№ 616
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110112397 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Я. Р. В., ЕГН **********, гр.
София, ....., дължи сумите: 4 400.84 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.10.2021г. до изплащане на
вземането, 727.68 лв. мораторна лихва от 15.09.2019г. до 12.10.2021 г., 9.99 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, 2.21 лв. мораторна лихва от
31.10.2018г. до 12.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60503/21 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот –
апартамент № 149 в гр.София, ж.к. Люлин, бл.541, вх.Е, ет.9. Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет
страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо” АД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска
1
защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете. Твърди липса на договор за
извършване на услугата дялово разпределение и на основание за плащането й. Релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото
разпределение е извършено съгласно нормативните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответницата е съсобственик на имот - апартамент № 149 в
гр.София, ж.к. Люлин, бл.541, вх.Е, ет.9. В тази насока е приложеният по делото договор за
продажба на държавен имот сключен на 5.3.1996 г., въз основа на който ответницата и Сашо
Велев придобили собствеността върху имота. При липса на установено друго, следва да се
приеме че дяловете на всеки един от тях в съсобствеността са равни. Като собственик,
ответницата е станала клиент на топлинна енергия /който извод се подкрепя и от
приложената по делото декларация от ответницата за откриване на партида за имота на
2
нейно име/ и съответно е обвързана от облигационна връзка с предмет – доставка на
топлинна енергия и дължи цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, отношенията между страните по продажба на топлинна
енергия се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-
малко в един централен и в един местен ежедневник, без да е необходимо писмено приемане
от клиентите купувачи. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни
сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответника, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г., отменена,
действала през процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение
на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. По данни
на ФДР в имота има 3 отоплителни тела, но без топлоразпределители. Ползва се топла вода,
но няма узаконен водомер за топла вода. За процесния период фирмата за дялово
разпределение е посещавала имота и са попълнени отчети, подписани от потребител, което е
видно и от представените от Н. талони за отчет. Поради това е изчислен служебен разход на
ТЕ и за БГВ, последното на база 5 броя потребители съобразно списък на ЕС /в отчета за
2018-2019 г. е посочено, че потребителите са 4, а в следващя – 3-ма/. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Не се твърди и
доказа от ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове /към ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на
която съгласно заключението възлиза на 8632.78 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
3
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая етажните собственици са избрали лице, което да извършва услугата дялово
разпределение чрез проведено на 27.8.2002 г. ОС – а именно Н., а в последствие ищецът
като доставчик на ТЕ е възложил извършването на тази услуга на така избраното лице,
съгласно чл. 139в ЗЕ. Н. е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, което се изяснява от представените от него доказателства. По
делото обаче не са представени от ищеца доказателства относно стойността на така
извършената услуга, поради което като недоказана и неоснователна, тази претенция следва
да бъде отхвърлена.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 21.10.2021 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 21.10.2018 г., са погасени по давност. Ето защо като погасен по
давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2017 г. - 31.8.2018 г.
Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.9.2018 г.-30.04.2020 г., която възлиза
на 7921.03 лв., от които ответницата дължи половината, т.е. 3960.52 лв., за които искът
следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане –
това, което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
4
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 654.87 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 12.10.2021 г., за които искът следва да се уважи.
С оглед неоснователността на претенцията за цена на извършена услуга дялово
разпределение, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва върху нея.
Върху главницата за ТЕ следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането й.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 102.81 лв., 300
лв. депозит в.л., 500 лв. депозит особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на ищеца се дължат 900.33 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 114.76 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище
и адрес на управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Я. Р. В., ЕГН
**********, гр. София, ....., дължи сумите: 3960.52 лв., цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.10.2021г. до изплащане на вземането, и 654.87 лв. мораторна лихва от 15.09.2019г. до
12.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 60503/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
дължимостта на вземанията за главница за топлинна енергия за разликата над 3960.52 лв. до
предявените 4 400.84 лв. и за периода 1.5.2018 г.-31.08.2018 г. и за мораторна лихва върху
нея за разликата над 654.87 лв. до претендираните 727.68 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр.
София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Я. Р. В., ЕГН **********, гр. София,
....., дължи сумите: 9.99 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.10.2021г. до изплащане на
вземането, и 2.21 лв. мораторна лихва от 31.10.2018г. до 12.10.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60503/21 г. на
СРС.
ОСЪЖДА Я. Р. В., ЕГН **********, гр. София, ....., да заплати в полза на „Т. София” ЕАД,
с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 900.33 лв. разноски в исковото производство и сумата от 114.76 лв. разноски в
заповедното производство.
5
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6