Решение по дело №432/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 309
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20222100500432
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500432 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на Я.Д.К.-чрез особения й представител адв. Иван Стоянов -
ответник по гр.д. № 6849 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1473/30.11.2021 год.,с което е отхвърлен е настанено ***** дете
Н.К. К. ,ЕГН *********** ,с социална услуга за резидентна грига Център за
настаняване от семеен тип за деца без увруждания ,находящ се в гр.
Бургас,ж.к.Възраждане“,ул.“Дебелт“ № 63,за срок от две години ,считано от
настаняването по административен ред-05.09.2021 г. или до настъпването на
законови основания за изменение или прекратяване на мярката за закрила.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
допуснати процесуални нарушения.
Счита ,че в основната си част описаните в сигнала до ДАЗД факти и
обстоятелства ,дали основание и на съда да постанови настаняването на
детето ,са напълно недоказани и неверни ..Липсват доказателства както за
1
състоянието на детето – че е със забавено умствено развитие и „суицидни
опити в миналото „,така и за психическо и физическо насилие от страна на
бабата по майцина линия ,както и за злоупотреба с алкохол от нейна страна
..Спекулативна и невярна е и констатацията ,че майката без основателна
причина „абдикирала „ от родителските си 1 задължения и трайно не полага
грижи за детето ..Не е доказано наличието на хипотезите на чл. 25 ал. 1 т. 2 и
4 от ЗЗД и детето Н. не е в риск по смисъла на пар.1 т.11 б. „а“ и
„б“.Недопустимо е разширителното тълкуване на случаите ,предвиждащи
мерки по ЗЗД.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на искането за
настаняване на детето в Център за настаняване.
Отговор на въззивната жалба от молителя-Дирекция „Социално
подпомагане „Бургас не е постъпил .В съдебно заседание представителят на
Дирекцията оспорва жалбата .Сочи ,че детето се отглежда в една крайно
неблагоприятна семейна среда и няма основание за промяна на мярката и
връщане на детето .
Участващия в производството представител на БОС също счита ,че
жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е с правно основание чл. 28 и сл. от Закона за
закрила на детето .Образувано е било по молба на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане „-Бургас ,с която се иска от съда ********** дете
Н.Я. К. ,род. на **.**.20** г. ,да бъде настанена в ДМСГД-Бургас за срок от
две година .
Съгласно чл. 27 ал. 1 от ЗЗДет. настаняването на дете извън
семейството се извършва по настоящия адрес на детето ,а чл. 27 ал. 2 от
същия закон постановява ,че в едномесечен срок от издаването на заповедта
по ал. 1 Директорът на Д”СП” прави искане до районния съд по настоящия
адрес на детето .Няма спор ,че адресът на ********** дете е същият ,какъвто
е заявеният адрес на бабата по майчина линия на детето .Когато обаче детето
е оставено за отглеждане в специализирана институция ,настоящият адрес на
детето е адресът на съответната институция ,в която е настанен /съгласно чл.
2
99 ал. 4 от ЗГР/.Следователно в хипотезата на чл. 27 ал. 1 ЗЗДет /настаняване
по административен ред / настоящият адрес на детето е този ,на който детето
е регистрирано заедно с родителите си/респ. жената ,която го отглежда / и
затова по този именно адрес се определя компетентността на Директора на
Д”СП” да издаде заповед за временно настаняване на детето до издаване на
съответното решение на съда ,но след настаняването вече в специализирана
институция със съответната заповед,новият настоящ адрес на детето се
променя съобразно и разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗГР-поради това и
компетентността на Директора на Д”СП” се определя вече по адреса на
съответната специализирана институция ,в която детето е настанено и
искането по чл. 27 ал. 1 т. 1 от ЗЗДет се отправя и разглежда от районния съд
,в чийто район се намира специализираната институция .
Молителят е поддържал ,че се касае за дете в риск ,с видима умствена
изостаналост ,спрямо което се осъществява физическо и психическо насилие
и се отглежда в неблагоприятна семейна среда.
Назначения по делото особен представител на заинтересованата страна –
майката на детето счита ,че не е било установено по делото „насилие от
страна на бабата „или брата ,нито пък „суицидни опити в миналото „,не е
доказано психическо или физическо насилие от страна на бабата ,а е и не са
взети предвид особеностите на етноса ,към който принадлежи детето,при
който момичетата на неговата възраст се считат вече за зрели и годни за
семеен живот .Счита се ,че не са доказани хипотезите на чл. 25 ал. 1 т. 2 и 4
от ЗЗД и че детето „не е в риск“
Тези възраженията против атакуваното решение според съда са
неоснователни ,като настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените
от първостепенния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Без да се повтарят подробно описаните доказателства за състоянието на
детето ,начинът и условията му на живот ,неосигуряване на адекватна
закрила на детето от вредоносни фактори и опасности ,невъзможността на
родителя му да му осигури подкрепяща семейна среда ,за да може детето да
живее в нормална среда ,следва да се сподели изцяло изводът ,че по
отношение на детето Н. не се полагат необходимите грижи ,като майката
няма възможност и не е в състояние да полага адекватни грижи за детето и
да му осигури благоприятна среда -същата не живее с децата си от години
3
/живее на съпружески начала с друг мъж /и е оставила грижите за тях на
своята майка ,не е социално и здравно осигурена и е започнала работа през
последните месеци;не са задоволени елементарните битови нужди на детето и
потребности ,хигиенни условия /детето живее в жилището на баба си ,което
е общинско,но неподдържано ,с крайно незадоволителни хигиенно-битови
условия ,без достатъчно легла ,на които да спят детето и брат й ,а детето Н.
спи на част от ъгловата пейка ,,недохранено – външният му вид не отговаря
на възрастта му;майката на детето няма постоянна работа и регламентирани
доходи ,а бабата се издържа само с пенсията си от 230 лв.и месечните
помощи за деца по чл.7 от ЗСПД;освен това –бабата ,при която живее детето
не може да упражнява ефективно родителски контрол спрямо детето
,злоупотребява с алкохол,майката се е дезинтересирала от нуждите на детето
.Разпитано в съдебно заседание ,детето Н. сама заяви ,че след употреба на
алкохол баба й упражнява физически тормоз над нея . .Всичко това
окачествява малолетната Н. като „дете в риск” по смисъла на §1 т. 11 б.”а” и
„в” от ДР на ЗЗДет,тъй като единият родител е неизвестен ,а детето е
останало без грижа от страна на другия родител ,който е в невъзможност да
го отглежда в благоприятна среда и да полага адекватни грижи за него
.Майката не е в състояние да осигури и задоволи елементарните битови
потребности на детето – от подслон ,вода ,храна ,дрехи и обувки
,необходимата елементарна хигиена ,закрила и сигурност и по този начин
съществува опасност за увреждането на психическото , физическото
,нравствено и социално развитие на детето ,което е било основание за
предприемане на мярката за закрила по ЗЗДет.Затова изцяло в интерес на
детето е да бъде изведено извън семейството и да бъде отглеждано в
специализирана институция .В тази смисъл несъстоятелни са възраженията
на жалбоподателката ,че не била подлагала децата си на физически и
психически тормоз и че се грижи добре за тях.Всъщност от дълги години
майката е изоставила децата си в неблагоприятна среда /при редовно
употребяващата алкохол своя майка/и макар при проведените срещи със
специалисти и социални работници от ЦОП да е оказала съдействие и
готовност да осигури по-нормална среда за децата си ,същата сама е признала
,че все още не е напълно готова за това и към настоящия момент все още
няма възможност да се грижи за детето и да задоволява потребностите й
,поради липсата на подходящо жилище и недостатъчно финансови средства .
4
В случая настаняването в специализирано заведение е наложително за
защита и съхраняване на интересите на детето и така предложената мярка е
максимално адекватна и благоприятна по смисъла на закона и с оглед на
конкретната ситуация в това семейство ,а останалите посочени мерки не биха
дали адекватен резултат .Що се касае до твърденията ,че отчитайки етноса
,от който изхожда детето ,на тези години то би следвало да се счита за годно
и зряло за семеен живот , то предвид характеристиката на самото дете в
случая не може да става дума за зряло и „готово за семеен живот „ момиче
,имащо нужда от родителска грижа и осигуряване на безопасна среда.
Затова и при установената към настоящия момент фактическа
обстановка в интерес на детето е то да бъде настанено за отглеждане в
специализираната институция.По делото пред настоящата инстанция е
разпитано детето Н. ,от обясненията което става ясно ,че към момента
детето е в добро общо състояние и се обгрижва от екип от специалисти
,което повлиява положително на здравословното му и психическо състояние
;детето е облечено и нахранено и участва с желание в организираните
занимания.В представения социален доклад от ЦОП-Бургас по повод
предоставената социална услуга –Подготовка и подкрепа на за интеграция на
дете се сочи ,че от проведените срещи с майката същата полага
старание и следва насоките на специалистите по отношение на ефективното
общуване с детето ,но все още не е готова да се грижи самостоятелно за него
и да й осигури адекватна социална и битова среда Затова
решението следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/11.01.2022 г. постановено по гр.д.
№ 20212120106849/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6