Р Е Ш Е Н И
Е
…/7.8.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на седми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18063 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.М. Джамбазова с ЕГН ********** срещу Областна
Дирекция на МВР – Варна при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца,
сумата 644.98 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 108.68 часа, за периода 31.10.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението /допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/.
Твърденията, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:
През периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по силата на което заема
длъжност „старши полицай“ в Първо РУ - ОД на МВР Варна.
Съгласно ЗМВР през
целия период, посочен по-горе ищецът е
бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът
на ОД на МВР Варна по силата на чл.159,
ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните
работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период.
Възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на
полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г.
на Министъра на вътрешните работи.
Ищецът обосновава
исковата претенция от задължението на работодателя да заплаща нощния труд,
полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните
дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в
правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага
общата такава.
Съгласно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.Това е пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент
1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага
съответната часова ставка.
Служителят претендира допълнително възнаграждение
за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен
труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови
норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на
министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник.
Претенцията за главницата е формирана като разликата между часовете положен
нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е
умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
За периода от 31.10.2016 г.
до 31.12.2018 г. ищцата е положила общо 108.68 часа извънреден труд, който следва да бъде заплатен допълнително от
ответника.
При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника към ищцата И.Джамбазова за целия процесен
период е в размер на 652.00 лева главница. Поради изпадане в забава на
ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по чл.131 ГПК
ответникът е представил отговор на
исковата молба чрез процесуален представител.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и по размер.
Не оспорва
твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.
Счита, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е
неприложима за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане
на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една
и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне размера на трудово възнаграждение по чл
247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че
предявените искове за заплащане на процесната сума за
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от
22:00 часа до 06:00 часа за посочения в исковата молба период, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата са неоснователни и
моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това
сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДЗ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016
г. до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била
отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чг. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период,
редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99
от 13 декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 август 2018 г.).
За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая
всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд,
своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент „1,143“ е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Нощният труд, положен от ищеца
не е извънреден труд. Такъв ще бъде само ако служителят работи извън
установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.
В специалния МВР
е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази
връзка заявява, че че
предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца през процесния период, положеният от него извънреден труд се е
отчитал и изплащал на тримесечен период съгласно ЗМВР.
Моли за
отхвърляне на предявените осъдителни
искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.
В открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат
изцяло молбата и отговора като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като съобрази
становището на ответника в отговора намира за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдението, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
Страните нямат спор, че в периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2018 г. ищцата
И.М. Джамбазова се е намирала в служебно
правоотношение с ответника ОД на МВР Варна и е изпълнявала длъжността „старши полицай“ в Първо РУ-ОД на МВР Варна.
Доколкото страните нямат спор по тези
твърдения, не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: положен ли е от ищеца извънреден в посочения в исковата молба
период, колко часа е този извънреден труд и заплатено ли е дължимо
възнаграждение за отработените от служителя часове.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението
на вещото лице по ССЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ищецът е отработил 696.00 часа нощен труд и след преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143 се получават 795.53 часа положен труд или незаплатени
часове труд са в размер на 99.53 часа.
За незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен от служителя дължимото
възнаграждение е в размер на 644.98 лева. Изчисленията са извършени въз основа
на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период, посочен по-горе, приложимата към
спора за нощния труд, който полагат служителите
в МВР има действие Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №
8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм.д.№
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е
празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата в сила от
01.07.2007 г., приета с ПМС
№ 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
Конституцията на
Република България в чл.16 гарантира и защитава трудът на българските граждани,
а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява задължение на работодателя
да заплаща в установените срокове уговореното възнаграждение за извършената
работа. Изложеното води до положителен
извод, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която се кредитира от съда като пълно, ясно и обосновано.
Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият и
дължи и обезщетение за забава, считано от падежа на задължението за всяка забавено
плащане до окончателното изплащане на сумата. Размерът на обезщетението от
падежа до датата на подаване на исковата молба е определяем и същият е изчислен
от вещото лице в заключението на ССЕ от което следва, че акцесорният
иск е основателен и доказан по размер.
По
въпроса за разноските:
На осн.чл.81 ГПК
съдът се произнася и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция.
При този изход от
спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството. Към молбата
с пр.осн.чл.78 ГПК са представени
доказателства заплатено възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева,
както и списък по чл.80 ГПК, които доказателства
са условие за основателност на молбата съгласно тълк.решение
№ 6/2012 г., постановено по тълк.дело №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
По молбата на ответника за разноски:
С влязло в сила определение
от 07.7.2020 г. е прекратено производството за сумата в размер на 7.02 лева /горницата
над сумата 644.98 лв. до заявената с исковата молба сума 652.00 лева, претендирана като
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 108.68 часа, за периода 31.10.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху същата
сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението/ при
заявен отказ от иск на основание чл. 233 ГПК.
Ответникът е
направил искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,
ал.8 и ал.4 ГПК.
При прекратяване
на делото ответникът има право на
разноските на осн.чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт в производството пред първата инстанция,
поради което съдът следва да определи дължимото възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП. Наредбата за заплащане на правната помощ от 2006 г. в
чл.23, т.1 сочи, че за защита по трудови дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съдът като съобрази цената на иска, че делото не е с висока фактическата и правна
сложност, извършените процесуални
действия от представителя на ответника, а именно подаване на отговор и
становище преди съдебно заседание, намира, че възнаграждението следва да се
определи в минимален размер 100 лева. За прекратения иск с цена 7.02 лева,
ответникът има право на възнаграждение в
размер на 1.08 /един лев и 08 ст./ лева.
Дължими държавни такси и разноски за
производството:
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса за
производството в размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50
лева, както и разноски за заплатено от
бюджета възнаграждение на вещо лице в размер на 157 лева – общо 207 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „***“ № 2 да заплати на И.М. Джамбазова с ЕГН ********** сумата 644.98 /шестстотин четиридесет и четири
лева и 98 ст./ лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 108.68 часа за периода 31.10.2016 г. - 31.12.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,
на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА И.М. Джамбазова с ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция
на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „***“ № 2 юриск.възнаграждение в размер на 1.08 /един лев и 08 ст./ лева,
дължимо за прекратената част на исковата претенция 7.02 лева /горницата над 644.98 лв. до заявената с исковата молба сума 652.00 лева/, на осн.чл.78, ал.4, вр.чл.233 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– Варна, с адрес гр.Варна, ул. „****“ №2 да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 207.00 /двеста и
седем/ лева, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: