№ 21101
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110117040 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против А.
А. К., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 3
243,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 465,00
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024
г., сумата 41,11 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
9,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
03.06.2024 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 35766/2024 г. по описа на СРС, 126
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
1
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът е наемател на процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва исковете, като
моли за прекратяване на делото, доколкото между страните е постигнато
споразумение, по което вече е заплатена първата вноска.
По делото е конституирано трето лице-помагач "Т С" ООД, което не
оспорва така направените твърдения в исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава –
че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума;
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докаже погасяване на задълженията.
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение
между страните с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на който ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 3
243,16 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за апартамент, находящ
се в С Ж. К. Л БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, с аб. № ***.
Видно от представените по делото доказателства на 18.06.2025г. между
„Т С“ ЕАД и А. А. К. е било сключено споразумение, по силата на което
ответникът признава задълженията си, предмет на настоящото производство и
се задължава да заплати на ищеца цялата сума на 18 вноски, всяка в размер на
122,41 лв., за периода от 18.06.2025г. до 18.11.2026 г.
С молба от 24.09.2025г. ищецът е признал, че въз основа на
споразумението към датата на входиране на молбата е постъпило плащане в
2
размер на 368,91 лева.
На следващо място, в проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца изрично призна
правнорелевантното обстоятелство, че след депозиране на молбата от
24.09.2025г. е постъпило още едно плащане в размер на 123 лева, поради което
остава неплатена единствено главница в размер на 3284,27 лв., част от
мораторните лихви в размер на 163,58 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на погасяване на
задължението в размер на 491,91 лева, което се признава от ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г.,
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
Доколкото съгласно твърдението на ищеца с извършеното плащане от
ответника до момента са погасени 310,74 лв. – мораторни лихви върху
главниците, както и 181,17 лв. – разноски за държавна такса в заповедното
производство и исковото производство, поради което остават неплатени
единствено двете главници за топлинна енергия и дялово разпределение,
ведно със законната лихва, мораторна лихва върху главницата в размер на
163,58 лева и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл.
76, ал. 2 ЗЗД, незаплатени са следните суми: сумата в размер на 3 243,16 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 163,58 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г.,
сумата 41,11 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото
производство, т.е. общо 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к.Л. БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП *** дължи на „Т С“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я *** сумата в
размер 3 243,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 163,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 03.06.2024 г., сумата 41,11 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 35766/2024 г. по описа на СРС, 126
състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за мораторна лихва
върху главница топлинна енергия за разликата над уважения размер от 163,58
лв. до пълния предявен размер от 465 лв.; както и иска за сумата 9,32 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № ч. гр. д. 35766/2024 г. по описа на СРС, 126 състав
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.Л. БЛ ***
ВХ *** ЕТ *** АП ***, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Я *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 150 лева, разноски в производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач Т С ЕИК ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4