№ 15022
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110109266 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с която срещу А. И. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 56926/2021 г.
по описа на СРС, 142 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност са предявени и
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД с идентичен предмет.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит с № PLUS-
16737999, сключен на 01.02.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, като по силата
на същия кредиторът е предоставил на длъжника заемна сума в размер на 10000 лева, която
последният е усвоил. Сочи, че била уговорена застрахователна премия в размер на 3360
лева. Поддържа, че задълженията по кредита следвало да бъдат погасени чрез плащане на 60
равни месечни вноски в размер от по 423,80 лева всяка, с падеж на първата погасителна
вноска - 05.03.2019 г. и с падеж на последната погасителна вноска - 05.02.2024 г. В размера
на погасителната вноска се включвали освен главницата, така и надбавка, покриваща
сторените от кредитодателя разноски по подготовка и обслужване на кредита, и добавка,
съставляваща печалба на кредитора. Посочва, че длъжникът не е погасил дължимите суми
по договора, поради което била обявена уговорената в чл. 5 от последния предсрочна
изискуемост, за което ищцовото дружество уведомява длъжника посредством сезиращата
съда искова молба, като счита същата за настъпила на 21.02.2022 г. Начислено е било и
обезщетение за забава в размер на законната лихва поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора. С договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 към
него от 10.08.2020 г. вземанията са били прехвърлени на ищеца, като до ответника са били
изпратени уведомителни писма за прехвърлянето на постоянния в договора адрес, като към
исковата молба е приложено и нарочно уведомително писмо. Поддържа, че ответникът
следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от
исковата молба. Представя документи, които иска да бъдат приети като писмени
1
доказателства по делото. Заявява искане за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с
формулирани в исковата молба задачи.
Ответникът оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва
извършената цесия. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в
която връзка излага подробни съображения от правна страна. Оспорва дължимостта на
застрахователната премия. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 към
него от 10.08.2020 г. вземанията по процесния договор за кредит № PLUS-16737999 от
01.02.2019 г. са били прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16737999
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и А. И. Н., от които се
установява, че е сключен при следните параметри: размер на кредита за потребителски цели:
10 000 лева; застрахователна премия в размер на 3360 лева, общ размер на кредита – 10 000
лева, такса ангажимент – 350 лева, при общ брой погасителни вноски – 6о, при месечна
погасителна вноска – 423,80 лева, при обща стойност на плащанията – 25 428 лева, ГПР –
46,49 % и ГЛП – 36,77 %.
От представения Сертификат № PLUS – 16737999, се установява, че застрахователят
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия
се съгласява да застрахова съгласно ОУ на застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“.
Представено е и Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, с което на основание § 7, ал. 9 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 19.08.2019 г., сключен между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които потвърждават
извършената цесия на всички вземания, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 19.08.2019 г., съгласно които „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ потвърждава, че е получило договорената покупна цена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Прието е по делото Уведомително писмо за извършена цесия по настоящото дело, от
което се установява, че ищеца уведомява ответника А. И. Н., че кредитор по процесното
парично вземане е „Агенция за събиране на вземания“, като към дата 13.08.2020 г.
задължението му възлиза в размер на 18 202,80 лева, включително с начислената лихва за
просрочие.
По делото е представена разписка от 10.05.2021 г., от която се установява, че на
10.05.2024 г. е поставено уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата.
Заключението на ССчЕ по делото, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършена проверка в
счетоводството на ищеца и представените документи, се установява, че сумата в размер на
9650,00 лева е преведена по банкова сметка с IBAN BG UNCR 7000 1523 2056 10 в
„Уникредит Булбанк“ АД с титуляр А. И. Н. на основание „съгласно Договор PLUS –
16737999“. Вещото лице констатира, че в изпълнение на горепосочения договор са били
извършени плащания в общ размер от 5085,60 лева, като заплатената сума е послужила за
погасяване на задължения, както следва:
2
-погасена главница с падежи от 05.03.2019 г. до 05.02.2020 г., включително – 816,22
лева;
-погасена договорна лихва с падежи от 05.03.2019 г. до 05.02.2020 г., включително –
3597,38 лева;
-погасени вноски от застрахователна премия от 05.03.2019 г. до 05.02.2020 г. – 672,00
лева или общо сумата в размер на 5085,60 лева.
Установява се, че размерът на незаплатените суми по процесния Договор до падежа
на последната погасителна вноска, е както следва:
-Незаплатена главница с падежи от 05.03.2020 г. до 05.02.2024 г., включително –
9183,78 лева;
-Незаплатена договорна лихва с падежи от 05.03.2020 г. до 05.02.2024 г., включително
– 8470,62 лева;
-Незаплатена застрахователна премия с падежи от 05.03.2020 г. – 05.08.2020 г.,
включително – 336,00 лева или общо незаплатената сума е в размер на 17990,40 лева.
Вещото лице посочва, че размерът на неплатената главница и размерът на
неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 05.03.2020 г. (падеж
на първа неплатена вноска) до 05.08.2021 г. (падеж на последна падежирала вноска към
момента на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК е, както следва:
-Незаплатена главница с падежи от 05.03.2020 г. до 05.08.2021 г. – 2034,32 лева;
-Незаплатена договорна лихва с падежи от 05.03.2020 г. до 05.08.2021 г., включително
– 4586,08 лева;
-Незаплатена застрахователна премия с падежи от 05.03.2020 г. – 05.08.2020 г.,
включително – 336,00 лева или общо сумата в размер на 6956,40 лева;
Констатира още, че размерът на неплатената главница и размерът на неплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 05.09.2021 г. (датата на първата
падежирала вноска след подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК) до падежа на
последната погасителна вноска е, както следва:
-Незаплатена главница с падежи от 05.09.2021 г. до 05.02.2021 г., включително –
7149,46 лева;
-Незаплатена договорна лихва с падежи от 05.09.2021 г. до 05.02.2024 г., включително
– 3884,54 лева или общо сумата в размер на 11034,00 лева.
Вещото лице установява, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
всяка неплатена главница, за периода от 05.03.2020 г. (падеж на първата неплатена вноска)
до 10.05.2021 г. (дата на обявяване на предсрочна изискуемост) е в размер на 90,15 лева.
Сочи още, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода
от 06.03.2020 г. (след падеж на първа неплатена вноска) до датата на подаване на исковата
молба (21.02.2022 г.) е в размер на 822,31 лева. Установява се още, че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от 06.03.2020 г. (след падеж
на първа неплатена вноска) до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК
(25.08.2021 г.) е в размер на 363,12 лева.
По делото е прието и допълнително заключение по ССчЕ, което съдът възприема
като обективно и компетентно дадено. От допълнителното заключение се установява, че при
следните заложени параметри в процесния договор, а именно: главница в размер на 10 000
лева, срок от 60 месеца, ГЛП – 37 % и еднократна такса ангажимент в размер на 350 лева, се
установява, че ГПР по кредита в действителност е 46,8377 %. Посочва се, че този размер на
ГПР е изчислен при включване като разход на договорната лихва – 12 068 лева и такса
ангажимент в размер на 350 лева.
Вещото лице констатира, че при залагане в общодостъпен калкулатор на параметрите
на кредита: заемна сума – 10 000 лева, срок – 60 месеца, ГЛП – 37 %, еднократна „такса
3
ангажимент“ в размер на 350 лева и „други месечни такси“ в размер на 56 лева – общо 3360
лева, се установява, че ГПР по кредита е 59,4768 %.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове,
предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите
процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл.
414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което
обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по
силата на процесния договор за потребителски кредит № PLUS – 16737999 от 01.02.2019 г.;
предаването на сумата на ответника; уговореният начин за връщане на усвоените суми и
падеж на уговорените дължими вноски за връщане на заема; настъпване на падежа на
задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора
за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), като
установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за
процесния период; както и прехвърляне на вземанията към длъжника в полза на ищеца по
силата на договор за цесия и уведомяване на ответника за извършената цесия.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга чрез плащане.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за
процесния период.
От представените и анализиране по – горе писмени доказателства се установява
сключването между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и А. И. Н. на процесния
договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Следователно въз основа на сочената разпоредба и в
отклонение от правилото на чл. 240 ЗЗД, установяващ реален характер на договора за заем,
по отношение на договора за потребителски кредит законодателят е предоставил
възможност същият да се сключи както като реален, така и като консенсуален договор. Във
втория случай договорът е двустранен, като пораждащ от една страна задължението на
кредитодателя да предостави договорената сума, а от друга - задължението на
кредитополучателя да я върне.
По доводите за недействителност на договора за паричен заем и съобразно вмененото
от закона правомощие на съда да проверява валидността на договора, съдът намира
следното:
По отношение на оплакванията на ответника по повод годишния процент на
4
разходите, съдът намира следното: По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения.
В случая е уговорено допълнително плащане – застрахователна премия, включена
към главницата по кредита, която представлява разход по кредита и не попада в
изключенията по чл. 19, ал. 3 от ЗПК. От заключението на вещото лице по ССчЕ безспорно
се установи, че при следните параметри на кредита – заемна сума – 10 000 лева, срок от 60
месеца, ГЛП – 37 %, еднократна „такса ангажимент“ в размер на 350 лева и „други месечни
такси“ – 56 лева, се установява, че годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е
59,4768 %, като в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че размера на ГПР
надвишава петкратния размер на законната лихва. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед на гореизложеното в настоящия случаи договора за кредит е недействителен
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита – 10 000 лева. Доколкото от заключението към
ССчЕ за периода от 01.03.2019 г. – 18.02.2020 г. се установява, че длъжникът е погасил
сумата в общ размер от 5085,60 лева, следователно по договора за кредит остава единствено
дължима главница в размер на 4914,40 лева. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като по
отношение на акцесорната претенция за лихва искът следва да бъде отхвърлен.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
С оглед частичното уважаване на главните искове, съдът дължи произнасяне и по
предявените при условията на евентуалност искови претенции.
Настоящият съдебен състав приема, че производството по делото следва да бъде
прекратено по предявените евентуални осъдителни искове, поради следните съображения:
Настоящият състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с която са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по
Договор за потребителски кредит № PLUS-16737999/01.02.2019 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56926/2021 г. по
описа на СРС, , 142-и състав, и съединени с тях в условията на евентуалност осъдителни
искове за същите вземания. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че вземанията са
предсрочно изискуеми, като потестативното си право е упражнил преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. В конкретната хипотеза предпоставка за допустимостта на
съединяването на главните и предявените при условията на евентуалност искове по смисъла
на чл. 210, ал. 1 ГПК, е въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
което да е различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В
случая заявеният от ищеца спорен предмет по главните установителни искове и по
евентуално предявените осъдителни искове е един и същ, като това е така, тъй като
предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, който се определя от
заявените с исковата молба от ищеца твърдения в подкрепа на това право. В настоящия
случай предявените главни специални установителни искове по чл. 422 ГПК и предявените в
5
условията на евентуалност осъдителни искове, се основават на едни и същи фактически и
правни твърдения. В тази насока съдът не смята, че въведеното от ищеца твърдение в
подкрепа на евентуалния осъдителен иск за главница- за отправено с исковата молба
уведомление към ответника за предсрочна изискуемост, води до съществени различия в
релевантите за двата иска (главен и евентуален) правопораждащи факти, съответно - до
различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита,
произтичаща от един и същ договор за потребителски кредит, представлява общ
правопораждащ факт, и за главните, и за евентуално предявените осъдителните искове. В
този смисъл, различните твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, не водят до различие в основанията на
предявените искове, тъй като не променят същността на релевираните в подкрепа на
спорното правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което е
налице недопустимо съединяване на искове. Също така следва да се отбележи, че в случая
не е налице разлика във вида на търсената защита, с оглед заявения петитум. С исковата
молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното производство, се
цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане,
предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника - ответник по иска.
Уважаването на този иск има за последица влизане в сила (стабилизирането) на издадената
заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист, съответно влизане в сила на
издадения изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици
от уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес от
предявяване на осъдителни искове срещу длъжника за изпълнение на същото задължение.
Предвид горното и с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика (Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д.
№ 230/2017 г. на ВКС, II TO, Определение № 159/30.04.2020 г. по ч. т. д. № 2465/2019 г. на
ВКС, I TO и др.), настоящият съд намира, че предявените евентуални осъдителни искове са
недопустими, поради липса на предявено друго основание, различно от това, на което са
предявени установителните искове по чл. 422 ГПК. Както бе посочено по-горе,
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, направено
в хода на исковото производство с връчването на препис от исковата молба, не променя
основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповед за изпълнение,
доколкото с цитираното тълкувателно решение е прието, че основанието, на което се
претендира изпълнение на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че така установената
пълна идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни искове, в
конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК
процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни искове в
условията на евентуалност с предявените специални установителни искове по чл. 422 ГПК.
В този смисъл е и съдържащото се в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса - „В производството по иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл. 214 ГПК- за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.“. Идентичният предмет на евентуално предявените осъдителни искове с
исковете по чл. 422 от ГПК, както и предвиденият специален ред за установяване на
вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, водят до
недопустимост на осъдителните искове за същите вземания, поради което производството по
тях следва да бъде прекратено (в този смисъл са и Решение № 262786 от 28.04.2021 г. по
6
в.гр.д. № 16912/2019 г. по описа на СГС, Решение № 263385 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. №
5403/2020 г. по описа на СГС и др.).
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част
от иска. На ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. Същият е сторил разноски в размер на 937,12
лв. за държавна такса в исковото производство, депозит за вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Следователно за исковото производство ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 237,88 лв. В заповедното
ищецът е сторил разноски общо в размер на 437,12 лв. - държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед което
следва да му се присъди сумата от 110,97 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
От приложения Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г. се
установява, че адв. Н. И.-САК е предоставил безплатно процесуално представителство по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в настоящото производство, с оглед което е направено искане от
пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от т Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ищецът следва да заплати на адвокат А. Д. – САК, възнаграждение в размер
на 2142,05 лева, с оглед на което съдът, счита направеното от ответника възражение за
прекомерност за основателно. Съразмерно с отхвърлената част от иска на адвокат А. Д. –
САК му се дължи възнаграждение в размер на 1598,24 лева. Ответникът е сторил разноски в
размер на 100 лева за изготвяне на ССчЕ. Следователно за исковото производство ищецът
следва да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 74,61 лева,
съразмерно отхвърлената част от иска ищецът следва д
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът А. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
П....., ул. „Г. С. Раковски“ № 65, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК сумата от 4914,40 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит с № PLUS-16737999, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.08.2021 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата над 4914,40 лв. до
пълния предявен размер от 9 519,78 лв.- главница по договора, за сумата от 8 470,62 лв.,
7
представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 10.05.2021 г., и за сумата от
1365,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 25.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56926/2021 г. по описа на СРС, 142-и състав,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 9266/2022 г. по
описа на СРС, 142-и състав, в частта по предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, против А. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. П....., ул. „Г. С. Раковски“ № 65, евентуални осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на следните суми- сумата от 9 519,78 лв., представляваща главница за периода
от 05.12.2019 г. до 05.02.2024 г., сумата от 8 470,62 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.12.2019 г. до 21.02.2022 г., и сумата от 1 365,71 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 21.02.22г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ответника А. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П....., ул. „Г. С.
Раковски“ № 65, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, направените от него разноски по
исковото и заповедното дело общо в размер на 348,85 лв.
ОСЪЖДА ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адв. А. Д. – САК.
сумата от 1598,24 лв., с ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. И. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. П....., ул. „Г. С. Раковски“ № 65 направените от него разноски по исковото
производство в размер на 74,61 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8