Решение по адм. дело №472/2025 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Д. М. К., [ЕГН], с адрес гр. Омуртаг, [улица], ....чрез пълномощник против Заповед № GPAM 1312610/ 21.09.2025 г на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Търговище, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 1 б. „з“ бб )от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка, поради допуснати нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се факта на извършване на вмененото нарушение.

Отправя искане за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът – младши адтоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на заповедта, доколкото към момента на издаването и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 31.09.2025 г. срещу Д. М. К. е съставен АУАН, за това че на 21.09.2025 г., около 11:05 часа, в с. Вардун, общ. Търговище, на [улица], лицето управлява товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на „Лисец“ ООД, като извършва маневра назад и причинява имуществени вреди, изразяващи се в деформиране на входната врата. Неизпълнява задължението си на участник в ПТП и го напуска, без да уведоми службите за контрол на територията, на която е настъпило ПТП.

АУАН е съставен след сведения, дадени от лицето П. А. П..

Местопроизшествието е посетено на място от служители на ОДМВР – Търговище.

От мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище е съставен Протокол за ПТП № 2025 – 1040 – 51008 – 1/ 21.09.2025 г. Видно от обективираната в същия схема на ПТП, отразено е увреждане на входния портал, в двата края, в статичната част, към земната повърхност.

Видно от приложения към протокола снимков материал, налице е увреждане на входния портал, в средата на подвижната част.

С оспорената в настоящото № GPAM 1312610/ 21.09.2025 г на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Търговище, за установеното административно нарушение, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 1 б. „з“ бб )от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

В хода на съденото производство, за изясняване на спора от фактическа страна, са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М. Н. Н. и П. А. П..

От показанията на св. Н. се установява следното: на 21.09.2025 г., след подаден сигнал, посещава местопроизшествие в с. Вардун. По данни на собственика на имота, при доставка на дървен материал, при навлизане в двора за разтоварването им, шофьорът на камиона удря и уврежда входния портал на имота. По товарния автомобил не са констатирани щети от произшествието. Увреждания по оградата са налице в ляво, при отворени врати и в дясно, в средата.

В показанията си свидетеля П. излага, че при навлизане в двора на заден ход, управлявания от жалбоподателя товарен автомобил удря с пренасяните дърва дясната част на портала на имота. След разтоварване на дървения материал, отново камионът отново удря дясната част на портала, с останалия, неразтоварен дървен материал.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените Заповед № 8121з-1632/ 03.12.2021 г. и Заповед № 363з – 1773/ 05.09.2025 г. е издадена от компетентен орган – мл. автоконтрольор към ОД МВР - Търговище, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

По аргумент от от чл. 171, т. 1 б. „з“ бб ) от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца

Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на ППС, в нарушение на задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В настоящата хипотеза, от оспорващия са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало въз основа на писмени сведения, дадени от две лица. АУАН не е съставен при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. АУАН е издаден е без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Освен сведенията, дадени от двете лица, по повод междусъседски конфликт, от административния орган не са събрани каквито и да е доказателства, установяващи извършване на нарушението.

В мотивите на оспорения акт е описано установеното нарушение от фактическа страна – управление на МПС в нарушение на задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, което фактическо описание е изцяло съответно на посочената правна норма – чл. 171, т. 1 б. „з“ бб ) от ЗДвП.

По приложението на материалния закон настоящият съдебен състав намира, че в случая е не е доказано наличието на основанието по чл. чл. 171, т. 1 б. „з“ бб ) от ЗДвП ЗДвП за прилагане на ПАМ по този текст.

Спорни по делото са два момента – факта на причиняване на ПТП от жалбоподателя и настъпилите имуществени вреди. За изясняване на тези релевантни обстоятелства в хода на процеса са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Н. и П.. Съвкупният анализ на същите, не обосновава безспорен извод за причиняване на ПТП от Д. М. К., в резултат от което да е увредено движимо имущество на г- н П.. Свидетелските показания на двете лица са противоречиви както относно механизма на настъпване на ПТП, така и относно точното място на увреждане на портала. Изнесените от свидетелите данни не кореспондират и с отразяванията, направени и в протокола за ПТП. При това положение, следва да се приеме, че осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението, не е доказано.

Нарушението по чл.175, ал. 1 от ЗДвП не е извършено, поради което не е налице основание за прилагане на настоящата ПАМ.

По изложените съображения, налага се извода за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, а от това – и за незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените групи съображения, налага извод за законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата е основателна и следва да се уважи, като оспорената заповед бъде отменена. .

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОДМВР – Търговище следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в общ размер на 510 лв.

Воден от горното, на основание 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. К., [ЕГН], с адрес гр. Омуртаг, [улица], ....Заповед № GPAM 1312610/ 21.09.2025 г на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Търговище, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 1 б. „з“ бб )от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати на Д. М. К., [ЕГН], с адрес гр. Омуртаг, [улица], ....сумата в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща извършени съдебно – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.