на О.К., на юг – къщата на В.Ю и на запад – ул. П. Д.. При сътавяне на
акта са били представени: нот. акт № 34, том I, дело № 107/1971 г. по описа на
Районен съд К., скица на имота и удостоверение за идентичност на имота.
От представената скица № 15-434838 от 24.04.2023 г. се установява,
че поземлен имот с идентификатор 36498.502.1009, по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: **********, ***, който е с площ от 1093 кв.м, с
трайно предназначение на територията урбанизирА., с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: 1009, квартал: 69, парцел: XVII-1009 и построените
в него сгради, е записан като собственост с права 4/6 ид. части върху имота, на
М. Н. С., а правото й на собственост е установено с нот. акт № 50, том X, дело
№ 3082/1997 г. по описа на Районен съд К..
С договор за продажба на недвижим имот от 1997 г. М. М. Г. е
придобила правото на собственост върху дворно място с площ от 308 кв.
метра, съставляващо парцел № ХVІІІ в кв. 68 по ЗРП на град К..
Представено е удостоверение за частична идентичност на поземлен
имот с идентификатор 36498.502.1009 и имота, описан в нот. акт № 50, том Х,
дело № 3082/1997 г. на КрлРС.
Представен е разписен лист към КРП на град К., одобрен със заповед
№ 938/1966 г. като имот пл. № 746 е записан като собственост на Н. и М. П.
съгласно нот. акт № 34/1971 г. на КрлРС.
Представен е разписен лист към проекта за дворищна регулация на
град К., одобрен със заповед № 300-4-21/2004 г. като имот пл. № 1009 е
описан като собственост на Н. и М. П. съгласно нот. акт № 50, том Х, дело №
3082/1997 г. на КрлРС.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.
акт № 14, Том 3, peг. № 5978, дело № 373 от 2002 г. на С.Р., Нотариус с peг. №
099 на НК, с район на действие - района на Районен съд К. М. М. Г. и М. П. Г.,
действащи като съпрузи са продали на ЕТ „П.- М. Г.“ само ½ ид. част от
незастроен парцел, целият с площ от 308 кв. метра, находящ се в град К.,
съставляващ УПИ ХVІІІ-1016 в кв. 68 по плА. на града.
7
С писмо изх. № 94-003392 (1) от 26.07.2022 г. Община К. е указала на
г-жа Д.М.У. в 14-дневен срок от получаване на писмото да подаде заявление за
разрешително за премахване на многогодишно дърво от вида каталпа,
находящо се в непосредствена близост до южната граница на имота, чиито
клони се простират над съседните сгради. Посочено е в писмото, че високи
дървета следва да се намират на разстояние не по-малко от 3 метра от
границата на имота.
По делото е представена преписката, образувА. пред Община К. във
връзка с искане за проверка спазени ли са изискванията по чл. 52 от Закона за
собствеността за разстоянието, на което за засадени дървета в съседния имот.
Във връзка с твърденията на страните, съдът извърши огред на място
в присъствието на вещото лице, по време на който разпита свидетел, допуснат
на ищците.
По време на огледа в дворно място на адрес *** ***, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 36498.502.1008, собственост на ответниците
по делото, съдът констатира следното:
Южната ограда на имота, граничеща с имот идентификатор
36498.502.1009, собственост на ищците по делото във видимата й част от
вътрешната стрА. на имота на ответниците, представлява масивна ограда,
изграден дувар, която в източната си част е стена на къща с нормална
височина от към оглеждания имот. Височината на стената е около 3 метра, има
керемиден покрив. В западната си част оградата по продължението
представлява видимо стена на сграда, изградена в съседния имот, не може да
се установи предназначението на сградата, също покрита с керемиди и с
височина около 1.80 метра приблизително. По измерване на вещото лице,
височината в западната част на оградата е около 1.80 метра. В частта от двора,
която граничи със стената на високата къща е посадено дърво, което се намира
в близост до стената на къщата. По сведения на вещото лице агроном, дървото
вероятно е А, див орех с дебелина в ниската част на ствола приблизително 2
метра в обиколка и 1 метър в диаметър, мерено с ролетка. Дървото е на
разстояние 1.20 метра от стената на къщата, мерено от средата на ствола и на
височина около 1 метър. В дъното на ствола, премерено до стената на къщата
в съседния имот, разстоянието е около 70 сантиметра, а на места до 50
сантиметра. Видимо на място, стволът на дървото е отрязан на височина 3
метра, от долната му част има множество издънки, а непосредствено до
стената на къщата в дъното на двора е изградено място с дялан камък,
наподобяващо праг, който е напукан и надигнат. Виждат се издънки от
дървото съвсем близо до оградата (по сведение на вещото лице, възможно е
издънките да са от корените дървото). Точно в частта, в която започва ниската
част на оградата се виждат две издънки. Едната отсечена и една малка тънка
издънка. Около ствола на дървото също е направено ограждение с дялан
камък и плочки. По сведения на вещото лице, дървото е на около 60–65
години, определено според дебелината на ствола му.
По време на огледа в дворно място на адрес на адрес *** ***,
съставляващо съседният имот с идентификатор 36498.502.1009, съдът
констатира следното:
Имот с идентификатор 36498.502.1009 представлява дворно място на
8
адрес: *** ***, собственост на ищците. На север се вижда ниска постройка с
два входа и прозорци с неустановено към момента предназначение, граничеща
с имота на ищците.
СЪДЪТ влиза в жилищна сграда, граничеща с имота на ответниците,
първо се влиза в помещение с плочки - малко антре, от което с три стъпала се
влиза в ниско помещение, вкопано в земята, обзаведено с мека мебел, маса и
печка на дърва. Къщата е стара с дървен таван. В задната си част посетеното
помещение има обособено кухненска част, чието ниво е малко по-високо от
пода на стаята, в тази част има кухненско оборудване, подът е покрит с плочки
и ясно се вижда, че подът в частта пред умивалника и готварската печка
(западната част на помещението) е надигнат, плочките са изкривени, по
сведение на вещото лице, повдигането се дължи на корените на дървото в
съседния имот.
По време на огледа в имота на ответниците е разпитан свидетелят Р,
който сочи, че познава ищците и техните семейства. Живеят точно отдолу под
самото дърво (свидетелят посочва на юг от оградата на имота - бел. на съда).
Казва, че ищците споделяли, че имат проблем с това дърво. Имало много
листа, повдигнат под. То се виждало, а и ищците му казали, че са подрязали
дървото в края на 2023 година, но то продължило да расте. Преди да го
подрежат височината била голяма, около 10 метра, но не можел да преценя.
Клоните му минавали над покрива на сградата. Падали листа и в кръчмата, и в
дворното им място и се налагало ищците да почистват тези листа. Короната на
дървото била голяма и клоните му се удряли в покрива при буря.
Впоследствие ищците правили леки укрепвания, пренареждали това, което
дървото бутало. Вътре в сградата положението било по-сериозно, всички
плочки били повдигнати нагоре. Къщата била на гредоред и имало проблем,
влизала влага, разместено било всичко, шкафчетата не можели да се затварят.
Имало подово отопление там където било разместено. Самото дърво било
много опасно, защото корените му вървели като диви. Свидетелят знаел от
свой познат, горски, че растението е агресивно. Не знаел как точно се казва,
див орех или друго. Свидетелят познавал ищците и имота им от доста години,
от детските си години. Не знаел дали дървото е заварено от по предишни
собственици или сегашните са го посадили.
По сведение на вещото лице В., по време на огледа, дървото от вида
А представлява див орех, агресивно растение, което се поставяло на места,
където има свлачища. При огледа на дървото вещото лице сочи, че си личи, че
същото е много старо, около 50-60 годишно.
От заключението на съдебно-агрономическата експертиза се
установява следното:
При огледан на място се установява, че в ПИ с идентификатор
36498.502.1016 на терена има наличие (засадено) на дърво от вид А на видима
възраст от около 60-65 годишно.
При огледа на място, експертизата направи замерване/измерване на
дървото и разположението му спрямо ПИ с идентификатор 36498.502.1009.
Измерването е направено с ролетка.
Наличното на терена дърво от вид А е с дебелина в ниската част на
ствола приблизително 2 (два) метра в обиколка и 1 (един) метър в диаметър.
9
Дървото е на разстояние 1.20 метра от стената на къщата, мерено от средата
на ствола и на височина от около 1 метър. В дъното на ствола, премерено до
стената на къщата в съседния имот (36498.502.1009) растението е около 70
сантиметра, а на места до 50 сантиметра. При огледа на място (видимо) се
установява, че стволът на дървото е отрязан на височина 3 метра. В долната
част на дървото (дънера) има множество издънки. В близост до ниската част
на оградата има наличие на издънки, от които едната видимо е отсичА..
Наличните в близост до оградата издънки е възможно да са от корените на
дървото, разположени в близост до повърхността на почвата.
Вид А е бързо растящ вид и на определена възраст може да достигне
височина от около 20/25 метра в зависимост от почвените и климатични
условия.
При огледа в ПИ с идентификатор 36498.502.1009 по КККР на *** се
установява, че в кухненската част на посетеното помещение, подът е покрит с
плочки и ясно се вижда, че подът в частта пред умивалника и готварската
печка е надигнат, плочките са изкривени, което повдигане се дължи на
преминаване/разрастване на корените на дървото, находящо се в ПИ с
идентификатор 36498.502.1016.
При огледа на дърво от вид А, находящо се в ПИ с идентификатор
36498.502.1016, *** бяха направени цветни снимки приложени към
заключението и са неразделна част от същото.
В ПИ с идентификатор 36498.502.1016, само в частта граничеща с
имот с идентификатор 36498.502.1009 (на ищците) няма засадени други
дървета или храстовидна растителност.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна стрА.:
С негаторния иск се предоставя правна защита на собственика срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта
на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за
пълноценно ползване на вещта. С провеждането му се цели да се премахнат
последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на
собствеността или да се преустановят тези действия. Собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на
собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението,
както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия. Следва търсената защита да е съответна на вида на
нарушението и да се свежда до преустановяване само на онези действия или
бездействия, които реално възпрепятстват упражняването на правото на
собственост/ползване, без да ги надхвърля, или до премахване на източника на
неоснователното въздействие, когато се касае за неоснователно създадено
състояние. Искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които
законно регламентирА. дейност се осъществява по начин, който създава
пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на
собственост. Дори когато източник на тези въздействия е законно
10
регламентирА. дейност, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява,
създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по
предназначението му, искът следва да се уважи.
Ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с
идентификатор 36498.502.1009 с представените по делото документи за
собственост. Праводателите на ищците са придобили сградата по реда на
ЗПИНМ и са закупили от Община К. дворното място, отразено и в акта за
държавна собственост. В тази връзка не се споделят доводите на ответника, че
ищците са закупили апартамент и не установяват собствеността си върху
съседния му имот. Промените в индивидуализацията на имота са проследени
както посредством представените разписни листове към двата отделни плА.,
отразени са в представеното удостоверение за идентичност (частична),
издадено от компетентен орган – Община К. и кореспондират с отразеното в
КККР, което при липса на оборващи доказателства се приема за вярно. По
изложеното, съдът приема, че ищците са установили при условията на пълно и
главно доказване правото си на собственост върху процесния имот, от който
ищцата М. С. притежава общо 5/6 ид. части – 1/6 по наследство от баща си Н.
П. и 4/6 по силата на алеаторен договор, сключен с майка й М. П.а. Ищцата С.
П. притежава 1/6 ид. част от имота по силата на наследствено правоприемство
от баща си Н. П..
Доказано е по несъмнен начин, че ответниците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 36498.502.1016 и спор по този въпрос няма в
процеса.
В решение № 60/29.05.2014 г. по гр. дело № 7375/2013 г. на ВКС, ІІ-о
г.о. е даден отговор на правния въпрос „Подлежат ли на премахване по реда на
чл.109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в
чл.52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от
неговото увреждане“. В решението си ВКС приема следното: „Правото на
собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху
вещта, при която титулярът може да иска от всички остА.ли лица да се
въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на
собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от
зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В
този именно смисъл общата разпоредба на чл.50 ЗС не позволява на
собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с
които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от
обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване
пред упражняване собственическите правомощия на съседа е конкретна за
всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и състоянието
на съседните имоти. Наред с това обаче законодателят е уредил в чл.52 ЗС и
точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността,
като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко
разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1
метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл.50 ЗС, това
ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя
неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато
отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата
възможност посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така
11
създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали
и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му. Вярно е обаче и обратното- когато дърветата
са разположени при спазване на предвидените в чл.52 ЗС отстояния,
премахването им не може да се иска под предлог, че създават пречки за
ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива
пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното
разстояние между тези дървета и имота на съседа. Отговорът на
поставения въпрос кореспондира с практиката на ВКС при действието на
А.логичната на чл.52 ЗС разпоредба на чл.142 ЗИСС (отм)/- според Решение
№ 293 от 02.08.1941 г. на І г.о. исковата претенция за премахване на
салкъмова гора в съседния имот подлежи на уважаване не защото
дърветата причиняват вреда на лозето на ищеца, а защото при
засаждането им не е спазено предвиденото в чл.142 ЗИСС отстояние.“
В решението на ВКС е прието също, че вида на дърветата - високи,
средни и ниски е определен в посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, че съобразно тези критерии дърветата се
определят като високи, средни и ниски включително по смисъла на чл. 52 от
ЗС, и че забрА.та за посаждането им на съответното отстояние се съобразява
спрямо височината на съответния дървесен вид, а не според размерите в
момента на засаждането.
В настоящия случай е установено по несъмнен начин, че в близост до
границата на двата съседни имота е засадено дърво на възраст около 60-65
години от вида А, представляващо високо дърво по смисъла на от Наредба №
7 от 22.12.2003 г., достигащо до височина около 20/25 метра според почвата и
климата, и същото е на разстояние по-малко от нормативно установеното от 3
метра. Само този факт е достатъчен искът с правно основание чл. 109 от ЗС да
бъде уважен, а в случая ищците установиха при условията на пълно и главно
доказване, че колените на дървото разрушават построената в имота им сграда,
съдът се увери лично по време на огледа, че подовата част на оглежданото
помещение е силно повдигната, плочките също, шкафовете в помещението са
уведени.
Без правно значение е дали сграда с идентификатор 36498.502.1009.2
е законно построена, доколкото в настоящия случай за основателността на
иска е достатъчно да се установи съответния дървесен вид и дали същият е
засаден на разстоянието според вида си, определено с разпоредбата на чл. 52
от ЗС и да се изследва въпроса относно наличието на пречки по упражняване
правото на собственост от ищците само в случаите, когато разстоянието е
спазено.
ОТНОСНО разноските.
С оглед изходът от процеса, следва да се осъдят ответниците да
заплатят на ищеца деловодни както следва: държавна такса в размер на 80.00
лева, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и
възнаграждение на вещо лице в размер на 790 лева.
На ответника не се присъждат разноски съразмерно с прекратената
част от производството, защото същите са заявени за пръв път в хода на
12
устните състезания. Производството е било частично прекратено на
09.04.2024 г., а частичното оттегляне на иска е направено в предходно
заседание, в присъствие на представител на ответниците М. Г. лично и като
едноличен търговец, дадено е съгласие за прекратяването, претенция за
разноски не е направена нито при оттегляне на иска, нито в срока за
обжалване на прекратителното определение е направено искане за
изменението му в частта относно разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 от Закона за собствеността, М. М. Б.
с ЕГН **********, от град К., община К., област П., *** и М. П. Г. с ЕГН
**********, лично и в качеството си на Едноличен търговец с фирма „П.- М.
Г.“ с ЕИК ****, с адрес: град К., община К., област П., ***, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ БЕЗДЕЙСТВИЕТО СИ, с което, пречат на М. Н. С. с ЕГН
********** и С. Н. П.Б. с ЕГН **********, двете от град *** да упражняват
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
36498.502.1009 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **********,
***, който е с площ от 109 кв.м, с трайно предназначение на територията
урбанизирА., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1009, квартал: 69,
парцел: XVII-1009, при съседи: 36498.502.9542; 36498.502.1008;
36498.502.388; 36498.502.1010; 36498.502.1011; 36498.502.1015;
36498.502.1016, ВЕДНО с изградените в имота сграда с идентификатор
36498.502.1009.1, със застроена площ от 74 кв.м, брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор
36498.502.1009.2, със застроена площ от 55 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор
36498.502.1009.3, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
36498.502.1009.4, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, КАТО ПРЕМАХНАТ посаденото в
поземлен имот с идентификатор 36498.502.1016, дърво от вида А, посадено в
нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗС на по-малко разстояние от 3 метра
от границата с поземлен имот с идентификатор 36498.502.1009.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, М. М. Б. с ЕГН
**********, от град К., община К., област П., *** и М. П. Г. с ЕГН
**********, лично и в качеството си на Едноличен търговец с фирма „П.- М.
Г.“ с ЕИК ****, с адрес: град К., община К., област П., ***, да заплатят на М.
Н. С. с ЕГН ********** и С. Н. П.Б. с ЕГН **********, двете от град ***
деловодни разноски в общ размер на 1870 (хиляда осемстотин и седемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
13
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А
14