РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Дряново, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100423 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба от С. Ц. А. от гр. ***, ул. „***“ ***, чрез пълномощник адв. Р.
И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен завод – Интерком“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***,
представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работи в ответното дружество на
длъжност „Бизнес консултант“. Във връзка с работата му не му било изплатено част от
трудовото възнаграждение, както следва: за м. февруари 2022 г. - 3000 лв., за м. март
2022 г. - 3000 лв., за м. април 2022 г. - 3400 лв., за м. май 2022 г. - 3400 лв., за м. юни
2022 г. - 3400 лв. и за м. юли 2022 г. - 3400 лв. или общо 19 600 лв. за работни заплати.
Върху горните задълженията се дължала мораторна лихва в размер от 3397,06 лв.
за периода от 01.03.2022 г. до 22.11.2023 г.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: 19 600 лв. - трудово възнаграждение за м. февруари, м. март, м. април,
м. май, м. юни и м. юли 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 3397,06 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 22.11.2023 г. върху дължимото трудово
възнаграждение в общ размер от 19 600 лв. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
1
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявените искове. Редовно призован, не се явява в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
В съдебно заседание на 25.01.2024 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 25.01.2024 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства - трудов договор № 06/ 31.01.2022 г. и справка
от регистъра на осигурените лица, съдът счита предявените искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 19600 лв., включваща
неизплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2022 г., м. март 2022 г., м. април
2022 г., м. май 2022 г., м. юни 2022 г. и м. юли 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.11.2023 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 3397,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.03.2022 г. до 22.11.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 919,88 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2236,00 лв. - адвокатско
възнаграждение, което видно от представения Договор за правна защита и съдействие
2
от 26.06.2023 г. е изплатено изцяло в брой.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. А., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ ***, следните
суми: СУМАТА от 19 600,00 лв. (деветнадесет хиляди и шестстотин лева),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2022 г., м. март
2022 г., м. април 2022 г., м. май 2022 г., м. юни 2022 г. и м. юли 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ, СУМАТА от 3397,06 лв. (три
хиляди триста деветдесет и седем лева и шест стотинки), представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до 22.11.2023 г. върху неизплатените
трудови възнаграждения, на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 2236,00 лв. (две
хиляди двеста тридесет и шест лева) - направени разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 919,88 лв.
(деветстотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3