О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Гр.София, 26. 10. 2018
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести
първоинстанционен състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 743 по описа за 2012
година по описа на Софийски окръжен съд, взе предвид следното:
Производство по чл. 618б от ГПК.
По делото е депозирана молба
от ищците, чрез адв. В. за издаване на европейска
заповед за запор на банкови сметки на ответника Д.Г.С. (DNL GL SE)
в Германия,
по Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май
2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови
сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и
търговски дела. Молителите
са
посочили, че е налице опасност да се затрудни изпълнението на съдебното
решение, тъй като длъжникът Д.Г.С.с. е разпоредил с имуществото си в България.
В т.7 от молбата е
направено искане за получаване на информация относно сметка на длъжника „Д.Г.С.“
в Г., тъй като седалището на длъжника е в Г. С разпореждане на съда е разпоредено, съгл. член 14, параграф 3
от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 да се предаде искането за информация на
информационния орган на държавата членка по изпълнение в съответствие с член 29
– на Министерство на правосъдието в Г.
Междувременно в Софийски окръжен съд е постъпило
ч.т.д. №2524/2018 г. по описа на ВКС на РБ, ТК, II отделение, като и молба
от „Д.Г.С.“, с която е представено определение №
561/19.10.2018 г., постановено по същото дело. Софийски окръжен съд констатира,
че с определение № 561 от 19.10.2019 г., постановено по ч.т.д. № 2524/2018 г. на ВКС е спряно изпълнението на
постановеното от Софийски апелативен съд, въззивно решение № 176 от 18.01.2018
г. по гр.д. № 1264/2017 г. в частта, с която след частична отмяна и частично
потвърждаване на решение № 12 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 743/2012 г. на СОС е
осъдено Д.Г.С.
вписано в Търговски регистър Х. с HRB 115442, със седалище и адрес
на управление: Б. 18, 20457 Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г.Л. СЕ/, да
заплати на осн. чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД общо сумата 4 818 888,60 лв.
– обезщетения за причинени вреди, на ищците по делото.
Молбата за издаване на европейска
заповед за запор на банкови сметки на ответника Д.Г.С. (DNL GL SE) е допустима, но неоснователна, по следните съображения:
Съгласно § 6 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май
2014 година, установената с него процедура следва да служи като
допълнително и факултативно средство за кредитора, който има свободата да
използва всякаква друга процедура за получаване на еквивалентна мярка съгласно
националното право. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Регламента, съгласно която „заповедта за запор е достъпна за кредитора като
алтернатива на мерки за запор, предвидени в национално право.“ Тези формулировки
показват, че процедурата по обезпечение съгласно този регламент е самостоятелна
алтернатива на аналогичните национални процедури, независимо че по много
въпроси тя препраща именно към националното право. Като краен ефект, тя,
наистина, е „допълнителна“, в смисъл, че предоставя още една възможност за
кредитора в допълнение към възможностите, които той има по вътрешното право. От
гледна точка на предвидения процесуален ред и на предпоставките за допускане на
обезпечението, обаче, тя не може да се разглежда като набор от допълнителни
процесуални действия, които да се добавят към вече съществуващите в
националното законодателство такива (респ. да ги заменят), а урежда специфични
обезпечителни мерки и условия за допускане на обезпечението.
От
приложеното ч.т.д. № 2524/2018 г. по описа на ВКС се установява, че е спряно изпълнението на постановеното от Софийски
апелативен съд, въззивно решение № 176 от 18.01.2018 г. по гр.д. № 1264/2017 г.
От мотивите на постановеното определение става ясно, че е представен платежен
документ, удостоверяващ извършен на 17.10.2018 г. от Д.Г.С. чрез Deutsche Bank, превод на
сумата 2 465 000 евро, равностойна на 4 821 120, 90 лв., по
сметката на Върховен касационен съд, която сума представлява гаранция за спиране
на изпълнението на решение № 176 от 18.01.2018 г. по гр.д. № 1264/2017 г.
на Софийски апелативен съд.
Целта на тази законодателна уредба /спиране на
изпълнението на съд.решение/ е
гарантиране събираемостта на вземането. Установява се, че е внесена гаранция в
размер на цялата сума, за която се иска налагане на запор, поради което
правният интерес на ищците е отпаднал. При евентуално недопуснато касационно
обжалване, решението влиза в сила и внесената сума следва да се използва за
изпълнение на осъдителното решение – така определение № 21 от 25.01.2011 г. по
гр.д. № 638/2010 г., IV г.о. на ВКС.
Съгласно чл. 16, т.4 от Регламента при наличие на равностойна национална заповед, съдът решава въз основа
на всички обстоятелства по делото, дали издаването на заповед за запор, пълна
или частична, продължава да бъде основателно. С оглед обстоятелствата по делото,
искането се явявя вече неоснователно, тъй като при еветуално издаване на такава
заповед би се получило свръх обезпечение, което не е целта на процедурата.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че молбата за издаване на
европейска заповед за запор следва да бъде оставена без уважение, поради липса
на правен интерес.
Воден от изложеното, Софийският окръжен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за издаване на европейска заповед за запор
на банкови сметки на Д.Г.С. (DNL GL SE) в Г., по Регламент (ЕС)
№ 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., подадена от И.Г.М., Я.Н.М., Н.Н.И., Д.Т.С., Т.Т.С.
– П., В.Я.С., З.И.Д., П.И.И., Д.Г.Д., М.Д.Д., Г.Д.Д., П.И.Г., Д.П.Г., М.П.Г., Г.Г.П.,
Р.Г.П., С.Д.Г., Т.Х.Г., С. К.Г., М.К.Г., Г.К.Г., С.Г.Н., М.Г.Г., Г.Ц.Б., Н.Ц.Б.,
Ц.И.Ф., Р.И.Г., И.В.М., Н.В.Л., М.П.П., К.П.П. и Р.П.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: