Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 25.09.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 398 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград, тъй като касационната
инстанция в лицето на Административен съд – Хасково с Решение № 661 от
30.07.2018 година по КАНД № 580/2018 година е приела, че от страна на
въззивният Съд е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непопълване на делото с относими и необходими за
изясняване спора от фактическа страна доказателства, които биха
могли да повлияят върху крайният изход на спора.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 1651/2017
от 16.02.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, в което
на М.Р.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.З., за нарушение на чл. 233, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 7 820.80 лв., на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата текстил - детски и бебешки дрехи, парфюми, тоалетни води и кутийки за
бижута и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата
от 1 000 евро.
Жалбоподателят
М.Р.М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен
– твърди, че не била извършена процесното нарушение, обжалваният акт
бил постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони, били налице
нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М.Р.М. не се
явява. За нея се явява адвокат Д.З., който пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като било налице разминаване между действителната
фактическа обстановка и тази, описана в Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в НП и жалбоподателят М.Р.М. не била извършила нарушението, за което било издадено
обжалваното НП. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното
административно наказание „Глоба” до този, посочен от вещото лице Б. по назначената
Съдебн-оценителна експертиза.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства, правят се
доказателствени искания. Оспорва се определената от Административнонаказващия
орган (АНО) митническа стойност на стоките – предмет на
нарушението.
АНО (въззиваемата страна) – Заместник-началникът
на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат
представител – Главен юрисконсулт Велина Стамова, който
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
22.08.2017
година, около 10.00 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково,
на трасе „Входящи леки автомобили”, на път от Република Турция за Република България
пристига микробус марка „Фолксваген”, модел „Транспортер” с турски регистрационен
номер 34 NZ 1247,
управляван от българския гражданин – свидетеля Г.А.М.(съпруг
на жалбоподателя).
В микробуса пътуват и още двама български граждани – жалбоподателят М.Р.М. и М.Р.М.. (сестра
на свидетеля Г.А.М.).
Преди
започване на митническата проверка на микробуса и
багажа на пътниците, са устно поканени от
митническия служител – свидетеля П.Г.П.
в присъствието на свидетеля М.Б.Б., да декларират
носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Водачът на процесния микробус декларира, че пренася
текстил, а пътниците – лични вещи.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят П.Г.П., подпомогнат
от свидетеля Б., започва да извършва митническа проверка на микробуса и на багажа
на пътниците, в хода на която са открити недекларираните процесни стоки, които
са в търговски количества с оглед броя на всеки от артикулите. Съставен е
Протокол за извършена митническа проверка с № 1431 от 22.08.2017 година.
Всички тези стоки в търговски количества с оглед
броя на всеки от артикулите, са определели за индивидуално пренасяни от
жалбоподателя М.Р.М. въз основа на предпроцесуалните й устни изявления и
липсата на възражения в тази насока от страна на другите две лица, пътуващи в
превозното средство, като предвид липсата на представени митнически документи,
удостоверяващи декларирането на детските и бебешките дрехи, парфюмите,
тоалетните води и кутийките за бижута и даването на разрешение от митническите
органи за внасянето им в страната, контролните проверяващи служители на Митницата
приемат, че е извършено митническо нарушение от страна именно на М.Р.М. (жалбоподател
в производството).
В
Личното си обяснение,
изискано на основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката,
каквото и дава в писмена форма жалбоподателят
М.Р.М. сочи, че стоките закупила за магазина си и не знаела, че трябва да ги декларира.
При
тези фактически обстоятелства, след
разкриването на контрабандираните процесни стоки,
в този смисъл открито деянието и неговият
извършител, свидетелят П.Г.П. пристъпва
на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на АУАН № 1447/22.08.2017
година против жалбоподателя М.Р.М. и в
нейно присъствие. След
съставянето на АУАН и запознаването със съдържанието му от страна на последната,
е връчен
лично, като с подписа
си М.Р.М. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 22.08.2017 година,
като жалбоподателят сочи че възражения срещу
констатациите в Акта. Предметът
на нарушението е индивидуализиран надлежно, съобразно установените към момента
данни, с посочване на вида на стоките, произхода и
тяхното количество.
Посочените по–горе детски и
бебешки дрехи (текстил), парфюми, тоалетни води и кутийки за бижута са иззети с
Разписки № 0106140, № 0106141, № 0106142, № 0106143, № 0106144 и № 0106145, всички от дата 22.08.2017
година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 22.08.2017
година, процесните стоки са предадени на отговорно пазене в
склад на Митница – Бургас.
За обезпечаване на евентуалното вземане
по така съставения АУАН е задържана сумата от 1 000 евро.
С Разяснения от 22.08.2017 година,
актосъставителят разяснява допуснатите
технически грешка в АУАН, касаещи описаните наименование и количества на някои
от процесните стоки.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не
постъпва Възражение.
Според
даденото Становище на митническите служители от комисията, извършила
оценяването, митническата стойност на стоките –
предмет на нарушението е в общ размер на 7 820.80
лв. съгласно чл. 74, § 2, б. „б” и чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е. ползвана е договорната
стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване за част от процесните стоки; а за друга част – ползвани са наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използвани
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията, чл. VІІ от последното и глава 3 от Регламент № 952/2013.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас в качеството на наказващ
орган с делегирана компетентност, издава процесното
НП № 1651/2017 на 16.02.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 02.03.2018 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената
на получателя му, а именно: Е.С.– баща на жалбоподателя.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят М.Р.М. е
извършила нарушение по чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, тъй като е пренесла
стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ
на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 7 820.80
лв. (100 % от митническата
стойност
на недекларираната стока) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 1651/25.08.2018 година на
Митница - Бургас, както и от показанията на изслушаните
в съдебното заседание,
проведено на 18.09.2018
година свидетели П.Г.П. и
М.Б.Б..
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ
– 556/32-127893 от 11.05.2017
година на Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците
на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на Красимир Н. Фучеджиев на длъжността Заместник-Началник на
Митница – Бургас.
В хода на съдебното производство, предвид предприетото
от страна на жалбоподателя изрично оспорване на посочената митническа стойност
на стоките – предмет на нарушението, Съдът назначи Съдебно-оценителна експертиза,
извършена от вещото лице О.Н.Б.. Съгласно приетата експертиза, изготвена след
запознаване с материалите по делото и след оглед и заснемане на процесните
стоки, митническата им стойност към 22.08.2017 година възлиза на 3 172.04
лв., определена по реда на чл. 70 (на базата на представената Фактура) и чл. 74
от Регламент № 952/2013 година. В съдебно заседание вещото лице поддържа
представеното Заключение като допълва, че митническата стойност на стоките е
определил в български лева, като за част от стоките е ползвал представената по
делото Фактура като левовата равностойност на турските лири е изчислил спрямо
курса на лирата към лева към датата на деянието. Сочи, че при
определяне на митническата стойност на стоките не е включил разходи за транспорт,
застраховка и товаро-разтоварни операции, свързани с транспорта за внасяните
стоки от Истанбул до границата, тъй като такива не са били включени от АНО и
тъй като липсват налични документи за подобни разходи.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето Г.А.М., който установи пред настоящия Съдебен
състав, че при пристигане на линията за митническа проверка е декларирал устно,
че пренася текстил и отворил задния капак на превозното средство. Сочи, че митническия
служител не е питал двете жени, пътуващи в микробуса дали имат нещо за
деклариране. В последствие при физическата митническа проверка съпругата му
(жалбоподател в настоящото производство) заявила, че има за деклариране текстил
за магазина им. Сочи, че многократно със съпругата си са ходили до Турция. Твърди, че със склада, който е издал процесната Фактура,
работели от 10 години, имали изградени стабилни търговски и бизнес- отношения,
били лоялни клиенти, поради което при закупуване от тях на стоки им правели
големи отстъпки. Парфюмите и тоалетните води били на него и сестра му и били за
подаръци.
В кориците на делото е налична Фактура, ведно с превод от
турски на български език, за част от процесните стоки – текстил и PVC бижутерия и Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, видно от
която има съпруг – свидетеля Г.А.М.и дъщеря, има
месечни доходи в размер на 700 лв. и не притежава МПС и недвижими имоти.
Така приета за установена фактическа
обстановка, кореспондираща с изложената
в АУАН и в НП (изключая какво точно са отговорили тримата пътуващи в процесния
микробус на зададения въпрос дали имат нещо за деклариране), Съдът изведе въз
основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в
хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие
показанията на свидетелите – П.Г.П. и М.Б.Б., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от
непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за
недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява свидетелите
П.Г.П. и М.Б.Б. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. С тези съображения съдебният състав даде вяра
на показанията на свидетелите П.Г.П. и М.Б.Б., считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя М.Р.М., установявайки обективните факти на влизането й в
страната, идвайки от Република Турция, МПС с което е пътувала, липсата на
действия от нейна страна за митническото оформяне на носените стоки, респ.
тяхното деклариране при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата
проверка - намирането на определено количество парфюми, тоалетни води, кутии за
бижута и текстил, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с нейната
личност.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на
свидетеля Г.А.М.. – съпруг на жалбоподателя М.Р.М.
– и допуснат до разпит в съдебното производство по искане на последния, като
очевидец на случилото се, пътувал съвместно с нея на процесната дата и заедно
преминали митническия контрол. Същите се възприемат единствено в частта на
твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите
разпитани свидетели (П.Г.П. и М.Б.Б.) и от писмените доказателствени средства
по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата
на съвместното му пътуване с жалбоподателя до Република Турция и вида и
количеството на пренасяната стока, обратно - за липсата на съпричастност от негова
страна, респ. на сестра му, спрямо носения товар. В останалата им част и по-специално,
досежно изложената фактологическа версия относно това, че стоките били на
всички пътуващи, показанията на свидетеля Г.А.М..
са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания,
като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените
доказателствени източници. Поради това,
Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги
тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост
спрямо останалите доказателства, така и поради близките му отношения и фактът,
че жалбоподателят М.Р.М. му е съпруг, от тук и пряката му заинтересованост от
изхода на делото. Доколкото показанията на свидетеля Г.А.М..
сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства,
събрани в производството, наред с отчитане на обстоятелството за неговата
заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да
счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на
обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на
жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на свидетеля Г.А.М.. в тази им
част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото
обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдебният състав, възприема
изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена в хода на съдебното
производство и изготвена от О.Н.Б., досежно оценката на вещите, тъй като е
изготвена след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните
по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната
област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2018 година за Хасковския
съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата
квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратните
доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и Заключението на
вещото лице, няма по делото, поради което Съдът намира за обоснована и правилна
експертизата (както вече бе посочено) и ползва същата при формирането на
фактическите и правните си изводи. Въз
основа на експертизата се установява митническа стойност на стоките – предмет
на нарушението към датата на същото. Досежно приложимите способи за определяне
на митническата стойност, ползвани от вещото лице Б., Съдът намира същите за
правилни и законосъобразни предвид наличната по делото Фактура, чийто
доказателствена сила не бе оборена и предвид допълнителните разяснения, дадени
от вещото лице. Следва да се посочи, че становището на настоящия Съдебен състав
е идентично с това на вещото лице по въпроса следва ли при определяне на
митническата стойност на стоките да се включват разходите по чл. 71, § 1, б.
„в” от Регламент № 952/2013 година, тъй като съгласно § 2 от цитираната
разпоредба тези разходи се включват само при
наличие на обективни и подлежащи на количествена оценка данни (като с има
предвид писмени и гласни доказателства), а в случая липсват каквито и да е било
доказателства относно извършване на тези разходи.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 НПК, вр.чл. 84 ЗАНН,
които не се оспориха от страната – жалбоподател (с изключение на
Становището относно митническата стойност на стоките). Същите Съдът цени за
достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът след извършена цялостна служебна проверка на съдържанието им, както
и на материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци на актовете,
така и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по
издаването им, развила се пред наказващия орган. И санкционният акт - НП, и
предпоставилия го АУАН, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 231 от ЗМ, спазени са формата и редът при постановяването им, като
същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (в този смисъл са
неоснователни наведените в тази насока твърдения от страна на жалбоподателя). Действително
от разпита на свидетелите – митнически служители стана ясно, че водачът на
микробуса е декларирал текстил, а другите двама пътници – лични вещи, но това
не променя с нищо изводите на Съда, тъй като процесните стоки се установи, че
са на жалбоподателя М.М. и че не са лични такива. Съдържимото
се в посочените актове фактическо описание на нарушението е достатъчно – пълно,
конкретно и ясно, а с оглед изложените факти, безспорно позволява
индивидуализацията му като административнонаказателен състав по чл. 233, ал. 1
от ЗМ, досежно конкретната изпълнителна форма, авторството на същото – в лицето
на жалбоподателя, както и по общите за всяко деяние обективни,
индивидуализиращи признаци - дата, време и място на извършване на нарушението. Съгласно
чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от
митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 22.08.2017 година актосъставителят П.Г.П.
е заемал длъжността „Старши митнически
инспектор” в Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. Безспорно доказана е и материалната
компетентност на наказващия орган, на страната - издател на процесното НП: Заместник-началникът
на Митница - Бургас, надлежно делегирана с индивидуален административен акт –
Заповед, от субекта - носител на същата
по силата на закона, следваща и от функционалната компетентност на заеманата
длъжност. Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на
чл. 231 от ЗМ. След като това е така, то липсват предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо
върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. При съставянето и издаването
на АУАН и НП са спазени и процесуалните срокове, установени в ал. 1, изречение
второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН. Ето защо, съобразно изложените правни
аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че
процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с
оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация –
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите,
съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха
от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност
обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от
страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо
нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства –
пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от
преписката, установи се и че посочените стоки лицето М.М. не е обявило пред митническите органи (обявила е само
лични вещи), поради което не е разполагала и не е представила митнически
документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на
митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители, са единодушни и
относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на
носените вещи, представляващи текстил, парфюми, тоалетни води и кутийки за
бижута и тяхното количество. Несъмнено изяснена от кредитираното заключение по
Съдебно-оценителната екпспертиза е и точната идентификация на и количество на същите.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т.
14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки”
се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети
– текстил, парфюми, тоалетни води и кутийки за бижута. Поради
това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по
безспорен начин, от обективна страна, че на 22.08.2017 година през МП „Капитан
Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят М.Р.М.
е носила, т.е. фактически е пренесла през държавната граница и въвела в
страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението
на митническите органи. С това е осъществила състава на митническото нарушение
„митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в първата от
предвидените изпълнителни форми - „пренасяне” през държавната граница. За
съставомерността на деянието достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните
стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с
държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното
влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, който пренесе през
държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ
– общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване
на Митническия кодекс на Общността - приложим за конкретното нарушение. Според
текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция на
понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17
от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92, като това правно действие се свързва
със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от страна на пътника М.Р.М. на носените от нея стоки, в релевантния
момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко
се установява от показанията на двама свидетели – митнически служители, както и
от показанията на свидетеля Г.А.М.., които са
кетгорични, че тя е декларирала само лични вещи. Отделно от това процесните
стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща
износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в Европейския съюз (ЕС), респ.
внос в Република България, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото – по аргумент за обратното от
чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на съвета от 2 юли 1993 година
относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, който има директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към
ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки. Тъй
като този им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско
предназначение. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски
характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж
на пътника и т.н., съгласно чл. 135 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 година. Именно
това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнила жалбоподателя М.Р.М.
при влизането си в страната от Република Турция, като тя несъмнено е била
субект на същото, възникнало за нея в момента на започване на формалностите по
митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр
ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от нейна страна по
отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят М.Р.М. е консумирала от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, т.к. не
е изпълнила задължението си да ги декларира при преминаването през митнически
контрол, макар реално да е носила такива, като те са били открити вече при
митническата проверка. Декларирала е само че пренася лични вещи, а както вече
бе посочено процесните стоки са вещи, но
в търговски количества и за търговски цели. Поради това напълно основателно и
правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност и
направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се
споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на
митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед
изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода
на проверката, обективният факт на откриването им в процесния микробус, както и
възпроизведените от тях нейни предпроцесуални признания – стоките да са нейни.
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се предоставя освобождаване от
вносни и
износни мита за стоки, допуснати
за свободно обръщение или изнасяни от митническата
територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни мита са посочени в 30
отделни глави, между тях са:
имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак;
лично имущество,
придобито по наследство;
учебни принадлежности, учебни пособия и свързано домакинско оборудване;
пратки с незначителна
стойност;
пратки, изпращани от
едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и
друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета
страна в Общността;
продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността
в имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и
продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета
страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна;
стоки, съдържащи се в
личния багаж на пътници (глава 10);
материали
с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите
– предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките в глава 10,
отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж
на пътниците. Чл. 41 от
посочения Регламент № 1186/2009 година сочи, че стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците,
идващи от трети държави, се допускат без да се облагат с вносно мито, при
условие че подобен внос е освободен от данък върху добавената стойност (ДДС)
съгласно разпоредбите на националното законодателство, приети в съответствие с
разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и
акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Разпоредбата в националното законодателство е чл. 58, ал. 4
от ЗДДС, която сочи, че вносът
на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е
освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски
и въздушни пътници, които се определят с Правилника за
прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС
за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза
до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на
Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки,
които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и
количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба
на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за
подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл.
от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет
на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието извършено от М.Р.М. е съставомерно и по
субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорична
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в микробуса,
с който е пътувала, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването
на обществено опасните последици – укриването и даването на невярна информация
на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение
за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със
знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят М.Р.М.
е бездействала при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирала свойството и значението на
извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и
поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е
знаела действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране й е било известно, с оглед неедократните, честите й пътувания до
Турция - сведения за което дава в показанията си свидетеля Г.А.М.. с оглед дълготрайните й търговските отношения
с турската фирма, издала процесната Фактура. Още
повече според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените
задължения са обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
включително български и турски, с местоположение изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници. Поради изложеното, липсва каквото
и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана нейната административнонаказателната отговорност. С тези
правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият
Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата
на изпълнителното деяние - пренася. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да
се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би
било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране
на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за
осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на
изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя Мардие Р.М. по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - пренесла/пренася,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната
форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността
на своя предмет – парфюми, тоалетни води, кутии за бижута и текстил.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Мардие Р.М. е наказана с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество
контрабандирани стоки, както и видът им, деянието не разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още
по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за
формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди
от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването
публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по
силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая,
следователно и във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН не са налице
предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно
чл. 233, ал. 1
от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200
% от митническата стойност на
недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233,
ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо
чия собственост са.
Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност
на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи
такива. Като очевидно отчетени са конкретно
количество и видове на контрабандно пренесените стоки –
значителни, което обстоятелство безспорно е
отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства,
извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг
специален начин, се установиха младата възраст на жалбоподателя, липсата на данни в кориците на делото за
други нарушения, материалното й положение – не притежава недвижими имоти и МПС
и семейното такова – има ненавършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите
такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното
би било индивидуализиране на наказанието в минимален размер,
в който именно е и наложената „Глоба”
– формирана от 100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл
извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед кредитираното заключение на вещото лице Б. размерът
на административното наказание следва да е 3 172.04 лв., а не 7 820.80
лв., тъй като митническата стойност на част от стоките
следва да се определи по реда на чл. 70 от Регламент № 952/2013 година, а не по реда на
чл. 74, § 2, б. „б” и § 3 от посочения Регламент, тъй като трябва да се спазва
последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламенти и при
невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба тогава следва да се
използва следващата такава, което не е сторено от АНО, защото Фактурата, касаеща
действително платената цена за част от процесните стоки е представена в
съдебната фаза на производството и тъй като за част от стоките вещото лице е
констатирало, че единичната им цена е по-ниска от тази посочена от служителите
на АНО. В случая следва да се вземе предвид договорената и действително
платената цена на тази част от стоката, за която има данни по делото и
по-конкретно Фактура, чието съдържание Съдът намира, че не се опроверга от
доказателствата, представени от АНО (в изложения смисъл е и Решение № 15 от
26.01.2018 година по КАНД № 288/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева – Иванова).
На базата на тази Фактура, касаеща част от процесните стоки, е изготвено и
Заключението на вещото лице Б.. Съдът намира, че за част от стоките, следва да
вземе предвид като база за определяне на митническата стойност именно тази
Фактура макар и с доста по-ниска единична стойност на част от стоките, тъй като
безспорно е по делото че между жалбоподателя и турската фирма – продавач има
дълготрайни търговски отношения, което потвърждава тезата, че стоките ги купува
на преференциални цени, т.е. по-ниски от тези на сходни или идентични стоки.
Обстоятелството относно дълготрайните търговски отношения на жалбоподателя се
доказа от показанията на свидетеля Г.А.М... Съдът
намира, че следва да вземе предвид и другите, дадени от вещото лице Б. по-ниски
стойности, в сравнение с тези на АНО, тъй като както вече бе посочено кредитира
изцяло експертизата, назначена и изслушана в съдебната фаза на процеса.
Така редуцираното и определено
наказание „Глоба” в размер на
3 172.04 лв., Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В този ред на
мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в
частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални
вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ
„Административнонаказателни разпоредби”,
Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст
митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура
по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал
сумата от 1 000 евро, тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 100 % до 200
% от митническата стойност на стоките и тъй като равностойността на 1 000 евро
е 1 955.83 лв., сметната съгласно постоянния/фиксирания курс на БНБ
(1.95583 лв./евро), т.е. НП и в тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП
№ 1651/2017 от 16.02.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, в частта, с която на М.Р.М. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 7 820.80
лв., като НАМАЛЯ размера на административното наказание
„Глоба” от 7 820.80
лв. на 3 172.04
лв.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1651/2017
от 16.02.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас, в частите, с които на М.Р.М. с ЕГН ********** ***, на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата текстил - детски и бебешки дрехи, парфюми, тоалетни води и кутийки за
бижута и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата
от 1 000 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)