Р Е Ш
Е Н И Е №
491
гр.Видин, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П. като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1872 по описа за 2018г.,
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.56 , ал.1 ЗН.
Постъпила е искова молба от М. НА О. на Р.Б. гр.С., срещу В.А. *** която се твърди, че с влязло в
сила решение по гр.д.№ 584/2012г.на ОС Видин ответникът е осъден да заплати на
ищеца сума в размер 34 432.54 лева, ведно със законната лихва,считано от
14.12.2012г. до окончателното издължаване, която сума представлява разходи за
издръжка , обучение, квалификация и /или преквалификация за времето на
обучение, пропорционално на срока на неизпълнение на договор за военна служба №
124/25.05.2010г. на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, ,както и 146.95 лева
представляваща мораторна лихва за периода от настъпване на забавата
-13.09.2011г. до 28.09.2011г. –датата,предхождаща тази на прихващането, и 4 329.67 лева мораторна лихва от
датата на прихващане до предявяване на иска на 14.12.2012г. За сумите е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело № 1027/2015г.на ДСИ при РС Видин. От събраните в
изпълнителното дело доказателства се установило, че ответникът не разполага с
имущество. Същият е наследник по закон на починалата на 14.04.2007г. П.А.
–негова майка, от чието наследство ответникът се е отказал.
Иска се да бъде унищожен по отношение на ищеца направения
отказ, доколкото същият не може да се удовлетвори от имущество на ответника.
Представени са писмени доказателства, иска се издаване на съдебни удостоверения.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, чрез назначен процесуален представител, който в срока по същия текст е
подал отговор. Оспорва се основателността на исковете, сочи
се че няма доказателства за унищожаемост на отказа.
В производството са представени писмени доказателства.
Видинският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба, и съобразявайки представените по делото
доказателства, както и приложените в изпълнително дело №1027/15г. о описа на
СИС –РС Видин, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
С влязло в сила решение по
гр.д.№ 584/2012г.на ОС Видин ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в
размер 34 432.54 лева, ведно със законната лихва,считано от 14.12.2012г.
до окончателното издължаване, която сума представлява разходи за издръжка,
обучение, квалификация и /или преквалификация за времето на обучение,
пропорционално на срока на неизпълнение на договор за военна служба №
124/25.05.2010г. на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, както и 146.95 лева представляваща мораторна лихва
за периода от настъпване на забавата -13.09.2011г. до 28.09.2011г.
–датата,предхождаща тази на прихващането,
и 4 329.67 лева мораторна лихва от датата на прихващане до
предявяване на иска на 14.12.2012г.
За сумите е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № 1027/2015г.на ДСИ при РС Видин.
Видно от събраните в изпълнителното дело
доказателства се установява, че ответникът не разполага с имущество.
Същият е наследник по закон на починалата на
14.04.2007г., П.Н.А., за което е съставен акт № 0248/14.04.2007г. на община
Видин, видно от Удостоверение за
наследници №АО01АУ-06-524/10.03.2020г.Същата е оставила наследници съпруг
Андрей Цеков А. , и двама сина –
ответника В.А.А. и Цеко А. Цеков, поради което следва, че всеки от наследниците
притежава 1/3 ид.ч.-чл.5 и 9 ЗН.
В.А.А. се е отказал от наследството на П.А. , видно
от Удостоверение №650/14.03.2018г., съгласно определение от 14.03.2018г.г.,
който отказ е вписан в нарочната книга под №29/2018г. .
Видно
от компютърна разпечатка от Служба по вписвания Видин от 10.03.2020г. за периода от 17.05.2000г.до 10.03.2020г., и
справка от ОД мВР сектор ПП от 30.04..2020г.,ответникът е придобил право на собственост по наследство
върху следните недвижими имоти: 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в жилищна
сграда , представляваща апартамент от
125.280 кв.м., ведно с мазе от 8.38 кв.м. с административен адрес гр.Видин,
ул.Ильо Войвода 30, вх.Б, ет.1, ап.1 , с идентификатор 10971.504.58.2.1, ; 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект-гараж от 17.840 кв.м. в гр.Видин, ул.Ильо Войвода
30, вх.Б, с идентификатор 10971.504.58.2.9,както и 1/3 ид.ч. от МПС –лек
автомобил марка Форд , модел Мондео с ДК№ ВН7474 ВА с номер на рама WF0NXXGBBNSY66519.
С оглед изложеното от фактическа страна, Съдът
намира, че искът е доказан в основанието си, поради следните съображения:
Целта на иска по чл.
56 ЗН е да позволи на личния кредитор на отреклия се наследник да изпълнява
принудително върху наследствени имоти, макар наследството да не принадлежи след
отказа на длъжника и възможността за
удовлетворение от включените в наследствената маса имуществени права.Фактическият
състав на иска по чл. 56 ЗН
ще бъде изпълнен при наличието на следните елементи:
Да
е налице открито наследство,наследникът, призован към наследяване, следва да е
направил действителен отказ от наследство, кредитор на този наследник с
изискуемо вземане следва да не може да се удовлетвори от имуществото на
длъжника. Приложението на чл. 56 ЗН
предполага наличие на действителен
отказ от наследство. Действителен отказ от право на наследяване би могъл
да направи само дееспособно лице, стига отказът да бъде цялостен, какъвто е
настоящия казус. В случая
ответникът като наследник се е отказал изрично от правото на наследяване по
реда на чл. 49, ал. 1, а именно – с писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството, както и вписване в особена за това
книга. Ищецът установи в
производството качеството си на кредитор,
видно от изпълнителен лист, установяващ парични задължения на ответника
, въз основа на който е образувано изпълнително дело.Качеството кредитор да е
възникнало преди отказа от право на
наследяване.
Съдебната
практика на ВКС приема, че кредиторът ищец не следва да доказва тази невъзможност, недостатъчност. Като
аргумент за това становище се посочва фактът, че кредиторът не би могъл да е категорично наясно с актива
на наследника длъжник. Ответникът длъжник би могъл да възразява, че има достатъчно имущество, за да удовлетвори изцяло кредитора
си. Тези твърдения са в негова полза и би следвало да ги установи пред съда,
което не е сторено по делото
Искът
като основателен следва да бъде уважен.
На
основание чл.78 ГПК ответникът следва да понесе направените разноски от ищеца в
производството в размер 230.00 лева ДТ, 300.00 лева възнаграждение на особен
представител и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от ЗН по
отношение на М.
НА О. на Р.Б. гр.С., ул.Д.И. № 3, направения
от В.А. А.,
ЕГН:********** и адрес ***, представлявано от юрисконсулт М. ,отказ от наследство от майка му П.Н.А., починала на
14.04.2007г., за което е съставен акт № 0248/14.04.2007г. на община Видин, който отказ е вписан в особената книга при PC гр.Видин
под № 29/ 2018 г., съгласно определение №484 от 14.03.2018г. по ч.гр.д.№ 650/2018
г. по описа на PC гр.Видин.
ОСЪЖДА В.А. А., ЕГН:********** и адрес *** да заплати на М. НА О. на Р.Б. гр.С., ул.Д.И. № 3, сумата 830.00 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: