РЕШЕНИЕ
№ 22523
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110114892 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени претенции с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Е. М. З. и В. М. З. да
заплатят на .................... при условията на разделна отговорност следните
суми: сумата от 2966,48 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
....................... за периода от ...................., ведно със законна лихва върху
главницата от ...................... до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 658,12 лв. за периода от
......................, сумата от 23,22 лв. – главница, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ......................,
ведно със законна лихва върху главницата от ...................... до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,25 лв. за периода от ......................
Ищецът е уточнил в уточнителна молба с вх. .................., че претендира
от всеки ответник, в качеството му на съсобственик на топлоснабдения имот,
придобит по наследство от В. С. З., починала на ............... г. и М. З. М.,
починал на ...................... и в качеството му на законен наследник на пасивите
на имуществото, суми в размер, както следва:
1) от Е. М. З. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1483,24
лв. – главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
1
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ....................... за периода от
...................., ведно със законна лихва върху главницата от ...................... до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 329,06 лв. за периода от ......................, сумата от 11,61 лв.
– главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ......................, ведно със законна лихва върху
главницата от ...................... до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,62 лв. за
периода от ......................;
2) от В. М. З. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1483,24
лв. – главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ....................... за периода от
...................., ведно със законна лихва върху главницата от ...................... до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 329,06 лв. за периода от ......................, сумата от 11,61 лв.
– главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ......................, ведно със законна лихва върху
главницата от ...................... до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,62 лв. за
периода от ......................
Ищецът твърди, че са налице облигационни правоотношения,
възникнали с наследодателите на ответниците, а впоследствие и с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от ......................... Поддържа, че съгласно Общите условия за
наследодателите на ответниците, респ. за ответниците, е налице задължение за
заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение
на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърдят, че не се установява да са титуляри на правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, както и да са негови
вещни ползватели. Релевират възражение за погасяване по давност на част от
процесните вземания. Оспорват да са били поставяни в забава, поради което
2
считат и претендираните с исковата молба лихви за недължими. Молят за
отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ........................ не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетия по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ...................... и
молба за вписване на законна ипотека се установява, че М. З. М. и В. С. З. са
придобили чрез договор за продажба процесния имот – .................., находящ
се в: гр. .................. Договорът касае обект с абонатен № ....................
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № ................
г., издадено от ....................., се установява, че В. С. З. е починала на 12.03.2007
г., като е оставила наследници по закон: М. З. М. – съпруг, Е. М. З. – син и В.
М. З. – дъщеря, които по силата на настъпилото наследствено правоприемство
са придобили: М. З. М. 4/6 ид. ч. от процесния имот, Е. М. З. – 1/6 ид. ч. и В.
М. З. – 1/6 ид. ч. В качеството им на титуляри на правото на собственост, като
съсобственици на идеални части от процесния имот през процесния период,
ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 9637 от
27.11.2023 г., издадено от ....................., се установява, че М. З. М. е починал на
......................, като е оставил наследници по закон: Е. М. З. – син и В. М. З. –
дъщеря, които по силата на настъпилото наследствено правоприемство се
легитимират като собственици на по 1/2 ид. ч. от процесния имот. Доколкото
М. З. М. е починал след исковия период, за който се претендира заплащане на
топлинна енергия и дялово разпределение, към който момент вземанията са
били ликвидни и изискуеми, задължението на М. З. М. за заплащането им е
преминало към ответниците по делото Е. М. З. и В. М. З. по силата на
настъпилото наследствено правоприемство при квоти от по 1/2 за всеки от
3
ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците, респ. техния наследодател,
да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ................. при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на
СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към
Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответниците, респ. техния наследодател, във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са
начислени сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД,
като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
4
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 22.03.2023г., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
22.03.2023г. и като се вземе предвид, че в периода ...................... г. давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от
......................, вкл. са погасени по давност, поради което съдът приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата
част от исковия период – от ......................... При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 3685, 33 лева. С оглед на изложеното и предвид
диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът претендира сума в по-
малък размер – 2966,48 лева общо или по 1483,24 лв. от всеки от ответниците,
исковете са основателни в пълния предявен размер и следва да се уважат, като
се отхвърлят за периода от 01.05.2019г. до 30.12.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и
исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като
по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в
процесния период. По делото се установява, че за исковия период от
...................... начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 23,22 лв., поради което
исковете срещу ответниците са основателни и следва да се уважат в пълен
размер 11, 61 лева за периода от ...................... по отношение на всеки от
ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
5
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от
ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и 2021 г. обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 889, 88 лева,
представляващи заплатени държавни такси, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78,
ал. 8 ГПК, като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 444, 94 лева – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците има право на
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 45, 40 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ответниците на адв. К. С., видно от договор за правни услуги от 23.02.2024
г. (л. 81 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. З., ЕГН ********** да заплати на ...................., ЕИК
....................., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от
6
1483,24 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – .................., находящ се в гр. .................. с аб. №
..................., за периода от ........................., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – ...................... до плащането, както и сумата от
11,61 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от ......................, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – ...................... до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия за
периода от ......................, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
329,06 лева – лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия
за периода от ...................... и за сумата от 2,62 лева – лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. М. З., ЕГН ********** да
заплати на ...................., ЕИК ..................... сумата от 444, 94 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...................., ЕИК .....................
да заплати на Е. М. З., ЕГН ********** сумата от 45, 40 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. М. З., ЕГН ********** да заплати на ...................., ЕИК
....................., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от
1483,24 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – .................., находящ се в гр. .................. с аб. №
..................., за периода от ........................., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – ...................... до плащането, както и сумата от
11,61 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от ......................, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – ...................... до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия за
периода от ......................, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
329,06 лева – лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия
за периода от ...................... и за сумата от 2,62 лева – лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. З., ЕГН ********** да
заплати на ...................., ЕИК ..................... сумата от 444, 94 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...................., ЕИК .....................
да заплати на В. М. З., ЕГН ********** сумата от 45, 40 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ........................ като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8