Присъда по дело №67/2024 на Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 6 от 02.04.2025 г. по НЧХД №
20242320200067/2024 г.

Наказателното производство от частен характер е образувано по тъжба
подадена от Г.Д.Ж. от с.С., против подсъдимия И.К.Й. от същото село по
обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. В тъжбата се претендира
подсъдимия да бъде признат за виновен в това, че на 26.05.2023 г., около 21:30
часа, в лекия му автомобил, марка „***********“ с ДКН: ***********, в
близост до дома му в *********** му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в отваряне на предна дясна врата на лекия автомобил и
нанасяне на удар с бухалка в главата в следствие на което е получил оток и
кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата,
контузия на горна зъбна редица, оток и кръвонасядане по дясна ушна мида,
като по този начин му е причинено болки и страдания с временно
разстройство на здравето не опасно за живота извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. В тъжбата се претендира налагане на строго и справедливо
наказание на извършителя „лишаване от свобода“ за срок от една година.
С тъжбата е предявен и граждански иск приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство за заплащане на обезщетение на основание
чл.45 и 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания с временно разстройство на здравето в размер на 3000 лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането.
В съдебно заседание тъжителя и повереника му поддържат изцяло
тъжбата, като повереника му твърди, че обвинението е доказано по безспорен
и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства и
претендира да се наложи на подсъдимия строго и справедливо наказание което
да съответства на извършеното деяние и да бъдат постигнати целите на чл.36
от НК. По отношение на гражданския иск се претендира последния да бъде
уважен изцяло с всички законни последици. Претендират се и направените по
делото разноски.
Подсъдимият се явява лично, заедно с редовно упълномощения си
защитник адв.М., оспорва обвинението изцяло, не се признава за виновен,
като в обясненията си непосредствено пред съда твърди, че не е удрял никой и
съответно не е извършил престъплението в което е обвинен. Защитника му
твърди, че в тъжбата не е описана цялостната фактическа обстановка,
повечето от фактите не са посочени от тъжителя, но от събраните по делото
доказателства се установява, че е имало няколко съприкосновения и сбивания
и не е ясно точно по какъв начин са получени описаните травматични
увреждания и въобще не е ясен механизма на извършване на деянието както и
не е доказан факта, че всички травматични увреждания са причинени от
подс.Й.. За това претендира да бъде оправдан подсъдимия поради липса на
доказателства за авторството на деянието и да бъде отхвърлен предявения
1

граждански иск с всички законни последици.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и
гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 26.05.2023 г., около 21:00 часа Н.С. заедно с приятелката си М.Ж.И.
решили да се разходят с автомобила на Н., марка ***********, с рег.№
***********. В близост до разклона за манастир Света Троица двамата се
разминават с лек автомобил ***********, с рег.№ ***********, управляван от
тъжителя Г.Ж. с когото преди свидетелката М.И. е имала интимна връзка. Г.Ж.
се е движел с включени дълги светлини и при разминаването на двата
автомобила и Н.С. е решил да включи дългите светлини за да бъдат заслепени
водачите, при което тъжителя Ж. се ядосал, завил в обратна посока, настигнал
автомобила в който са пътували свидетеля Н.С. и свидетелката М.И. и
предприел рискова маневра като ги изпреварил, навлязъл в тяхното платно за
движение, спрял напречно и принудил Н.С. също да спре. Тогава и двамата
излезли от автомобилите си и започнали да се бият като по делото не е
установено кой от двамата е посегнал пръв. Свидетелката И. – очевидец на
случилото се също не можа да посочи кой от двамата е посегнал пръв и е
предизвикал сбиването, но и двамата са си разменили удари с юмруци и
ритници. Свидетелката И. се е опитала да ги разтърве при което е била
ударена и е паднала на земята и след като двамата са видели това са
прекратили сбиването за да не пострада момичето и съответно Н.С. заедно с
М.И. са се качили в автомобила си и са потеглили към с.С., а тъжителя Ж. се е
качил в своя си автомобил и също е потеглил зад тях към с.С.. По пътя за с.С.
Н.С. се е обадил на брат си П. и на братовчед си подсъдимия И. Й., казвайки
им да са в готовност да се бият, тъй като Г.Ж. го е нападнал и го е ударил.
Междувременно пътувайки към с.С., тъжителя Ж. е изпреварил Н.С. и тогава
преди влизане в с.С. са се засекли с колата на П. – брата на св.С., който се е
движил в противоположната посока към техните автомобили, тъй като П.
отговаряйки на повикването на Н.С. е тръгнал с неговата кола и са се засекли
извън селото с двата автомобила – този на тъжителя и този на свидетеля Н.С..
Тогава П. е обърнал неговия автомобил засичайки се с другите автомобили и е
застанал в платното до автомобила на тъжителя, като двата автомобила са се
движили един до друг успоредно, а автомобила на свидетеля С. е бил зад тях,
като това движение е продължило около километър до влизането в селото.
През цялото време П. се е опитвал да спре автомобила на Г. и когато трите
автомобила са влезли в селото, тогава са видели и автомобила на подс.И. Й.
който също е откликнал на повикването на св.С. и е тръгнал по пътя в посока
срещуположна на движението на другите три автомобила. Когато се е засякъл
с тях и автомобила на подсъдимия е обърнал и е тръгнал след другите три
автомобила. Така, видно от показанията на св.М.И. – очевидец на случващото
се четирите автомобила са се движили вътре в селото, като през цялото време
водачите на другите три автомобила са притискали и са се опитвали да
принудят тъжителя да спре автомобила си. Свидетелката И. посочва в съдебно
2

заседание, че автомобила на тъжителя е бил по средата, автомобила на П. е
бил пред него, автомобила на подсъдимия е бил от дясната страна, автомобила
на св.С. в който самата тя е пътувала се е движил зад автомобила на тъжителя.
В близост до дома на тъжителя, на улицата където той живее, която се
установи, че е ул.“Г. Д.“ в с.С. тъжителя е спрял изведнъж автомобила си и
при спирането свидетеля С. за да притисне водача и да не му даде възможност
да слезе от автомобила е минал от лявата страна, от страната на водача/видно
от показанията на св.И./, притискайки го като при това е ударил автомобила на
тъжителя в предния калник и лявата шофьорска врата, което се установява от
показанията на св.Д. Ж. – баща на тъжителя, който посочва, че техния
автомобил е бил свит в предния калник и лявата шофьорска врата. От
показанията на св.И. се установява също, че от дясната страна на автомобила
на тъжителя в този момент е спрял и автомобила на подсъдимия и тъжителя е
останал „по средата между двете коли“, като разстоянието не е било
достатъчно тъжителя Ж. да слезе от неговата кола/св.показания на св.И., лист
3, от протокол от 12.12.2024 г./. В момента в който св.Н.С. е слезнал от
автомобила си и е започнал да удря по прозореца на тъжителя с ръка подс.И.
Й. е отворил дясната врата на автомобила на тъжителя от другата страна, от
която всъщност той е бил застанал и с бухалка е нанесъл удар в областта на
главата на Г.Ж.. При този удар са се получили част от травматичните
увреждания които в последствие са описани в съдебномедицинското
удостоверение приложено към тъжбата - оток и кръвонасядане по лявата
скулна област на лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсно-
контузни рани по горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица.
Междувременно докато са се движили колите в посока дома на тъжителя, той
се е обадил на своите приятели св.П.П. и св.В.Т.. Съответно св.П. се е отзовал
на повикването, отишъл е на мястото с неговия автомобил и там е заварил
подсъдимия, свидетеля Н.С., П. – брат на Н. и лелята на подсъдимия. При
разпита си в съдебно заседание св.П. посочва: „И. нанесе удари по главата на
Г., видях го това, удари го с юмрук по главата. И Г. му отвърна, и той с юмрук
му отвърна….“, „И. видях, че прибира дървена бухалка в колата. Аз като
слязох от колата пред дома на Г., видях хората струпани, отидох към тях и
видях, че И. отива към неговата кола и прибра дървена бухалка., сложи я на
предната седалка.“/лист 3 от Протокол от с.з. от 16.10.2024 г./, „Г. ми каза след
това, след случая, че когато е спрял пред тях с колата И. е спрял, слезнал е от
колата и с бухалка го е ударил в устата. Аз удара с бухалката не го видях, но Г.
след това ми каза и беше с разкървавена уста и нос“./лист 4 от Протокол от с.з.
от 16.10.2024 г./.
Също така на повикването на тъжителя се е отзовал свидетеля В.Т.,
който обаче е пристигнал на мястото с колело и в съдебно заседание
непосредствено пред съда в показанията си сочи, че когато той е отишъл на
мястото там са били пред колата на Г., подсъдимия И., Н., П. и после е дошъл
и П.. Този свидетел заявява, че не видял точно кой-кого е ударил, но в съдебно
заседание посочва: „Отдалече видях в тъмното като приближавах с колелото,
3

че И. стоеше пред вратата на Г. - шофьорската врата, Г. беше вътре в колата
си, а И. беше отвън. Г. беше отворил вратата на колата си и видях, че И. удари
Г., но не видях точно с какво го удари, мисля че беше с пръчка или бухалка. Не
видях точно къде го удари. Видях, че И. държеше нещо в ръката си но незнам
точно какво и докато отида до тях незнам къде отиде пръчката. На мястото
по- отблизо видях, че почнаха да се дърпат Гошо, И. и Н. нещо. Дърпаха се за
дрехите и за ръцете взаимно. И. посягаше отстрани на Г. с ръка, П. държеше
Г., имаше викове, псувни и караници, удари не видях.“/лист 4 от Протокол от
16.10.2024 г./……, „Когато аз отидох нямаше удари. Отдалече само видях, че
И. държеше нещо и посегна към Г., но незнам дали го удари и после видях, че
Г. беше окървавен в областта на носа и устата.“/Лист 4 и 5 от Протокол от
16.10.2024 г./.
След сдърпването за което посочва св.Т., св.П.П. е положил усилия да
потуши скандала и постепенно всички са се успокоили и са се разотишли.
Св.Т. посочва, че те заедно с тъжителя Ж. са видели патрулна кола на
жандармерията минавайки по друга съседна улица и са отишли заедно с
автомобила на тъжителя до центъра на селото където са видели служители на
жандармерията, съответно тъжителя им е разказал какво се е случило и те са
се обадили на полицията в гр.Тополовград. След идването на полицаите
всички са се събрали в центъра на селото, където са били извикани и другите
участници в инцидента и на всички са им били снети обяснения, както и с
протоколи за доброволно предаване са били предадени дървената бухалка и
метален бокс. Металния бокс е предаден с протокол за доброволно предаване
от 27.05.2023 г. от тъжителя Г.Ж. на полицай И. И.ов и този протокол е
приложен към преписката на РП Ямбол. В него е записано като обяснения от
страна на тъжителя, че бокса е лично негов и го е закупил от гр.Ямбол. Към
прокурорската преписка е приложен и другия протокол за доброволно
предаване от същата дата, от който е видно, че подс.И. Й. е предал също на
полицай И.ов 1 бр. дървена бухалка, но няма обяснения относно тази вещ в
протокола. За удар с метален бокс по делото единствено се твърди от св.Н.С. в
свидетелските му показания пред настоящия съдебен състав и при
предходното разглеждане на делото пред друг съдебен състав, като относно
тези твърдения има разминаване относно механизма по който се е случило
това и по отношение на мястото където се е случило. При разпита си пред
друг съдебен състав по НЧХД № 86/2023 г. по описа на ТгРС, видно от
протокола св.С. заявява, че това е станало на около 200-300 м. преди къщата на
Г., а пред настоящия съдебен състав заявява, че това е станало когато са се
сблъскали колите при спирането до един мост и една автобусна спирка, като
изрично заявява, че не е ходил пред дома на Г.. Никой друг от свидетелите,
включително и очевидците на случая не посочват и не навяват твърдения за
метален бокс.
По делото освен посочените свидетели П.П., В.Т. и Н.С., които са
присъствали в определени моменти на сбиванията и спречкванията и описват
подробно това което са видели, както съда посочи по-горе са разпитани и
4

свидетелите Д. Д., Д. Ж. и М.И.. Първия е фелдшер към Спешния център в
гр.Тополовград, който е оказал първата медицинска помощ на тъжителя и
пресъздава начина по който го е лекувал, какви наранявания е имал и какво му
е обяснил за случая, а втория е баща на тъжителя и пресъздава това което му е
разказал неговия син Г., както и свидетелите Ч. и П.. Този свидетел посочва
какви са били болките и страданията на сина му, че е видял нараняванията
съответно в областта на лицето и подутини в областта на скулата, устната и
носа, както и подуване на зъбната редица и болките и страданията са
продължили около десет дни, като след това около три месеца сина му е
чувствал замайване, бил е неадекватен, но не е вземал някакви специални
лекарства освен антибиотици в началото. Свидетелката М.И. е очевидец на
всичко случило се от началото на конфликта, като посочва, че тя е в
приятелски отношения и с двете страни. Тази свидетелка подробно и в
детайли обяснява какво се е случило от момента в който със свидетеля Н.С. са
тръгнали да се разхождат с неговия автомобил, като подробно обяснява
първото сбиване което е станало в близост до манастира Света Троица, но не
посочва да е имало някакви наранявания от това сбиване на двамата. След
което посочва преследването с колите, идването на повиканите от св.Н.С. – П.
– негов брат и подс.И. Й. – негов първи братовчед и включването им в
конфликта. Подробно обяснява движението на колите, начина на спирането и
как са застанали при самото спиране и в този момент в който е станало
спирането в близост до дома на тъжителя и в който се твърди в тъжбата, че е
нанесен удара с дървената бухалка от подс.Й. на тъжителя Г.Ж. и са получени
нараняванията които са установени изведнъж тази свидетелка заявява, че не
помни какво е станало, без причина и не е видяла нищо повече. След като
вече е слязла от автомобила на св.С., без да знае как е видяла, че тъжителя е в
кръв и обяснява, че кръвта се е стичала по долната част на лицето му. Тази
свидетелка не обяснява логично причина поради която точно в този момент
когато се твърди в тъжбата, че е нанесен удара и са причинени нараняванията
на тъжителя е загубила възможността да помни и да вижда и веднага след
този момент тази възможност да вижда и да помни се възстановява.
Към делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение от съдебен
лекар към Съдебна медицина – Стара Загора с дата 27.05.2023 г., т.е. издадено
е един ден след както се твърди, че е нанесен побоя и в него са описани
установените наранявания при извършения преглед на Г.Ж., а именно: оток и
кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата,
контузия на горна зъбна редица, оток и кръвонасядане по дясна ушна мида и
лявата подбедрица. В това съдебно-медицинско удостоверение в
предварителните сведения е записано, че прегледания съобщава, че му е бил
нанесен побой от две познати за него лица и е ударен в лицето с дървен
предмет наподобяващ бухалка.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза с
вещо лице д-р Балтов, който дава заключение и в съдебно заседание пояснява,
5

че действително се установяват посочените наранявания в тъжбата, които са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет. Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания се
намират в различни анатомични области на тялото, но тези които са
разположени в лицевата част хипотетично е възможно да бъдат причинени от
един удар, но по-вероятно е да са причинени от два удара. А отока и
кръвонасядането по горната половина на дясната ушна мида е причинено при
самостоятелен удар в тази област. Също при самостоятелен удар е причинено
и травматичното увреждане на лявата подбедрица, което нараняване следва да
се отбележи, че не е посочено в тъжбата и не е предмет на обвинението в нея.
Към делото е приложена и прокурорска преписка, която е образувана по
проверка за евентуално престъпление по чл.325 от НК, но с постановление на
РП-Ямбол, ТО – Тополовград е отказано започването на наказателно
производство за осъществено престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Към тази
преписка се намират и сочените по-горе писмени доказателства – протоколи
за доброволно предаване на метален бокс и на дървена бухалка.
От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимия не е
осъждан за престъпления от общ характер.
Така изложената фактическа обстановка се установява както от
писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй като са
документи издадени по съответния ред и форма и не са оспорени от страните,
така и от гласните такива.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, а именно:
-на св.П.П., който въпреки, че е в приятелски отношения и с двете
страни по делото и пряк очевидец на случилото се в близост до дома на
тъжителя, макар че заявява че не е видял директно удара с бухалката, е видял
как подсъдимия прибира дървената бухалка в автомобила си и я е сложил на
предната седалка и тези негови показания напълно съвпадат с показанията на
другите свидетели, включително и в насока относно местонахождението на
бухалката в момента в който е била предавана на полицейските служители и с
обясненията на подсъдимия в тази насока. Показанията на този свидетел са
напълно логични, последователни и безпротиворечиви;
-на св.В.Т., който макар, че е отишъл по-късно на мястото на инцидента
отдалече е видял приближавайки с колелото си как подсъдимия е отворил
вратата на автомобила и е ударил тъжителя и този свидетел заявява „беше с
пръчка или бухалка“, този свидетел също заявява, че е в приятелски
отношения и с двете страни и с тъжителя и подсъдимия и неговите показания
също не могат да се приемат за пристрастни и такива ползващи едната от
страните по дело, те също са логични и безпротиворечиви в съответствие с
другите събрани гласни доказателства и писмени такива;
-на св.Д. Д. и Д. Ж., като първия е абсолютно безпристрастен, без
6

отношения със страните, който описва нараняванията на тъжителя и неговите
показания съвпадат с установените такива в медицинските документи и в
съдебно-медицинската експертиза, а втория макар и баща на тъжителя също
следва да се приеме за напълно обективен свидетел, макар и неочевидец на
случилото се, този свидетел съвсем обективно посочва какво му е разказал
сина му, като неговите показания пресъздават и той изрично посочва и това,
че случилото се му е предадено от свидетелите П.П. и В.Т. и това което той
косвено описва и му е предадено че се е случило съвпада с показанията на тези
свидетели,, също и неговите показания относно нараняванията съвпадат с
писмените доказателства по делото;
-на св.М.И., тази свидетелка е очевидец на всичко случило се и посочва,
че е в приятелски отношения и с двете страни като съдът кредитира
показанията й и счита, че те са безпристрастни и обективни, въпреки, че в най-
важния момент когато се е стигнало до механизма на увреждането в близост
до дома на тъжителя тази свидетелка не обяснява логично причина поради
която точно в този момент когато се твърди в тъжбата, че е нанесен удара и са
причинени нараняванията на тъжителя е загубила възможността да помни и
да вижда и веднага след този момент тази възможност да вижда и да помни се
възстановява. Т.е. тази свидетелка избирателно посочва в разпита си
определени факти и обстоятелства, а други прикрива, но въпреки това
нейните показания са от значение за изясняване на фактологията преди самото
нанасяне на удара от страна на подсъдимия и какво се е случило преди
инцидента в близост до дома на тъжителя.
Съдът не кредитира и не дава вяра на показанията на св.Н.С. дадени
пред настоящия съдебен състав, тъй като приема, че неговите показания са
пристрастни, необективни, противоречиви /налице са противоречия както с
показанията на другите разпитани свидетели посочени по-горе, така и с
неговите собствени показания дадени пред друг състав на съда, а именно този
разглеждащ НЧХД № 86/2023 г. по описа на ТгРС/. В тази връзка следва да се
посочи, че на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, с протоколно Определение
от 16.10.2024 г. са прочетени свидетелските показания на този свидетел
дадени пред друг състав на съда, тъй като се установиха съществени
противоречия и този свидетел заяви пред настоящия състав, че не помни какво
е казал пред полицаите защото е бил изплашен, въпреки, че в показанията си
пред другия съдебен състав заявява, че е казал на полицаите в обясненията си,
че И. е ударил Г. с бухалка в лицето, но той не го е видял. Освен това, този
свидетел е в близки родствени отношения с подсъдимия, именно той е лицето
въвлякъл в инцидента подсъдимия след като го е повикал по телефона заедно с
брат му и ги е приканил да се бият с тъжителя, т.е. инициира по някакъв начин
с поведението си случилото се. Този свидетел твърди също, че е бит с метален
бокс, а никой друг от свидетелите дори и очевидци не споменават изобщо
метален бокс въпреки, че такъв е предаден с протокол за доброволно
предаване, а не обяснява логично защо след като с такъв предмет му е
причинено нараняване както твърди не е потърсил наказателна отговорност от
7

извършителя. Освен това другите разпитани по делото свидетели П., Т.,
включително и М.И. посочват, че и Н. е замахвал също към Г. с юмрук и го е
ударил по главата, св.Т. заявява че се е опитвал да удари Г., св.М.И. посочва, че
Н. е взел да удря по прозореца на автомобила на Г. с ръка когато са спрели в
близост до дома на тъжителя, а също и този свидетел се установи от
показанията на св.И. – единствен очевидец на случая, че преди инцидента
предмет на тъжбата е имало сбиване между Н. и Г. в близост до манастира
Света Троица, като няма данни от това сбиване да има наранявания и никой не
сочи такива. Но с оглед на всички тези изложени обстоятелства съдът счита,
че св.Н.С. следва да се счита за пристрастен относно изхода на делото,
необективен, още повече, че инцидента се е случил както се установи в хода на
съдебното следствие и поради причина, че св.М.И. която е била негова
приятелка преди това е била интимна приятелка с тъжителя.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия ,тъй като те не
кореспондират със събраните по делото доказателства и са в противоречие с
тях и най-вече със св.показания на горепосочените свидетели на които съдът
дава вяра.
Съдът счита, че следва да се кредитира изцяло съдебномедицинската
експертиза, която е обективна, мотивирана и в съответствие с всички други
събрани по делото доказателства.
След съвкупна и обстойна преценка на доказателствата писмени и
гласни и въз основа на установената по-горе фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Подсъдимия И.К.Й. от обективна и субективна страна се доказа по
безспорен начин, че е осъществил престъпното деяние по чл.130, ал.1 от НК,
тъй като е причинил лека телесна повреда на Г.Д.Ж. от с.С., изразяваща се в
оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата,
контузия на горна зъбна редица, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на
главата, като по този начин е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П.П. и В.Т. обсъдени
подробно по-горе съдът счита, че може да се изведе извода, че подс.Й. е
нанесъл удар с бухалка в областта на главата на тъжителя. Тези свидетели
въпреки, че не са видели в момента нанасянето на самия удар посочват в
показанията си, че са видели дървената бухалка, като единия – св.П. е видял И.
държейки тази бухалка да я прибира в колата и да я слага на предната седалка,
от където се установи и от самите обяснения на подсъдимия, че той я е взел и я
е предал на полицаите с протокола за доброволно предаване, а другия – св.Т.
посочва, че отдалече е видял в тъмното прибилжавайки се с колелото, че И. е
ударил Г. като не е видял точно с какво го е ударил, но мисли, че е с пръчка
или с бухалка и не е видял точно къде го е ударил, но е видял подсъдимия да
държи нещо в ръката си и после докато е стигнал до мястото на инцидента не
8

е разбрал къде е била оставена тази бухалка. От тези показания на лист 3 и 4
от протокол от съдебно заседание от 16.10.2024 г. на тези двама свидетели се
установява, че действително е имало удар с бухалка от страна на подсъдимия,
като начина по който е нанесен удара се установява и от доказаните от другите
свидетели факти касаещи разположението на автомобилите при спирането им
в близост до дома на тъжителя. Установи се от свидетелските показания на П.
и Т., както и от свидетелските показания на св.И., че автомобила на тъжителя
е бил притиснат от другите автомобили, като автомобила на С. е бил от ляво
от към шофьорската врата и тъжителя не е имал възможност да отвори
вратата си и да слезе от автомобила си и именно от дясната врата от
автомобила на тъжителя която свидетелите посочват, че била отворена от
подсъдимия той е нанесъл удара с бухалката. За установяването на точния
механизъм и поведението на подсъдимия са събрани данни и доказателства с
оглед показанията на св.Т. и св.П., че подсъдимия е ударил тъжителя и с
юмрук по главата, но за този механизъм на увреждане не е възведено
обвинение в тъжбата. Всички свидетели, включително и М.И. която не си
спомня точно момента на удара установяват по безспорен начин причинените
наранявания и те са видели всички травматични увреждания които е получил
тъжителя, а и тези травматични увреждания се установяват и доказват от
писмените доказателства по делото – съдебно-медицинското удостоверение и
съдебно-медицинската експертиза. Механизма на причиняване на тези
увреждания се доказва по категоричен начин и от заключението на вещото
лице, което посочва подробно не само в заключението си, но и при разпита си
в съдебно заседание, че травматичните увреждания в по-голямата си част
описани в съдебно-медицинското удостоверение са разположени в лицевата
част и като се има предвид, че горната устна е разположена 5 см. под нивото
на скулите, а между тях е разположен средната трета на носа, то всички
травматични увреждания описани в тъжбата с изключение на нараняването на
дясната ушна мида и лявата подбедрица за която всъщност няма възведено
обвинение в тъжбата могат да бъдат причинени с един удар и то по начина
който се описва в тъжбата с процесната бухалка. За това съдът приема, че
именно по този начин са причинени тези увреждания, а относно нараняването
на дясната ушна мида съдът оправда подсъдимия, тъй като не се доказа с този
един удар който се посочва в тъжбата да може да е причинено и това
увреждане, необходимо е според вещото лице друг самостоятелен удар в тази
област, а обвинение в тази насока за друг нанесен удар в тъжбата няма, макар,
че св.Т. в показанията си казва, че подсъдимия е ударил тъжителя и с юмрук в
областта на главата. Относно другото увреждане касаещо лявата подбедрица,
въобще липсва въздигнато обвинение с тъжбата относно това нараняване и за
това то не е предмет на обявената присъда.
В тази връзка не може да се приеме възражението направено от
защитника на подсъдимия, че сочения от тъжителя механизъм на причиняване
на телесните увреждания е обективно невъзможен както по отношение на
мястото където е бил тъжителя когато е бил ударен, така и че уврежданията
9

му са причинени от един удар предвид на това, че са в различни части на
главата с оглед на изложеното по-горе подробно в мотивите. Също така,
неможе да се приеме възражението на защитника на подсъдимия, че на
тъжителя може да са причинени телесните увреждания при другия инцидент –
сбиването между св.Н.С. и тъжителя в близост до манастира Света Троица за
който инцидент са налице доказателства, че се е случил от показанията на
св.М.И., който всъщност не е възведен като обвинение в тъжбата, тъй като
никоя от страните включително св.М.И. и Н.С. в показанията си не твърдят, че
при това сбиване е имало някакви наранявания на двете лица С. и тъжителя.
Въобще твърдения в тази насока липсват, както и доказателства за такива
наранявания. Това, че в съдебно-медицинското удостоверение от съдебния
лекар от гр.Стара Загора, той е записал, че му е съобщено от преглежданото
лице – тъжителя, че е бил бит от две познати за него лица единствено и само
не може да послужи за доказателство, че травматичните увреждания предмет
на увреждането са били причинени и при това сбиване със св.С..
С оглед на изложеното съдът приема, че от обективна страна чрез
нанасяне на един удар с бухалка в областта на главата подсъдимия е
осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна съдът счита, че е доказано също по безспорен
начин, че подсъдимия е действал при форма на вината пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасните последици и ги е целял. Цялостното поведение
на подсъдимия от момента в който неговия братовчед Н.С. му се е обадил и го
е приканил да се бият с тъжителя до момента на удара доказва, че подсъдимия
е отишъл на мястото именно с намерението да се бие и да причини телесни
увреждания на тъжителя. За това съдът призна за виновен подсъдимия по
повдигнатото обвинение и го оправда по отношение на телесното увреждане
касаещо дясната ушна мида.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прие, че са налице
основанията на чл.78А от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от
НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или
„Пробация“, подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност и няма причинени имуществени
вреди които да бъдат възстановявани. За това освободи от наказателна
отговорност подсъдимия и му наложи административно наказание – глоба.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид обществената опасност
на деянието и дееца, липсата на критичност към извършеното, подбудите,
мотивите и механизма на извършване на деянието и от друга страна младата
му възраст и му определи наказание в средния размер предвиден в текста –
глоба в размер на 2000 лева при балансиращи отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и би въздействало предупредително и възпитателно, т.е. биха
се постигнали целите на чл. 36 от НК.
10

По отношение на предявения граждански иск:
Съдът намира, че той е основателен и доказан, тъй като се установи, че в
резултат на престъплението са причинени неимуществени вреди на
пострадалия изразяващи се в болки и страдания, които следва да бъдат
обезщетени и за това осъди подсъдимия да заплати обезщетение за тези вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид характера
на уврежданията и с оглед показанията на св.Д. Д. и св.Д. Ж. и приложеното
съдебно-медицинско удостоверение като прецени сравнително не дългия
период на възстановяването на тъжителя, което според показанията на
свидетелите е продължило между десет дни и три месеца определи
обезщетение в размер на 1500 лева, като отхвърли иска за разликата до
претендирания размер от 3000 лева. Съдът счита, че обезщетението е напълно
справедливо с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът присъди сумата да
бъде заплатена ведно с законната лихва от деня на увреждането – 26.05.2023 г.
Съдът присъди подсъдимия да заплати и държавна такса по сметка на
ТгРС – 4% върху уважения размер на иска, съгласно Тарифата за държавните
такси събирани от съдилищата, която е в размер на 60 лева, както и разноски
на тъжителя съразмерно с уважената част от иска в размер на 406 лева.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
29.04.2025 г. Съдия при Районен съд – Тополовград: _____________

11

Номер на акта:	6
Дата:	2 април 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия:	Милена Иванова Семерджиева

Дело:	20242320200067
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 август 2024 г.

Присъда по дело №67/2024 на Районен съд - Тополовград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите