Р Е Ш
Е Н И Е № 146/16.9.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 8 септември две хиляди
и двадесета
година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 184 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от Р.Г.П. ***, чрез адв.И.С. ***, със съдебен адрес:***,
кант.7, срещу Решение №2153-28-47/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол,
с което е потвърдено Разпореждане №281-00-936-4/04.03.2020г. на Ръководителя за
осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол, с което е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по заявление с
вх.№281-00-936 от 10.05.2016г..С
жалбата се твърди, че решението противоречи на процесуалноправните и материално
правни норми като се сочи наличие на издадени взаимно противоречащи
административни актове в рамките на едно и също административно производство. В
случая е налице изрично волеизявление на административния орган за отпускане на
обезщетение за безработица – Разпореждане № 281-00-936-1 от 13.05.2016г., който
административен акт не е бил обжалван и е влязъл в сила. Административният
орган е бил сезиран само веднъж със заявление вх.№281-00-936 от 10.05.2016г. с
искане за отпускане на ПОБ, уважено с разпореждането от 13.05.2016г.. Втори
път, по същото заявление административният орган не може да се произнася, освен
ако административният акт не е оттеглен, а такова оттегляне не е налице. Години
по-късно органът се произнася по същото заявление, с разпореждане, с което отказва ПОБ, като
едновременно с връчването на това разпореждане на жалбоподателката
се връчва и друго Разпореждане № 281-00-936-3 от 04.03.2020г. с което е
отменено Разпореждане № 281-00-936-1 от 13.05.2016г. за отпускане на ПОБ, но
актът за отмяна не е влязъл в сила. Директорът на ТП на НОИ е приел, че след
извършена проверка от контролните органи на НОИ е установено, че жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице,
тъй като не е упражнявала трудова дейност по сключения между нея и осигурителя
трудов договор, в резултат на което е получила неоснователно осигурителни
плащания по първоначалното разпореждане за отпускане на ПОБ. Законодателят
изрично е предвидил начин и ред за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно
получени осигурителни плащания в чл.114 от КСО. Вместо да обсъди
добросъвестността на жалбоподателката и да приложи
тази разпоредба, административният орган неправилно се е произнесъл втори път
по едно и също заявление, което е в противоречие с материалните и процесуалните
норми, уреждащи осигурителните отношения. Иска се отмяна на обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане, съответно и присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят Р.Г.П.
се представлява от адв. И.С. ***, който поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея за допуснати съществени процесуални
нарушения и несъответствие с материално правните разпоредби на закона. В
образуваното производство са издадени взаимоизключващи се административни
актове – един за отпускане на обезщетение за безработица и последващ,
с който се отменя този акт и е издаден нов за отказ да бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица по едно и също подадено заявление от 10.05.2016 г.
По същество заявителят е отговарял на всички изисквания за отпускане на
обезщетение. В тази връзка се счита, че актът е материално незаконосъобразен.
Не е изследван и въпросът за добросъвестност на лицето, поради което се счита,
че актът е немотивиран.
Ответната
страна Директора на ТП на НОИ-Ямбол, се представлява от старши юрисконсулт А.С.,
която моли да се постанови решение за отхвърляне на жалбата. Представя писмени
бележки по съществото на спора като се поддържат мотивите в Разпореждане
№281-00-936-4/04.03.2020г. на Ръководителя за осигуряването за безработица към
ТП на НОИ Ямбол за това, че при извършена проверка от контролните органи на ТП
на НОИ-Ямбол в „Й.“ООД е съставен констативен протокол №
КП—28-00589191/05.07.2019г., с който е установено, че в търговското дружество
са назначени лица по трудово правоотношение, без знанието на собствениците и не
са упражнявали трудова дейност във фирмата.За лицата са подавани уведомления по
чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1,
т.4 от КСО.Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г.
за заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО и същите са заличени за 97
лица, между които е и жалбоподателката. Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. В случая за
лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява
трудова дейност. Съобразно разпоредбата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязлото в
сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне на правото, размера и периода на ПОБ.Събраните по преписката
доказателства установяват по категоричен начин и водят до извод за
неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за
периода при осигурителя „Й.“ ООД. В разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО е
предвидено, че обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не
спира изпълнението им.Ето защо по силата на допуснатото от закона предварително
изпълнение на Разпореждане №281-00-936-3/04.03.2020г., не е било необходимо
същото да влезе в сила за постановяване на последващото
Разпореждане №281-00-936-4/04.03.2020г., с което е отказано отпускане на ПОБ.
Като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното,
съдът намира за установено следното:
С Разпореждане № 281-00-936-1 от
13.05.2016г. на ръководителя за осигуряването за безработица, на Р.Г.П. е
отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 и във
връзка с чл. 54а, ал.1, и чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 КСО, за периода 07.04.2016г.
— 06.04.2017г. в размер на 18.74лв.
дневно по подадено от нея заявление с вх.№ 281-00-936/10.05.2016г..
С Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица горепосоченото Разпореждане
№ 281-00-936-1 от 13.05.2016г. е отменено с мотиви за следното: При
извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Ямбол в „Й.“ООД е
съставен констативен протокол № КП—28-00589191/05.07.2019г., с който е
установено, че в търговското дружество са назначени лица по трудово
правоотношение, без знанието на собствениците и не са упражнявали трудова
дейност във фирмата.За лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани
са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО.Издадени
са задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО и същите са заличени за 97 лица, между които
е и г-жа П.. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.В случая за лицето не е възникнало осигуряване,
тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
С Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление с вх.№ 281-00-936/10.05.2016г.
на Р.Г.П.. Мотивите на това разпореждане са идентични с тези в Разпореждане №
281-00-936-3/04.03.2020 г..
Срещу Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020
г.. на ръководителя за осигуряването за безработица е подадена жалба, депозирана
с вх.№1012-28-79/23.03.2020г. до Директора на ТП на НОИ-Ямбол, със съображения
за неправилност на разпореждането, който са идентични с изложените пред
настоящия съд. Жалбата е оставена без
уважение с Решение
№2153-28-47/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. Възприети са мотивите от
разпореждането, доразвити с тълкуване на предпоставките по чл.54а КСО и с
дефиницията за „осигурено лице“, дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО. Прието е, че
правото на ПОБ за лицето не е възникнало, по арг., че
за жалбоподателя не е възникнало осигурително правоотношение. Решението е
връчено с ИД на 02.07.2020г. Жалба до съда е подадена на 16.07.2020г. чрез
Директора на ТП на НОИ Ямбол.
С оглед на гореустановеното
от фактическа страна:
Жалбата е допустима за разглеждане.
Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от
неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1
от КСО, съгласно който решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Спорът е
родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия съд на осн.
чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Първоначалният и контролният
административен акт са издадени от компетентни орган в изпълнение на
предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за отпускане на ПОБ, но
при допуснато съществено процесуално нарушение - неизясняване на въпроса от
фактическа страна след преценка на всички събрани доказателства и възражения на
засегнатото лице.
Съгласно чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. Именно позовавайки се на тази правна
норма, ръководителят на осигуряването за безработица е постановил първо Разпореждане
№ 281-00-936-3/04.03.2020 г., впоследствие е пререшил въпроса за отпускане на
ПОБ по заявление с вх.№ 281-00-936/10.05.2016г. на Р.Г.П. с процесното
Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020 г. Съдът споделя довода на
административния орган, че не е налице пречка за издаване на процесното разпореждане преди влизане в сила на предходното
Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. със сочения аргумент, че подадена
жалба срещу разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение,
спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица не спира изпълнението
им, т.е. за тези разпореждания е допуснато по силата на закона предварително
изпълнение(чл.117а, ал.1 КСО).Същевременно при хипотеза като настоящия случай,
при който непосредствено след издаване на Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020
г., на същата дата е издадено и Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020 г.,
ръководителят за осигуряването за безработица носи риск при отмяна на
разпореждането за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на
ПОБ да се отмени и последващото
разпореждане за пререшаване на въпроса за отпускане на обезщетение, поради
наличие на процесуална пречка за
издаването му. В процесния случай на настоящия
съдебен състав е служебно известно, че по жалба на Р.Г.П. против Решение № 2153-28-46/30.06.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение подадената
от нея жалба против Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на Ръководителя
за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол, е било образувано адм.д.№185/2020г. на Административен съд Ямбол, приключило
с окончателен съдебен акт - Решение № 132/27.8.2020 г. за отмяна на Решение №
2153-28-46/30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане №
281-00-936-3/04.03.2020 г. на Ръководителя за осигуряването за безработица към
ТП на НОИ Ямбол, т.е. въпросът за отпускане на обезщетение за безработица по
подаденото заявление с вх.№ 281-00-936/10.05.2016г. на Р.Г.П. остава решен с влязло в сила Разпореждане №
281-00-936-1 от 13.05.2016г. на ръководителя за осигуряването за безработица,
което е пречка за пререшаване на въпроса от административния орган, макар и
настъпила след издаване на Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020 г., но както
се посочи, това е риск, който органът носи, когато не е изчакал влизането в
сила на предходното разпореждане.
Независимо
от гореизложеното, съдът счита, че Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020 г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол е
незаконосъобразно на сочените в жалбата основания за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Мотивите в
разпореждането: за заличени осигурителни данни за лицето след проверка от
контролни органи в ТП на НОИ, установила, че лица, назначени по трудови
договори не са постъпвали на работа и дадени в тази връзка задължителни
предписания за заличаване на осигурителни данни са съответни на документите,
представени като част от преписката - Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. до
работодателя „Й.“ООД, гр.Ямбол, дадени от контролен орган - инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ-Ямбол, в които под №18 фигурира Р.Г.П., и Констативен
протокол № КП -5-28-00589191/05.07.2019г., не е спорен и въпросът, че
осигурителните данни за лицето са били заличени, като заявление за това е било
подадено до ТД на НАП и подадените осигурителни данни от „Й.“ООД, ЕИК *********
са заличени. Същевременно жалбоподателят П. не е участвала в производството по
издаване на задължителните предписания
до работодателя, съответно не е могла да направи възражение и да
представи доказателства, не е търсена за обяснения, възражения и представяне на
доказателства преди издаване на процесното
разпореждане, при което то е издадено без да се изяснят всички факти и
обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на въпроса за
правилното отпускане на обезщетението и без обсъждане на всички относими факти и обстоятелства, за които при административния
орган са налични доказателства. Това нарушение е довело и до неправилно
приложение на закона.
По
делото е наличен Трудов договор № 66/29.03.2016 г. , сключен между „Й.“ООД -
гр. Ямбол, представлявано от Й.Г.Й., и Р.Г.П., на основание чл.70, ал. КТ, по
силата на който Р.Г.П. е назначена на длъжност „технически секретар“ с работно
време 8 часа и основно месечно възнаграждение 630 лева. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 59/07.04.2016 г. на работодателя,
това съответства на вписването в трудовата книжка на лицето, серия Г №256413 л.8-9,
където са вписани заемана длъжност“технически секретар“, дата на постъпване -30.03.2016г.
и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 07.04.2016 г. В тази връзка декларацията
от Й.Г.Й., представляващ работодателя, подадена с вх.№1130-28-179#1 на 27.06.19г. в ТП на
НОИ-Ямбол е непротивопоставима на вписванията в
трудовата книжка на Р.Г.П.. Съгласно разпоредбата на чл.347, ал.1 от Кодекса на
труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично
уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните,
които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват
вписването. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на
трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му. В разглеждания случай трудовата книжка е попълнена съгласно тези сочени изисквания за форма, налице са
всички необходими вписвания, два подписа - на счетоводител и на ръководителя на
работодателя, и са положени печати. С оглед на това съдът кредитира
представената трудова книжка като официален документ по смисъла на чл.179, ал.1
от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред. Верността на удостоверителното изявление в трудовата книжка на лицето за
положен трудов стаж от осем дни не е оборена в производство по оспорване на
официалния документ, поради което изразената воля от работодателя следва да се
приеме за действителна, поради което за доказан по делото съдът счита главния
спорен факт, а именно, че Р.Г.П. е осъществявала трудова дейност за периода 30.03.16г-07.04.16г.(осем
дни) при работодателя„Й.“ООД - гр. Ямбол на длъжност „технически секретар“.
По
изложените съображения обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и
потвърденото с него разпореждане на Ръководителя за осигуряването за
безработица към ТП на НОИ Ямбол за отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО следва да се отменят.
Съобразно
изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, като по
делото такива са доказани за заплатено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна помощ(л.7
от делото) в размер на 300(триста) лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№2153-28-47/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане
№281-00-936-4/04.03.2020г. на Ръководителя за осигуряването за безработица към
ТП на НОИ Ямбол.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ-Ямбол, гр.Ямбол ,ул.“Г.С.Раковски“ №9, да заплати на Р.Г.П., ЕГН **********,***, направените разноски по
производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300(триста)
лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете