Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№262589/8.10.2021г.
гр. В., 08.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Т. при участието на секретаря
Г. Н., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 604 по описа за
2021 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск от „В. и
к. – В.” ООД, ЕИК ***, срещу М.Н.М. да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че М.М., в качеството си на потребител на ***услуги, които се
отчитат по партида с аб. номер ***, дължи на ищцовото дружество сумата от 227,60 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени ***услуги за периода от 22.10.2018г. до 21.03.2019г. на адрес в гр.
В., ж.к. „В. В.“, ***, както и сумата от 30,43
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тази главница за
периода от 22.12.2018г. до 17.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
19.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 9966 по описа на ВРС за 2020г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ***оператор, като на основание чл. 2,
ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива услуги на М.М. за
имот на адрес ***, с аб. номер ***, като последният
ги получава в качеството си на потребител. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за
предоставяне на ***услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните ***услуги
в срок, което ответникът не е сторил.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника.
Първото по делото
заседание е проведено на 16.09.2021г., като редовно призованият ответник не се е явил, не е бил представляван и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата, неявяване в съдебно заседание и неподаване на
отговор на исковата молба.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите ищецът
е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на предявения иск.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно изхода на
спора, направените своевременни искания и представените доказателства,
ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в общ размер на 250,00 лв.,
включващи в себе си държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство по ч.гр.д. с номер 9966/2020г. по описа на Районен съд - В..
По изложените съображения и на осн. чл. 239,
ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, в качеството си на
потребител на ***услуги, които се отчитат по партида с аб.
номер ***, сумата от 227,60 лв., представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 22.10.2018г. до 21.03.2019г.,
доставяни на адрес в гр. В., ж.к. „В. В.“, ***, както и сумата от 30,43 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тази главница за периода от 22.12.2018г. до
17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 19.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. с номер 9966 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на „В.
и к. – В.” ООД, ЕИК ***, сумата от 250,00 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: