Решение по дело №4053/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 548
Дата: 26 май 2016 г. (в сила от 2 август 2016 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20155530104053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         26.05.2016 година                 град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

 

На     17      май                                                          2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                        Председател:     МИЛЕНА К.   

                                              

Секретар: М.К.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ    МИЛЕНА К.

гр.дело № 4053 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

 

    Ищцата Д.Я.Д. твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 25/21.02.2011г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ била назначена на работа в „Н. ЗАПРЯНОВ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Тракия, общ.Опан, обл. Стара Загора, на длъжност - главен счетоводител, с код по НКПД24116002. Въз основа задължение по подписания договор постъпила на работа на 21.02.2011г. Трудовите си задължения изпълнявала до края на месец август 2014г., с основно трудово възнаграждение по договора в размер на 750 лева, а брутно възнаграждение в размер на 920 лева, като последно такова била получавала за месец декември 2013г. , за останалите месеци: януари 2014г., юни 2014г., юли 2014г., август 2014г., септември 2014г., октомври 2014г., ноември 2014г., декември 2014г. не й било изплатено нито едно трудово възнаграждение. На 01.09.2014г. занесла заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда в офиса на адрес: гр.Стара Загора, кв. Индустриален, ул."Промишлена", в който офис се помещавали всички фирми, представлявани от Диана Начева Запрянова, включително и „Н.ЗАПРЯНОВ"ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора. Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение го предоставила на Доника Русева, която винаги получавала и обработвала документи от Н.ЗАПРЯНОВ ЕООД, ЕИК: *********.

Тя й обяснила, че след като бъде входирана и подписана от управителя ще и се обади, за да я получи обратно, ведно с всички останали полагащи се документи от досието и. Няколко месеца не получила обаждане, също  и необходимите и документи. Обърнала се за съдействие към изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", дирекция „ Инспекция по труда" гр.Стара Загора като подала Искане с вх. №0068-4443/01.10.2014г. за извършване на проверка в обекта на „Н.ЗАПРЯНОВ"ЕООД, ЕИК: *********, относно нарушения на трудовото законодателство. След направена първоначална проверка получила писмо от Камен Маринов - Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Стара Загора, с което я уведомявали, че от прегледа на ведомостите на заплатите се констатирало, че полагащото и се трудово възнаграждение било начислено, но не е изплатено.

Наложило се да ползва услугите на Нотариалната кантора на нотариус Стефка Чавдарова с peг. №381 в НК с район на действие PC гр.Стара Загора, чрез която да бъде изпратено нотариално уведомление от 03.11.2014г. с рег.№ 3873, том 1, акт.163 , с което за пореден път да помоли управителя на Н.ЗАПРЯНОВ ЕООД, ЕИК: *********, за прекратяване на трудовия договор между нея и дружеството на Основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, след което да й бъде издаден документ за прекратяване на договора, да се попълни надлежно данните за прекратяването в трудовата й книжка, като й бъдат предадени незабавно. Също така на осн. чл.221, ал.1 от КТ да й начислят и изплатят едно брутно трудово възнаграждение, като обезщетение за прекратения по този начин трудов договор, на осн. чл.224, ал.1 от КТ да й начислят и изплатят обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и да й се изплатят всички неизплатени до момента трудови възнаграждения.

На 17.12.2014г. получила писмо с обратна разписка от „Н.ЗАПРЯНОВ ЕООД, ЕЖ: *********, след което видяла, че в писмото е приложена Заповед №3/10.12.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение между нея и дружеството на основание чл.325 т. 1 от КТ, което правно основание не съответства на фактическото положение и изнесеното по-горе в обстоятелствената част.

Посетила отново офиса, находящ се на адрес: гр.Стара Загора, кв. Индустриален, ул."Промишлена" № 5 и същата служителка Доника Русева и обяснила, че управители няма в момента в офиса, с които може да разговаря, потърсила си трудовата книжка, също й било отказано да я получи, тъй като досието й било изгубено. Не получила и желаните от нея УП-3 и УП-2. След гореописаната ситуация, била лишена от възможността за получаване на парично обезщетение от „ Бюро по труда „ гр.Стара Загора.

За неизплатено задължение на вземания по трудови възнаграждения подала заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до Районен съд гр.Стара Загора, където било образувано ЧГД № 690/2015г. След преценка на съдебния състав, били налице предпоставките за уважаване на искането й, получила на основание чл.411, ал.З от ГПК, Заповед № 509 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2015г. с разпореждане, длъжникът „Н.ЗАПРЯНОВ"ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, да заплати на кредитор Д.Я.Д., ЕГН:**********, адрес *** сумата 8 602 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 480 лева , представляващи адвокатско възнаграждение.

От отдел „ Призовки" към PC гр.Стара Загора, са посещавали адреса на дружеството „Н.ЗАПРЯНОВ"ЕООД, ЕИК: *********, регистриран в публичния Търговски регистър, а именно: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, но представляващ не е откриван. Залепено е уведомление по седалище, неизвестно къде в селото. Изчакан е срока, предоставен за възражение , но така и никой не се е възползва от възможността си да го направи. След което, съдът издал изпълнителен лист срещу„Н.ЗАПРЯНОВ"ЕООД, ЕИК: *********, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №509 от 04.02.2015г. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20155530403056 по описа на ДСИ при PC гр.Стара Загора. Като за образуване на гореописаното дело платила всички такси за образуване , справки и запор. Съдебен изпълнител Раданова - ДСИ при PC гр.Стара Загора е осъществила действия по принудително удовлетворяване на вземането. В хода на изпълнителното дело, получили съобщение, с което съдът ги уведомявали, че срещу Заповед № 509 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2015 г. е издадена по ЧГД № 690/2015 г. на PC гр. Стара Загора е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК в което твърдял, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане, получено на 29.07.2015г., съдът указва, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

След подаване на възражението по чл.414 от ГПК от страна на длъжника, за нея възникнал правен интерес да се установи съществуването на вземане от нейна страна по отношение на „Н.ЗАПРЯНОВ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора в посочения размер в издадената заповед за изпълнение.

Предвид указанията на съда и предоставената  възможност по чл.415 от ГПК със съобщение от 29.07.2015г. на Районен съд гр.Стара Загора по ЧГД №690/ 2015г. по описа на съда и в законоустановения едномесечен срок предявявала настоящият иск относно вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което  да признае за установено вземането на ищцата по отношение на длъжника „Н.ЗАПРЯНОВ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, дължимите присъдени по реда на чл.410 от ГПК по ЧГД№ 690/ 2015г. суми както следва:

Дължими трудови възнаграждения сумата 8 602 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2015г. до изплащане на вземането. 2. Присъдената сума за разноски по ЧГД  № 690/2015г. размер на 480 лева, представляващи - адвокатски хонорар. Претендира за направените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото.

 

  Ответникът „Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от Диана Начева Запрянова, в законоустановения срок представя писмен отговор, в който оспорва изцяло иска. Моли съда да отхвърли иска изцяло. Подробни съображения излага в отговора по делото. Претендира за направените разноски по делото.

В проведените съдебни заседания на 23.02.2016г. и на 17.05.2016г. съдът допусна изменение на исковете, поради което същите следва да се разглеждат като предявени както следва: исковете за трудови възнаграждения за м.януари, юни, юли, август, септември и октомври 2014г. – в размер на 3969,22 лева, обезщетение по чл.221 от КТ – в размер на 920,92 лева, искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ – в размер на 3466,12 лева, или общо в размер на 8 356,26 лева.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от приложеното ч.гр.д. № 690/2015г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение № 509/04.02.2015г., по силата на който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 602,00 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014г., обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ,  ведно със законната лихва върху сумата от 03.02.2015г., както и сумата от 480 лева, представляваща направени разноски по делото. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника.

 

          В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

 

Безспорно установено по делото е, че ищцата е работила при „Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от Диана Начева Запрянова по трудов договор /видно от трудов договор  № 25 от 21.02.2011г./.

        Страните не спорят, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено със Заповед № 3/10.12.2014г., считано от 10.12.2014г. Видно от същата, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ. В исковата молба ищцата твърди, че тази заповед й е връчена на 17.12.2014г. Същата не е оспорила заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение в предвидения 2-месечен срок според чл.358, ал.1 т.2 от КТ. Ето защо, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законна и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ.

По отношение на претендираното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, съдът счита, че същият е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал.1 от КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.327 ал.1 т.2 и 3 от КТ. В конкретния случай, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ, а не на основание чл.327 ал.1 т.2 и 3 от КТ, поради което не е налице предпоставката за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. Ето защо, искът по чл.221 ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

По отношение на претендираните трудови възнаграждения:

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.  Според алинея втора  разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва равна на основния лихвен процент за съответния период. Дължимата сума следва да се присъди с удържан от нея данък общ доход в съответствие с чл.40 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

 

По делото са приети първоначално и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, които съдът възприема като компетентни и мотивирани. От заключенията на вещото лице, които не са оспорени от страните по делото, е видно, че ответникът  не е изплатил на ищцата  трудови възнаграждения за м.януари, юни, юли, август, септември и октомври 2014г. – в размер на 3969,22 лева /нетна сума/. Не е заплатено обезщетение за неизползван платен отпуск на ищцата за 75 работни дни в размер на 3 466,12 лева – чиста сума.

 

        Предвид събраните доказателства по делото, съдът счита, че ищцата не е получила трудовото си възнаграждение от ответника, поради което исковете за неизплатено трудово възнаграждение за м.януари, юни, юли, август, септември и октомври 2014г. са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.  

         

        Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 3969,22 лева, считано от постъпване на заявлението в съда на 03.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.

 

 

  По отношение на претендираното обезщетение по чл.224 от КТ, съдът счита, че същото е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не е заплатено обезщетение за неизползван платен отпуск на ищцата в размер на 3 466,12 лева – чиста сума.

Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че иска  за обезщетение по чл.224 от КТ е основателен и доказан до размера, претендиран от ищцата, поради което следва да го уважи изцяло.

 

                  Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 3 466,12 лева, считано от постъпване на заявлението в съда на 03.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.

 

          На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото и по ч.гр.д. № 690/2015г. по описа на РС-Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 950,40 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.

 

         На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете направените разноски по делото в размер на 10,70 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат и за вещо лице.

 

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати  по сметка на Районен съд гр.Стара Загора държавна такса в размер на 298,00лв., както и сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

         

Водим от горните мотиви, съдът

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от ДИАНА НАЧЕВА ЗАПРЯНОВА, със седалище и адрес на управление: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, ЕИК *********, че същия дължи на Д.Я.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Димитър Асенов № 87, ет.6, офис2, чрез адвокат С.М. сумата от 3969,22 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.януари, юни, юли, август, септември и октомври 2014г., сумата от 3 466,12 лева, представляваща  обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2015г.  до окончателното им изплащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Д.Я.Д., с п.а. против "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, с п.а.  заповед№ 509/04.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 690/2015г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 920,92 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

          ОСЪЖДА "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от ДИАНА НАЧЕВА ЗАПРЯНОВА, със седалище и адрес на управление: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Я.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Димитър Асенов № 87, ет.6, офис2, чрез адвокат С.М. сумата от 950,40 лева, представляваща направени разноски по делото и по ч.гр.д. № 690/2015г. по описа на РС-Стара Загора.

 

           ОСЪЖДА Д.Я.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Димитър Асенов № 87, ет.6, офис2, чрез адвокат С.М. ДА ЗАПЛАТИ НА  "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от ДИАНА НАЧЕВА ЗАПРЯНОВА, със седалище и адрес на управление: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, ЕИК ********* сумата от 10,70 лева, представляваща направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

         ОСЪЖДА "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от ДИАНА НАЧЕВА ЗАПРЯНОВА, със седалище и адрес на управление: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Стара Загора държавна такса в размер на 298,00лв.

 

         ОСЪЖДА "Н.ЗАПРЯНОВ“ ЕООД, представлявано от ДИАНА НАЧЕВА ЗАПРЯНОВА, със седалище и адрес на управление: с.Тракия, общ.Опан, обл.Стара Загора, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд гр.Стара Загора сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: