МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 153/2020 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Г.Г.Ц. е предаден на съд с обвинение по чл. 296,
ал. 1 от НК – за това, че на 07.03.2020 год., в **********, не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 5/2020 год. от
10.02.2020 год., по гр.д. № 164/2020
год. на РС Лом, връчена му лично на 10.02.2020 год., с която са
постановени мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу
домашното насилие по отношение на М. М.Д., като се задължава да не се
приближава до М. М.Д., нейната месторабота и местата за социални контакти и
отдих на по-малко от 20 метра за срок до издаване на заповед за защита или
отказ от съда, като Ц. е посетил улицата пред дома на М.Д., наричал я с обидни
думи: „мърша, проститутка, курва“ и като извадил нож, отправил заплаха: „докато
спиш ще вляза в къщата ти и ще те убия … ще те съсипя и ще умираш“.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда
на Гл. ХХІV от НПК.
Подсъдимият Г.Г.Ц. не се
признава за виновен, като дава подробни обяснения, с които изгражда и защитна
теза за липса на субективен елемент от състава на престъплението, за което е
предаден на съд и които обяснения не кореспондират с останалите доказателства
по делото. Пледира за оправдателна присъда. Чрез защитника си, адв. В. В., МАК пледира за
оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.
Представителят на РП – Монтана,
ТО Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието,
да намери приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, като се наложи наказание
от една година пробация.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Г.Ц. е роден на *** ***, **********, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Видно от приложената
Справка за съдимост, подс. Г.Ц. е неосъждан. С влязло на 22.05.2013 год. Решение от
26.04.2013 год. по АНД № 248/2013 год. е освободен от наказателна отговорност
за извършено на 17.04.2013 год. престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и му е
наложено административно наказание на осн. чл. 78а НК – глоба в размер на 1000
лв.
От приложеното по делото
Удостоверение от 24.11.2020 год., издадено от ДСИ при ЛРС по изп.д. № 168/2018
год. се установява, че в съдебно-изпълнителната служба има образувано
изпълнително дело с длъжник подс. Г. Ц.
- изп.д. № 168/2018 год., за задължения
по гр.д. № 2092/2017 год. на ЛРС (за издръжка).
От изпратената справка от
ТД НАП Монтана е видно, че срещу подсъдимия е образувано изп.д. №
12100000092/2010 год.
От посочените
удостоверения се установява, че за събиране на глобата, наложена по АНД №
248/2013 год. на ЛРС не е образувано изпълнително производство.
Подсъдимият живее в гр.
Вълчедръм, обл. Монтана.
Живял е на семейни начала
със свид. М.Д., от което съжителство имат дете – К.Г.Ц., роден на *** год.
При предходна раздяла
между подс. Г. Ц. и свид. М. Д., по гр.д. № 221/2013 год. на ЛРС е издадена
Заповед за защита от домашно насилие № 87/03.04.2013 год., която той нарушил. За
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност на
осн. чл. 78а НК с решението по АНД № 248/2013 год. на ЛРС.
Въпреки това, при
последната раздяла се наложило свид. М.Д. отново да потърси закрила по ЗЗДН и със
Заповед № 5 за незабавна защита от 10.02.2020 год. по гр.д. № 164/2020 год. на
ЛРС, съдът отново е задължил подсъдимия да се въздържа от прояви на домашно
насилие спрямо свидетелката М. М.Д. и двете й деца К.Г.Ц. и М.М.Д., род. *** год.,
а също така му е забранил да доближава нея, жилището, както и местата й за
социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 20 м. До приключването на
гр.д. № 164/2020 год. на ЛРС с влязъл в сила съдебен акт. Заповедта е връчена
на подс. Г. Ц. на 10.02.2020 год., 19,50 часа.
Въпреки това, на 07.03.2020
год., следобед, подсъдимият, разбирайки, че свид. М.Д. се среща с друг – П.С.,
за когото твърди, че е наркоман, се срещнал с него и свид. М. Д. *** („Жизел“),
а след като двамата си тръгнали отишъл с автомобил, управляван от свид. Я.Д. пред дома на свид. М.Д.. Заварил я в лекия
автомобил, м. Ауди, където седяла заедно с П.С.. Подсъдимият взел нож и излязъл
от автомобила, с който бил дошъл. С тъпото на ножа ударил няколко пъти предното
стъкло на автомобила в който била
свидетелката Д. от към мястото на водача, като крещейки ядосано попитал
дали двамата са гаджета. Обиждал я, наричал я „курва“. Блъскал и по предния
капак на автомобила, за да излязат. Двамата отговорили отрицателно и малко след
това подсъдимият си тръгнал. Събрали се хора и малко след това подсъдимият си
тръгнал. Очевидци на този случай са и свидетелите Г.Л., Б.Т. и Я.Д..
Втория път подсъдимият се
върнал отново със същия автомобил, управляван от свид. Я.Д. пред дома на свидетелката М.Д., която била с
племенника си и се канела да отиде с него на кафе. Подсъдимият искал да говори
с нея, тя излязла и той започнал да я псува, да я заплашва, хвърлил си цигарата
срещу нея, хванал я за косата, оплюл я. Бил много ядосан, треперел. Събрали се
хора – роднини и съседи. Свидетелите Г.Л. и Б.Т. се намесили, последният
изблъскал подсъдимия и той си тръгнал. Свид. М. Д. позвънила на тел. 112 и след
това отишла в РУ Полиция в гр. Лом, където сигнализирала за случая. През това
време и подсъдимият подал сигнал срещу
свид. М. Д. – че си е изоставила детето и срещу П.С. – че разпространява
наркотици.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на обясненията на подсъдимия /в
която им част ги кредитира, като кореспондиращи си с останалите доказателства
по делото/, показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като
обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с останалите
доказателства, както и от приобщените такива от досъдебното производство, по
реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им досежно съставомерните факти и
обстоятелства.
Тезата на защитата за
липса на субективен елемент се опровергава от доказателствата по делото, включително от обясненията на
подсъдимия („Аз разбрах, че съм сгафил, защото бях на 3 метра от къщата“ – л.
147).
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна, подсъдимият с
деянието си е осъществил състава на престъпление по чл. 296 ал.1 НК като на
07.03.2020 год., в **********, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие
– Заповед за незабавна защита № 5/2020 год. от 10.02.2020 год., по гр.д. №
164/2020 год. на РС Лом, връчена му
лично на 10.02.2020 год., с която са постановени мерки за закрила на осн. чл.
18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие по отношение на М. М.Д.,
като се задължава да не се приближава до М. М.Д., нейната месторабота и местата
за социални контакти и отдих на по-малко от 20 метра за срок до издаване на
заповед за защита или отказ от съда, като Ц. е посетил улицата пред дома на М.Д.,
наричал я с обидни думи: „мърша, проститутка, курва“ и като извадил нож,
отправил заплаха: „докато спиш ще вляза в къщата ти и ще те убия … ще те съсипя
и ще умираш“.
От субективна деянието е извършено умишлено, под
формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на
деянието и неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
При така
описаната фактическа обстановка,
подсъдимия с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 296, ал.1 НК, за което е предвидено наказание до
три години лишаване от свобода или глоба до 5 000 лв.
Причина за извършване на деянието е подценяване
на обществената му опасност, незачитане на правните норми, регламентиращи
обществените отношения, свързани с правораздаването в страната, както и
усложнените лични отношения между подсъдимия и свид. М. Д., с която са живели
на семейни начала и имат общо дете.
С оглед на горното съдът
призна за виновен подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.296 ал.1
от НК.
За наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието съдът от
една страна съобрази отегчаващите отговорността обстоятелства – високата
обществена опасност на извършеното престъпление, упоритостта на извършване на
това конкретно престъпление, липсата на критичност.
От друга страна
съдът съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства – тежкото семейно
положение на подсъдимия и необходимостта да се грижи за малолетното си дете,
както и чистото съдебно минало.
Съдът
намери, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От приложената справка за
съдимост е видно, че подсъдимият Г.Г.Ц. е неосъждан. От предходното му
освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с влязло на 22.05.2013 год. Решение от 26.04.2013
год. по АНД № 248/2013 год. са изтекли сроковете, надвишаващ срока по чл. 171,
ал. 1 ДОПК и чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, поради което са налице предпоставките за освобождаване
от наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК.
За извършеното престъпно
деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до
пет хиляди лева. От него няма причинени съставомерни имуществени вреди.
С
оглед на горното съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание - глоба в размер на 1000.00 лева.
Макар и в минимален
размер съдът намери, че наказанието ще изиграе своята възпитателна и
превантивна дейност спрямо него и обществото.
Така наложеното
наказание, Съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото
да превъзпита към спазване занапред на законите и установеният в страната
правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
По делото не са сторени
разноски.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: