Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49/30.01.2017 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар А. и с участието на прокурора Д*** , като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 11/2017 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение от 30.11.2016 г. по АНД № 305/2016 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 12-000731/12.09.2016 г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Х*** ” ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр.Берковица, ул.К*** № * , представлявано от управителя А. И*** И., в размер на 300лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение по чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и писмено становище моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция поради нарушаване на закона.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника адв.Г., в съдебно заседание, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като липсвали доказателства за извършено от дружеството нарушение.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че лицето Д*** И*** К*** , която е подреждала дърва, е престирала работна сила, с установено работно време, работно място. Поради което е правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че са налице трудови правоотношения, още повече предвид приложения договор за изработка, с което е възложена определен обем и възнаграждение за това. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за прикрито трудово правоотношение, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от дружеството, доколкото не са събрани доказателства и не е оспорен приложения договор за изработка.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение като краен резултат не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, обаче, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето Д*** И*** К*** . Установеното, че същата е складирала/редила/ в палета дърва, естеството на тази работата е класически пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на работна сила в рамките на определено работно време. Толкова повече това важи за този вид дейност, която може да се окачестви не само като преимуществено сезонна, но представлява само част от дейността по добиване на дървесина. На следващо място от значение е и личността на извършващия този вид дейност, доколкото уменията са от значение за постигането на определен резултат. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че този вид дейност е трудова и правоотношението между дружеството и лицето е следвало да бъде уредено с като трудово, т.е. такова по предоставяне на работна сила. Както вече се изтъкна по-горе, това е класическо облигационно правоотношение, за постигане на определен резултат.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Районен съд Берковица от 30.11.2016 г. по АНД № 305/2016 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: