№ 7006
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110137503 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление на [фирма] срещу Д. Н. ТЮР. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ЗЗД за следните суми: главница в размер на 1
200,00 лв., ведно със законна лихва от 28.06.2021г. до изплащане на вземането,
административни разноски в размер на 55,80 лв., възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в размер на 204,12 лв., мораторна лихва за периода от 11.03.2020г. до
08.06.2021 г. в размер на 91,24 лв., договорна лихва за периода от 03.02.2020г. до 10.05.2021
г. в размер на 344,40 лв., мораторна лихва върху главницата за възнаграждение по договор
за поръчителство за периода от 11.03.2020г. до 08.06.2021 г. в размер на 80,39 лв., държавна
такса в размер на 39,52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заявителят твърди, че длъжникът е сключил Договор за кредит №2179060 от
03.02.2020г. с [фирма] по силата на който получил сума в размер на 1200 лева , която се
задължил да върне до 10.05.2021 г. при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в
размер на 40 % и годишен процент на разходите в размер на 48,21% . Длъжникът не
изпълнил в срок задълженията си. На следващо място поддържа, че сключили Договор за
предоставяне на поръчителство с длъжника, по силата на който заявителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с {фирма] и да отговаря пред него солидарно с длъжника
за задълженията на последния по договора за кредит. Съгласно чл. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство заявителят се задължил да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „[фирма]. Заявителят твърди, че между него и {фирма] бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който на изпълнил задълженията на
длъжника, след получаване на покана от {фирма].
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице обоснована
вероятност за това.
В случая заявителя претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като регресни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата
договорна връзка между длъжника и заявителя, възникнала от договора за предоставяне на
поръчителство, има потребителски характер и попада под обхвата на Закона за защита на
потребителите.
1
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство
Заявителят твърди, че в негова полза да е възникнало вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. Видно от представените от заявителя договор за
потребителски кредит между длъжника и [фирма] договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и заявителя и договор за поръчителство между заявителя и
[фирма] между длъжника, заявителя и [фирма] са възникнали взаимно свързани
правоотношения. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство между
длъжника и заявителя е предвидено като обезпечение на кредита и съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит осигурява срок от 24 часа след предоставянето му за
одобрение на заявлението на длъжника, като в отношенията между страните се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. По този начин на
практика потребителят се задължава да заплати за разглеждането на заявлението му в по-
кратък срок, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно
чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а на практика
в случая се определят извън него посредством свързано на кредитодателя лице.
От друга страна възнаграждение по договора за поръчителство, при тълкуване на
разпоредбите в договора за кредит, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за
кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски
кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън
посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
договора за кредит и не в полза на кредитодателя, а по свързания с него договор за
поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целено заобикаляне на закона, конкретно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като т.8 от Приложение №1 към
договора за потребителски кредит предвижда, че годишния процент на разходите по кредита
е 50 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с Приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. С оглед
механизма на действие на разпоредбите на трите договора и предвид свързаността на
кредитодателя и поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен
собственик на капитала му е [фирма] съдът намира, че на практика възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице,когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато
се нарушава правен принцип,който макар и да не е изрично формулиран
законодателно,спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение,водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се
ограничава от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите
нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката. В настоящият случай длъжникът е икономически по-слабият субект на
правоотношението,за когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря
2
условията,при които "Ай Тръст"ЕООД да му предостави поръчителство. Поетият от
поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената
законова защита на регресните му претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото
възнаграждение е предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без значение
дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки
месец за периода на действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство,е абсолютно
необоснован и несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за
поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на [фирма] като съгласно ал. 5 на цитираната договорна клауза при заплащане
на суми, недостатъчни да погасят изискуеми задължения на потребителя към [фирма], с
приоритет се погасяват вземанията на поръчителя. По този начин на практика на длъжника
се налага заплащането на възнаграждението, за да се стигне до погасяване на кредита, тъй
като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата договора, винаги ще води до наличие
на неизпълнен остатък от главницата по кредита. Поради това тези уговорки съдът
преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Същите са във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените уговорки
на чл. 8 от договора за поръчителство от друга страна подкрепят и затвърждават
убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на практика са
оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
на императивните норми на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл.
143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като неравноправна. Предвид посоченото искането за издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в
противоречие със закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи по
договор с потребител и като такова на основание чл. 411, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Следва да бъде отхвърлено и искането за акцесорното вземане за лихва по договора за
предоставяне на поръчителство предвид невъзникването на главното задължение.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за административни разноски
Заявителят претендира заплащане на сума на основание раздел VI, чл. 7 от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит като административни разноски, свързани с
неизпълнението му. Заявителят поддържа, че съгласно раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е
предвидено правомощие на заемодателя да уведомява длъжника за забавата му чрез водене
на кореспонденция , изпращане на съобщения, писма и стикери.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Претендираните от
заявителя административни разноски касаят именно действия по управление на кредита и
съставляват разход в тази връзка. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, в размер на законната лихва. На допълнителни вземания вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба.
От друга страна разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК императивно изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай,
3
доколкото нито в раздел VI, чл. 7 от ОУ, нито в раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ са посочени
размерите на тези „административни разноски във връзка с уведомяване и извършване на
опити за извънсъдебно погасяване“.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид посоченото и
искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
административни разноски следва да се остави без уважение на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК като противоречаващо на закона и основаващо се на нищожна договорна клауза.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 и т.3 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски за уведомяване и
опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№37503/2021 г. на [фирма], ЕИК [ЕИК] на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, в частта, с която се претендира издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 55,80 лв - административни
разноски, за сумата 204,12 лв възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, за сумата 80,39 лева – законна лихва за забава по договора за предоставяне
на поръчителство.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл. 415
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4