РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20233110114575
по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова претенция от И. В.
И., ЕГН **********, адрес: гр. В., с. К., ул. „В.“ ** срещу М. Й. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Д., общ. Б., с. З., ул. “Т.“ №**; 3. Й. Д., ЕГН
**********, адрес: обл. Д., общ. Б., с. З., ул.“Т.“ №**; С. Х. С. ЕГН
**********, адрес: обл. В., общ.С., с.Н.; С. В. Я. ЕГН: **********, адрес: гр.
В., с. К., ул.“В“ **; Д. В. К., ЕГН **********, адрес: обл. В, гр.Б, ул.“В Л.“ **
*; М. В. И. ЕГН **********, адрес: гр. В., с. К., ул."В.“ **; 3. С. М. ЕГН
**********, адрес: гр. Д., ул. “Р.“ №**, с правно основание чл. 69 ЗН, с която
се иска да бъдат допуснати до делба на следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в област В.,
община А., с. Б., м. П. с., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Нива, площ 579 кв. м, стар номер *****, при граници имоти
с идентификатор: **********, *******, ********;
2/ Поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в област В.,
община А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Овощна градина, площ 18432 кв. м, стар номер *******, при
граници имоти с идентификатор: ********,**********,**********,
********** и *********;
3/ Поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в област В.,
община А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Овощна градина, площ 9507 кв. м, стар номер ******, при
граници имоти с идентификатор: ************, ***********, ******** и
********;
1
4/ Поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в област В., о.
А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 7,
НТП Овощна градина, площ 9507 кв. м, стар номер *************, при
граници имоти с идентификатор *********, ***********, *********** и
**************
при следните квоти: за И. В. И. ЕГН: ********** - 7/192 ид.ч., за С. В.
Я. ЕГН ********** - 7/192 ид.ч.; за Д. В. К. ЕГН: ********** - 7/192 ид.ч.; за
М. В. И. ЕГН: ********** - 7/192 ид.ч.; за М. Й. Д. ЕГН: ********** - 68/192
ид.ч.; за З. Й. Д. ЕГН: ********** - 68/192 ид.ч.; за С. Х. С. ЕГН: ********** -
34/192 ид.ч.; за З. С. М. ЕГН: ********** - 96/192 ид.ч.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Страните са съсобственици на процесните недвижими имоти.
Същите били възстановени на наследодателя им С. Т. Х., с Решение ПК А.
БН-**/**05.1999г. Сочи се, че с решение по гр. д. № *****/15г. по описа на РС
Варна е извършена делба на имотите без в нея да са участвали всички
съсобственици, в частност наследниците на М. Х. П. /починала на
13.12.2012г./ - С. В. Я., Д. В. К., М. В. И. и И. В. И.. Поради неучастието на
всички сънаследници в делбата, се прави възражение за нищожност на
делбата. Поради невъзможност за постигане на съгласите между страните, се
моли за уважаване на исковата претенция при посочени квоти.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от З. С. М.. Не се оспорват фактите и обстоятелствата изложени в
исковата молба. Счита, че страните са правилно посочени, както и квотите им.
Моли се, съдът да допусне делба между посочените съделители и при
посочени квоти. Заявява готовност за сключване на споразумение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от страна на М. Й. Д. и З. Й. Д.. Твърди се, че исковата претенция е
допустима, но неоснователна. Не се оспорва, че страните са наследници на С.
Т. Х., както и че с решение от 29.12.2016 г. по гр. д. № *****/2015г. по описа
на РС Варна е извършена делба на процесните имоти без участието на всички
съсобственици. Отправя се възражение за изтекла кратка придобивна давност
по отношение на процесни имоти, в периода от 29.12.2016г. до завеждане на
настоящата искова претенция – 09.11.2023г. Ответниците били добросъвестни
владелци и в този смисъл се позовават на изтекла придобивна давност. От
влизане в сила на съдебното решение, по предходно водената между страните
делба, на 29.12.2016г., първоначално техния праводател В. Х. П., а в
последствие и ответниците упражнявали фактическата власт върху имотите,
ползвали ги като свои и правото им на собственост не било оспорвано. На
изложените основания молят исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендират присъждане и на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба само от З. Й. Д., в който заявява, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. Оспорва се качеството наследник на С. Т. Х. на М. Х. П.,
2
праводател на част от съделителите по делото. Сочи се, че представените
удостоверения за наследници са неактуални, като това относно наследниците
на С. Т. Х. е издадено със забележка „По семейните регистри на кметство с.
Сенокос не са намерени наследниците на С. Т. Х.. Поради липса на данни
истинността на това удостоверение не се гарантира от кметство с. С.“. В
същото не фигурира като наследник М. Х. П.. Счита, че делбата извършена с
решение по гр.д. № *****/2015г. по описа на РС Варна е извършена между
всички наследници на С. Т. и в този смисъл не е нищожна. Оспорват се
квотите посочени в исковата молба. Не се възразява, в случай че бъде доказано
наследственото правоотношение между М. П. и общия на всички
наследодател С. Т., извършването на нова делба.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от страна на М. В. И., в който излага, че няма претенции към
описаните в исковата молба имоти, както и с извършената делба по гр.д. №
****/2015г. по описа на РС Варна. Моли делото да се гледа в негово отсъствие
и съдът да постанови решение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на С.
Х. С., чрез назначения й особен представител. Моли се съдът да установи дали
искът е предявен между всички съсобственици и определени ли са правилно
квотите на страните.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на Д. В. К..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира
следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение за
наследници № **/19.02.2015 г., издадено от с. С., община Б., област Д.
относно С. Т. Х.. От него е видно, че същият е роден на 10.02.1890 г. и е
починал на 25.11.1965 г. като е издаден акт за смърт № ****/26.11.1965 г.,
съставен в град Д.. Негови наследници са сина му Х. С. Х. и дъщеря му З. С.
М..
От удостоверението за наследници на Х. С. Х., ЕГН **********, №
****/23.08.2022 г., издадено от Община Д. – град, е видно, че същият е
починал на 28.03.2012 г. Негови наследници са низходящите му – В. Х. П.а –
негова дъщеря; С. Х. С. – негова дъщеря; М. Х. П. – негова дъщеря и Х. Х. С.
– негов син. От същото това удостоверение за наследници се доказва, че Х. Х.
С. е починал на 16.11.2015 г. като не е оставил низходящи, а негови
наследници са В. Х. П. – негова сестра, С. Х. С. – негова сестра и М. Х. П. –
сестра еднокръвна.
Като писмено доказателство е прието удостоверение за наследници №
**/31.07.2023 г., издадено от с. З., Община Б., област Д., от което е видно, че В.
П. е починала на 16.02.2023 г. като е издаден акт за смърт № ** /17.02.2023 г.
Нейни наследници са двамата й сина М. Й. Д. и З. Й. Д..
От удостоверение за наследници, издадено от с. К., по отношение на М.
Х. П. е видно, че същата е починала на 13.11.2012 г. като нейни наследници са
3
И. В. И. – неин син, двете й дъщери – С. В. Я., Д. В. К. и М. В. И. – неин син.
От решение № БН.** от 31.05.1999 г., изготвено от Общинска служба по
земеделие и гори, с. А. е видно, че на наследниците на С. Т. Х. се
възстановяват в стари реални граници следните имоти – нива от 0.579, от
които 0.315 дка седма категория, 0.265 дка шеста категория местност П. с.,
имот № ***** по картата на землището, при граници № ****** – нива на
община А., км. Б. – неид. собственост; № ******* – полски път община А., км.
Б.; № ******* – нива община А. км. Б. – неид. собственост и № ******** –
населено място на с. Б..
С решение № БН – **на Общинска служба по земеделие и гори на с. А.
се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Т. Х. – овощна
градина от 37.451 дка седма категория, местност Ю., имот № ****** по плана
за земеразделяне при граници - № ***** – дере на община А. км. Б.; №
******** – полски път община А. км. Б.; № ******** – овощна градина на
наследниците на З. С. С. и № ****** полски път на община А. км. Б..
От приобщеното гр. д. № ****/2015 г. по описа на Районен съд – град
Варна е видно, че с протокол № БН – **/21.06.1999 г. на Общинска служба по
земеделие и гори, с. А. З. С. М. е въведена във владение на имотите, описани в
решение № БН – 0** /31.05.1999 г. и решение № БН – **/31.05.1999 г. на
Общинска служба земеделие и гори, с. А..
Прието по делото е решение № **** от 09.11.2015 г. по гр.д. №
****/2015 г. по описа на Районен съд – град Варна, от който е видно, че между
съделителите З. С. М., Х. Х. С., В. Х. П. и С. Х. С. е допусната делба по
отношение на възстановените в полза на С. Х. С. недвижими имоти при квоти
3/6 ид.ч. за З. М. и по 1/6 ид.ч. за останалите съделители Х. Х. С., В. Х. П. и С.
Х. С.. С решение № ****/29.12.2016 г. по гр.д. № ****/2015 г. по описа на
Районен съд – град Варна е извършена делба между съделителите по реда на
чл. 353 ГПК.
Като писмено доказателство по делото е прието заключение по
назначената СТЕ, от което се установява, че процесният поземлен имот с
идентификатор № ******** с площ 579 кв.м. в местност „П. с.“ е идентичен
на имота, описан в Решение № БН – **/31.05.1999 г. на ОСЗГ – А.,
представляващ имот № ***** с площ 0.579 дка в местност „П. с.“. Процесните
поземлени имоти с идентификатори № ******** с площ 18 432 кв.м., *******
с площ 9507 кв.м. и ********** – 9507 кв.м. /общо 37446 кв.м./ в м. Ю., общо
трите имота са идентични на имота, описан в решение № БН – **/31.05.1999 г.
на ОСЗГ – А., представляващ № ******, м. Ю., землище на с. Б., с площ
37.451 дка. Идентичността на имотите е установена по местонахождение,
площ и четири граници. Процесните поземлени имоти с идентификатори №
******** с площ 18 432 кв.м., ******* с площ 9507 кв.м. и ********** – 9507
кв.м. /общо 37446 кв.м./ в м. Ю. представляват изоставена овощна градина,
силно заплевена, захрастена, в която има горски насаждения. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че е извършило оглед на имотите и същите не
4
се обработват, видимо от години като имотът с площ от 18 432 кв.м. е
частично залесен има единични горски насаждения, заплевен. Посочва още,
че имот ******* с площ 9507 кв.м. е захрастен.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Д. Р. С., съпруга на М. Д., която заявява, че знае от свекърва си и
нейният баща, че притежават овощни градини в с. Б., местност Ю. с
насаждения от сливови дръвчета. Съпругът й и свекърва й се грижели за
дръвчетата. Брат му е искал да кандидатства по европейска програма, но не се
е случило тъй като дръвчетата са амортизирани и дал правата на съсед, който
да бере дръвчетата. Заявява, че последно е ходила миналата година и имотите
са обработени и са поддържани дръвчетата. Не знае какъв сорт сливи раждат
дръвчетата, но заявява, че не е ходила по време на резитбата, не знае с какви
препарати се обработват дръвчетата. Посочва, че съпруга й и брат му са
ходили да извършват агротехнически мероприятия, но не знае коя година е
било това. Твърди, че не познава З. и не знае, че и тя е собствен на имотите.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване
на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът
се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково
производство, чрез което се установява и принудително се осъществява
потестативното право за прекратяване на съсобствеността. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между
тях е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти.
По отношение направеното възражение за нищожност на предходно
водената съдебна делба между З. С. М., Х. Х. С. и В. Х. П. и С. Х. С., съдът
намира следното от правна страна: Нормата на чл. 75, ал.2 ЗН посочва, че
когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е
изцяло нищожна. Видно от съвкупния анализ на представените удостоверения
за наследници на С. Т. Х. и Х. С. Х. е, че удостоверение № **/19.02.2015 г.
съдържа непълноти, с оглед последващото удостоверение отнасящо се лично
до Х. С. Х., № ****/23.08.2022 г., което е подписано лично от длъжностното
лице по гражданско състояние без забележка. Удостоверение №
****/23.08.2022 г., издаден от Община Д. – град е официален свидетелстващ
документ /в този смисъл решение № 544/15.06.2009 г. по гр.д. № 2526/2008 г.
на 3 г.о. на ВКС/ и неговата доказателствена стойност не е оборена, поради
което следва изводът, че наследници на Х. С. Х. са неговите деца трите му
дъщери В. Х. П., С. Х. С., М. Х. П. и синът му Х. Х. С.. В производството по
гр.д. № ****/2015 г. по описа на Районен съд – град Варна не са участвали
наследниците на М. Х. П., предвид факта, че последната е починала на
13.11.2012 г., а исковата претенция за делба е предявена на 24.02.2015 г. С
5
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че извършената делба между
съделителите З. С. М., Х. Х. С., В. Х. П. и С. Х. С. е нищожна на основание чл.
75, ал.2 ЗН, поради което заявеното възражение за нейната нищожност се
явява основателно.
При съвкупна преценка на представените по делото писмени
доказателства - решение № БН - ** от 31.05.1999 г., изготвено от Общинска
служба по земеделие и гори, с. А., решение № БН – **на Общинска служба по
земеделие и гори на с. А., протокол № БН – **/21.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие и гори, с. А. относно извършен въвод във владение на
имотите, описани в решение № БН – 0** /31.05.1999 г. и решение № БН –
**/31.05.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори, с. А. на З. С. М. и при
съобразяване заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран
по делото доказателствен материал следва изводът, че на наследниците на С.
Т. Х. са възстановени: 1/ нива от 0.579 дка, от които 0.315 дка седма категория
и 0.265 дка шеста категория местност П. с., имот № ***** по картата на
землището, при граници № ****** – нива на община А., км. Б. – неид.
собственост; № ******* – полски път община А., км. Б.; № ******* – нива
община А. км. Б. – неид. собственост и № ******** – населено място на с. Б. и
2/ овощна градина от 37.451 дка седма категория, местност Ю., имот №
****** по плана за земеразделяне при граници - № ***** – дере на община А.
км. Б.; № ******** – полски път община А. км. Б.; № ******** – овощна
градина на наследниците на З. С. С. и № ****** полски път на община А. км.
Б. като същите са идентични с процесните имоти. Следователно на
наследниците на С. Т. Х. са реституирани, по реда на ЗСПЗЗ процесните
недвижими имоти, поради което същите се легимират като собственици на
последните. По отношение придобИ.ето на собствеността, респ.
съсобствеността, е нужно да се има предвид нормата на чл.77 от Закона за
собствеността, където е казано, че правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая
е налице възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, което е друг начин
за придобИ.е право на собственост, установен със закона. В тази връзка следва
да се има предвид, че по силата на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
възстановяването на правото на собственост в патримониума на лица, внесли
земи в ТКЗС, или техните наследници, става въз основа на административен
акт, издаден от Поземлената комисия, респ. от Общинската служба за
земеделие и гори. Следователно за възстановяването е необходим специален
административен акт, който има конститутивно действие както е посочено в
Тълкувателно решение № 1, постановено по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на
ВКС. В този смисъл решение № 726/08.11.2011 г. по гр.д. № 1829/2009 г. по
описа на първо г.о. на ВКС. В конкретния случай такива решения са били
постановени и са налице влезли в сила индивидуални административни актове
– решения на Общинска служба земеделие и гори, с. А., с които е
възстановена собствеността по отношение на посочените в тях недвижими
6
имоти. Последните са идентични с процесните имоти, т.е. налице са
юридически индивидуализирани вещи, които могат да бъдат обект на делба.
По делото, от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
върху тези индивидуализирани с решенията на Общинска служба земеделие и
гори, с. А. недвижими имоти, идентични с процесните е налице
съсобственост.
От представеното удостоверение за наследници на С. Т. Х., следва
изводът, че същият има двама наследника – сина му Х. С. Х. и дъщеря му З. С.
М. като всеки от тях наследява равна квота от наследството на баща си по ½
ид.ч., аргумент от чл. 5 ЗН.
Наследници на Х. С. Х. са четирите му деца - трите му дъщери В. Х. П.,
С. Х. С., М. Х. П. и синът му Х. Х. С.. Всяко от децата на Х. също наследява
равна квота от наследството на баща си, на основание чл.5 ЗН. В материята на
наследяването по закон принципът за равенство на брачните и извънбрачните
деца се проявява в равноправното им третиране като наследници от първи ред,
с дял равен на този, който се следва на всяко от брачните деца на
наследодателя. В този смисъл Научноприложен коментар на Закон за
наследството, колектив от автори, ИК „Труд и право“, град София 2016 г.,
стр.99. Предвид представеното удостоверение за наследници на Х. С. Х.,
ползващо се с материална доказателствена сила, следва изводът, че М. Х. П. е
еднокръвна сестра на останалите деца на Х. С. Х., но въпреки това същата
наследява равна квота от наследството на баща си. Доколкото квотата на Х. С.
Х. от наследството на С. Т. Х. е ½ ид.ч., всяко от децата на Х. С. Х. ще наследи
по 1/8 ид.ч.
В. Х. П. е починала на 16.02.2023 г. като нейни наследници са М. Й. Д. и
З. Й. Д. – нейни синове като всеки от тях наследява равна квота или по 1/16
ид.ч. от наследствените права на В. Х. П. по отношение наследството от баща
й Х. С. Х., аргумент от чл. 5 ЗН.
М. Х. П. е починала на 13.11.2012 г. като нейни наследници са двамата й
сина И. В. И., М. В. И. и двете й дъщери С. В. Я. и Д. В. К.. Квота на всеки от
тях е по 1/32 ид.ч. от наследствените права на М. Х. П. по отношение
наследството от баща й Х. С. Х..
Х. Х. С. е починал на 16.11.2015 г. като не е оставил нито низходящи,
нито съпруга. В случая негови наследници са трите му сестри – М. Х. П.
/еднокръвна сестра/, В. Х. П. и С. Х. С.. В случая приложение следва да
намери нормата на чл. 8, ал.1 и 3 ЗН, които посочват, че братята и сестрите
наследяват равни части, а еднокръвните и едноутробните братя и сестри
получават половината, от това което получават родните братя и сестри.
Следователно В. П. и С. С. ще получат дял в размер на по 2/24 всяка, а М. Х.
П. дял от 2/48. Дяловете в настоящия случай са изчислени по следната
формула /2x + x/2 =1 като х е равно на 2/3/. Предвид настъпилата смърт на В.
П. всеки от синовете й М. Й. Д. и З. Й. Д. ще наследят по 2/48 всеки /аргумент
от чл. 5 ЗН/, а предвид настъпилата смърт на М. Х. П. всяко от децата й И. В.
7
И., М. В. И., С. В. Я. и Д. В. К. ще наследи дял в размер на по 2/192 ид.ч.
С оглед гореизложените мотиви делът на съделителите приравнен към
един общ знаменател е както следва: за З. С. М. – 96/192 ид.ч.; за С. Х. С. –
24/192 ид.ч.; за М. Й. Д. – 20/192 ид.ч.; за З. Й. Д. – 20/192 ид.ч.; за И. В. И. –
8/192 ид.ч.; за М. В. И. – 8/192 ид.ч.; за С. В. Я. – 8/192 ид.ч. и за Д. В. К. –
8/192 ид.ч.
По отношение направеното възражение от З. Й. Д. и М. Й. Д. за
придобИ.е на получения в дял от В. Х. П. имот, по давност, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно е владението, когато владелецът е
придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е
опорочена. Не може да бъде прието за добросъвестно владението на
праводателя В. П. и в последствие на нейните наследници З. Д. и М. Д.,
доколкото в предходното производство по делбата не са участвали всички
съделители и постановената делба е нищожна, на основание чл. 75, ал.2 ЗН.
Нищожното придобивно основание не е годно да прехвърли право на
собственост, поради което и владението не може да се определи като
добросъвестно, по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. В този смисъл ППВС № 6/1974 г.
Следователно за придобИ.е по давност като обикновен владелец са
необходими 10 години, а от извършеното разпределение, по реда на чл. 353
ГПК и влизане в сила на решението не са минали 10 години до датата на
предявяване на искова молба, поради което следва изводът, че направеното
възражение за придобИ.е на имота, разпределен в полза на праводателката им
В. П., е неоснователно. За яснота, следва да се посочи, съдът не следва да
кредитира показанията на свидетелката Д. Р. С., доколкото същата е
заинтересова от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруга на
съделител в производството – М. Д.а, а освен това показанията й са
недостоверни с оглед събраните по делото доказателства, а именно
констатацията на вещото лице, че имотите не се обработват и то от години, че
е налице изоставена овощна градина.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че предявената искова
претенция се явява основателна и доказана, поради което подлежи на
уважаване, при посочените от съда квоти. Посочените от страна на ищеца
квоти не обвързват съда и не обосновават необходимост от постановяване на
отхвърлителен диспозитив при разминаване между твърдяните в исковата
молба квоти и тези определени от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба, на основание чл. 69 ЗН,
на следните недвижими имоти:
8
1/ Поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в област В.,
община А., с. Б., м. П. с., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Нива, площ 579 кв. м, стар номер *****, при граници имоти
с идентификатор: **********, ***********, **********3, **********;
2/ Поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в област В.,
община А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Овощна градина, площ 18432 кв. м, стар номер ******, при
граници имоти с идентификатор: *******, **********, *********,
********** и **********;
3/ Поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в област Варна,
община А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Овощна градина, площ 9507 кв. м, стар номер ********, при
граници имоти с идентификатор: ***********, **********, ******** и
**********;
4/ Поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в област
Варна, община А., с. Б., м. Ю., вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Овощна градина, площ 9507 кв. м, стар номер **********,
при граници имоти с идентификатор *******, ***********, ********* и
********
между съделителите: И. В. И., ЕГН **********, адрес: гр. В., с. К., ул.
„В.“ ** срещу М. Й. Д. ЕГН **********, с адрес: обл. Д., общ. Б., с. З., ул.
“Т.“ №**; З. Й. Д., ЕГН **********, адрес: обл. Д., общ. Б., с. З., ул.“Т.“ №**;
С. Х. С. ЕГН **********, адрес: обл. В., общ.С., с.Н.; С. В. Я. ЕГН:
**********, адрес: гр. В., с. К., ул.“В.“ **; Д. В. К., ЕГН **********, адрес:
обл. В., гр.Б., ул.“В.Л.“ **; М. В. И. ЕГН **********, адрес: гр. В., с. К.,
ул."В.“ **; З. С. М. ЕГН **********, адрес: гр. Д., ул. “Р.“ №**
при следните квоти: за З. С. М. – 96/192 ид.ч.; за С. Х. С. – 24/192 ид.ч.;
за М. Й. Д. – 20/192 ид.ч.; за З. Й. Д. – 20/192 ид.ч.; за И. В. И. – 8/192 ид.ч.; за
М. В. И. – 8/192 ид.ч.; за С. В. Я. – 8/192 ид.ч. и за Д. В. К. – 8/192 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9