Р Е Ш Е Н И Е
№260097/9.5.2022 г. 09.05.2022 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
На
03
май 2022
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА
КИРОВА
секретар Ц.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Р.Стоева
възз.гр.дело
№542 по описа на 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, подадена
чрез юриск. Т.С. против
Решение №337/30.06.2020 г., постановено по гр.д.№264/2020 г. по описа на ЯРС.
В изпълнение
на указания, дадени с Определение №725/24.08.2020 г., постановено по
възз.гр.д.№459/2020 г. на ЯОС, ЯРС е постановил по реда на чл.247, ал.1 от ГПК
Решение №260043/15.09.2020 г. по гр.д.№264/2020 г., с което е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №337/30.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№264/2020 г. по описа на ЯРС като вместо записаното в
диспозитива име на ищеца "Т. С. Б."
да се чете: "С.П.М.".
С посоченото Решение №337/30.06.2020 г.,
поправено с Решение №260043/15.09.2020 г. първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита
на населението" към МВР гр.София да заплати на С.П.М. с ЕГН **********, сумата
от 1240.32 лв. за извънреден труд през периода от 11.01.2017 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане
и направените по
делото разноски в размер на 197.03 лева, като ГД "ПБЗН" е осъдена да
заплати д.т. в размер на 50.00 лева и 150 лева разноски за вещо лице по сметката
на ЯРС. Със същото Решение е отхвърлен като неоснователен искът за разликата
над 1240.32 лв. до предявения размер от 1416.27 лв.
Въззивникът
атакува първоинстанционното решение изцяло, с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания. Въззивникът
счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в
МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните
престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба
в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на
закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане
на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма.
Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но
същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г.
Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8
часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа,
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава
коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от
МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25
лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В
подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ
- НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано
изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на
процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата
експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и
експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд -
по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по
заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът иска
отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявената в
производството искова претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане
на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция,
се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за
работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият С.П.М. не е подал
писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.
В о.с.з., въззивникът
не изпраща представител.
В писмено становище поддържа жалбата.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не изпраща
представител. В предварително депозирана молба от пълномощника му адв.Б.
заявява, че оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да се
потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция по приложен списък.
След
преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че
през процесния период страните са били
обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, т.е. и през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано,
за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЯРС е била назначена и
изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, видно
от която за процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1168 часа, който
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1335,02 часа.
Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за
процесния период
е общо в размер на 167,02 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на
ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното
възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо
1240,32 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /редакция
преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./, действала към процесния период от време.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните
правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е
подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по
същество въззивната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Същото е
подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:
Съобразно
обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в
производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно
чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР - ред.ДВ
бр.81/2016 г.). Издадените от Министъра
на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са,
както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. е
била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно
се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време
на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента
от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В същия
смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по
дело С-262/20 г. /до
приключване, на което производството по настоящото бе спряно/,
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд
- под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за
тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден
труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер, изчислен за
процесния период от ЯРС въз осн. на изслушаната ССЕ общо на 1240,32
лв.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение
за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за
главница се явява и доказана по размер.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към
решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред
въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
Въззивника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
основателно. В
случая, съобразно цената на
общо на уважените
по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 316,82 лв. Претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява прекомерно с оглед
фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния
представител на въззиваемия
работа - изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото о.с.з., поради което следва
да бъде намалено до размера на 316,82 лв., които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №337/30.06.2020 г.,
поправено с Решение №260043/15.09.2020 г., двете постановени по гр.д.№264/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-София да заплати на С.П.М. с ЕГН ********** сумата 316,82
лв.- разноски за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.