Мотиви към присъда по НОХД № 1446 по описа за 2016г. на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство № 1070/2015г.
по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия
Г.П.Б., ЕГН **********,
роден на ***г***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – гр.Ловеч,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във
вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.28, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 01.08.2015г. в гр.Шумен, отнел чуди движими вещи -1 бр. мобилен телефон, марка „Нuawei G6“ на стойност 240 лв., СИМ - карта на „Виваком“ на стойност 9.60 лв. и силиконов кейс /калъф/ на стойност 15 лв., всичко на обща стойност 264.60 лв., от владението на М.М.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
В съдебно
заседание подсъдимият Г.Б. преди
даване ход на делото изяви желание да се възползва от новите диференцирани
процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 17.06.2016г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” на основание чл.58, ал.1 от НК за срок от 1 /една/ година и 8
/осем/ месеца, което да бъде намалено с 1/3, както и изтърпяно ефективно.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият Б. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното, като заявява, че
е извършил кражбата поради липсата на средства, както и че девет години преди процесното
деяние няма други противообществени прояви. В последната си дума моли съда за
налагане на справедливо наказание по преценка на съда. Защитникът на подсъдимия
моли съда при условията на чл.54 от НК да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер около минимума, предвиден в закона.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Преди обяд на 01.08.2015г., между 09.00 часа и 10.00 часа
подсъдимият Г.П.Б. посетил заведение „Естейт“, находящо се непосредствено до
Драматично - куклен театър „Васил Друмев“ в гр.Шумен. Седнал на маса, намираща
се пред заведението, на която били свидетелят М.М.М. и негов приятел с име Е.. Подсъдмият
Б. се оплакал от липса на средства. След около 10-15 минути свидетелят М.
отишъл до тоалетна, като оставил на масата мобилния си телефон, марка „Нuawei G6“ със съдържаща се в него СИМ-карта на „Виваком“, като мобилният
телефон бил поставен в силиконов кейс /калъф/. Неговият приятел Е. също не
останал на масата, а отишъл до бара. Тогава подсъдимият Б. виждайки, че е
останал сам, решил и взел мобилния телефон, след което тръгнал. Връщайки се на
масата, на която седял заедно с подсъдимия Б., свидетелят М. установил, че
мобилният му телефон липсва. За извършената кражба пострадалият М. уведомил
органите на МВР - гр.Шумен. След известно време подсъдимият Б. продал
инкриминираната вещ на свидетеля Н.П.Н. за сумата от 50 лв., който започнал да
я използва. Месец след това свидетелят Н.Н. продал на свидетеля В.Р.В. мобилния
телефон за сумата от 110 лв., който впоследствие с протокол за доброволно предаване
на 24.09.2015г. го върнал на служител на МВР. На 23.10.2015г. инкриминарата вещ
била възстановена на пострадалия М.М.М..
След
подадения в полицията сигнал от пострадалото лице и проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че именно Б. е автор на
процесното деяние.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимия Б., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата
на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която дава
заключение, че стойността на вещите, предмет на деянието на подсъдимия е 264.60 лева. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното
деяние подсъдимия Г.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във
вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.28,
ал.1 от НК, поради следното:
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало
фактическа власт върху предмета на престъплението. От обективна страна предмет
на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във
владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на
владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт
върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от
подсъдимия.
От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като деецът е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да го присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и
несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.
При
определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимия
е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, поради което деянието е извършено в условията на
повторност и следва да се квалифицира и по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което съдът преценява
като висока - касае се за отнемане на чужди движими вещи, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против
собствеността на гражданите,
като същевременно съобрази факта, че се касае за отнемане на чужди движими
вещи на невисока стойност и са частично възстановени. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността му, трайната престъпна
нагласа, наличието на множество предишни осъждания. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото материално положение на
подсъдимия, което се доказва от дадените от него самопризнания по настоящото
дело.
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема
множеството предишни осъждания на подсъдимия. Видно от справката за съдимост на
Б. става ясно, че преди датата на извършване на настоящото деяние е осъден с
влезли в сила присъди по единадесет други производства, т.е. налице е трайна
престъпна нагласа. Съдът констатира и наличието на лоши характеристични данни, предвид
многобройните му регистрации в РУ – гр.Шумен, РУ – гр.Габрово и РУ – гр.Пловдив,
които следва да бъдат отчетени като
отегчаващо отговорността на подсъдимия. Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Б., при отчитане на посочените по-горе отегчаващите
отговорността обстоятелства. В настоящия случай, съдът намира, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, достатъчни, за да обосноват приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В този смисъл съдът съобрази и
обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено след
като са били факт други единадесет осъждания на лицето. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава
ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при
осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на
чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК
и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК /предвидено
е наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години, счете за
справедливо и съответно на извършеното да определи на Б. наказание “лишаване от
свобода” в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. В същото време,
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3, което представлява 6 /шест/ месеца и осъди подсъдимия да
изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година “лишаване от свобода”. При
определяне срока на наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази изложените
по-горе отегчаващи вината обстоятелства и най-вече личността на подсъдимия,
както и факта, че се касае за престъпление, извършено в условията на
повторност.
По отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид
предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период от
живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил,
счита че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно
условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори
да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат.
На основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, като на основание
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постанови наказанието да бъде изтърпяно в затворническо
заведение от закрит тип.
При преценка
на вида на затворническото заведение, в което следва да бъде изтърпяно
наказанието, съдът съобрази разпоредбите на чл.59 от ЗИНЗС и чл.60 от ЗИНЗС и
най-вече, че при въвеждане на критерия дали лицето е осъдено за първи път на
лишаване от свобода до 5 години, законът не изисква предходното наказание да е
търпяно ефективно. Щом на лицето е било наложено наказание „лишаване от
свобода“, чиито последици не са заличени чрез реабилитация, при постановяване
на последваща присъда за умишлено престъпление, то попада в приложното поле на
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, а не на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. В настоящия случай
подсъдимият е бил осъден със
Споразумение № 128 от 24.06.2014г. по НОХД № 1172/2014г. по описа на ШРС, влязло в сила на 24.06.2014г.,
с Присъда № 404 от 25.10.2005г. по НОХД № 496/2005г. по описа на ШРС, влязла в
сила на 06.11.2006г. на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и с
Присъда № 1283 от 29.09.2006г. по НОХД № 603/2006г. по описа на ШРС, влязла в
сила на 16.10.2006г. на „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца.
По посочените осъждания подсъдимият не е реабилитиран, което обосновава
приложение разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при определяне на типа на
затворническото заведение. В този смисъл
е и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос и по-конкретно Решение
№ 88/22.02.2010г. на ВКС по н.д. №734/2009г., II н.о., НК, Решение № 87/18.02.2010г.
на ВКС по н.д. № 739/2009г., III н.о. и др.
Съдът счита,
че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца и ще
окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.П.Б. да заплати в полза
на държавата направените деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева и 5
/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови, че сумата от
50 /петдесет/ лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-гр.Шумен, а
сумата от 5 /пет/ лева, както и сумата от 50 /петдесет/ лева – по сметка на
ШРС.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: