№ 47
гр. Чирпан, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100667 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК -
Пловдив, с адрес на съдебен адресат: **, в качеството му на пълномощник на К. Т. Г. против
„ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: *********. Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В з.з. съдът е конституирал като правоприемник по настоящото дело „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********, представлявано от
Изпълнителния директор Янислав Янакиев, като е прекратил производството по отношение
на първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. с
ЕИК:*********.
Твърди се в ИМ, че на 03.05.2021г., ищцата получава Покана за незабавно плащане
от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана е уведомена, че
задължението й във връзка с Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. с
кредитор Микро Кредит АД е прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. В поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на
общо 822.16 лева. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата да се свърже с
ответното дружество и да започне плащане по сумите.
Изнася също така, че на 03.05.2021г., ищцата получава „Важно съобщение“ от „
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В Поканата се търсили суми по
прехвърленото задължение в размер на вече общо 826.08 лева. В Поканата бил предоставен
и срок в който ищцата да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите.
След получаването на това „Важно съобщение“, ищцата се свързва по телефона със
служители на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, за да попита защо
им дължи тази голяма сума от 826.08 лева, която същевременно нараства. Отговорът на
служителите на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е бил, че към
Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. с кредитор Микро Кредит АД,
1
ищцата дължала наред с главница и лихва и възнаграждение по допълнителна услуга въз
основа на сключен Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-
00025082/08.06.2020г. с Микро Кредит АД, което задължение било в размер на 200 лева,
отделно от това, ако не започнела да плаща, ще й бъдат начислени лихви, който ще оскъпят
сумата двойно.
През следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др.
писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който прилага по делото, с
които бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен
случай, ще следвало съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор
и продажба на МПС и т.н.
Ищцата считала, че не дължи така претендираната й сума от 200 лева- дължима за
допълнителна услуга въз основа на Договор за заем № 9012-00025082/08.06.2020г. и
Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., сключен с Микро
Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, като излага подробни съображенията за това.
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то от ЗЗД било налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на
ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. В допълнение, претендираната сума в размер на 200 лева по Договор за
допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., била недължима, тъй като
Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., е нищожен като
противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този
начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът
на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата търсима по Договор за допълнителни услуги към заем
№ 9012-00025082/08.06.2020г., изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и
справедливост. Именно и въз основа на това, така сключения Договор за допълнителни
услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., бил нищожен като противоречащ на
добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидираната по договор за допълнителни услуги сума била недължима, поради
това, че последния бил и неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същия
предвиждал заплащането на допълнителна услуга, която била необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
2
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-
00025082/08.06.2020г., бил пример за допълнителна услуга, която излизала извън присъщите
си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. По посочения
начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в
Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от
дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката по Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4
от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на сумата която се търси в Договор за допълнителни услуги към заем
№ 9012-00025082/08.06.2020г., в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Моли съда да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 200 лева-
дължима за допълнителна услуга въз основа на Договор за заем № 9012-
00025082/08.06.2020г. и Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-
00025082/08.06.2020г., сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на
„ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради нарушение на
разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда, да осъди и ответната страна да заплати
направените в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск.
С определение в з.з. от 18.10.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото гражданско производство насрещен иск с цена на иска 89,47 лева.Целта на
ищеца по насрещния иск е да бъде осъдена К. Т. Г. да им заплати сумата в размер на 89,47
лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор е постъпил отговор на насрещната ИМ от адв. М. , с която
заявява, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, но е изцяло неоснователна и
недоказана, като излага подробни доводи относно това.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице ,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
3
фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 08.06.2020 г. е сключен Договор за заем № 9012-00025082, между „Микро
Кредит" АД (Заемодател) и К. Т. Г. (Заемополучател). По силата на същия Заемодателят е
предал в собственост на К. Т. Г. сумата в размер на 800 лв., а Заемополучателят се е
задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 10 вноски за срок от
10 месеца, всяка в размер на 95.58 лв. Процесният договор е уговорен с фиксиран лихвен
процент по заема - 40.47 %, въз основа на който размерът на общо дължимата
възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 155.80 лв. Общата дължима сума,
съгласно Договора, възлиза на сумата от 955.80 лв. Първата дължима вноска е следвало да
бъде заплатена на 10 юли 2020 г., а последната- на 10 април 2021 г., до която дата цялата
дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Между страните не се спори, че има
сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.03.2021 г. на основание чл.
99 от ЗЗД между "Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, като е подписано Приложение № 1/19.03.2021 г., по
силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД / понастоящем Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с
ЕИК: ********* /,изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности., като по
делото е приложено и потвърждение за сключена цесия, с препис извлечение от
Приложение № 1/19.03.2021 г., в което фигурират само данните на К. Т. Г., доколкото
личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда. "Микро
Кредит" АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По делото е представен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., сключен между
К. Т. Г. и "Микро Кредит" АД, по силата на който на лицето е предоставен пакет от
допълнителни услуги "Комфорт", за срок от 10 месеца, при вноска: 67,64 лв. Представен е и
договорът за заем с посочения номер, видно от който на лицето е отпуснат заем в размер на
800 лв., при ФЛП: 40. 47 %, ГПР: 48. 90 %. Представени са искане за заем и допълнителни
услуги от 08.06.2020 г., както и Тарифа за допълнителни услуги на ответното дружество, в
сила от 27.04.2020 г., както и Общи условия към договора за заем.
Представен е погасителен план към договор за заем Microcredit № № 9012-
00025082/08.06.2020г., видно от който заемът е следвало да се погаси на 10 равни месечни
вноски, всяка в размер от по 95,58 лв.
Представен е и Рамков договор за прехвърляне на вземания от 12.03.2021 г.,
сключен между "Микро Кредит" АД и "АКПЗ" ЕООД, както и Приложение № 1 към него,
видно от който вземанията по договор за заем Microcredit № 9012-00025082/08.06.2020г.,
сключен с К. Т. Г. са прехвърлени на "АКПЗ" ЕООД.
Прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според която, с
уговорената в чл. 3 от договора за допълнителни услуги вноски за допълнителни услуги
"Комфорт" 10 бр. вноски, всяка от които в размер на 67,64 лв. или общо 676,40лв. , като с
включването на възнаграждението по пакет допълнителни услуги размерът на ГПР възлиза
на 471, 018 % и надвишава с 422,118 % договорения ГПР от 48,90. Според вещото лице
ищцата по делото е погасила общо сумата в размер на 816, 10 лв. от които за главница
366,91 лв., за договорена лихва 110,99 лв. и такси за допълнителни услуги 338,20 лв.
4
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства,
че на 08.06.2020 г. между "Микро Кредит" АД и ищцата по главния иск К. Т. Г. е сключен
договор за заем Microcredit № 9012-00025082/08.06.2020г., по силата на който е отпусната
парична сума в размер на 800 лв., при ГПР – 48. 90 %, лихвен процент – 40. 47 %. Не се
спори и че по договор за допълнителни услуги е предоставен на клиента пакет от
допълнителни услуги "Комфорт", ведно с погасителни планове, видно от които
задълженията е следвало да се погасят на 10 вноски, с падеж на първата вноска – 10.07.2020
г. и падеж на последната – 10.04.2021 г. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е
предоставил кредита и допълнителните услуги в рамките на своята търговска дейност, т. е.
страните по договора за кредит и договора за допълнителни услуги имат качеството
съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 ЗПК.
Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни услуги
"Комфорт" – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро
Кредит" АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД,
безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право за участие в специални промоции. Ищецът навежда доводи за нищожност
на клаузата по чл. 3 от сключения договор за допълнителни услуги, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 21 ЗПК,
накърняващи доброто равноправие между страните. Ответникът възразява, че договорът за
допълнителни услуги е сключен само и единствено по искане на клиента – ищец в
производството, както и че договорът за допълнителни услуги няма характер на договор за
кредит и поради това по отношение на него са неприложими изискванията на ЗПК. По
отношение процесния договор обаче са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е
договор, сключен с потребител. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Текстът на ал. 2 дефинира клаузите, които
не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От представеното искане за
допълнителни услуги от 08.06.2020 г. следва да се направи извод, че потребителят не е
могъл да влияе върху съдържанието им, искането и договора са изготвени предварително. В
пакета допълнителни услуги са включени действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен
това, от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се
5
установява, че с включването на възнаграждението по пакет от допълнителни услуги,
размерът на ГПР бил 471,018 %. Също така доказателства, че ищецът ще бъде одобрен за
заема, за който кандидаства и без тези допълнителни услуги, не се представят. Ето защо
съдът намира, че клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната
на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК, води до неоснователно обогатяване на ответника и се
явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за
длъжника не е било ясно какво би било оскъпяването на кредита. Поради това съдът намира,
че предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
За прецизност съдът счита, че следва да посочи и следното:
Договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин /чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК/. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният
процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат
изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 48, 90 %.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на описаните по-
горе клаузи на процесните договор за кредит и договор за допълнителни услуги, намира, че
уговореното възнаграждение по договора за допълнителни услуги съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Двата договора
- за кредит и за допълнителни услуги са свързани, тъй като таксата за допълнителна услуга,
която макар и формално да е дължима по друг договор се явява част от договора за кредит и
всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит и
следва да бъде включено в ГПР. Съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК обаче ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС № 426/2014 г. в размер на основния лихвен процент на БНБ /0.
00%/ плюс 10 процентни пункта. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.
6
19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в договора размер от 48, 90%, съотношението
между главницата, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, и
възнаградителната лихва за срока на договора от 2 месеца. С оглед изложеното, съдът
намира за основателно въведеното от ищеца възражение, че договорът за предоставяне на
гаранция е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съдът приема, че чрез сключване на договор за предоставяне на допълнителни
услуги и възникването на задължение по този договор се достига до нарушаване
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда
максимален размер на ГПР, което означава, че страните не могат да постигат уговорки в
противен смисъл нито по заемното правоотношение, нито в хипотеза, когато освен договора
за заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция. За да приеме, че се достига до
нарушаване нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съдът взе предвид, че според договора за заем
размерът на ГПР е посочен като 48,90 %, при което ако бъде отчетено и дължимото
възнаграждение по договора за допълнителни услуги , максималният размер, регламентиран
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК би бил надвишен, / виж заключението на вещото лице /т. е. достига се и
до нарушаване на императивна правна норма .
С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният главен иск е доказан и
основателен.
По насрещния иск:
Между страните не се спори, че има сключен Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "Микро Кредит" АД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
като е подписано Приложение № 1/19.03.2021 г., по силата на което вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /
понастоящем Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********
/,изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности., като по делото е приложено
и потвърждение за сключена цесия, с препис извлечение от Приложение № 1/19.03.2021 г., в
което фигурират само данните на К. Т. Г., доколкото личните данни на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по
делото не се предоставят единствено на съда. "Микро Кредит" АД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
Съдът счита, че сключеният Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор
за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. е посочен ГПР-48.90 %., както и годишен
лихвен процент 40.47%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително в Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. е посочено, че ГПР-
48.90 %. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в
посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.47%, не е ясно как точно се
съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР, както и защо има разлика между
процента на ГЛП и ГПР от близо 9%, след като се твърди, че в процента на ГПР е включена
7
само лихвата, защо тогава ГПР не е в размер на 40.47%. а е в размер на 48.90%. .
За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Наред с гореизложеното Договора за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. е
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договор за допълнителни услуги в размер на 676.40 лева / общо- 10
месечни вноски по 67, 64 лв. / не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен
ГПР в размер на 48.90%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за
допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали
многократно, както бе посочено по- горе при обсъждането на заключението на вещото лице..
С предвиждането за заплащане на сумата по Договор за допълнителни услуги, се заобикаля
и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от
дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба заплащането на сумата по Договор за допълнителни услуги следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договор за
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт
на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се
основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143
и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
8
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния Договор
за заем относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е
включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4
ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Отделно от гореизложеното Договора за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г.
като нищожен на основание противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД.. Уговорен е по Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. годишен лихвен
процент 40.47%. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен
процент на БНБ е 0% + 10 пункта за търсения период от време прави размер на законната
лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва
към 30%. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити- двукратния размер на законната лихва- Решение № 906 от 30.12.2004г., по гр.д.№
1106/2003г., на ВКС, второ гражданско отделение, Решение № 378 от 18.05.2006г., по гр.д.
№ 315/2005г., на ВКС, второ гражданско отделение, Определение № 901 от 10.07.2015г., по
гр.д.№ 6295/2014г, на ВКС, IV гражданско отделение, Решение № 526 от 02.05.2017г, по в.
гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив. В случая отразеният в договора ГЛП -40.48%
надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е
принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави - чл.26, ал. 1, предл.3 ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния относно
определянето на ГЛП да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГЛП, тъй като ГЛП е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-rope клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК - за определяне на ГЛП.
С оглед на нищожността на Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г и
на основание чл.23 от ЗПК, кредитополучателят К. Т. Г. дължи връщането само на чистата
стойност на заема и тъй като тя, видно от прието по делото заключение на вещото лице е
върнала / погасила / сумата в размер на 816.10 лева, не дължи сумата от 89.47 лева,
представляваща главница и претендирана по насрещния иск.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.
9
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. В. М. от АК
Пловдив сумата 400. 00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата по предявения главен иск и 400,00 лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата по предявения насрещен иск.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „
Агенция за контрол на просрочени задължения" АД следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима
държавна такса по делото.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като същите са съобразени с нормативната уредба.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к.
1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев,
чрез процесуален представител: юрк. Йордан Методиев, Съдебен адрес за получаване на
книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, че К. Т. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ № 45А претендираната й сума от 200
лева- дължима за допълнителна услуга въз основа на Договор за заем № 9012-
00025082/08.06.2020г. и Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-
00025082/08.06.2020г., сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на
„ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради нарушение на
разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален
представител: юрк. Йордан Методиев, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София,
п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 против К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ № 45А чрез пълномощника си адв. М. В. М.,Адвокатска
колегия-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе
№81, ет.3, ап..Б за заплащане на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД на
сумата в размер на 89,47 лв. , представляваща главница, дължима по Договор за заем
Microcredit № 9012-00025082/08.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален
представител: ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов"
10
№ 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален
представител: ** да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап..Б сумите:- 400. 00 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения главен
иск и 400,00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения насрещен
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
11