№ 14056
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110116041 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., *****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3032,83 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с
адрес: гр. С., *****, аб. № 104552, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2023
г. до окончателното й погасяване, 416,91 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 13.06.2023 г.,
38,51 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2023 г. до окончателното й
погасяване, и 7,84 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2023 г. по
ч.гр.д.№ 39536/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - С.” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на наемател на общински имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.
Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
1
до 30.04.2022 г. на стойност 3032,83 лв. и е осъществявана услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено
дължимото възнаграждение в размер на 38,51 лв. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 416,91 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 13.06.2023 г., и обезщетение за забава
в размер на 7,84 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът С. И. Н. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска при възражения, че не е налице облигационна връзка
между страните по повод доставка на топлинна енергия в процесния период,
доколкото същият не е вещен ползвател в имота. Оспорва до имота в процесния
период да е реално доставено претендираното количество топлинна енергия, както и
че средствата за измерване са сертифицирани и да са преминали периодична
метеорологична проверка, в това число че сградата е топлоснабдена. Оспорва се също
така през процесния период ищецът да е имал валиден договор с фирма за дялово
разпределение, поради което счита, че не дължи претендираното възнаграждения за
дялово разпределение. Твърди се също така, че в сградата не е извършвано заснемане
на щрангове, отоплителни тела и записване на техните индивидуални параметри,
проектна мощност и кубатура. Оспорва се представения протокол от общото събрание
на етажните собственици досежно представителната власт на участниците в
събранието. Счита клаузите на чл. 32 и 33 от общите условия на ищеца за
неравноправни без да излага съображения за това. Релевира възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Заповед № ***** г. на зам. Директора на Столичен
Металургичен комбинат, въз основа на която трето на спора лице – **** е настанена в
Апартамент № ****
Видно от представения по делото Договор за наем от ***** г., **** е била
наемател на същия имот за задоволяване на жилищни нужди.
По делото е представено Удостоверение за наследници от **** г., видно от което
**** е починала на 10.11.2000 г. и е оставила за наследници четирите си деца, сред
които и ответника С. И. Н..
На 05.11.2009 г. ответникът е подал заявление-декларация за откриване на
партида за отопление на процесния имот на нейно име.
На 30.09.2008 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в бл. 75,
вх. Б, находящ се в гр. С., ж.к. „Дружба“, на което е взето решение дяловото
разпределение на топлинната енергия във входа да се осъществява от „Топлофикация
С.“ ЕАД.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребителите в гр. С..
По делото са представени обща фактура № **** г. и обща фактура № ***** г. за
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
справка за дължими суми за дялово разпределение и издадени фактури за периода за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и всички ежемесечни фактури, издавани от
ищеца през процесния период.
От представените протоколи за подмяна на топломер и свидетелства за проверка
(л.102 – л.107) се установява годността на топломера, въз основа на който е отчитана
топлинната енергия в сградата.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
2
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Вещото лице е
установило, че в имота се начислява топлинна енергия по коригиран отопляем обем,
поради което обосновава извод, че радиаторите са демонтирани и топлинна енергия се
начислява единствено за щранг-лира в банята. Посочено е, че през исковия период в
процесния имот ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отчитана
според показанията на 2 бр. водомери. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата
кубатура е 187,24 куб.м. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
водомерите, като двата главни отчета за периода са подписани. Според експерта
общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са
изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
3105,96 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното по-горе и като съобрази представените заповед за настаняване,
договор за наем, удостоверение за наследници и заявление-декларация за откриване на
партида за отопление на имота, следва несъмнен извод, че ответникът ползва имота
със съгласието на собственика (наем на общинско жилище) и същевременно с
подаването на заявление за откриване на партида на негово име, последният е сключил
договор при общи условия с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота.
3
Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия,
като ползвател на процесния имот на договорно основание и между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена
топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда – етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е избрала топлопреносното дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от
общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и
изравнителни сметки), както и от неоспореното заключение на съдебно-техническата
4
експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена
топлинна енергия на стойност 3105,96 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за
качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е
повлияло върху размера на начислените суми. Същевременно възражението на
ответника за неизправност на общия топломер се явява неоснователно, предвид
ангажираните от ищеца писмени доказателства за проверка на топломерите и
заключение при проверката „съответства“, като в този смисъл е и заключението на
СТЕ. Ответникът не представи доказателства, а и не твърди да е погасил
задължението, поради което искът за доставена топлинна енергия се явява изцяло
доказан по размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 14.07.2023 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за най-старото
претендирано задължение – за м. май 2020 г. е станало изискуемо съответно на
15.07.2020 г., като давността за същото изтича на 15.07.2023 г., но с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.07.2023 г. давността за
вземането е прекъсната. Поради изложеното възражението на ответника за погасяване
на вземанията на ищеца по давност се явява неоснователно.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата законна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 15.06.2023 г.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 416,91 лв., в какъвто размер е
и претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
5
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици избраният топлинен
счетоводител е ищеца, съответно потребителите дължат абонаментна цена за отчитане
на показанията на индикатора за разпределение на разхода за отопление, водомери за
топла вода, поддръжка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална
сметка. От представените по делото писмени доказателства се установи, че за
процеесния имот е извършвана услуга дялово разпределение, като за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. дължимото възнаграждение е в размер на 38,51 лв.
Доколкото ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства, че е заплатил
задължението си за посочения период, искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 69,93 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 119,66 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 118,07 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 616,68 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, като
6
искане в този смисъл е направил процесуалния представител на ответника – адв.
Михаел Любомиров Любомиров за присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява основателно, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес и броя на
заседанията, съдът определя адвокатско възнаграждение на адвокат Михаел
Любомиров Любомиров в размер на 650 лв. От така определеното възнаграждение
съобразно отхвърлената част на предявения иск следва да се присъди в тежест на
ищеца сумата от 1,46 лв. В хипотезата на развило се исково производство,в рамките на
което е осъществена защитата на ответника и са разгледани възраженията му срещу
предявения иск, липсва основание за начисляване на още едно адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, защита на длъжника по което се
изчерпва с подаването на възражение по утвърден образец, за което не се изисква да
бъде мотивирано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД
по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б сумата 3032,83 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с
адрес: гр. С., *****, аб. № 104552, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2023
г. до окончателното й погасяване, 416,91 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 13.06.2023 г.,
38,51 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2023 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 39536/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД срещу С. И.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *****, за установяване на вземание по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 7,84 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 39536/2023 г. по описа
на СРС, 157 с-в, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 119,66 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 616,68 лв.– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Михаел
Любомиров Любомиров, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. С., ул.
„Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от
1,46 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8