№ 13092
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110127178
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че на 03.11.2021 г., в гр. София, на ул. „Крум Кюлявков“, в срока
на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования
при него лек автомобил марка Пежо, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност
2189,83 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му в размер на 2204,83 лева. Твърди, че след покана ответникът
не е погасил задължението, поради което претендира същото, заедно със законната лихва
25.5.2022 г. до погасяване /след увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от
13.10.2022 г./. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм и по вина на застрахования при него водач. Оспорва размера на претенцията,
като поддържа, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 19.9.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
05.11.2021 г., в гр. София, на ул. „Крум Кюлявков“, между лек автомобил марка Пежо, рег.
№ ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Фолксваген,
рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2189,83 лева, че
е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГШК съдът намира осъществяването им за доказано.
От двустранния констативен протокол за ПТП и гласните доказателства /показанията
на свидетеля С. В. Й. – управлявал застрахования при ответника автомобил/ се установява,
че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 05.11.2021 г. лек автомобил марка
Фолксваген, рег. № ***, управляван от свидетеля се движи по ул. „Крум Кюлявков“, като
водачът иска да извърши маневра завой наляво по бул. „Никола Габровски“; започва
извършване на маневрата, като не пропуска движещия се по път с предимство лек
автомобил марка Пежо, рег. № ***, поради което реализира ПТП с намиращия се на път с
предимство лек автомобил марка Пежо, рег. № ***. Съдът намира, че събитието е настъпило
поради действията на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е спазил
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство
автомобил. В този смисъл е и становището на самия ответник по механизма на ПТП.
Изразено в хода на устните състезания.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, непоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените и гласните
доказателства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
2
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ и обясненията на вещото лице стойността,
необходима за ремонта на щетите, предвид обстоятелството, че е бил в гаранционен срок
/което се установява от представеното от ищеца удостоверение на л. 62 от делото/,
възлиза на 2189,83 лева. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума. Общият размер на дълга възлиза на 2204,83 лева. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се
присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 658,19 лева – за държавна такса,
депозит за САТЕ и възнаграждение за адвокат. При този изход на спора ответникът няма
право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2204,83 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка Пежо, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 05.11.2021 г., в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Крум Кюлявков“
и бул. „Никола Габровски“, и ликвидационни разноски заедно със законната лихва от
25.5.2022 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 658,19
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4