Решение по адм. дело №591/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.145 и сл. От АПК във вр. с във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОС .

Образувано е по жалба на М. К. Д. от гр. Г. Оряховица ,[улица], вх. А, ет. 6, ап. 17 против Заповед № 3047/24.06.2025г. на Кмета на О. Г. О., с която се прекратяват наемните правоотношения за горепосочения недвижим имот, представляващ общинска частна собственост.

В жалбата се правят оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт, тъй като същият е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК и при съществено нарушение на административно- процесуалните правила. Счита, че Кметът на О. Г. О. е следвало да уведоми жалбоподдателката за започване на административното производство на основание чл. 26, ал.1 от АПК. Освен това не й е дадена възможност да участва в него, да сочи доказателства, да взема становище, с което е накърнено правото й на защита, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. Освен това Заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като не са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на сключения между страните договор за наем от 19.12.2016г. за срок от 10 години, като неправилно органът е приел, че средномесечният доход на жлабоподателката е над минималната за страната работна заплата, поради което не отговаря на изискванията по чл. 9 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди.

Освен това Заповедта противоречи на целта на закона и е постановена при явно нарушение на чл. 6 от АПК, който изисква да е налице пропорционалност между интересите на жалбоподателката, защитени по силата на чл. 8 от ЕКПЧ , тъй като отнемането на жилището се явява крайна мярка на намеса в правото на неприкосновеност на жилището. Съгласно ЕСПЧ напр. в Решение от 15.01.2009г. по селото Козич против Хърватия съдът посочва, че намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя следва да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционално съгласно §2 на чл. 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел като се вземат предвид всички обстоятелства по делото. В случая органът не е извършил преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката, преклонната й възраст, фактът, че се грижи сама за себе си, затрудненото й материално положение, поради което е нарушил чл. 6 от АПК. Този извод отговаря и на визираната в чл. 42, ал.1 т.1 от ЗОС цел, общинските жилища да служат за задоволяване на жилищните нужди на граждани, с ниски доходи, за които не съществува фактическа възможност за наемане на жилище на свободния пазар. От съда се иска до отмени обжалвания административен акт.

В о.з. не се явява, не се представлява. От процесуалния й представител са депозирани доказателства: Разпореждане за размера на получаваната пенсия от НОИ, Декларация за гражданско и имотно състояние. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответник жалба Кмет на О. Г. О., чрез юрист Ц. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че в хода на съдебното производство жалбоподателката не е доказала наличието на жилищна нужда, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест. Доводите, че това е единствено жилище не могат да се споделят, тъй като противоречат на Решение № 3/2023г. КС на РБ, в което съдът приема, че частната държавна собственост е приравнена на частната собственост, поради което прекратяването на договорите за наем става по общите правила на ЗЗД. След като Заповедта е издадена от компетентен орган, в определената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон- ЗОС и приетата от О. Г. О. относима Наредба, то тя се явява един законосъобразен акт. Моли съда да постанови решение в горния смисъл. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка от фактическа страна намира за установено следното :

Със Заповед № 1635/8.06.2016г. в жилище, находящо се в гр. Г. Оряховица, ул Славянска № 9, вх А, ет. 6, и представляващо апартамент № 17 е настанен М. Д. заедно със съпругата си М. Д. – жалбоподателка, поради подадено заявление с вх. № 9400-321/8.2.2016г. и Решение № 187от Протокол № 23/17.05.2016г. на Комисията за картотекиране на нуждаещите се граждани и настаняване под наем в общински жилища стр. 113 от делото. На стр. 157 от делото се съдържа препис от картон за жилищното състояние на М. Д..В преписката се съдържат предишни Заповеди за настаняване, изменения, които включват и дъщерята на жалбоподателката с нейното дете като адресати на административния акт, но които не са относими към настоящия казус. Със Заповед № 3727/6.12.2016г. стр. 103 по делото жалбоподателката е настанена в апартамент частна общинска собственост съгласно АОС № 300/5.03.1998г. , приложен по делото, състоящ се от помещения с полезна площ от 55,50 [жк],98 [жк], ул Славянска № 9, вх А, ет. 6, ап.17 поради подадено заявление и удостоверение за смъртта на съпруга й М. Д.. Въз основа на нея между жалбоподателката и О. Г. О. е сключен договор за наем за този недвижим имот, на 19.12.2016г. за срок от 10 години. Към същия на 25.09.2024г. е сключен анекс, съгласно който е изменена т.1 от Раздел две римско Наемна цена и плащания, като е определен месечен наем в размер на 108, 78 лева считано от 1.09.2024г.

На 11.09.2024г. на жалбоподателката е връчено писмо изх. № РД -9400-2788/ 2.09.2024г, с което същата е задължена в срок до 30.10.2024г. да подаде нова Декларация за преценка на жилищните нужди от Комисия по чл. 13 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища- общинска собственост, наричана по- долу Наредбата, приета с Решение 328 по Протокол № 14/25.7.2024г. на Общински съвет Г. Оряховица, влязла в сила на 9.08.2024г. В изпълнение на горното жалбоподателката е подала заявление за прекартотекиране за жилищни нужди от 8.10.2024г., към което е приложена Декларация за семейното и имотното състояние, Разпореждане на ТП на НОИ, с което е определен месечен размер на пенсия и добавка от 1075,73 лева от 1.1.2024г , извлечение от банкова сметка в Банка ДСК ЕАД,удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ. На 7.1.2025г. е обявен Проект на годишен списък на картотекираните граждани, неотговарящи на условията на чл. 9 от горепосочената Наредба. Съгласно чл. 17, ал.2 изр. Второ от Наредбата в 14 дневен срок, посочените в този проект наематели, могат да подадат писмени възражения, които се разглеждат от определена със Заповед № 4657/13.11.2024г. на Кмета на О. Г. О. К.. За заседанието на Комисията е съставен Протокол№ 2/ 5.2.2025г. , в който всички възражения ан блок са приети за неоснователни и е обявен окончателен списък на картотекираните граждани за настаняване в жилища под наем респ. на неотговарящи на условията на Наредбата. Същият е обявен с Протокол от 6.2.2025г. за поставяне на таблото за обявление в сградата на Община гр. Г. Оряховица. Обявен по този начин е освен окончателен списък на картотекираните граждани за 2025 и окончателен списък на лицата, неотговарящи на условията ,посочени в чл. 9 от Наредбата, измежду които се явява и жалбоподателката.

Въз основа на горния Протокол, с който е одобрен окончателен списък на неотговарящите на чл. 9 от Наредбата, е издадена процесната Заповед, с която е прекратено наемното правоотношение за посочения недвижим имот, общинска собственост, като на основание чл. 40, ал.2 от Наредбата е определен срок за опразване на жилището 14 дни от получаване на Заповедта. Изрично в нея е посочено, че ако в посочения срок не бъде изпълнено задължението за освобождаване на жилището, последното се изземва на основание чл. 65 от ЗОС и чл. 41 , ал.3 и ал. 4 от Наредбата. Заповедта е връчена лично на М. Д. на 26.06.2025г, а жалбата против нея е подадена до Административен съд Велико Търново на 8.07.2025г. в предвидения от чл. 149, ал.1 от АПК срок.

В хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателката са представени Разпореждане на НОИ стр. 348 от делото, с което й е определен размер на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за осигурителен стаж и възраст общ размер на пенсията и добавката 1075,73 лева. От представената Декларация за семейно и имотно състояние, се установява, че жалбоподателката живее сама, не притежава недвижимо имущество, МПС и парични влогове, няма други доходи от наеми, заплата, рента, дивиденти, дейност като едноличен търговец.

С оглед на така изложеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на индивидуален административен акт, за което същият поражда неблагоприятни последици, или обосновава наличието на правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, пред надлежния съд.

Съгласно чл. 42, ал.1 ,т.1 от ЗОС по своето предназначение Общински жилища са: за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; Съответно чл. 43, ал.1, т.1 от ЗОС сочи, че в жилища за отдаване под наем се настаняват:. лица с жилищни нужди, установени по реда на Наредбата по чл. 45а, ал.1 , приета от съответния Общински съвет. Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) изчерпателно урежда основанията, на които наемните отношения могат да се прекратят и това са :1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца;2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения;3. нарушаване на добрите нрави;4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището;5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал.1 е предвидено друго;6. изтичане на срока за настаняване;7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище;8. използване на жилището не по предназначение;9. (нова - ДВ, бр. 15 от 2011 г.) други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал.1 от ЗОС. Соченото от органа основание за прекратяване на наемните правоотношения е чл. 46, ал. 1,т. 7 от ЗОС, чл. 40,ал.1 и ал. 2 от Наредбата и т.1 б ж от Раздел 4 на сключения договор за наем. Съгласно чл. 46, ал.1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 46, ал.2 от ЗОС от органа на настаняването при условията на заместване поради отсъствие на Кмета на общината. В Заповедта е цитирана Заповед № 3000/23.06.2025г. на Кмета на О. Г. О., съгласно която в случаи на законоустановено негово отсъствие , същият ще бъде заместван от З. К.. Макар да не са ангажирани доказателства, че Кметът е бил възпрепятстван, доколкото не се оспорва отсъствието на титуляра, съдът намира, че актът е постановен от компетентен орган по правилата на заместване.

Заповедта обаче е немотивирана,тъй като не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК, постановена е при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона и неговата цел.

Настоящата инстанция споделя трайната практика на Административен съд Велико Търново, че издателят на процесната Заповед е смесил по недопустим начин две производства: това по картотекиране на лицата подали заявление за настаняване в имоти, общинска собственост и това по прекратяване на наемни правоотношения. АО е лишил жалбоподателката от възможността да се защити в проведеното първо по ред производство по оспорване на Решението на Комисията по въпроса за картотекирането, с което е прието, че същата не отговаря на изискванията на горецитираната Наредба на ОбС гр. Г. Оряховица. Органът е приел, неоснователно, че съобщаването на това Решение е станало с обявяване на списъците- за картотекирани граждани и такива, на които такова е отказано на таблото, поставено в сградата на О. Г. О.. Правото на защита срещу този акт е гарантирано от разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредбата, която гласи, че това решение на комисията се съобщава и обжалва по реда на АПК. Съгласно чл. 61 от АПК, съобщаването се извършва по реда на чл. 18а от кодекса, като в същия има поредност, която е задължителна и не е спазена от АО. Последният не е доказал наличието на предпоставки за съобщаване на акта чрез публикуването му на таблото в сградата на общината. Нормата на чл. 18а, ал.10 от АПК сочи, че само когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. АО не е доказал наличието на така цитираните законови предпоставки за обявление на Решението на назначената от него Комисия, поради което настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното връчване на този предхождащ издаването на процесната Заповед, индивидуален административен акт, респ. е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Допълнителен аргумент е, че в цитираната по- горе Наредба на Общински съвет Г. Оряховица, въобще не е предвидена възможност за съобщаване на акта на Комисията по този начин чрез обявление по интернет и поставяне на таблото за информация в сградата на Общината. След като е налице нередовно съобщаване на това Решение на Комисията, то същото не е влязло в сила и не може да послужи като фактическо основание за издаване на процесната Заповед. Допуснатото от АО процесуално нарушение е съществено, доколкото е ограничила правото на защита на жалбоподателката, при което АО е издал акта в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, която изисква това да стане едва след като органът е изяснил изцяло фактическата обстановка. Нарушението на принципа, предвиден в чл. 35 от АПК и е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на Заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК. Тези процесуални нарушения са се отразили и върху изискването за форма, доколкото чл. 59, ал.2 ,т. 4 от АПК изисква в индивидуалния административен акт да се посочат фактическите установявания на АО, освен това доказателствата за това, вкл. И досежно съобщаване на индивидуалния административен акт, който се явява преюдициален, и влизането му в сила. След като тези обстоятелства не се съдържат в оспорваната Заповед, то е налице нарушение на изискването за форма – основание за отмяна чл. 146 т.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон, поради неговото неправилно тълкуване, а именно:

Според разпоредбата на чл. 46, ал.1,т. 7 от ЗОС, посочена като правно основание в оспорената Заповед, наемните правоотношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Съгласно чл. 45а, ал.1 от ЗОС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определят с Наредба на съответния Общински съвет. В случая това е приетата от ОС- Г. Оряховица от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем, замяна и продажба на жилища- общинска собственост, наричана по- долу Наредбата, приета с Решение 328 по Протокол № 14/25.7.2024г. на Общински съвет Г. Оряховица, влязла в сила на 9.08.2024г, Глава втора е посветена на установяване на жилищните нужди на гражданите и правилата за картотекирането им. В десет точки на ал. 1 на чл. 9 от Наредбата са разписани условията, на които следва да отговарят гражданите и техните семейства. Между тях има изискване лицето да не притежава жилищен имот, вила или ид. ч. от същите, които да са годи за обитаване; да не притежават право на строеж; да не са носители на ограничено вещно право на ползване върху жилищен имот; да не притежават имущество в налични парични средства по влогове, акции дивиденти и МПС, земеделски земи и др. средства на обща стойност по-голяма от 2/3 от цената на жилище, определена съобразно критериите в Глава 7 на ППЗДС; да има настоящ адрес в населеното място към момента на картотекирането и регистрацията да е без прекъсване за последните 5 г.; и други.

Видно е от създадената уредба, че настаняването в общински жилища е предвидено да изпълнява социална функция,доколкото се касае хора, които поради затрудненото си имуществено, семейно и/или здравословно състояние не са в състояние да заплащат наем на жилище по пазарни цени. В случая не се оспорва фактът, че жалбоподателката не притежава никакво движимо или недвижимо имущество и живее сама. Единственият й доход е от пенсия за инвалидност и такава за прослужено време и възраст, поради което същата е със затрудненото материално положение.

Ответник жалба е посочил, че фактическото основание на процесната Заповед, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, т. к.полученият от нея месечен доход за предходните 12м. надвишава МРЗ, която за 2024 г. е 933, 00 лв.

В Наредбата на ОбС Г. Оряховица, не е предвидено получаването на такъв доход за предишните 12 месеца, по- висок от МНЗ да се явява пречка за картотекиране на гражданите, нуждаещи се от настаняване в общински жилища. Такъв критерий за размера на дохода в случая не съществува, а посоченото в чл. 9, ал. 1, т. 7 от Наредбата правило е неотносимо към настоящия казус. В Наредбата изрично следва да е предвидено, че лица чиито доход надвишава определен праг не могат да бъдат картотекирани като нуждаещи се,а такъв текст изобщо липсва. Липсва и позоваване на други нормативни актове, напр. такива като ЗСП, Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика,в които изрично е посочен както периодът, през който се взема предвид съответния доход, както и легалното понятие за диференциран доход, който определено се явява различен от минималната работна заплата. Следователно липсва конкретно правно основание за издаване на процесната Заповед, поради което същата се явява материално незаконосъобразна.

В този смисъл съдът не споделя становището на ответник жалба, че Заповедта е постановено при правилно приложение на материалния закон, като се позовава на мотивите на Решение № 3/24.2.2022г. на КС по к.д. 16/2921г. В същото е посочено, че КРБ е имал възможност да се произнесе, че държавата и общините като носители на права върху вещи - частна собственост, които обслужват по-ограничени интереси в сравнение с публичната собственост, се явяват субекти на частното право (виж Решение № 3/2008г. по к.д. 3/2008г). В частното право водещ е принципът на равенство и в частност на равнопоставеност на субектите. КРБ е приел, че при упражняване на частната собственост всички правни субекти, включително държавата и общините, са равнопоставени. Следователно обемът на правата и задълженията на държавата и общините като титуляри на частна собственост не може да бъде принципно различен от обема на правата и задълженията на всеки друг частноправен субект по отношение на притежаваното имущество (виж Решение № 15/2010г- по к.д. 9/2010г. От това Решение АО прави извод, че следва да се прилагат общите правила по ЗЗД досежно наемните правоотношения, които са възникнали между страните в това производство. В случая е допуснато смесване на различни институти, уредени в различни нормативни актове. За управлението на общинската собственост е издаден съответно ЗОС, който за определени въпроси делегира правомощия на местните парламенти да определят правила, в случая за избор на лица, с които Общината ще сключи договор за предоставяне на общинско жилище поради наличие на съответно картотекирана жилищна нужда. Тези отношения се регулират от административното право, посочените нормативни актове, за което се издават и съответни индивидуални административни актове, какъвто е и процесния. Свързаните с възникналото облигационно отношение по силата на договор за наем с Община, който се сключва една след като Заповед за настаняване влезе в сила, спорове се решават съобразно правилата на гражданското право, по реда на ГПК. С оглед на така изложеното съдът намира направеното възражение, че страните се явяват равнопоставени доколкото се касае за управление на имот частна общинска собственост за неотносимо.

Налице е и още едно съображение, че оспорената Заповед създава положение несъобразено с действащия правов ред на територията на страната. Прекратяването на наемния договор на практика накърнява правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи- КЗПЧОС, която съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ, в качеството му на международен договор, чиито норми имат предимство пред националните такива при противоречие между тях. По отношение на правата, защитени по чл. 8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в § 2 на чл. 8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл. 8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл. 8, § 2 от Конвенцията, т. е. дали преследва легитимна цел; след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. В случая посоченият недвижим имот, макар и общинска собственост, покрива определението за „Жилище“ по смисъла на Конвенцията, доколкото жалбоподателката е трайно свързана с него, явява се единствено за нея, и там е нейния социален кръг, поради което е налице защитим правен интерес по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Несъмнено е налице и втората предпоставка, а именно намеса на администрацията, която нарушава принципа за неприкосновеност на жилището. Правото да прекрати наемното правоотношение АО е обосновал с национална правна норма-ЗОС и съответната Наредба на Общината и преследването на легитимна цел предоставяне на жилища само на нуждаещи се лица. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая: Общинското жилище е единственият дом за жалбоподателката, която е в уязвимо социално положение, като лице с увреждания и с ниски доходи, на пенсионна възраст, което само се грижи за себе си. Следователно тази намеса, изразяваща се в прекратяване на наемните правоотношения се явява несъразмерна, и в нарушение на чл 8 от Конвенцията, при нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Всички събрани в хода на производството доказателства, установяват по безспорен начин, че жалбоподателката няма друго имущество, получаваният от нея доход е ограничен и не й позволява да сключи договор за наем по пазарни цени. Както се посочи по- горе, приложеният от страна на АО критерий, месечния доход да не надвишава МРЗ не е налице в приложимата общинска Наредба.

Заповедта не е съобразен и с целта на закона, да се подпомагат социално уязвими лица, каквото определено е жалбоподателката. Издаването й при наличните доказателства я определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал.1 т.1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

В заключение по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна,а оббжалваната Заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.За правна яснота следва да бъде посочено и това, че Решението на Комисията по въпроса за картотекирането на жалбоподателя е акт, който не е влязъл в сила, т. к. не му е връчен надлежно и съответно срокът за обжалването му не е започнал да тече.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателката в размер на 710 лева, представляващи заплатената д.т. в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 4.07.2025г.,

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 пр.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. К. Д. от гр. Г. Оряховица ,[улица], вх. А, ет. 6, ап. 17 , Заповед № 3047/24.06.2025г. на Кмета на О. Г. О., с която се прекратяват наемните правоотношения за горепосочения недвижим имот, представляващ общинска частна собственост като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА О. Г. О. да заплати на М. К. Д. от гр. Г. Оряховица ,[улица], вх. А, ет. 6, ап. 17 , сторените по делото съдебни разноски в размер на 710- седемстотин и десет- лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.46, ал.5 от ЗОС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.