Решение по дело №1176/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                  

                                 

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№ 260057                                          08.10.2020 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година,

в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                             АТАНАС А.

Секретар: Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдия Атанас А. в.гр.д. № 1176 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на К.Д.К. *** против решение № 1695/04.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 1789/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, т.к. е постановено при неправилен анализ на доказателствата.

Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което уважения иск бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Н.А.Н. ***, чрез адв.И.З., с който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява и не  се представлява от процесуален представител.

Въззиваемият се представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н.А.Н. *** срещу К.Д.К. ***, с която са били предявени евентуално обективно съединени искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.І-во от ЗЗД за присъждане на сумата от 5 930 лв.

Ищецът е изложил твърдения, че се е запознал с ответника през 2012 г., а през 2014 г. по негова молба му предоставил парична сума в общ размер от 5  930 лв. с три банкови превода, съответно на 09.05.2014 г. за сумата от 3 000 лв., и от 19.11.2014 г. за суми от по 1 500 лв. и 1 430 лв., му предоставил парична сума в общ размер от 5  930 лв., която ответникът обещал да му върне.

Твърди, че няколкократно по телефон лично и чрез трето лице, действащо от негово име, е канил ответника да му върне предоставената му сума, но и до момента това не било сторено.

Претендира присъждането на паричната сума на основание  договор за заем, а евентуално като получена без основание.

С отговора си на исковата молба ответникът  К.Д.К. е оспорил исковете, като е възразил, че не познава ищеца, никога не е искал от него пари в заем, съответно и не е получавал от него по банковата си сметканикакви пари.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявения главен иск за неоснователен, като е приел, че не е доказано наличието на заемно правоотношение между страните.

Предявеният евентуален иск е намерил за основателен, т.к. е намерил за доказано предаването от ищеца на ответника на парична сума в общ размер от 5 930 лв., за получаването на която, респ. задържането й, не е доказано правно основание от последния.

Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от първоинстанционния съд.

От събраните от СтРС доказателства се установява, че страните по делото са се запознали посредством общ на двамата познат. С банкови преводи  чрез вноски на каса Н.А.Н. е внесъл по банкова сметка *** „И.А.Б.“ АД, с титуляр К.Д.К., паричните суми както следва: на 09.05.2014 г. – 3000 лв., на 19.11.2014 г. – 1500 лв. и на 19.11.2014 г. – 1430 лв. Между двамата имало уговорка до края на годината да си изчистят отношенията. Впоследствие Н.Н. и общия на страните познат се обаждали по телефона на К., за да търсят парите, но последния така и не ги върнал.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:

Направените от първоинстанционния съд  правни изводи за основателност на евентуалната искова претенция съответстват на материалния закон и са обосновани, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

           От събраните по делото доказателства се установява твърдението на Н.А.Н., че през 2014 г. е предал във фактическата власт на въззивника К. посредством три вноски на каса по банковата му сметка общата сума от 5 930 лв., а от страна на последния не е заявено, респ. доказано правно основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

            Релевираните от ответника с отговора на исковата молба възражения са опровергани посредством събраните по делото доказателства, които са били правилно анализирани от първоинстанционния съд, а въз основа на тях са изведени съответни на материалния закон правни изводи.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

            Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 500 лв., то тази сума следва да му бъде присъдена като направени разноски.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          

                                                        Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1695/04.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 1789/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Д.К., ЕГН – **********,*** да заплати на Н.А.Н., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 500 лв./петстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.