РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Свищов, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20254150100313 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищцата А. Ю. М., чрез адв. А. А. от АК Пазарджик твърди в исковата
молба, че е страна по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 14.09.2022г. с ответника „Т“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *. По силата на процесния договор, в качеството й на
кредитополучател, получила потребителски кредит в размер на 10 000 лева,
при срок на изплащане 15 месеца и крайна дата 15.12.2023г. Навежда
твърдения, че на основание чл.7.1 от договора към размер на кредита била
включена и застрахователна премия в размер на 1244,84 лева и така общият
размер на кредита възлизал на 11244,84 лева. ГЛП бил определен на 40,93 %
(чл.9.1), ГПР на 49,39% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и
допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в
размер на 14552,54 лева. Посочва, че представения погасителен план
включвал информация само за главницата, но не и за застрахователната
премия, както и че застрахователната премия била преведена директно за
застрахователя Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във Франция, лиценз
№5020054, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif
1
Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция Лиценз №4020286,
чрез Кардиф Общо застраховане, клон България.
Ищцата А. Ю. М. твърди, че е страна и по договор за потребителски
кредит № 70533448316, сключен на 16.05.2023г. с ответника „Т“ ЕАД с ЕИК *,
по силата който, в качеството й на кредитополучател, получила потребителски
кредит в размер на 7000 лева, при срок на изплащане 48 месеца и крайна дата
за изплащане 25.05.2027г. На основание чл.7.1 от договора към размер на
кредита била включена и застрахователна премия в размер на 2932,31 лева и
така общият размер на кредита възлизал на 9932,31 лева. ГЛП бил определен
на 41,13 % (чл.9.1), ГПР на 48,71% (чл.10), без да били упоменати кои разходи
и допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в
размер на 20382,65 лева. Посочва, че представения погасителен план
включвал информация само за главницата, но не и за застрахователната
премия, както и че застрахователната премия била преведена директно за
застрахователя Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във Франция, лиценз
№5020054, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif
Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция Лиценз №4020286,
чрез Кардиф Общо застраховане, клон България.
Ищцата твърди, че е правила плащания по двата договора, като договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 14.09.2022г. е внесла
13132,77лева, а по договор за потребителски кредит № 70533448316, сключен
на 16.05.2023г. – 11619,06 лева.
Излага аргументи, че двата договора за потребителски кредит са
нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същите следвало
да се обявят за недействителни, тъй като ответникът неправилно е включил в
общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като
същата се явявала разход по договора. Твърди, че по този начин ответното
дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи
по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния в договора и е начислил
върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че
застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на
кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на
застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат
увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на
2
дължимата лихва. Цитира практика в тази насока.
Ищцата твърди, че е направила плащания по двата кредита в общ размер
на 24751,83 лева, но предвид недействителността на договорите за
потребителски кредит по изложените по - горе съображения, получената сума
над размера на отпуснатия кредит от 10 000 лева, съответно 7 000 лева, а
именно сумата 7 751,83 лева ответникът бил получил при липса на основание,
поради което бил длъжен да я върне. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 7 751,83 лева, тъй
като договорът за потребителски кредит № ********** и договор за
потребителски кредит № 70533448316 са недействителни и сумата се явява
надплатеното, което се дължи при липса на основание. В хода на устните
състезания на взема становище. Представя писмено молба- становище, с което
поддържа изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
подаден от ответника „Т” ЕАД, ЕИК *, чрез пълномощника юрисконсулт К. З.,
в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ГПР е
изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания.
Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при
изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и
тази информация се съдържала в самия закон, поради което кредиторът нямал
задължение да я предоставя на потребителя.Счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена
в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително
условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита.
Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената
застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия била
заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за
кредит съгласно чл. 7.2.3 от същия, поради което е елемент от главницата по
кредита. Наведеното от ищцата възражение, че процесният договор е в разрез
с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения
погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите
навсяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата
и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като
3
счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на
потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната
вноска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода по същество не
взема становище.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 14.09.2022г. между „Т“ ЕАД и А. Ю. М., по силата на
който ответното дружество „Т“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит, в размер на 10 000 лева. В чл. 19 било договорено, че
потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че
в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.3 от договора.
Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения,
приложено по делото ищцата е заявила желание и дала съгласие да бъдат
сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като
застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане, Клон България"КЧТ и
"Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ и същите обработват
личните й данни. В изпълнение на което й били отпуснати и сумите в размер
на 1094,99 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка "Bank
пакет 3 кредит + сметка" и сумата от 149,85 лева за плащане на
застрахователна премия по застраховка "Bank пакет 3 сметка", като така
общият размер на кредита възлизал на 11244,84 лева, при следните условия:
годишен лихвен процент – 40,93 % и годишен процент на разходите – 49,39 %.
Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер
на 14 552,54 лева. Договорено било заемът да се върне на 15 равни, месечни,
погасителни вноски, всяка в размер на 970,17 лева, в срок до 15.12.2023 г. Не
4
се спори, че ищцата е усвоила сумите по кредита.
По делото е приет като писмено доказателство - Рамков договор за
платежни услуги за физически лица от 11.09.2022 г., сключен между „Т“ ЕАД
и А. Ю. М., по силата на който Банката предоставя подробно изброени в
раздел І и ІІ от договора, платежни услуги на Потребителя. Според чл. 2.9 от
Рамковия договор, за предоставяне на описаните в раздел І и ІІ от договора,
платежни услуги и инструменти, Потребителят възлага, а Доставчикът на
платежни услуги приема да открие и води следната платежна (разплащателна)
сметка с IBAN ***. Приложени са и общи условия за предоставяне на
платежи услуги на физически лица от „Т“ ЕАД, регламентиращи услугите
свързани с теглене на пари в наличност по банкова разплащателна сметка,
изпълнение на платежни операции и изпълнение на налични преводи и др.
Видно от приетия като доказателство писмен документ Застраховка на
кредитополучатели - Информационен документ за застрахователен продукт
"Защита на кредита" и "Защита на сметките" е застраховка за обезпечение на
потребителски кредит, отпуснат от Т ЕАД и предоставя на застрахованите
лица закрила при настъпване на рисковете изброени по-долу, в резултат на
които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща
неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните
вноски по кредита. Представена е подписана от ищцата Декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и
"Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от "Т" ЕАД и Допълнителна медицинска услуга "Второ
медицинско мнение", предоставена от Medigutde International, с която
удостоверил, че получил Информационен документ за застрахователния
продукт и информацията съгласно Кодекса за Застраховането по отношение на
Застрахователя, Застрахователния посредник и застрахователна програма
"Защита на кредита" и "Защита на сметките".
Видно от Сертификат № 170533446272022 за застрахователни програми
"Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и Допълнителна
медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide
International, Застрахован по застрахователна програма "Защита на кредита" и
5
"Защита на сметките" и Ползващо се лице по допълнителна медицинска
услуга "Второ медицинско мнение", е ищцата Азифе Ю. М.. Описани в
таблица са застрахователни покрития, застрахователната сума и лимити,
ползващо лице. Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на
Договора за потребителски кредит (ДПК). Посочено е още, че обща дължима
сума по застрахователна програма "Защита на кредита" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и
допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена
от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща еднократно при
отпускане на кредита 0, 730% от размера на ПРК, умножен по
продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са
включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0, 676%
от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% и размерът
на еднократната такса за ползване на медицинска услуга "Второ медицинско
мнение", предоставяна от MediGuttfe International. Застрахователна премия по
застрахователна програма "Защита на сметните": Застрахователната премия е
в размер на 9, 99 лв. месечно, като в нея е включен данък върху
застрахователната премия в размер на 0, 08 лв. Премията се заплаща
еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се умножава
по продължителността на кредита в месеци. Еднократна застрахователна
премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на
сметките", заедно с еднократна такса "Второ медицинско мнение" е 1237,65
лева. Данък върху еднократната застрахователната премия за застрахователни
програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките": 7,19 лева. Обща
еднократна дължима сума: 1244,84 лева.
Представени са вносни бележки за заплатени супи по процесния договор
от ищцата в общ размер на 13 132,77 лева.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 16.05.2023г. между „Т“ ЕАД и А. Ю. М., по силата на
който ответното дружество „Т“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит, в размер на 7 000 лева. В чл. 19 било договорено, че
потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че
6
в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.3 от договора. В
чл. 7.1 от договора е посочено, че на ищцата бил отпуснати и сумите в размер
на 2452,78 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка "Bank
пакет 3 кредит + сметка" и сумата от 479,53 лева за плащане на
застрахователна премия по застраховка "Bank пакет 3 сметка", като така
общият размер на кредита възлизал на 9932,31 лева, при следните условия:
годишен лихвен процент – 41,13 % и годишен процент на разходите – 48,71 %.
Със заявление – декларация ищцата е заявила съгласието за сключване на
застраховките и обработване на личните й данни от "Кардиф
Животозастраховане, Клон България"КЧТ и "Кардиф Общо застраховане,
Клон България", КЧТ. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало
да върне била в размер на 20 382,65 лева. Договорено било заемът да се върне
на 48 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в размер на 424,64 лева, в
срок до 25.05.2027 г. Не се спори, че ищцата е усвоила сумите по кредита.
Представена е подписана от ищцата Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т“ ЕАД и
Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена
от Medigutde International, с която удостоверил, че получил Информационен
документ за застрахователния продукт и информацията съгласно Кодекса за
Застраховането по отношение на Застрахователя, Застрахователния посредник
и застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките".
Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна
програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучатели
на потребителски кредити, предоставени от „Т“ ЕАД.
Видно от Сертификат № 170534483162023 за застрахователни програми
"Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и Допълнителна
7
медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide
International, Застрахован по застрахователна програма "Защита на кредита" и
"Защита на сметките" и Ползващо се лице по допълнителна медицинска
услуга "Второ медицинско мнение", е ищцата Азифе Ю. М.. Описани в
таблица са застрахователни покрития, застрахователната сума и лимити,
ползващо лице. Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на
Договора за потребителски кредит (ДПК). Посочено е още, че обща дължима
сума по застрахователна програма "Защита на кредита" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и
допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена
от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща еднократно при
отпускане на кредита 0, 730% от размера на ПРК, умножен по
продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са
включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0, 676%
от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0, 004% и
размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга "Второ
медицинско мнение", предоставяна от MediGuttfe International.
Застрахователна премия по застрахователна програма "Защита на сметните":
Застрахователната премия е в размер на 9, 99 лв. месечно, като в нея е
включен данък върху застрахователната премия в размер на 0, 08 лв. Премията
се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се
умножава по продължителността на кредита в месеци. Еднократна
застрахователна премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и
"Защита на сметките", заедно с еднократна такса "Второ медицинско мнение"
е 2915,04 лева. Данък върху еднократната застрахователната премия за
застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките": 17,27
лева. Обща еднократна дължима сума: 2932,31лева.
Представени са вносни бележки за заплатени супи по процесния договор
от ищцата в общ размер на 11619,06 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 от
ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата 7 751,83
лева - представляваща платена без основание сума по два недействителни
8
договора за потребителски кредит № **********, сключен на 14.09.2022г. и
№ 70533448316, сключен на 16.05.2023г. между ищцата А. Ю. М. и ответника
„Т“ ЕАД с ЕИК *, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК
и ЗЗП е основателен по следните съображения.
За да се уважи предявеният иск ищецът следваше да докаже
сключването на договора и заплащането на съответната сума. В тежест на
ответника беше възложено с определение на съда от 08.07.2025г. да докаже, че
сключеният договор отговаря на законовите изисквания.
Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно
отношение въз основа на подписан на 14.09.2023г. договор за потребителски
кредит № **********. По силата на договора на ищеца бил предоставен
кредит в размер на 10 000 лева, като страните договорили и размер на
застрахователни премии по застраховки "Bank пакет 3 кредит + сметка", в
размер на 1094,99 лева и застраховка "Bank пакет 3 сметка" в размер на 149,85
лева. Тъй като застрахователните премии били включени като кредит, общият
размер на кредита според договореното възлизал на 11244,84 лева. Не е
спорно между страните, че между тях е възникнало и второ облигационно
отношение въз основа на подписания на 16.05.2023г. договор за потребителски
кредит № **********, с който на ищцата бил предоставен кредит в размер на
7000,00 лева и застрахователни премии по застраховки "Bank пакет 3 кредит +
сметка", в размер на 2452,78 лева и застраховка "Bank пакет 3 сметка" в
размер на 479,53 лева. Застрахователните премии били включени като кредит
и така общият размер на кредита според договореното възлизал на 9932,31
лева. Ищцата представя вносни бележки за извършените плащания и навежда
твърдение, че е погасила суми по двата кредита в общ размер на 24751,83
лева, което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Спорният по
делото въпрос е дали са действителни договорите за кредити, сключен между
страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали отговарят на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. И двата договора по своята
правна същност са договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, поради което за тях са приложими разпоредбите на посочения
нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е
изпълнено. Видно от текстовете и на договора не е ясно дали уговорените
9
застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР.
Ответникът отрича да са включени, тъй като същите не представлявали част
от общите разходи по кредита, т.е. не трябвало да бъдат включвани при
изчислението на ГПР. Навежда, че застраховките не били задължително
условие за сключване на договора и че ищцата сама по свое желание ги е
сключила. Видно от договора за потребителски кредит №
**********/14.09.2022г. , посоченият в чл. 10 ГПР е определен в размер на
49,39 % като абсолютна процентна стойност, като не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По
аналогичен начин в договора за потребителски кредит
№**********/16.05.2023г., посоченият в чл. 10 ГПР е 48,71%, като абсолютна
процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите, освен цифрово изражение следва да
отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на
посочената разпоредба от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован
избор дали да сключи договора. В настоящия случай, това не е изпълнено,
поради невключване на застрахователните премии по "Bank пакет 3 кредит +
сметка" – 1094,99 лева и " Bank пакет 3 сметка " –149,85 лева, като разход по
10
договор за потребителски кредит №**********/14.09.2022г. и
застрахователните премии по "Bank пакет 3 кредит + сметка" – 2452,78 лева и
" Bank пакет 3 сметка " –479,53 лева, като разход по договор за потребителски
кредит №**********/16.05.2023г., каквито са по смисъла на закона, съгласно §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не като част от главницата, независимо, че така са
посочени в договорите, което не се спори от ответника. При сключването на
процесните договори за потребителски кредит чрез предвиждане на
застрахователни премии като част от главницата по кредита, платима
разсрочено с дължимите месечни вноски, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита, в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите на договора за
потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа
гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди
икономическите последици от сключване на договора. Поради липсата на
яснота относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, се препятства
възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит
при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение
на основното изискване за сключване на договора, заложено в чл. 10, ал. 1
ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост. В чл. 23 ЗПК е предвидено, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Поради гореизложените съображения процесните договори за потребителски
кредити са недействителни и ищцата е дължал единствено чистата стойност
11
по кредитите, а именно 10000 лева по договор за потребителски кредит №
********** и 7000 лева по договор за потребителски кредит № **********.
Ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че е извършила плащания по
договорите за кредит в общ размер от 24751,83 лева, за които плащания
ищцата представя по делото вносни бележки. Следователно надплатената от
нея сума по двата кредита в размер на 7751,83 лева, в какъвто и размер се
претендира от ищцата е недължима и следва да бъде върната. Следва да бъде
присъдена законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молбата, а именно 25.04.2025 г.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски. По делото е договорено процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. А. А. - АК
Пазарджик. Представен е списък по чл.80 от ГПК, в който адв. А. е посочил
възнаграждение в размер на 4064,96 лева. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК и искане да
присъди възнаграждение в минимален размер. В случая, съгласно чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г., адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определят при интерес
от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лева, а
именно възнаграждението възлиза в размер на 1075,18 лева. Отчитайки
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС с Решение от 25.01.2024 г. по
дело С - 438/2022 г., задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от
ГПК, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като същите не обвързват съда и могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнагражденията. При съобразяване
на посочените критерии, а именно – материалният интерес в настоящото
производство, че по предмета на делото е формирана трайна съдебна
практика, делото е разгледано в рамките само на едно проведено открито
съдебно заседание, в което ищцата не се явила лично, нито е представлявана
от оказалия й безплатна адвокатска помощ адвокат, осъществил защитата й по
делото чрез подадени две идентични писмени становища, по делото са приети
12
само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните факти,
както и че минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени
в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, служат само за ориентир при определяне на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че справедливо възнаграждение следва да
бъде определено в размер на 1000,00 лева.
Ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от
заплащане на държавна такса в производството по делото в размер на 310,07
лева. При това положение и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на Районен
съд – Свищов сумата в размер на 310,07 лева, представляваща дължимата
държавна такса, по иска по чл. 55 от ЗЗД, както и 5,00 лева – такса за издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Т“ ЕАД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр. ** да заплати на А. Ю. М., ЕГН ********** от гр. *,
сумата 7 751,83 лева /седем хиляди седемстотин петдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща платена без основание сума по два
недействителни договора за потребителски кредит № **********, сключен на
14.09.2022г. и №70533448316, сключен на 16.05.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
25.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т“ ЕАД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр. ** да заплати на Районен съд Свищов направените
по делото разноски в размер на 310,07 лева /триста и десет лева и седем
стотинки/ за ДТ, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Т“
ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. ** да заплати на адв. А.
А. А. от АК Пазарджик, с адрес на кантората гр. ** сумата 1000 лева /хиляда
13
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по гр. д. 313/2025г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
14