№ 22937
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110108966 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 134545/15.04.2025 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу К. Й. И., с
ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от общо 1410.69 лева, представляваща цена на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к.
**********, аб. № ********, формирана, както следва: 1/ сумата от 1133,10
лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 253,88 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 1133.10 лева за период от 15.08.2022 г. до 07.02.2025
г., 2/ сумата от 18,18 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 5,53 лева
– обезщетение за забава върху сумата от 18.18 лева за периода от 16.02.2022 г.
до 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на исковата молба - 14.02.2025 г. до изплащане на вземанията.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период
1
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к.
**********, аб. № ********, ****** придобит по наследство от баба и дядо
по право на заместване от бащата на ответницата, въз основа на което и
съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия
при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в
забава, поради което претендира и обезщетение за забава.
С исковата молба са представени: удостоверение за идентичност на
административни адреси, молба за откриване на партида, списък на живущи,
заповед за определяне на недвижим имот в обезщетение, договор между СЕС
и ФДР със списък и протокол от ОС на СЕС, два броя общи фактури,
извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР и общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за битови потребители.
С писмо от СО е представено и удостоверение за наследници на К. И.
М.. От съда са изискани служебно справки за родствени връзки на лицата К.
И. М. и Л.А.И., както и на ответницата К. Й. И..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. Т. Д., е постъпил
писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се
оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.
Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, като се оспорва наличието на облигационни отношения с
ищцовото дружество.
Оспорва като недоказано ищецът да е доставял топлинна енергия до
процесния недвижим имот. Посочва, че по делото няма представени отчетни
документи или други доказателства, от които да се установят реалните
количества доставена топлинна енергия и топла вода за битови нужди.
Оспорва се дължимостта на такса за дялово разпределение и реално
извършване на такова. В тази връзка се оспорва и наличието на договор между
СЕС и ФДР и между ФДР и ищцовото дружество.
Прави възражение за давност по отношение на част от главниците и
обезщетенията за забава. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски по делото.
С определение № 32616/04.08.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД. Същото е
депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и
протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
2
Ответницата К. Й. И., чрез адв. Д. изразява становище за за цялостно
евентуално частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
Видно от заповед 2927/25.06.1975 г. на лицето К. И. М. е определено да
получи в собственост като обезщетение жилище – апартамент №
***********, гр. София.
Съгласно удостоверение за идентичност на админстративни адреси,
издадено от ГИС София, стар адрес: гр. София, ж.к. ********* представлява
актуален административен адрес: гр. София, ж.к. ************.
Видно от молба от 03.11.1988 г. лицето Л.А.И., с адрес: гр. София, ж.к.
**********, ****** същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде
открита партида на нейно име за имот с адрес: гр. София, ж.к. **********,
****** – при двама потребители. Уточнява се, че до момента партидата е била
на името на съпруга й Й.К.И.., който обаче е починал, и именно затова
жилището вече се обитава от две лица. Подписът в декларацията не е
оспорен.
От общи фактури за отчетен период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и
отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. се установява, че и двете
фактури са на името на лицето Л.А.И..
От договор между СЕС и ФДР от 27.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 05.09.2002 г., се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ АД /
предишно наименование – „Нелбо инженеринг“ ООД/. Последните изготвят
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002
г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице
въведена система за дялово разпределение през процесния период. В
протокола от ОС на СЕС имот – за апартамент № 57 е отбелязан като
потребител Л.А.И., като отново подписът й не е оспорен.
Видно от документите, представени от ФДР, за първия отоплителен сезон
– 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. – е осигурен достъп за отчет до имота като са
снети действителни показания на уредите. През втория отоплителен сезон –
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. вече измервателните уреди на радиаторите и
водомера са сменени с такива с дистанционен отчет. Уточнява се, че в
жилишето има два топлинни разпределителя и водомер, като се представя
сертификат за изправност на разпределителя.
3
На последно място, видно от приложено на л. 22 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
1133.110 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон –
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 516.85 лева, отразена в м. 06.2022 г. и
две допълнителни изравнителни сментки за същия период в размер съответно
на 6.42 лева и на 43.99 лева, отразени в м. 10.2022 г., както и изравнителна
сметка за отоплителен сезон – 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 548.18
лева, отразена в м. 06.2023 г. и две допълнителни изравнителни сментки за
същия период в размер съответно на 2.41 лева и на 15.25 лева, отразени в м.
08.2022 г.
Видно от справка за родствени връзки на К. И. М. същият е починал на
17.01.2009 г. като е имал съпруга Т. М.а и син Й.К.И...
Съгласно справка за родствени връзки на Л.А.И. същата е била съпруга
на Й.К.И.. като е майка на ответницата по делото К. Й. И.. Видно от справката
Л.А.И. е с ЕГН: ********** и е все още жива към м. февруари 2025 г. /когато е
изискана справката/ като данни да е починала до приключване на устните
състезания по делото не са ангажирани / извършена е и допълнителна справка
от съда към датата на постановяване на решението и лицето е все още живо/.
Видно от удостоверение за наследници на К. И. М. същият е оставил за
наследници – съпруга Т. Д. М.а и внучка К. Й. И.. Това е така, доколкото синът
на К. И. М. и Т. Д. М.а – лицето Й.К.И.. е починал преди родителите си – на
13.02.1986 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
4
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /настанителна заповед/ следва извод, че действително
процесният имот е собственост на ответницата К. Й. И.. Същата е едноличен
собственик на имота – по силата на наследственото правоприемство от своите
баба и дядо, по право на заместване от баща й. Последният от своя страна е
починал преди родителите си, поради което и неговата съпруга Л.А.И. не е
наследила своите свекър и свекърва.
В случая обаче ответницата К. Й. И. НЯМА качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период.
Това е така, доколкото по делото е представена молба декларация от
03.11.1988 г., с което именно лицето Л.А.И. / съпруга на Й.К.И../ е поискала
след смъртта на съпруга й партидата за парно отопление и топла вода за
процесния имот да бъде открита на нейно име.
Посочената молба съставлява предложение за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и
извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество / или
неговия праводател преди 1990 г./ е приело направеното предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно са
налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и лицето
Л.А.И. е възникнала много преди началото на исковия период и няма
доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана – до края на
процесния период /в съответствие с горните изводи е и тР.та съдебна практика
– напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на
Пернишкия ОС и др./. В молбата декларация лицето Л.А.И. е посочила, че
домакинството й, което ползва имота се състои от двама обитатели /доколкото
към 1988 г. дъщеря й е била малолетна/.
Процесната молба се намира в държане на ищцовото дружество, което я
представя към исковата молба т.е. същото е било запознато с нея. Ищецът е
приел да третира именно Л.А.И. като потребител съответно да встъпи в
5
облигационни отношения с нея – доколкото видно от общите фактури, а и от
изравнителните сметки и към процесния период партидата за имота
продължава да се води на името на Л.А.И.. На последно място по делото не са
налице данни същата да е починала към приключване на устните състезания.
В тази връзка именно между Л.А.И. и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за основателни,
доколкото по делото се установи, че потребител в имота е майката на
ответницата, а не самата ответница.
Това налага исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост – както за
главници за ТЕ и ДР, така и за обезщетения за забава. В тази връзка и не се
налага обсъждането на възражението за погасителна давност макар същото да
е поначало основателно за вземанията за топлинна енергия до м. 12.2021 г.
вкл.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото такива се дължат само на ответницата.
Ответницата претендира единствено разноски за адвокат в размер на 400
лева, които са действително извършени, видно от ДПЗС на л. 98 от делото.
Сумата не е прекомерна предвид цената на исковете от общо 1410.69 лева.
Предвид това и следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против К. Й. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. **********, ******, за осъждане на ответницата К. Й. И. в лично
качество като потребител да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
сумата от общо 1410.69 лева, представляваща цена на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к.
**********, аб. № ********, формирана, както следва: 1/ сумата от 1133,10
лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 253,88 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 1133.10 лева за период от 15.08.2022 г. до 07.02.2025
г., 2/ сумата от 18,18 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 5,53 лева
– обезщетение за забава върху сумата от 18.18 лева за периода от 16.02.2022 г.
до 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
6
датата на исковата молба - 14.02.2025 г. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на К. Й. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. **********, ****** сумата от общо 400 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
8966/2025 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Нелбо“ АД.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7