Решение по дело №15737/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262513
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20205330115737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   РЕШЕНИЕ 262513

  

  гр. Пловдив, 17.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                           

        Плодивският районен съд, гражданско отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов

 

при секретаря Елица Колибаровска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15737 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Б.М.Р. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 169.93 лева- главница, представялваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2014г. до 15.07.2020г за обект, находящ се в ********, както и сумата от 291.83 лева- мораторна лихва за периода от 30.09.2014г.  до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******г., постановена по ч. гр. дело № ******* г., по описа на РС- П., ****- ти гр. с-в.

      В исковата молба се твърди, че за периода от 14.07.2014 г.- 15.07.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в **********, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.  При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в ******** и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № ********, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги било определено по чл. 26 (2) от Общите условия действащи за процесния период. Монтираното измервателно устройство в имота на потребителя било индивидуално и предвид това подмяната му, респ. поставянето му било задължение на потребителя на ВиК услуги. Към **** г. по партидата на длъжника били начислени претендираните с исковата молба суми. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № ****** по описа на РС П., **** гр.с. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.

      На ответника Б.М.Р. са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор. 

      Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

        Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

         По отговорността за разноски:

          При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 326,09 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

          Така мотивиран, съдът                                         

Р Е Ш И :

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М.Р., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата 1 169.93 лева- главница, представялваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2014г. до 15.07.2020г за обект, находящ се в ********, както и сумата от 291.83 лева- мораторна лихва за периода от 30.09.2014г.  до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********г., постановена по ч. гр. дело № ***** г., по описа на РС- П., ****- ти гр. с-в.

           ОСЪЖДА Б.М.Р., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***** сумата от общо 100 лева  - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 326,09 лева – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., *****- ти гр. с-в..

           Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.  

 

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Христо Иванов

 

 

Вярно с оригинала.

Е.К.