№ 27
гр. Елхово, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20242310100744 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени при условията на
кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.181, ал.1 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – Д. Т. С., с ЕГН **********, с адрес – гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“С.К.“
№2А, в исковата си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи, твърди, че със Заповеди peг. № 8121К -
2274/06.02.2017г. и peг. № 8121К - 4347/26.04.2017г. на Министъра на вътрешните работи,
считано от 01.02.2017г. е назначен на длъжност „Началник сектор “Информационни
технологии“ в РД“ГП“гр.Елхово при ГД“ГП“ към МВР, която длъжност изпълнява и към
настоящия момент. В иск.молба се изтъква, че посочените заповеди са постановени в
изпълнение на изменение на ЗМВР (§69 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР), в сила от 01.02.2017г.,
по силата на което служебното правоотношение на ищеца на държавен служител в МВР е
преобразувано в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, считано от
датата на влизане в сила на този закон. Твърди се, че след постановяване на Заповедите,
ответникът – работодател е преустановил заплащането на равностойността на полагаемата
се на ищеца по чл.181, ал.1 от ЗМВР храна и безплатна такава не му е била осигурена. В
иск. молба се излагат доводи, че правният статут на държавните служители по чл.142, ал.1,
т.2 от ЗМВР, какъвто се явява ищецът, се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния
ЗМВР, а приложимостта на чл.181, ал.1 от ЗМВР към служителите по чл.142, ал.1, т.2 от
ЗМВР произтича от обстоятелството, че текстът на нормата не разграничава категориите
служители, които имат право да получават безплатна храна или левовата й равностойност, от
което следва, че всички служители на МВР, включително и държавните служители по
чл.142, ал.1, т. 2 от ЗМВР имат такава привилегия. В тази насока ищецът сочи, че са и
разясненията на Тълкувателно решение 1/27.11.2024г. на Общото събрание на Гражданската
колегия на Върховния касационен съд на Република България по тълкувателно дело
№1/2024г.
Предвид на това, че нормата на чл. 181, ал.1 от ЗМВР предоставя правото на
безплатна храна на всички служители на МВР, вкл. приложима е и към служителите по
чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, какъвто се явява ищеца, то работодателят му дължи осигуряването
на храна или заплащане на нейната равностойност, която се определя ежегодно със заповед
1
на министъра на вътрешните работи. Осигуряването на храна или заплащане на нейната
равностойност е уредено с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР, като съгласно чл.4 от наредбата,
служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й
равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на Наредбата, Министърът на вътрешните работи със свои Заповеди №8121з-
1410/31.12.2020г., №8121з-1723/31.12.2021г., №8121з-130/31.01.2023г., №8121з-1400/05.09.
2023г., №8121з-10/04.01.2024г. и №8121з-641/29.04.2024г. е определил размера на левовата
равностойност на храната на служителите в МВР за периода от 2021 г. до 2024г.
Твърди, че за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., предшестващ предявяване на
иска, ищецът не е получавал безплатна храна, нито му е била заплащана левовата й
равностойност. Сочи, че за процесния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., левовата
равностойност на храната е в следните размери:
- за 2021г., съгласно Заповед №8121з-1410/31.12.2020г. - 120лв.;
- за 2022г., съгласно Заповед №8121з-1723/31.12.2021г. - 120лв..;
- от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., съгласно Заповед №8121з-130/31.01.2023г. - 120лв.;
- от 01.08.2023г. до 31.12.2023г., съгласно Заповед №8121з-130/31.01.2023г. изменена
със Заповед №8121з-1400/05.09.2023т. - 200лв.;
- за 2024г., съгласно Заповед №8121з-10/04.01.2024г., изм. със Заповед №8121з-
641/29.04.2024г.- 300лв.
Ищецът твърди и че тъй като за посочения период не му е била предоставена храна
или изплатена левовата й равностойност, ответникът му дължи левовата равностойност на
храната, както следва: - за месец декември 2021 г. - 120лв.: - за 2022г. - 12 месеца по 120лв. -
1440лв.; - от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. - 7 месеца по 120лв. - 840лв.; - от 01.08.2023г. до
31.12.2023г. - 5 месеца по 200лв. - 1000лв. и от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. - 11 месеца по
300лв - 3300лв., или общо за целия период - 6 700лв.
Ищецът сочи, че като допълнителна част от месечното възнаграждение, сумата за
храна се дължи заедно с него и се изплаща до 27-мо число през текущия месец, за който е
дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, утвърдени със Заповед №8121з-92/31.01.2019г. на министъра на
вътрешните работи, поради което ответникът е изпаднал в забава от 28-мо число на месеца.
За периода от 28-мо число на всеки месец, в който е следвало да бъде заплатено съответното
възнаграждение, в което не е включена равностойността на храната до предявяване на иска -
02.12.2024г. ответникът дължи лихва за забава върху всяка от главниците, в общ размер
1006.42лв., подробно посочени в исковата молба.
С горните доводи ищецът желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 6 700 лв., представляваща сбор от левовата
равностойност на полагащата му се и неизплатена от ответника храна за 36 месеца за
периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба /02.12.2024 г./ до окончателното й изплащане и
сумата от 1 006.42 лв., представляваща лихви за забава върху неизплатените месечни левови
равностойности на храна по чл.181, ал.1 от ЗМВР за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до
30.11.2024г., считано от момента, в който са станали изискуеми /28-мо число на текущия
месец/ до датата на предявяване на иск.молба - 02.12.2024г. Съобразно процесуалните
правила към иск.си молба ищецът е приложил писмени доказателства и е направил
доказателствено искане.
Ответникът – Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес - гр.София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, Булстат: *********, представлявана от гл.комисар А. Н. З.,
в качеството му на Директор, действащ чрез процесуалния си представител –
2
гл.юрисконсулт Я. Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок писмен
отговор по предявените против него искове, с който е взел становище, заявявайки
оспорването им по основание и доказаност, като е изложил подробни доводи в тази насока.
Твърди, че с изменението на чл.142, ал. 1 от ЗМВР (ДВ. бр. 14 от 2015 г., в сила от
01.04.2015 г.) е дефиниран статутът на служителите в МВР като държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито права
и задължения са регламентирани в ЗМВР (т.1), държавни служители с права и задължения,
уредени в ЗДСл (т.2), и лица, работещи по трудово правоотношение, с права и задължения
съобразно КТ и ЗМВР (т.3). Съгласно § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015 г., в
сила от 01.04.2015 г.) за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни
служители по чл.142, ал.1, т.2, чийто служебни правоотношения не са прекратени към 1
април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения.
Ответникът признава факта, че към момента на тези законодателни изменения
ищецът е бил държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР по чл.142,
ал.1, т.2 от ЗМВР, като със Заповеди № 8121К- 2274/06.02.2017г. и № 8121К-
4347/26.04.2017г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017г. е назначен на
длъжност „Началник сектор “Информационни технологии“ в РД“ГП“гр.Елхово при ГД“ГП“
към МВР.
Излага се, че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение №1/27.11.2024 г.
на ОСГК на ВКС има действие занапред във времето, както и че със Заповеди № 8121з-
1661/29.11.2024 г. и № 8121з-1662/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи е
разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата равностойност на храната за периода от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в определен в
заповедите размер.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД се иска съдът да вземе предвид, че
при неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД може да е
компенсаторно или мораторно, като винаги се реализира по съдебен път само при надлежно
сезиране. Същото възниква при установено главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение, а предметът на вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е обезщетение
за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. В този смисъл
обезщетение за забава под формата на лихва се дължи само върху парична сума,
представляваща редовно възникнало парично задължение и за съответния период на забава в
плащането му. В настоящия случай ответникът счита, че липсва законово дължимо
поведение от страна на работодателя по отношение на главното задължение, съответно не
може да се определи дата на забавата и какъв е размерът за обезщетението за вредите до
датата на подаване на исковата молба.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани, както и за присъждане на направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно в случай, че исковите претенции бъдат приети за
основателни, то е релевирано възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за редуциране на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца до минимално определения размер,
посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. С отговора си ответникът съобразно процесуалните правила
е представил писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. С депозирана молба е заявил поддържане на иск.си молба на същите
основания и със същите искания. С молбата си е взел становище и по съществото на спора,
като е направил искане за постановяване на Решение, с което да бъдат уважени изцяло
3
исковите му претенции.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Я. Т.,
ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове
по основание и размер. В хода на устните състезания въз основа на изложеното в писмения
отговор, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за
постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, като в този случай заявява искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съгласно ЗПП.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявени при условията на кумулативно съединяване
осъдителни искове: – иск по чл.181, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на сумата от 6 700 лв.,
представляваща сбор от левовата равностойност на полагащата се на ищеца и неизплатена
от ответника храна за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г. и иск по чл.86 от
ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 006.42 лв., представляваща сбора от лихвите за забава,
начислени за периода на забавата от падежа на всяка неизплатена месечна левова
равностойност на храна по чл.181, ал.1 от ЗМВР за 36 месеца за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2024г., считано от момента, в който всяка една от главниците е станала изискуема /28-
мо число на текущия месец/ до датата на предявяване на иск.молба - 02.12.2024г.
По делото не се спори, а и от приложените към иск.молба на ищеца писмени
доказателства - Заповед № 8121К- 2274/06.02.2017г. и Заповед № 8121К-4347/26.04.2017г., и
двете издадени от Министъра на вътрешните работи, се установява несъмнено, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период от 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г. включително, съгласно което ищецът е полагал труд като „Началник на сектор
„Информационни технологии“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово при
Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР. Или ищецът е със статут на държавен служител
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, което обстоятелство се признава и от ответника с писмения му
отговор.
Не е спорно по делото, че на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР служителите в МВР
имат право на безплатна храна или на левовата й равностойност, като съгласно ал.4
размерът на сумите и доволствията се определя ежегодно със Заповед на министъра на
вътрешните работи. За процесният период 01.12.2021г. - 30.11.2024г. размерите на паричната
равностойност на полагаемата храна е определена както следва: - по 120 лева за периода до
31.07.2023 г. /съгласно заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-
1410/30.12.2020 г., № 8121з-1723/31.12.2021 г., № 8121з-130/31.01.2023 г. и № 8121з-
1661/29.11.2024г./; - по 200 лв. за периода 01.08.2023 г. - 31.12.2023 г. /съгласно заповед №
8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед № 8121з-1400/05.09.2023 г., № 8121з-
1661/29.11.2024г./; - по 300 лв. за 2024 г. /съгласно заповеди № 8121з-10/04.01.2024 г.
изменена със заповед № 8121з-641/29.04.2024 г. и № 8121з-1661/29.11.2024г./. Или от
посочените представени от ответната страна заповеди се потвърждава изложеното в
исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на храната, която
се полага на служителите в МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Така видно от
представените цитирани по-горе Заповеди на Министъра на вътрешните работи, за периода
от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната е била в следните
размери: - за периода от 01.12.2021г. до 31.07.2023г. 2021г. – 120 лв. месечно; - за периода от
01.08.2023г. до 31.12.2023г. – 200 лв. месечно; - за периода от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. –
300 лв. месечно.
По делото посочените по-горе факти са безспорни и категорично се установяват от
приетите писмени доказателства. Спорен е въпросът дължи ли се левовата равностойност на
4
държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2, какъвто се явява ищецът. На този въпрос
е даден изричен отговор с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г.
на ОСГК на ВКС, съгласно което държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния
служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й
равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, т.е. категорично е разрешен въпросът относно дължимостта на
претендираните от ищеца суми, като те му се дължат.
Възражението в отговора, че цитираното Тълкувателно решение действало занапред
от датата на приемането и нямало обратно действие, е неоснователно. Не следва да се прави
аналогия с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, доколкото същото касае поставен конкретен въпрос и то по отношение на давността
относно вземането по време и докато трае изпълнителния процес. Същото е постановено
действително заради гарантиране на принципа на правна сигурност с оглед постановеното
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което
преобръща практиката във връзка с конкретния въпрос. Настоящият случай не е такъв,
поради което Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г.
действа със задна дата, от приемането на законовата разпоредба, като то всъщност я тълкува.
Следва да се посочи, че по делото е представена и Заповед № 8121з-1661 от
29.11.2024г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която е разпоредено да се
изплатят на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто се явява ищецът,
равностойността на храната по чл.181, ал. 1 от ЗМВР за периода от 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г. съобразно условията определени с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
МВР /обн.ДВ бр.52 от 2015г./. Освен това изрично е визирано, че Заповедта на Министъра
на вътрешните работи е издадена на основание чл.181, ал.4 от ЗМВР и е в съответствие със
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2024 г., ОСГК. Съдът намира, че представената от ответника Заповед № 8121з-1661 от
29.11.2024 г. на Министъра на вътрешните работи в допълнителна степен обосновава и
доказва исковата претенция по чл.181, ал.1 от ЗМВР.
При това съобразно гореизложеното се явява основателна претенцията досежно
заявената главница от 6 700 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. /по 120 лв. за
всеки от 20 - те месеца в периода от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. - 2 400 лв.; по 200 лв. за
всеки от 5-те месеца в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2024 г. – 1 000 лв. и по 300 лв. за
всеки от 11-те месеца в периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3 300 лв./.
По делото липсват твърдения, а и подкрепящи ги доказателства за това ответникът
да е изплатил посочената по-горе сума, поради което и искът за нейното заплащане
следва като основателен да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за заплащане
на законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024г. до
изплащането й.
Съдът намира за основателен и иска за мораторна лихва, която се дължи на
основание чл. 86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността за забава от изпълнение на задълженията на ответника. В този смисъл е
доказано наличието на главно вземание, както и настъпване на изискуемостта на същото. От
представените по делото писмени доказателства /Вътрешните правила за заплащане на
заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, утвърдени с приложената
към отговора на ответника Заповед №8121з-92/31.01.2019г. на министъра на вътрешните
работи,/ се установява, че срокът за изплащане на равностойността на храната /изплащане на
заплатите/ е 27-мо число на съответния месец, поради което и съобразно чл.84, ал.1 от ЗЗД,
ответникът изпада в забава за главницата на деня следващ този на падежа - 28-мо число на
5
текущия месец. Следователно дължимото за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г.
обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване
на иска, изчислено от съда на основание чл. 162 от ГПК за изтеклия период на забавата
28.12.2021 г. 01.12.2024 г., чрез www.calculator.bg, възлиза на сумата от общо 1 006.42 лева.
По отношение размера на лихвата за забава, съдът приема за правилни посочените в
исковата молба лихви за всеки от месеците, поради което и този иск като основателен следва
да бъде уважен до заявения размер от 1 006. 42 лв.
Разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските следва да се
присъдят в полза на ищеца, но същият не е претендирал присъждане на сторени
съдебно-деловодни разноски, а и не са ангажирани доказателства за направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на общата
сума от 318.00 лева /268.00 лева за иска по чл.181, ал.1 от ЗМВР и 50.00 лева за иска по
чл.86 от ЗЗД/, както и 5.00 лева държ.такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, РС-Елхово
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №46,
Булстат: *********, представлявана от гл.комисар А. Н. З., в качеството му на Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. С., с ЕГН **********, с адрес – гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“С.К.“ №2А,
сумата от 6 700.00 /шест хиляди и седемстотин/ лева - главница, представляваща
дължимата на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР месечна равностойност за храна за периода
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 02.12.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 006.42 /хиляда и шест лева и 42 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от 28.12.2021 г. до
01.12.2024 г. включително, от датата на падежа й - 28-мо число на месеца, за който се отнася,
до завеждане на исковата молба в съда - 02.12.2024 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, с
посочени по-горе данни, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово сумата от общо 318.00 /триста и
осемнадесет/ лева, представляваща размера на дължимата държавна такса върху
уважените искове и държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6