Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 3303/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл. 240 ЗЗД.
Ищцата М.В.М., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което
да осъди Й.В.В. да й заплати 5000 лв., представляващи част от сумата 230000
лева, представляваща невърната сума по Договор за заем от 22.11.2013 г. в едно със законна лихва върху сумата,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, ведно с направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди, че по силата на Договор за заем от 22.11.2013 година, тя М.В.М.,
ЕГН ********** в качеството на заемодател е предоставила на Й.В.В., ЕГН **********,
в качеството му на заемател сума в размер на 230 000 лева. Срокът за връщане на
заемната сума е две години - на 22.11.2015 година. С чл.3 от договора
договорили възнаградителна лихва в размер на 0.05 % месечно върху стойността на
даденото в заем. Видно от приложеното с настоящата молба платежно нареждане и в
изпълнение на договореното в чл.2 от Договора, заемната сума е преведена на заемателя
по посочена от него банкова сметка ***-клон К. на 22.11.2013 година. Към
настоящият момент датата на депозиране на молбата заемната сума не е върната от
Й.В.В. въпреки настъпването на посочената в договора дата 22.11.2015 година.
Предвид това обстоятелство, счита, че ответникът дължи връщане на
дадената в заем сума, ведно с лихва за предоставения заем и законната лихва от
завеждането на исковата молба.
Ответникът Й.В.В. оспорва изцяло твърденията в исковата молба, заявява,
че никога не е получавал от ищцата каквато и да било сума в заем. Оспорва всички представени от ищцата по делото
писмени доказателства. Счита предявените искове за неоснователни.
Заявява, че при Частен съдебен изпълнител Д. Ц. е висящо изпълнително
дело № 298/2012г. с взискател Й.В. и длъжник ищцата М.В.М. Делото е висящо, защото М.М.
не е погасила изцяло задължението си към него. В тази връзка прави възражение
за прихващане на евентуалното вземане на ищцата по настоящото дело с вземането,
което той има към нея по изп.д. № 298/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., като с
това счита, че претенцията на ищцата се погасява изцяло.
Моли да му бъдат присъдени сторените от него в настоящото производство
разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
На 22.11.2013 год. М.В.М. като заемодател и Й.В.В.
като заемател са сключили договор за заем със следното съдържание: М.М. се е
задължила да предаде на Й.В. в срок до 23.11.2013 г. сумата 230 000 лв. за
срок от 2 години, която сума след изтичане на посоченият срок Й.В. се задължава
да й върне. Заемателят има право да получи лихва от 0,05 % месечно върху
стойността на даденото.
Представено е платежно нареждане за превод на сумата
230 000 лв. от сметка на М.М. в полза на Й.В. Преводът е направен на
22.11.2013 год., посоченото основание за превод на сумата е „по договор от
22.11.2013 г.“.
Предоставянето на заема е декларирано от М. М. в годишните
й данъчни декларация за данъчните 2014, 2015,2016, 2017 год. пред НАП.
Представено е удостоверение изх.№319/10.01.2020 год.
издадено от ЧСИ Д. Ц., от което е видно, че взискатели по изп.д. № 298/2012 г.
по описа на ЧСИ Д. Ц. са две ЮЛ и че М.М. има към тези две юридически лица
задължения с произход неплатени „адвокатски хонорари“ по същото изпълнително
дело и по гр.д. № 1482/2018 г. по описа на ОС-Ст.З. Видно от представените заверени
копия на решение № 399/2018 г. по възз. д. №
1482/2018 г. ОС- Ст.З. и постановление по изп. дело № 298/2012 г. от
14.11.2018 г., постановление изп. дело № 298/2012 г. на ЧСИ 28.06.2018 г.,
ответникът Й.В. няма отношение към сумите предмет на изп.д. № 298/2012 г. по
описа на ЧСИ Д. Ц.
Исковата молба е подадена на 19.12.2018 година.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск основателен и следва да бъде уважен
изцяло, а именно в претендираната част от 5 000 лв.
С договора за заем заемодателката е предала в
собственост на заемателя сумата 230 000 лв., а заемателят се е задължил да
върне заетата сума в срок до 22.11.2015 год. Невръщането на сумата е основание
същата да се претендира по съдебен ред.
Доказателства за наличие на парични задължения на
ищцата към ответника, по повод направено направеното с отговора на исковата
молба изявление за прихващане по делото не се представиха.
Ответникът дължи на ищцата и законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба.
Представен е списък на разноските на
ищеца.
Ищцата е представлявана от адв. дружество „К. и п.“.
Разноските й възлизат на 1200 лв., от
които 200 лв. държавна такса, 1000 лв. за адвокатски хонорар, които ответникът
следва да й заплати изцяло.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.В.М., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, сумите:
-
5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
част от цялата сумата
от
230000 лева /двеста и тридесет хиляди
лева/ дължима по Договор за заем от 22.11.2013 г. ;
- законна лихва върху сумата от 5 000лв., считано
от предявяването на исковата молба - 19.12.2018 год. до окончателното й
изплащане и
-1200 лв., представляващи разноските по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: