№ 22817
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110156728 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от П. В. С. срещу М. С. М..
Ищецът твърди, че изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „К.“. С
документ с рег. № 148/04.07.2023 г., подписан и представен от ответника – инспектор
„режимна дейност“, като представител на началника на затвора – София по ЧНД №
3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав (с предмет искане за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода“
на ищеца) ответникът, в нарушение на служебните си задължения, заявил неверни
обстоятелства относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца, като посочил
към 04.07.2023 г. – намалени с работа 4 месеца и 23 дни и остатък от наказанието 4 години, 4
месеца и 19 дни, вместо правилните намалени с работа 11 месеца и 21 дни и остатък от
наказанието 3 години, 8 месеца и 16 дни. Твърди, че с изготвената справка ответникът,
излизайки извън служебните си правомощия, действайки вече в лично качество, макар
използвайки служебното си положение, умишлено причинил на ищеца значителни вредни
последици, тъй като с посочения голям остатък от наказанието на ищеца било отказано
условно предсрочно освобождаване. Сочи, че вследствие на така дадената невярна справка
относно намаления с работа период и остатъка от наказанието и в резултат на това отказа за
предсрочното му освобождаване, ищецът претърпял неимуществени вреди – физическо и
психическо страдание, притеснение, значителен дискомфорт, напрегнатост, накърняване на
човешките му права и достойнство, нарушени били спокойствието и сънят му, станал
изнервен и раздразнителен, изпаднал в безнадеждност и отчаяние, срамувал се от начина, по
който се отнесли с него, изпитвал чувство на незащитеност, малоценност и разочарование,
влошил отношенията си със семейството си, съпругата си и детето си. Счита, че
причинените неимуществени вреди са в пряка връзка с невярната информация, предоставена
на СГС от страна на ответника. Поради изложеното моли за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в
периода от 04.07.2023 г. до 16.10.2023 г. поради представена по ЧНД № 3269/2023 г. по описа
на СГС, НО, 18 състав от ответника справка с рег. № 148/04.07.2023 г., съдържаща неверни
твърдения относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца и остатъка от
наказанието му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който счита иска за
недопустим, евентуално - неоснователен. Твърди, че не действа като частен субект, а като
процесуален представител – служител на ГДИН, упълномощен от началника на затвора в гр.
София, поради което делото е подведомствено на административните съдилища и подлежи
на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. Счита, че надлежен ответник по иска е Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Оспорва наличието на противоправно поведение,
освен това счита, че подписаната от него справка не е единствен мотив за оставяне без
1
уважение на искането на ищеца за условното му предсрочно освобождаване. Поддържа, че
преживяванията на ищеца не са от такова естество, че да породят у него стрес и
емоционално страдание над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието
лишаване от свобода. Моли за прекратяване на делото и за изпращането му на АССГ,
евентуално за отхвърляне на иска.
Разпределение на доказателствената тежест:
Искът е за умишлено причинени от ответника неимуществени вреди, свързани с
изпълнението на служебните му задължения. Твърденията за умишлено осъществяване на
деянието сочат на квалификация на иска по чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2
ЗИНЗС, вр. чл. 45 ЗЗД. За да възникне деликтната отговорност на ответника е необходимо
ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките на чл. 45
ЗЗД, а именно: наличие на противоправни действия или бездействия на ответника,
извършени при изпълнение на негови служебни задължения и спрямо ищеца, както и
настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите и техния размер. В
хипотеза на твърдения за умисъл, ищецът трябва да установи и умисълът, за което не сочи
доказателства.
В случай, че ищецът установи горните предпоставки, ответникът следва да ангажира
доказателства за опровергаване на презумпцията за виновност, както и фактите, на които
основава своите възражения.
По отвода на ответника за неподведомственост на спора пред Софийски районен
съд:
Преценката за подведомственост и подсъдност, когато съдът следи служебно за нея,
както и за това дали соченият ответник е процесуално легитимирана страна в процеса,
зависят от установяване на материалноправната норма, която урежда спорното право.
В съдебната практика няма противоречие в схващането, че в случаите, когато
органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за
лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се
търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна
принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение
на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните
служби „Изпълнение на наказанията“, началниците на пробационните служби и арестите, по
своя характер са административни органи. Те функционално принадлежат към системата на
изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в
определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, наложени от
съдилищата с влезли в сила съдебни актове (в този смисъл т. 8 от Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС). При искове за обезщетение за вреди,
произтичащи от отношения на равнопоставеност между субекта, извършил нарушението, и
засегнатото от нарушението лице, делата са подсъдни на общите съдилища.
Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В Закона за Министерство на вътрешните
работи, който следва да се прилага и в случая – чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, са установени
специални правила за това кога държавните служители в МВР носят имуществена
отговорност за вреди, причинени на трети лица. В чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР е
предвидено, че за вреди, причинени на граждани по непредпазливост при или по повод
изпълнение на служебните си задължения, държавните служители в МВР не носят
имуществена отговорност към увредения, като в тези случаи държавата е длъжна да
обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите
правила на гражданското право. Съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР за вредите, причинени
умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение
на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в
съответствие с гражданския закон. При тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че
личната имуществена отговорност на държавните служители, какъвто е и ответникът, за
обезщетяване на причинени вреди на граждани е ограничена, като е предвидено, че тя може
да бъде ангажирана само в случай, че тези вреди са причинени от тях в резултат на
умишлени действия, в резултат на престъпление или в резултат на действия, които не са
извършени при или по повод изпълнение на служебните задължения. Те обаче не носят
2
имуществена отговорност за вреди тогава, когато те са причинени в резултат на действия,
извършени от тях при или по повод изпълнение на служебните им задължения и по
непредпазливост. В тези случаи имуществена отговорност за обезщетяване на причинените
на гражданите вреди възниква за държавата.
В случая изложените в исковата молба твърдения, уточнени и в подадената от ищеца
допълнителна молба, сочат, че се претендира ангажиране на деликтната отговорност за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от конкретно посочени действия
(представяне на справка, съдържаща неверни твърдения) на ответника – физическо лице,
които са извършени от лицето в лично качество, при и по повод извършвани служебно
действия, както и с умисъл. С оглед така заявените фактически обстоятелства, съдът приема,
че отношенията между страните се регулират с метода на равнопоставяне на субектите,
поради което искът подлежи на разглеждане по общия ред на ЗЗД. Обстоятелството дали
ответникът е действал умишлено е въпрос, който следва да се преценява по съществото на
спора.
Следователно релевираната претенция намира своето правно основание в чл. 45, ал. 1
ЗЗД и компетентен да се произнесе по нея е Софийски районен съд (така Определение №
5639 от 4.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2521/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 4204 от
25.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3428/2024 г., III г. о., Определение № 4154 от 19.09.2024 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2612/2024 г., IV г. о., ГК и др.). Ето защо възражението на ответника
следва да се остави без уважение.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на довеждане за
доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е основателно и следва да бъде
уважено.
По искането за допускане на съдебно-психологична експертиза съдът ще се произнесе
в открито съдебно заседание, след изслушване и на свидетелските показания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника М. С. М. отвод за
неподведомственост на правния спор на гражданския съд и искането за изпращане на
делото на АССГ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.07.2025 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатия свидетел в откритото съдебно заседание, като
в случай, че същият не бъде доведен, без да са налице уважителни причини за това,
установени с надлежни доказателства, съдът ще отмени определението, с което го е
допуснал.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца за
назначаване на съдебно – психологическа експертиза за първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
3
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията, а на ответника – и препис от молба с
вх. № 222342/08.07.2024 г., подадена от ищеца.
Определението в частта, с която е оставен без уважение отводът на ответника за
неподведомственост на спора подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4